П Р О
Т О К О Л
Град София, 30.05.2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 34-ти
състав, в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
Секретар:
Силва Абаджиева
Прокурор:
ИВАН КАДЕВ
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Щерева
НЧД № 1809 по описа за 2019
година.
На именното повикване в 15.05 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ К.Е.Т., редовно призован, доведен от Затвора - София, се явява лично.
ЯВЯВА се упълномощеният защитник на осъдения АДВ. С.И..
ЯВЯВА се и преводач В.П..
АДВ.И.: Запознах се с делото вчера.
Благодаря за предоставената ми възможност да го
ползвам в адвокатска стая.
Изрично искам да благодаря за предоставената ми
възможност да направя ксерокопия от документите, по които впоследствие се
подготвях, тъй като срещнах значителни трудности в това отношение.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - СОФИЯ, редовно призован, се представлява от инспектор М., с
представена заповед за упълномощаване от предходното съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР
М.: Да се даде ход на делото.
АДВ.И. : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличността на осъдения по данните от неговото затворническо досие:
К.Е.Т.
– роден на *** г. в гр. Блекбрук Хауз, Обединено Кралство Великобритания,
британец, поданик на Обединеното кралство, средно образование, неженен,
осъждан, работи като бакар в кухнята на затвора, засега няма адрес извън Затвора
- София в България, адрес на майката във Великобритания: гр. Екзитър, Великобритания.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения в
настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ Т. /чрез преводача/: Разбрах правата си.
Няма
да правя отводи на състава на съда, секретаря и прокурора.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания по реда на следствието.
Нямам
доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР
М.: Нямам искания по реда на следствието.
Представям
ви справка за актуалния период от наказанието, който осъденият Т. ще е изтърпял
към днешна дата и моля да я приемете.
АДВ.И.:
Нямам искания по реда на следствието.
Нямам
доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА СЕ молбата
на осъдения К.Е.Т. за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
ОСЪДЕНИЯТ Т. /чрез преводача/: Поддържам молбата си да бъде преустановено наказанието, което ми е
наложено, моля, настоявам.
Майка
ми е много болна, има проблем със сърцето, през изминалия уикенд постъпи в
болница.
Мисля,
че много ще се зарадва и ще се почувства много добре. Следващият петък тя
навършва 81 години и мисля, че ще бъде много щастлива да чуе, че нейният син ще
се завърне вкъщи.
Разбира
се има други хора от семейство ми, които биха могли да се грижат за нея.
Аз
загубих баща си миналата година, дете миналата година и всичко това се случи през
миналата година и аз не можах даже да се сбогувам с тях.
Имам
работа, която бих искал да продължа, в друга държава.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да соча доказателства.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, както и
днес представената справка от началника на затвора.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.И.:
Аз поддържам молбата на моя доверител, тъй като за него са изпълнени условията предвидени
в разпоредбата на чл.70 НК предвид изтърпяната част от наказанието, както и по отношение
на изискването, че той покрива критерии
за добро поведение, доказателства за което се съдържат в затворническото досие
на К.Т..
Видно
от доклада на ИСДВР Д..Х., това са л.3, л.4, л.5 и л.6, аз намирам множество
противоречия в това, че тя е мотивирала едно отрицателно становище, но
действително установеното от нейните наблюдения при непосредствената й работа с
този лишен от свобода е отразила, че наблюденията й са от положителни. Ето какво
имам предвид.
Точка
16 на нейния доклад, това е от стр.3 нататък, в т.16 тя казва, че становището й
е отрицателно и е базирано на това, че не е доказано поправителното въздействие
на престоя на К.Т. в мястото за лишаване от свобода и че няма доказателства за
поправяне и превъзпитание. Но тя в доклада си на л.4 казва, че е награждаван,
че се справя добре с възложената работа, и също така на л.6, това е първи абзац,
тя казва „…Корекционна работа и корекционният процес продължават...“.
Аз
тук следва да се позова на Постановление №7/27.06.1975 г. на Пленума на Върховния
съд, което постановление сочи като основен критерии за осъществен превъзпитателен
процес честното отношение към труда, като към морално задължение и доброто поведение,
които за К.Т. са налице видно от доказателствата в досието.
Освен
това, в същото постановление се съобщава, че само за нерецидивистите трябва корекционният процес
да има завършен характер, докато за осъдените за първи път нерецедивисти е
достатъчно да е започнат корекционният процес, да е отчетен такъв започнат корекционен
процес, за да има основание да бъде постановено условно-предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието.
ИСДВР
Х. на л.6 сочи, че целите и задачите на плана не са изпълнени, но в абзац първи
от стр.6 тя казва, че той активно се включва във всички мероприятия, работи
непрекъснато. Действително той работи повече от пет години при това по чл.80,
което означава, че за работата си той не получава никакво възнаграждение и въпреки
това благодарение на това, че изпълнява задълженията си съвестно, не се
отклонява от изпълнението им по никакъв начин е заслужил множество награди, аз
ги преброих, те са 11 броя и мога да ги съобщя по дати и номера, но тъй като ги
има в досието аз ще спестя това време. Но ще кажа, че тези 11 броя награди са
дадени изключително за добросъвестно отношение към трудовите задължения за
участие в социалните дейности и за това, че той изпълнява изключително старателно
трудовите си задължения и задачи във връзка с корекционния и възпитателен
процес.
Ето
защо аз твърдя, че е налице честно отношение към труда продължаващо над пет години,
т.е. в един достатъчно дълъг период, за да мога да твърдя, че това е трайно
установен тип поведение и че К.Т. чувства труда като свое морално задължение.
Ето
защо аз считам, че критериите посочени в Постановление №7/27.06.1975 г. са
покрити с оглед съществуващите доказателства в досието на К.Т..
Така
също, видно от становището на ИСДВР Х., тя твърди в т.12, че възможностите за
ресоциализация на К.Т. са недобри, но очевидно, това не отговаря на истината,
тъй като узнахме, че К.Т. има постоянен адрес, т.е. има жилище, в което може да
се върне - жилището на своята майка.
Той
и в момента работи, работил е до постъпването си в мястото за изтърпяване на наказанието
и предвижда също да работи занапред, тъй като чухме от отговора му в това
съдебно заседание, че той иска да работи.
Освен
това, видно от данните в досието той има завършено образование като готвач.
Готвач е професия, която се търси много и минималното заплащане е достатъчно
високо, за да си осигури той един много добър жизнен минимум.
К.Т.
не е човек, който живее нашироко и аз съм убедена, че той с труда си ще продължи
да се старае да си набавя средства.
Освен
това, той работи в затвора от 2014 г., както казах до този момент без никакво
възнаграждение, но това не го демотивира да спре да работи или да работи недобре,
а напротив, повтарям, че всичките му награди са за добросъвестно изпълнение на
трудовите и други задачи, които са му поставяни.
Освен
това, относно възможностите за ресоциализация, за които в становището си Х. твърди,
че не са добри, аз ще посоча това, което тя е установила в т.12 ,че той е
емоционално и волево стабилен, избягва конфликти.
Също
така, на с.5 относно ресурса за ресоциализация е видно, че за него е установено,
че не злоупотреба с алкохол, както и с наркотици.
Относно
формата на самооценка, която има отношение към ресоциализацията същият социален
работник е установил и е вписал в своя доклад, че К.Т. е самоуверен и
евентуално е ориентиран към намиране на работа, ако бъде освободен.
Ето
защо аз твърдя, че не намират подкрепа твърденията на ИСДВР, че проблемна
област за К.Т. е самоувереността и самооценката.
Аз
считам, че тези доказателства сочат, че те са на едно много добро ниво и по отношение
на всяко едно човешко качество може да се работи, но при К.Т. определено има
заложени положителни основи на това
качество и няма основание да се твърди, че това е една проблемна зона,
каквото е твърдението на социалния
работник.
На
л.5 същият социален работник сочи в последния абзац, че К.Т. е преминал през
курс управление на финансите, което добавя положителни характеристики към
неговите възможности за ресоциализация.
Това,
че той има квалификацията на готвач също натежава в тази посока и аз ще посоча
също така, че твърдението и другото твърдение на ИСДВР Х. относно това, че целите
на наказанието не са постигнати считам, че и това е твърде необосновано, тъй
като за целите на наказанието дали са
постигнати може да се съди едва след като лишеният от свобода излезе на свобода и известно време след това
не извърши подобно, нито подобно престъпление, за което е изтърпявал наказание,
нито друго, това е реалността в живота.
Относно
постигане целите в мястото на изтърпяване на наказанието очевидно приложените критерии от страна на Х. не
са такива, че да дадат реална представа дали работата с този лишен от свобода са
дали резултати.
Очевидно
щом той е спазвал и продължава да спазва трудовата дисциплина, правилника за
вътрешния ред, ЗИНЗС, правилника към него и не нарушава останалите закони, няма
оплаквания относно неговото поведение, получава награди, очевидно това са доказателства
за неговото добро поведение.
Ще
посоча относно становището на началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“,
считам, че то също е немотивирано, поради обсъждането на обстоятелства, които
касаят периода преди началото на постановяването на присъдата и постъпването на
К.Т. в пенитенциарното заведение, тъй като началник сектора счита, че няма
промяна в оценката на риска по отношение на обществото, която оценка остава
висока.
В края
на л.8 той казва от какво се формира оценката на риска, а тя се формира от обстоятелства,
които са съществували преди да започне К.Т. да изтърпява своята присъда, което
означава, че те не подлежат на промяна и рискът за обществото не може да
намалее по никакъв начин.
Ще
се позова на следния цитат, това е в края на л.7 от делото „..Същевременно не
се констатира промяна в оценката на риска от вреди, който е висок за
обществото, което е отразено във всички предходни текущи и други доклади, издадени
по отношение на лишения от свобода Т. и по отношение на същия не са
констатирани променени стойности. Този
фактор се характеризира на база на обществената опасност на деянието, както и
на характера и тежестта на извършеното правонарушение и обществените
отношенията, които се засягат…“.
Видно
от тези критерии оценката на риска за обществото не би следвало да бъде променена
докрай на изтърпяване на наказанието, това не зависи от волята на К.Т..
Ето
защо, твърдението, че оценката на риска се е променяла бавно през години аз
считам, че е немотивирано, недостоверно твърдение, защото в действителност от
2017 г. оценката на риска за К.Т. е спаднала от 85 точки до настоящите 62 точки –
23 точки. Аз считам, че това е значително постижение за него.
Също
така началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ твърди, че лицето
е частично мотивирано за промяна на криминалното си поведение, с което не съм
съгласна, тъй като не се доказа от поведението, за което дотук говорихме в
мястото за изтърпяване на наказанието, от постъпването на К.Т. до този момент за цели 10 години, че няма промяна
от този вид. Тоест исках да кажа няма опити, няма планирани престъпления, няма
доказани престъпления, няма рецидив, няма опит за подготовка, няма обсъждане на
намерение той да извърши такива деяния, изобщо криминални деяния, няма криминални
желания, няма криминална насоченост , включително, както и в другите доклади не
се среща нито едно доказателство за такова поведение, обсъждане или желание.
Ето
защо аз считам, че тук дори не може да става въпрос за частично мотивиране, той
е напълно мотивиран и това го видяхме от неговия отговор. Той каза, че иска да продължи
да работи и сега работи, той с поведението си показва, че това е начинът му на
живот, той го възприема като свой начин на реализиране в живота.
На
л.9 и следващия от делото се намира становището на заместник началника по режим
и надзор на охранителната дейност, който твърди, че лишаването от свобода има
за цел да поправи, превъзпита и промени отрицателните черти от характера на
осъдения, но чл.36 НК не съдържа думата „характер на осъдения“. Решително не
съм съгласна с подвеждащи тълкувания или цитати на закона.
На
следващо място, ще посоча, че в становището на заместник началника по режимната
и надзорна охранителна дейност, на с.10 се сочи, че осъденият се характеризира
с висок риск от вреди и това го е мотивирало към отрицателното становище, което
дава, и че това, т.е., високият риск е само по себе си достатъчно основание за
настоящото становище. Решително не съм съгласна, тъй като подобно становище определено
сочи, че при всяко едно престъпление щом има риск от вреди значи не бива да се
получава възможност за условно-предсрочно освобождаване, а при престъпленията с
по-висок риск никога.
Същият
служител на затворническата администрация сочи оценката на риска в размер на 62
точки, но не отчита намалението с 23 точки от първоначалните 85, което е
започнало от 2017 г.
До
2017 г. аз с основание бих задала въпрос към затворническата администрация работило
ли се е с този лишен от свобода, за да не бъде променена оценката на риска по
никакъв начин.
На
следващо място за същия доклад ще посоча, че заместник началник по режимната
дейност сочи процесуална недопустимост на исковата молба, с която сме инициирали
този процес.
На
с.10, предпоследният абзац заместник началник по режимната дейност сочи, че корекционната
работа следва да продължи с оглед частичното постигане на целите на наказанието
визирани в чл.36 НК.
Аз
обаче ще посоча отново Постановление №7/1975 г., което сочи, че дори да са
постигнати частично целите на наказанието, то Постановление №7 сочи да се даде
такава възможност на лишения от свобода да бъде освободен условно-предсрочно,особено
за тези лишени от свобода, които са осъдени за първи път.
Относно
планът за препланиране на присъдата, който се намира на 11 страница и 12 страница,
той е във вид на една таблица и аз ще посоча, че в досието липсва първоначален
план за присъдата.
Такъв
аз намерих в досието с дата - 2016 г., което означава, че от постъпването си в
затвора за К.Т. не е съществувал първоначален план за присъдата. Първоначалният
план за присъдата е много важен, тъй като в него се съдържат основните насоки в
които ще се осъществява корекционната работа с този лишен от свобода. И едва
при сравняването на последващите планове за препланиране на плана на присъдата може да се разбере прогреса по отношение
на поведението на конкретния лишен от свобода.
Аз
бих посочила също, че в предходното дело по условно-предсрочно освобождаване аз
такива планове не открих, намирам ги сега.
В този план за препланиране на присъдата ми
направи впечатление, че в таблица 1.1 - П 1.3 е посочен критерият „поставяне на
цели за намаляване на риска от рецидив и сериозни вреди“, това е на ред 2, и
умения за мислене.
Това,
че се предвижда включване в програма за лишения от свобода К.Т.. Но, тъй като той е работещ не може да
участва и посещава курсове, поради работата си, тъй като би следвало да я
напусне, ако трябва да посещава той всъщност не може да бъде включен в този тип
дейности, заради липсата на свободно време за това.
Езиковата
бариера, която очевидно съществува също, представлява пречка, ограничения за
включването му в такива програми, а програми на английски език не е имало и
понастоящем няма.
На
ред 1 открих, че относно преценката на минало поведение в предходни доказателства
видяхме, че то се променя. Това е видно и от доклада на ИСДВР, където на л.5 в
делото, предпоследния абзац, са изредени изцяло положителни качества и прояви
на К.Т..
На
ред 3 от таблицата относно трудовата заетост, че е планирано запазване на
работното място.
Тъй
като моят доверител продължава да работи аз считам, че тази цел, заложена в препланирания
план на присъдата, е постигната.
Ред
4 от таблицата относно професионалната квалификация и включване в курс тук също
ще посоча, както по-горе, че това е неизпълнимо, поради това, че за да се
включи трябва да напусне работа, а и няма курсове за работещи, вито пък за
чужденци.
На
ред 5 от таблицата относно изграждането на доверие в собствените сили, съгласно
становището на ИСДВР, който работи с него, в доклада той е установил, че К.Т. е
самоуверен, т.е. тази цел всъщност е била налице като постигнато.
На
ред 6 от таблицата относно обогатяване на уменията за социално вграждане и
взаимоотношения очевидно няма влошаване, видно от доклада на ИСДВР. И тъй като няма оплаквания от други,
в доклада на ИСДВР и в психологическите
изследвания, които намираме в досието, също няма отклонения от нормата.
Определено
считам, че не може да се говори за влошаване, видно от докладите на тези служители
от затворническата администрация, които пряко и непосредствено работят с К.Т. и
осъществяват ежедневно наблюдения, това са инспекторът по социални дености и
психологът на затвора.
На
ред 7 от таблицата относно междуличностните проблеми: емпатия, разбиране на
другите и приемането им като ценност, също не е отбелязано влошаване.
Докладът
на ИСДВ и психолога са изключително
положителни в това отношение.
По
точка взаимоотношения на К.Т. в мястото на изтърпяване на наказанието не са му
предоставени някакви други възможности, освен обикновените за комуникация, а
именно да си закупи фонокарта за комуникация по телефон, да си закупи пликове и
марки, така че не виждам по тази точка каква е работата, която е следвало да бъде
извършена и какво се отчита, защото не видях в докладите да се отчита нещо в
това отношение, че е направено, т.е., че е извършена някаква работа с лишения
от свобода.
По
точка 1.5, че ще бъде предложен за открит тип и за условно-предсрочно
освобождаване аз се озадачих, когато видях, че това всъщност е в плана за
препланиране на присъдата, който е изтекъл на 20.04. тази година, при което К.Т.
не само не е бил предложен за промяна на типа, но и за условно-предсрочно
освобождаване, но и по делата заведени по тези два повода становищата бяха изключително
отрицателни.
Относно
оценката на риска се сочи, че рискът е вероятен, но не и непосредствен. Това е
видно от доклада на ИСДВРЦ.от 22.03.2018 г., което означава, че той не е
сигурен. Това не е риск в пълната степен, която би следвало да се предвижда
отрицателно становище за условно-предсрочно освобождаване.
Направи ми впечатление, че оценката на риска
до 2015 г. е била намаляла едва с 10 точки.
К.Т.
е искал информация, но не му е била предоставена такава относно изпълнението на
плана на присъдата, както и за оценката на риска, а така също и за
възможностите за постигане на условно-предсрочно освобождаване.
Той
има такава молба, но аз видях, че са му били отказани не само копия от плана на
присъдата, но и всякаква информация въпреки, че ЗИНЗС указва обратното.
Видно
от предложението на ИСДВРЦ.от 2015 г. относно смяната на режима предложението е
било положително, такова е било и предложението на психолога на затвора от 2015
г., 2016 г.
При
това всяка една от годините са повече от едно предложенията, те са положителни
действително.
Предложението
и за условно-предсрочно освобождаване на ИСДВР от 2016 г. също е било
положително, след което от 2017 г. и 2018 г., въпреки свалени 14 точки от оценката
на риска становищата на затворническата администрация относно типа и условното предсрочно
стават отрицателни без К.Т. да е реализирал отрицателно поведение, без да има
някакви наказания, без да е нарушавал правилника на вътрешния ред и законите.
Видно
от досието в него се съдържа една много интересна схема за оценката на риска, в
която аз открих интересни данни, а именно осигуреността на жилище е характеризирана
с 8 точки. Но в доклада на ИСДВР, който коментирах още в самото начало, видях,
че осигуреността на жилище въобще не е спомената, а тя трябваше да бъде спомената
там относно ресурса за ресоциализация.
В
никои от докладите на затворническата администрация, с изключение на този ИСДВР
не е споменато, че за К.Т. не е установена
употреба на наркотици, упадащи вещества и алкохол, което аз считам за подценяване
на неговите положителни качества, които би следвало да допринесат за оценката
на доброто му поведение и старание той да покрие критериите за условно-предсрочно
освобождаване.
Ето
защо, аз считам, че молбата на К.Т. за условно-предсрочно освобождаване е
основателна, напълно доказана и моля, и се надявам да постановите вашия акт в
този смисъл.
ПРОКУРОРЪТ:
Моля да оставите молбата на лишения от свобода К.Т. без уважение.
Въпреки,
че е изпълнена формалната предпоставка на чл.70 НК по отношение на изтърпяване
на повече от половината на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Считам,
че към момента липсват достатъчно доказателства за поправянето и превъзпитанието
на лишения от свобода Т..
Корекционната
работа със същия продължава.
Целите
и задачите предвидени в индивидуалния план към присъдата не са изпълнени.
По
отношение на прогнозата за личностова ресоциализация на Т. същата е определена
като недобра.
Не
на последно място, не са изпълнени и целите по смисъла на чл.36 НК, доколкото
от страна на затворническата администрация са отбелязали, че лишеният от
свобода Т. е започнал да осъзнава последиците от действията си, но не в достатъчна
степен, като по-скоро това е определено като формална.
Т.
е самоуверен сам по себе си, а рискът от вреди за обществото е висок, а също
така и рискът от рецидив към момента все още е към средните стойности.
Предвид
това, моля да се произнесете с определение, с което да недопуснете условно-предсрочно
освобождаване по отношение на лишеният от свобода К.Т..
ИНСПЕКТОР
М.: Становището на началника на Затвора – София е, че към момента молбата на осъдения е неоснователна.
Смята, че отговаря само на първото изискване по относно изтърпяната част.
По
отношение на второ изискване – доказателства за поправяне на лицето смята, че
към момента такива са налице, но разгледани в своята цялост те не мога дадат основание
да се направи обоснован извод за поправяне и превъзпитаване на лицето.
Действително
рискът от рецидив е свален от 85 точки на 63 точки, но това са 22 точки за седем
години корекционна дейност с лицето.
Следва
да е отбележи, че корекционният процес е двустранен, а не само едностранен
процес и зависи от индивидуалните качества, както на водещия корекционния процес, така и на водения, т.е. на служителя
и на лишения от свобода, говоря в общия случай не конкретно за него и не може да бъде
заложен плана, че тази година ще бъде свален с толкова точки и т.н.
Има
снижение в проблемните зони, които са установени в началото на изпълнение на
наказанието, но в момента те все още са актуални, тъй като това снижение е
минимално и дефицитите по тях остават.
Както
спомена представителят на прокуратурата рискът от вреди към обществото остава с
високи стойности, който е базиран на извършеното деяние, с оглед степента на
обществена опасност, което също така е тежко умишлено престъпление по смисъла
на специалната част на НК и рискът от вреди към обществото засяга и половата
неприкосновеност на неограничен брой лица от женски пол.
Смятаме,
че към момента той е започнал да осъзнава последиците от извършеното деяние, но
този процес е завършил в своята цялост и това е по-скоро формално, с оглед извличане
на лична изгода за лицето.
Към
това бих добавил и доста големия остатък, който има за изтърпяване от
наказанието. Това е по мое субективно виждане, тъй като в закона няма казано точно
какъв процент от наказанието означава продължителен остатък.
С оглед на което, моля да не уважавате молбата
му за условно-предсрочно освобождаване.
ОСЪДЕНИЯТ
Т. /чрез преводача/: Когато попитах своя социален
работник тя ми каза „по-късно, по-късно“ винаги ми отговаряше по-късно.
Ако
прокурорът, който в момента представлява своята служба си беше свършил работата
аз нямаше да съм тук пред вас сега и да ви моля за предсрочно освобождаване, аз
просто щях да бъда доказан невинен, какъвто съм.
Повечето
години се опитах да си отида вкъщи и винаги ми отговаряха „много висок риск, много висок риск“. Защо?
Някой
трябва да зададе въпроси и аз искам да кажа, да попитам десет години в затвора прекарани
защо рискът все още е така висок. Дали някой с разум може да помисли и да отговори.
Тук
хората правят становища, изказвания против мен, дори и заместник началника на
затвора, началника на социална служба, който никога не съм срещал. Как може той
да ме оценява мен, когато аз никога не съм разговарял с него.
Искам
да Ви помоля, още веднъж, моля пуснете ме да си отида вкъщи, за да прекарам
време с майка ми преди тя да си отиде, защото
единственият ми жив роднина за сега това е тя.
СЪДЪТ ДАВА последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ
Т. /чрез преводача/: Искам да си отида вкъщи. Да се отнасят с мен като човешко
същество
Шест
години от живота си посветих на това да работя, искам да си отида вкъщи.
Имам
три сертификати за завършени курсове и за компютър имам и за италиански език
имам. Освен с бакар се занимавам и с компютри.
Аз
със социалния работник съм се виждал един час на ден, а по някои път изобщо не
се виждаме.
Как
може някой да каже какво ти е поведението, какъв ти е характера, ако той изобщо
не те е видял.
Аз
съм единственият от оригиналната група, единствения останал, всички са отишли в
Казичене или са се прибрали по къщите си.
СЪДЪТ
се оттегли на съвещание за постановяване на определението си.
СЪДЪТ,
след съвещание, намери за установено следното:
Производството
по реда на чл. 437 - чл. 440 от НПК е
образувано по молба на осъдения К.Е.Т., който изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора – София, насочена към постановяване на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от това наказание.
Видно
е от писмените доказателства по делото, че в момента осъденият Т. изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 12 години, което му е наложено по НОХД № 703/2011
г. по описа на Окръжен съд град Велико
Търново, като е постъпил в затвора на 22.07.2011 г., с приведено в изпълнение наказание
от 19.07.2011 г.
Съгласно
актуалната справка от началника на затвора, към утрешна дата – 31.05.2019 г.
той ще е изтърпял фактически 9 години и 6 дни от това наказание, които включват
предварителен арест от 1 година, 1 месец и 25 дни, а след приспадане на дните,
през които той е работил, реалният остатък от наказанието се равнява, според справката,
на 1 година, 7 месеца и 20 дни.
С
оглед на обстоятелството, че осъждането на Т. не е за престъпление, извършено в
условията на рецидив, първото условие за основателност на молбата му по чл.437 НПК е той да е изтърпял поне половината от наложеното наказание. Това в случая,
с оглед на докладваните по-горе факти относно размера на наказанието и периода
на изтърпяването му, е доказано.
По
отношение на втората от базисните предпоставки за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, а именно осъденото лице да е доказал, че преди изтичане на целия
срок на наказанието му той се поправил и превъзпитал, т.е. постигнати са целите
по чл.36 НК, съдът счита, че такива убедителни доказателства по делото няма.
На
първо място, в тази насока и, съобразно указанията на НК, съдът отчете писмените
становища на компетентните служители на затворническата администрация, които са
ангажирани с провеждането или организирането на корекционната работа с лишения
от свобода.
Всички
те съдържат крайно становище, че молбата на г-н Т. не следва да бъде уважавана.
В този смисъл са докладът на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“
Х., становището на началник сектор „Социална
дейност и възпитателна работа“ Г., на заместник началник „РНОД“ Т. и, в крайна
сметка, на началника на затвора, като страна по делото
Съдът
не споделя становището на защитата, че тези становища са противоречиви и необосновани
от гледна точка на обстоятелството, че, за да може да се приеме, че са постигнати
целите на наказанието, и основно целта за поправяне и превъзпитание, е необходимо
компетентните държавни органи да са възприели едно последователно, устойчиво и
неотменимо поведение на осъденото лице, което да сочи на първо място, към преоценка
на престъпното му поведение и на второ място, към осъзнаване необходимостта от
промяна на противозаконното поведение с такова, което да съобразява правата на
всички лица в обществото.
В
случая е напълно безспорно, че инспекторът „Социална дейност и възпитателна
работа“ е посочил в доклада си много позитивни промени в поведението на
осъдения. Изрично и напълно обективно, според настоящия съдебен състав, без да
изглежда като преднамерено негативно отношение на държавната администрация към
този осъден, съответните органи и в частност инспектор Х. са посочили, че г-н Т.
показва добросъвестно поведение в затвора, уважително отношение към администрацията,
като демонстрира необходимото съдействие за изпълнение на работата им, включително
е визирано, че той работи в по-голямата част от времето, през което е търпял наказанието
си, съобразява се с правилата за поведение и правилата на дисциплината, и
зачита правата на останалите лишени от свобода.
В
същото време инспектор Х. правилно е посочила, че обективните критерии, които
трябва непременно да се вземат предвид, каквато е оценката на риска за
обществото, макар и снижена от висока в средна степен от 85 точки на 62 точки,
индикира на ясен извод, че корекционната и възпитателната работа с осъдения все
още не е приключила въпреки доброто си развитие.
Съдът
възприема и становището на инспектора, че в крайна сметка прогнозата за личностовата
ресоциализация на осъдения към този момент не е категорично положителна, като
съобрази няколко обстоятелства. На първо място, изтъкнатото в този доклад, че
г-н Т. има като цяло непредсказуемо поведение и че не може с категоричност да
се твърди, че вън от условията на пенитенциарно заведение той ще се въздържа от
правонарушения, ако бъде поставен в ситуация на засягане на лични интереси, при
което е посочено, че е мислимо той да извършва агресивни, необмислени действия,
тъй като се е доказал като честолюбив и непредсказуем. Не може да се игнорира и обстоятелството, че и пред съда днес той заяви, че няма собствено жилище, а
може да посочи адрес на пребиваване на майка си във Великобритания, което е
един от критериите, които трябва да се вземат предвид при преценката за ресоциализацията.
Освен
това, видно от съдържанието на мотивите към присъдата на ОС – Велико Търново, преди
да постъпи в затвора, г-н Т. *** България изцяло заради проявено добро отношение
от местните жители на селото, а не заради някакъв негов стремеж да полага труд така,
че не може да се приеме, че той има действително сериозно желание да действа,
да функционира като пълноправен добросъвестен член на обществото.
Един
от основните аргументи на този съдебен състав да приеме неоснователност на молбата
е фактът, че, въпреки посоченото от инспектор Х., че той преосмисля поведението
си и преоценява извършеното престъпление и се отнася критично към него, днес в съдебно
заседание г-н Т. заяви с категоричност, че той не е извършил престъплението, за
което се намира в затвора, и че вина за неговия престой в затвора носи прокуратурата,
която не си е свършила работата.
Това
негово изявление, направено напълно искрено и спонтанно пред настоящия съдебен
състав не може да остави абсолютно никакво друго впечатление в състава освен,
че всъщност той няма никаква критичност към извършеното престъпление и това не
може да бъде основание за извод, че той се е поправил и превъзпитал, тъй като
негативната оценка на престъпното поведение е абсолютната база, за да може едно
лице да се променя. Такава негативна оценка г-н Т. очевидно няма, тъй като той
смята, че е несправедливо осъден.
При
това положение е очевидно, че администрацията на затвора ще трябва да продължи
в един по-дълъг период от време да въздейства върху осъдения, който е показал
определен стремеж да се развива като положителна личност, но очевидно ще трябва
да се акцентира на преосмислянето на престъпното му поведение, още повече от гледна
точка на изключително тежкото
престъпление, което той е извършил.
В
този ред на мисли съдът отхвърли като неоснователни по същество всички подробни
коментари на защитника по отношение на становищата на затворническата
администрация и като краен извод прие, че позитивните промени в поведението на
осъдения трябва да се стимулират от администрацията и тя трябва да продължи да
работи с него, докато се постигнат целите на наказанието или докато изтече срокът
на това наказание.
Изтъкнатите
от самия г-н Т. съображения да иска да бъде освободен от затвора са напълно
разбираеми и естествени човешки желания за общуване с близките, но не са
аргумент неговият личен интерес да има приоритет пред необходимостта да
продължи да търпи наказанието „лишаване от свобода“.
По
изложените съображения молбата трябва да бъде оставена без уважение.
Ето
защо, СЪДЪТ
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К.Е.Т., роден на *** г., за постановяване на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на остатъка на наказанието
„лишаване от свобода“ в размер на 12 години, наложено му по НОХД № 703/2011 г. по
описа на Окръжен съд град Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред Софийския апелативен съд.
Препис
от протокола да се издаде на адв.И. при поискване.
На
преводача П. СЪДЪТ определя възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/
лева, платими от бюджета на съда, за извършения превод в съдебното заседание,
за което да се издаде 1 бр. РКО.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, приключило в 16.25 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: