Р Е
Ш Е Н
И Е № 2 6 0 2
4 2
гр.
Пловдив, 12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІІІ н.с., в публично съдебно заседание на шести ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като
разгледа АНД № 4108/2020г. по
описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 36-0000262/28.05.2020г. издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация”
гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на И.В.К.
с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание - ГЛОБА - в размер на 2000 лева на
основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ за нарушение на чл.87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и
ГЛОБА в размер на 2000 лева на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г. на МТ.
Жалбоподателят И.В.К. обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната
му по съображения изложени в жалбата си. Редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, а се представлява от адв. Й., който поддържа жалбата и
изнася допълнителни аргументи по същество.
Въззиваемата страна – РД „АА” Пловдив
– редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е
основателна.
На 18.05.2020
г. жалбоподателят И.В.К. управлявал товарен автомобил „ДАФ 75 240 АТИ” с
рег.№ ***, собственост на „АТМТ“ ЕООД, ЕИК ********* като
извършвал обществен превоз на товари видно от експедиционна бележка № SHPV261405
от 15.05.2020г. със заверено копие № ********** от лиценз на Общността. Около 11:30 часа автомобилът бил спрян за проверка в гр.Пловдив на „Пазарджишко
шосе“, комплекс „4-ти км.“ срещу магазин „Техномаркет“ от служители на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Пловдив – св.Г.Д. и колегата му
К. К.. При проверката бил изискан пътен лист от водача, който представил такъв
със серия ВА № (не се чете) от 18.05.2020г издаден от фирма „Стийл Перфект“
ЕООД, с. Войводиново, а не от фирмата превозвач „ДИД-73“ ЕООД, поради което
проверяващите приели, че превозът се е извършвал без пътен лист. Отделно от
горното контролните органи констатирали и че водачът не отговарял на
изискванията за психологическа годност, тъй като представеното удостоверение за
психологическа годност с № 261853 било с изтекъл срок на валидност на 06.03.2018г.
За тези нарушения бил издаден АУАН с бл. Номер 272866/18.05.2020г., като те
били квалифицирани по чл.87, т.2 и чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
на МТ. Възражения срещу акта не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН, като
възоснова на него било издадено и обжалваното наказателно постановление,
с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание - ГЛОБА - в размер на 2000 лева на основание чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.87, т.2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и ГЛОБА
в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г. на МТ.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства – НП, АУАН, експедиционна
бележка № SHPV261405 от 15.05.2020г със
заверено копие № ********** от лиценз на Общността, пътен лист, удостоверение
за психологическа годност и справка регистър на психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване, оправомощителна заповед и
свидетелските показания на актосъставителя Г.Д.Д., който е потвърдил
констатациите по акта. Съдът кредитира показанията свидетеля като логични и в
съответствие с писмените доказателства събрани по делото, като същите не са
опровергани от други доказателства по делото.
В случая по
безспорен и несъмнен начин се доказва, че И.В.К. е осъществил от субективна и
обективна страна нарушението по чл.87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на
МТ тъй като не е отговарял на изискването, като водач на товарен автомобил да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно
последно цитираната норма Министърът на транспорта, информационните технологии
и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за психологическото изследване, като този ред и условия се съдържат именно
в горепосочената норма от наредбата.
Всъщност самият
жалбоподател на практика признава извършеното нарушение, доколкото по делото е
приложен оригинал на удостоверение за психологическа годност валидно до
06.03.2018г., което към момента на проверката е било с изтекъл срок, което се
потвърждава и от справка в регистъра на психологическите изследвания на
водачите.
Въпреки
установеното, в случая К. е бил санкциониран по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр,
според която санкционна разпоредба водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от същия
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със
глоба 2000 лв. при първо нарушение.
Същевременно
съгласно разпоредбата на чл.178в, ал.5
от ЗДвП /изменена - в сила от 27.02.2017г./, е предвидено, че се наказва
с глоба в размер 500 лв. водач, който
извършва обществени превоз на товари без валидно удостоверение за
психологическа годност.
От цитираното
става ясно, че субектите адресат на нормите на чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр и на чл.
178В, ал.5 ЗДвП не са съвсем идентични, доколкото в първата се коментира
обществен превоз или превоз за собствена сметка, а във втората норма, която
касае и настоящият случай, урежда и конкретизира именно психологически негоден
водач, извършващ превоз на товари, разграничен от посочените в същата разпоредба.
Освен това прави впечатление, че в нормата по чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр се
обявява за нарушение упражняването на дейност без валиден документ, като
видовете документи са общо посочени, а в случая на чл. 178В, ал.5 ЗДвП е
конкретизиран документът, чиято валидност се изисква, а именно - удостоверение
за психологическа годност, като следва да се отбележи, че документът на
жалбоподателя за психологическа годност е бил с изтекъл срок.
По тази причина санкцията за така извършеното
нарушение, която К. е следвало да понесе, е предвидената такава съобразно
разпоредбата на чл. 178в, ал.5 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 500 лева,
а не тази наложена му съобразно разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр в
размер на 2000 лева. Коментираното нарушение се изразява в неправилно посочена
съответстващата на нарушението санкционна норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност. Това има за последица
твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило
правото на защита на засегнатото лице.
Що се отнася до
нарушението на разпоредбата на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, макар и то да не се оспорва от
жалбоподателя и по отношение на него са били допуснати съществени процесуални
нарушения.
Съгласно
посочената подзаконова норма : „По време на работа водачът представя при
поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от
Закона за движението по пътищата и следните документи :… попълнен пътен лист по
образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно
средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като
част от международен превоз“. При така дадената квалификация на нарушението обаче се установява
разминаване между словното описание на фактите и цифровата квалификация. Това е
така, тъй като материланата норма предвижда непредставяне на документи, а в словното
описание е посочено, че водачът не е притежавал такъв, като в тази насока е и
санкционната норма – чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр предвиждаща също непритежаване на
документи, а именно водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без изобщо
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със… От тук е налице неясно описание на нарушението, тъй като в НП
и АУАН е прието, че водачът е без пътен лист, а от посочената за нарушена норма
се разбира, че той е имал такъв, но не го е представил. От това неясно описание
не се изяснява дали водачът въобще не е представил пътен лист при проверката
или пък е представил такъв, който не е по образеца на наредбата или не са били
коректно попълнени изискуемите реквизити на същия. Това следва да се счете за
съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на
жалбоподателя.
Описаното по-горе налага отмяна на
процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран
от гореизложеното ,Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №
36-0000262/28.05.2020г. издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна
администрация” гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице
по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с
което на И.В.К. с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание -
ГЛОБА - в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ за нарушение на чл.87, т.2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ и ГЛОБА в размер на
2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр за нарушение на чл.89, т.2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване
пред Административен съд гр.Пловдив в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
И. Й.