Р Е
Ш Е
Н И
Е №261369
гр. Пловдив, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.04.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 12959 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, вр.с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от
„ЮБЦ” ЕООД против Р.М.Д., с която са предявени положителни установителни искове
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1. 169.86 лева, представляващи
неплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода
м. 03.2017 г. до м. 06.2018 г. /вкл/ по Договор с клиентски № *** от 30.05.2014
г., за ползване на мобилен номер ***, изменен на 31.03.2015 г. с допълнително
споразумение, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“ ООД, което
ги е прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД;
2. 47.60 лева – обезщетение за
забава върху главницата за периода 28.06.2017 г. до 01.04.2020 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен
Договор с клиентски № *** от 30.05.2014 г., за ползване на мобилен номер ***,
изменен на 31.03.2015 г. с допълнително споразумение. С договора е определена
месечна абонаментна такса в размер на 9.80 лева с ДДС за срок от 24 месеца, а с
допълнителното споразумение е добавен нов телефонен номер с месечна абонаментна
такса в размер на 15.80 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Наред с абонаментните
такси са ползвани и услуги описани в издадените фактури, а именно № **********
от 08.03.2017 г.; № ********** от 08.04.2017 г.; № ********** от 08.05.2017 г.;
№ ********** от 09.06.2017 г. и крайна фактура № ********** от 08.07.2017 г.
Претендира се и обезщетение за забава. За вземанията е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9999/2020 г. по описа на ПРС, срещу която
ответника е подал възражение в срок. Иска се уважаване на исковете и присъждане
на разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват
исковете. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Вземанията са с
падеж най-късно на 06.2017 г., а заявлението е подадено на 13.08.2020 г.,
поради което счита че 3-годишната давност за вземанията е изтекла. Оспорва
цесията да е породила действие спрямо ответника – длъжник. Оспорва БТК да е
доставяло на ищеца услуги на стойност 169.86 лева. Иска се отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на исковете
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 9999/2020 г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжникa, който е подал възражения срещу нея в срок.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По
същество
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.342 ТЗ.
За да бъдат уважени
така предявените искове ищецът следва да докаже наличие
на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника,
че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е
предоставил вещите, предмет на договорите за лизинг за ползване, съдържанието
на правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на същите. По възражението за погасителната давност на ответника
следва да докаже обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти. При
установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил
задълженията си.
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД
Между страните не се спори,
че между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника е сключен Договор с
клиентски № *** от 30.05.2014 г., за ползване на мобилен номер ***, изменен на
31.03.2015 г. с допълнително споразумение, който договор е представен по
делото. /л.20-25/. В договора е уговорена месечна абонаментна такса в размер на
9.80 лева за единия телефонен номер и 15.80 лева – за другия.
В исковата молба и в
допълнителна молба са изложени твърдения, че по договора са останали
незаплатени месечни абонаментни такси за месец март 2017, м. април 2017 г., м.
май 2017 г. и м.6/2018 г. Сборът на месечния абонамент за този период е 102.40
лева, а не 169.86 лева. Наред с това в исковата молба е посочено, че договорът е
прекратен и деактивиран на 20.06.2017 г., поради което е неоснователно
начисляване на месечен абонамент за месец юни 2018 г., при положение, че
договорът е прекратен, а и не са представени доказателства – фактура за
начислени за месец юни 2018 г. задължения.
По делото са представени 4
броя фактури, в които ищецът твърди, че са обективирани вземанията към
ответника а именно № ********** от 08.03.2017 г. с падеж 25.03.2017 г. /л.26/ ;
№ ********** от 08.04.2017 г. с падеж 25.04.2017 г. /л.27/; № ********** от
08.05.2017 г. с падеж 25.05.2017 г. /л.28/; № ********** от 09.06.2017 г., в
която единствено е начислена лихва за забава, а главницата е от отминал период,
същото е и по крайна фактура № ********** от 08.07.2017 г.
С оглед представените
доказателства, вземането за главница е за период 25.03.2017 г. до 25.05.2017 г.
Вземанията са прехвърлени с
договор за цесия от 16.10.2018 г., първоначално на „С.Г. Груп“ ЕООД, което ги е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., като цесията е
съобщена на ответника в хода на процеса с връчване на уведомлението с исковата
молба и приложенията към нея на ответника, преценено от съда по реда на чл.
235, ал.3 ГПК.
Ответникът своевременно е
направил възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в срока по
чл.131 ГПК, което съдът намира за основателно. Процесните вземания са такива за
периодични плащания и съгласно чл.111, б.“в“, пр.3 ЗЗД се погасят с кратка
3-годишна давност. Вземанията с падеж от 25.05.2017 г. са погасени по давност
на 26.03.2020 г., вземанията с падеж 25.04.2017 г., давността е изтекла на
26.04.2020 г. и вземанията с падеж 25.05.2017 г., са погасени по давност на
26.05.2020 г. Давността за всяко едно от
вземанията е настъпила преди дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а
именно преди 13.08.2020 г.
С оглед изложеното искът за
главница ще се отхвърли, поради погасяване на вземанията по давност.
Съгласно разпоредбата на
чл.119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед цитираната разпоредба са погасени по
давност и акцесорните вземания за обезщетение за забава, поради което и този
иск ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника. Същият не доказа
разноски, поради което такива не му се дължат.
По делото ответникът се е представлявал от адв. Н. И. И.,
който е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.69/, съгласно който на ответника
е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. И.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Н. И. в размер
на 300 лева, съобразно интереса,
което ще се присъди в пълен размер.
Ответникът се е представлявал от адв. И. и в заповедното
производство, като е направено искане за присъждане на такива. За процесуално представителство, защита и съдействие в производства за
издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на
ал. 2 от чл. 7 на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но на базата на половината от стойностите на претендираните
суми /арг. от чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/ 2014 г.
Посочената норма се прилага,
както за заявителя, така и за длъжника в заповедното производство – виж определение № 141 от 21.01.2019 г. по
ч.гр.д. № 20/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, определение № 841 от 14.04.2016 г. по в. ч. гр. д. № 718/2016 г. на ОС
– Пловдив, определение № 968 от 3.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. №
872/2016 г. и др.
Съдът счита, че дължимият
адвокатски хонорар за подаденото възражение в заповедното производство възлиза
на 300 лева, определен съгласно чл.
7, ал. 7 от Наредбата, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата – при интерес до
1000 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮБЦ”
ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.
Б.
Ц. срещу Р.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** положителни
установителни искове за признаване за установено, че Р.М.Д., ЕГН **********
дължи на „ЮБЦ”
ЕООД,
ЕИК ********* сумата в размер на 169.86 лева, представляващи неплатени задължения за месечни
абонаментни такси и потребени услуги за периода м. 03.2017 г. до м. 06.2017 г.
по Договор с клиентски № *** от 30.05.2014 г., изменен на 31.03.2015 г. с
допълнително споразумение, сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор
за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“ ООД, което ги е прехвърлило с договор
за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, както и сумата в размер на 47.60 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 28.06.2017 г. до 01.04.2020 г., за които вземания е
издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9999/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от Ю. Б. Ц. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Н. И. И., ЕГН **********, САК, сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗА по ч.гр.д. № 9999/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив и 300 лева – адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗА в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ