№ 261
гр. П., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430107953 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана от ЦВ.
К. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес в град П., действаща лично и като
майка на детето А.Д. П.а ЕГН ********** за постановяване на мерки за
защита срещу Д. П. П. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П..
Твърди се в молбата, че страните са бивши съжители, от което
съжителство имат родено едно дете А.. Излага се, че на 29.11.2021 г.
ответникът е извършил спрямо нея и детето акт на домашно насилие. Сочи, че
около 17.00 часа докато още била на работа, а А. в къщи със съжителя й
ответникът позвънил на детето и я попитал с кого е. Твърди, че дъщеря й се
уплашила и излъгала, че е с нея, но че тя се намира в банята. Сочи, че А.
силно се разстроила, страхувайки се от реакцията на баща си, разплакала се и
дълго не могла да се успокои. Излага, че именно в такова състояния я видяла,
когато дошли заедно с М. да я вземат от работа. Твърди, че се обадила на
ответника, за да разбере защо я е търсил и, за да покаже на дъщеря с, че не
трябва да се страхува, но че той започнал да крещи и да я обижда. Излага, че
ответникът пътувал за гр. С. и искал като се върне в П. много късно същата
вечер да й донесе маратонки, на което тя се противопоставила, а той се
развикала, че ако не слезе да й ги даде ще разбие вратата. Твърди, че обидил
съжителя й, а нея я заплашил, че ще й разбие главата, наричал я алкохоличка,
наркоманка, че не е добре с главата и пие хапчета, че не може да се грижа за
детето и с други, неприлични думи. Твърди, че тя и детето много се
разстроили. Поради изложеното моли съда да уважи молбата.
В проведеното по делото о.с.з. молителката лично и чрез
1
процесуалния си представител поддържа молбата и моли същата да бъде
уважена, за което развива подробни съображения. Счита, че адекватни мерки
са тези по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗдН.
Ответникът в срока за отговор депозира такъв, като оспорва че не е
извършил акт на домашно насилие по отношение на детето си.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът
лично и чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли молбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложена декларация /л.4 /, в която молителката
декларира, че ответникът е извършил спрямо нея и А. акт на домашно
насилие, подробно описан в депозираната молба.
От представеното по делото Удостоверение за раждане на детето
А.Д. П.а се установява, че страните по делото са негови родители.
Установява се от приложеното по делото споразумение по гр.д. №
6143/2020 г., че страните са се споразумели молителката да упражнява
родителските права по отношение на детето А., а бащата да има определен
режим на лични контакти с него.
От служебно направената от съда справка се установява, че в
деловодната система на ПлРС няма образувани други дела във връзка с
производство по защита от домашно насилие срещу ответника.
Видно е от приложеното по делото свидетелство за съдимост, че
ответникът не е осъждан.
Приложена по делото е и справка от „***“ ЕАД, ОДНБПЗ се
установява, че ответникът не се води на диспансерно наблюдение към
ОДНБПЗ – П., както и, че няма данни да е лекуван в психиатричните клиники
на ***“ ЕАД.
Приобщени като доказателство по делото са два социални доклада и
психилогическа оценка за детето А.Д. П.а. От психологическата оценка на
детето се установява, че: момичето е споделило, че родителите й са
разделени, като не помни откога не е виждало баща си, но че впоследствие се
установило, че това е няколко дни преди срещата; че детето споделило, че не
желае да се вижда с баща си, поради факта, че изпитва страх от него, тъй като
той си държал пистолета на масата, много крещял и биел; че навлизайки в
конкретиката детето не може да посочи за какво точно крещи бащата с
думите „аз не му разбирам“, не си спомня конкретна случка или ситуация, в
която това да се е случвало; че отрича да й е посягал физически; че според
детето баща й познава новия съжител на детето; че не са настъпили промени
в психоматичното състояние на детето през последните месеци; че когато се
задават въпроси, свързани с отношенията й с родителите детето заема
2
отбранителна позиция и бърза да приключи разговора; че детето е свързано
емоционално и с двамата родители и е ставала свидетел на конфликтни
ситуации помежду им; че има данни за изпитван страх от детето към баща си,
но че обясненията й са ирационални и абсурдни без да посочва рационално
оправдание или лични преживявания; че липсва нормална амбивалентност на
чувствата спрямо двамата родители – отчита се идеализиране на образа на
майката, а образа на бащата се представя изцяло в негативен план, като
всички негови действия и взаимодействия се представят като негативни
такива; че за вербалното отношение на детето към бащата същото не
представя конкретни лични случки, а по – скоро дава обобщени отговори,
като при навлизане в подробности се установява, че има и хубави спомени с
него, емоционална връзка; че образа на майката се идеализира, като
възприема всички нейни действия и реакции за правилни; че детето взема
страна на майката, като рефлекс, без да може да посочи доводи за своята
категорична позиция, което дава основание да се смята, че детето е повлияно
от преживяванията на майката по отношение на фигурата на бащата; че
поради факта, че е налице конфликт между родителите, характеризиращ се с
вербални обиди и заплахи за физическа саморазправа, поведението и
отношението на А. може да се тълкува като защитна реакция – ако тя откаже
да се види с баща си, то контактите с родителите ще се ограничат и по този
начин те няма да се карат; че качеството на връзка родител – дете винаги е
отговорност на възрастния – съобразяване на тон и поведение, които са
подходящи за използване в присъствието на детето. прави се извод в
социалния доклад, че в интерес на детето е да се постанови решение, с което
максимално да се защитят неговите интереси.
Изслушани по делото са и молителката и ответника.
Молителката Ц.Б. излага, че на 29.11.2021 г ответникът при разговор с
дъщеря им се е държал грубо с нея, като й задавал въпроси „Къде си, с кого
си“ и тя отговорила, че е в къщи и после при въпроса „с кого си“ от страх от
тона му и как й говори и е излъгала, че майка й е в банята. Сочи, че през това
време всъщност била на работа. Твърди, че след като съжителя й чул
разговора с баща й, й казал да затвори и да се успокои. Разказва, че по
времето когато дошли да я вземат от работа, баща й пак й позвънил и
започнал да задава въпроси с груб тон къде е, дали иска да я вземе, да я
прибере при него, при което тя му отвърнала: „Не, отиваме за мама“. Сочи, че
като влязла в колата видяла дъщеря си да плаче и при въпрос какво става,
детето отговорило, че баща й се е обадил и я е страх, че говори с груб тон,
при което чула: „Къде е майка ти? Ти къде си сега?“. Твърди, че накарала
дъщеря си да затвори телефона и тя го набрала, при което ответникът
започнал да я обижда със силен, груб тон. Излага, че разговора с ответника не
е бил на високоговорител, но че детето им го чуло, защото били в колата.
Сочи, че използваните думи били: „Ще дойда и ще разбия вратата, ще счупя
главата“, като я нарекъл и курва, наркоманка, алкохоличка, че използва
хапчета, че ще я пребие, ще разбие врата. Твърди, че обидните думи били
3
чути, както от съжителя й, така и от детето, тъй като ответникът крещял и се
чувало и бил много груб. Излага, че до този момент не била казала на бившия
си съжител, че вече живее с друг човек. Сочи и, че детето не е казало, тъй
като баща й е споделял, че ще я пребие и ще я вземе при него, а по
отношение на съжителя й че „няма да остава детето при този педераст“.
Ответникът Д. П. П. сочи, че след справка по телефона си е установил,
че е водил разговор с ищцата. Излага, че възникнал спор по повод на това кой
е взел дъщеря му от училище и къде е. Разказва, че първо разпитал дъщеря
си, а впоследствие се чул и с майка й. Не отрича, че имал „малко
съпротивление…., действително малко повишил тон, теглил е една, както се
вика, напсувал я“. Твърди, че се ядосал тъй като не знаел къде е дъщеря му и
с кого е. Излага, че не е говорил с детето си на висок тон, а само с майка му.
Сочи, че казал на бившата си съжителка и, че „не е стока и нищо не
представлява…., че е алкохоличка, тютююнджийка и приема хапчета“. В
проведеното по делото следващо съдебно заседание ответникът сочи, че тези
думи е използвал когато са живели заедно, но че не е употребил тях в
процесния ден.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетелите М. Т.Ц., А.Ж.П., И.Б. С. и А.И.Ц..
Свидетелят М. Т.Ц. излага, че живее с ищцата от около година и
половина, време, през който не се е виждал с ответника. Сочи, че причината
да не се запознаят се корени не в него и ищцата, а в ответника. Предполага,
че детето също знае, че баща му и той не се познават. Разказва, че в
процесния ден около 17:05-17:10 часа били в къщи когато ответникът
позвънил на дъщеря си и попитал къде е, а тя му отговорила, че е в къщи, при
което последвал друг въпрос: „Оная майка ти що не вдига?“, при което А. се
притеснила и започнала да трепери и да се чудила в коя стая да влезе, за да не
разбере баща й, че той е там, тъй като се притеснявала. Твърди, че последвал
друг въпрос: „Защо майка ти не вдига телефона, къде е майка ти?“, при което
А. го излъгала, че е в банята, а баща й казал: „Искаш ли да дойда, да видя
дали наистина си с майка си, дали си в къщи?“. Твърди, че при този разговор
детето се разстроило, започнало да плаче и той й казал да затвори телефона.
Излага, че ответникът не е използвал по отношение на детето обидни
квалификации, а просто я притискал да разбере къде е. Сочи, че тонът, който
използвал бил груб за дете на осем години. Твърди, че към 18,00 часа отишли
да вземат ищцата от работа и когато тя се обадила на ответника той започнал
да я разпитва къде е била, с кой е детето, че ще й счупи главата и, че той е
„педераст, олигофрен“. Излага, че разговорът продължил около две – три
минути и, че не бил на високоговорител, но въпреки това се чувало в
автомобила. Сочи, че ищцата се обадила да ответника, за да разбере защо
звъни на детето, но че от обиди не могла да чуе нищо. Твърди, че А. се
страхува от баща си, от това да не й се скара, да я нахока, да я обижда.
Излага, че може детето да се страхува и от това, че не са споделили с
ответника, че живеят заедно. Сочи, че след тази случка А. е по – спокойна.
4
Твърди, че през декември месец е ходила на почивка и рожден ден с баща си.
Споделило, че на почивката е си е лягала късно, както и че позвънила и
казала, че желае да се прибере, тъй като баща й, й се скарал. Излага, че детето
споделило, че баща й е бил пил и шофирал така. Твърди и, че преди 29.11,
така и след това ответникът е обиждал ищцата. Разказва, че когато
ответникът позвъни на дъщеря си, тя се паникьосва, започва да трепери и да
търси стая, да се отдели сама, за да не чуе баща й, че той и Цветелина или, че
само той говори с някой. Излага, че желае да избегне неговото присъствие, за
да не разбере баща й, че тя е с него. Сочи, че в края на месец ноември,
началото на декември класната ръководителка на детето се обадила на
майката и, й казала че детето изпитва страх от баща си. Сочи, че притежава
снимки, на които се вижда, че ответникът притежава оръжие, което стои на
масата на детето, докато детето се храни.
Свидетелката А.Ж.П., колежка на ответника сочи, че не е присъствала
на процесната случка, както и, че не й е споделяно за нея. Обяснява, че почти
цялото лято детето е било с баща си на работа, като отношенията между тях
били сърдечни. Разказва, че детето било радостно с него, а той й угаждал за
всичко. Сочи ,че са привързани много. Твърди, че никога не е чула бащата да
се кара на детето.
Свидетелката И.Б. С., учителка на детето А. разказва, че момичето е
изключително възпитано, добронамерено, контактно и лъчезарно. Обяснява,
че в училище има практика децата да си споделят с учителите. Излага, че от
детето знае, че майка й живее с друг мъж - „чичо М.“, който се грижи за нея
и й помага за домашните и понякога я взима от училище. Сочи, че детето
споделяло, че го е страх от баща си и при зададен въпрос „защо?“, тя
отговорила „тати като се ядоса, много вика и знам за един пистолет, който
стои на масата“. Разказва, че детето й споделило за случай, в който баща й
счупил телефон на майка й, както и, че от време на време обиждал с „грозни“
думи. Обяснява, че детето не е казало какви са тези „грозни думи“, тъй като в
училище така се изразяват, а не изричат същите. Твърди, че й споделила пред
нея и група деца, че на при баща й на масата пред нея стоял пистолет. Сочи,
че след това се свързала с майката, която не отрекла думите на А.. Разказва,
че е говорила и с бащата за това и, че той е обяснил на детето да не се
страхува, тъй като оръжието си е негово и е разрешително. Обяснява, че
думите на детето са, че „тати като се ядоса, вика и обижда“, както нея така и
майка й. Излага, че детето не й е споделило за конкретна случка станала в
края на годината, при която бащата да е бил груб. Твърди, че в последния
месец и половина детето е напрегнато и разсеяно. Излага, че А. се стряска
когато й звъни часовника и казва „само да не е тати“. Разказва, че се
притеснява и кой ще я вземе от училище. Сочи, че когато бащата е
контактувал с нея винаги се е отнасял с уважение към институцията и
учители. Разказва и, че има дни в които детето е споделяло, че са ходили на
различни места с баща й, купил й нещо, но че пак „ми каза грозна дума“, при
което тя я е посъветвала да му каже „Тате, извини се!“ Излага, че когато
5
баща й я е вземал от училище детето не е показвало чисто визуален страх от
него и да каже „не искам да отида с тати някъде“? Излага, че детето никога не
е споделяло баща му да е посягал физически.
Свидетеля А.И.Ц. сочи, че работи заедно с ответника, като на
процесния ден, пътували заедно за гр. С. по служебни дела. Твърди, че
тръгнали по обед за гр. С. Излага, че докато пътували той бил отзад в колата
и чул ответникът да разговаря един път с дъщеря си и да я пита къде се
намира. Сочи, че е чул разговор и за маратонки. Твърди, че по време на
разговора ответника е говорил с нормален тон. Отрича по време на същия да е
напсувал ответницата. Излага, че впоследствие го чул да говори и с бившата
си жена, но че не го чул да използва обидни думи. Сочи, че по време на пътя
ответникът бил спокоен и, че се прибрали в града след 18.30 часа. Твърди, че
познава и детето на страните и, че то идва на работата с баща си, където я
познава цялата фабрика. Излага, че няма впечатления детето да се страхува от
баща си, както и, че същото е гледано добре от него.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки
становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна
до следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирано лица по смисъла на чл.3, т.2
и т.5 от ЗЗДН, доколкото пострадалата Цветелина е съжителствала на
съпружески начала с ответника, а детето е низходящо на страните и по
смисъла на закона също могат да търсят защита.
Същевременно, сезиралата съда молба от 23.12.2021 г. е основана на
твърдение за осъществен по отношение на молителката и детето А. акт на
домашно насилие на 29.11.2021 г., поради което е депозирана в предвидения
в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл.3
ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие. По изрична разпоредба
на чл.2, ал.2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие на дете се смята
и всяко домашно насилие извършено в негово присъствие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо
молителят да установи в условията на пълно и главно доказване
действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител
на действие, квалифицирано като домашно насилие.
Съответно, за отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира
доказателства, които да оборват изложеното от молителката.
Видно от гореустановената фактическа обстановка, молителката, е
подала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е декларирала извършените от
ответника действия, подробно описани и съставляващи осъществено,
емоционално и психическо насилие по смисъла на закона.
6
Така депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на
чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, е
доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3
ЗЗДН и съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на
приложената декларация.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът
намира, че се установи ответникът на посочената дата да е осъществил
съответния акт, съставляващ домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Този
извод съдът формира както кредитирайки показанията на свидетеля М.
Цветанов, който е бил пряк очевидец на случилото се, така и от обясненията
на ответника дадени в първото по делото о.с.з., в които сочи, че
„действително имал малко съпротивление, повишил, тон, теглил й една,
напсувал я е“. Дори и ответникът да не е употребил впоследствие
квалификациите, че молителката „не е стока и нищо не представлява…., че е
алкохоличка, тютююнджийка и приема хапчета“, както се опита да отрече в
следващото по делото о.с.з., съдът намира, че с признатите от него действия е
осъществил акта на домашно насилие, изразяващо се в психическо такова.
Ответникът не ангажира доказателства, които по убедителен начин да
разколебаят тези изводи на съда. Напротив, посоченият от него свидетел
излага, че не го е чул да използва обидни думи и, че бил спокоен по време на
разговора с бившата си съжителка, а самият ответник признава, че е говорил
на висок тон и е напсувал молителката.
Съдът счита, че следва да отбележи, че независимо от влошеното
отношение между страните, породени от споровете относно детето и и с кого
живее то или дали ответникът е знаел за сформираното ново съжителство на
майката не може да игнорират събраните доказателства, сочещи на
емоционално посегателство, извършено от страна на ответника спрямо
молителката в присъствието на детето А.. Споровете между бившите
съжители, разпадането на връзката им и сформирането на нова такава от
страна на молителката и отношението на детето към новия партньор на
майката, не оправдават такова поведение, което съдът намира за укоримо и
счита, че обосновава предоставянето на закрила по реда на този закон.
По отношение на детето А., съдът намира, че също е осъществен акт на
домашно насилие съобразно чл.2, ал.2 ЗЗДН. Безспорно разговорът, в който
бащата е осъществил домашно насилие спрямо майката под формата на
психическо такова се е състояло в присъствието на момичето и то е
възприело думите на баща си.
По отношение на посочените мерки, съдът намира следното: При
констатирано домашно насилие във всички случаи следва да бъде наложена
мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде задължен извършителят да се
въздържа от извършване на домашно насилие. Цитираната мярка следва да се
наложи по отношение както на молителката, така и на детето.
Съобразно интензитета на действията, съставляващи акт на домашно
7
насилие съдът счита, че не следва да налага други мерки. Настоящият състав
на съда намира, че с основаната мярка ще се постигнат целите на
производството и ответникът ще бъде възпрян от извършване на психическо
дом. насилие. Съдът намира, че с оглед изнесеното в социалния доклад и
психологическата оценка спрямо детето, ако наложи и мярката ответникът да
не приближава дъщеря си ще се наруши връзката родител – дете, която и към
настоящия момент е комплицирана, основно поради отношенията между
родителите.
Съобразно чл.5, ал.4 ЗЗДН, съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати глоба в размер от 200лв.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на П.ски районен съд дължимата за производството
държавна такса в размер на 25лв.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати сторените от
молителката разноски в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя Д. П. П.
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ж.к. ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
от извършване от домашно насилие спрямо ЦВ. К. Б. с ЕГН ********** и
А.Д. П.а ЕГН **********, и двете с постоянен адрес в град П., пл. ***.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на осн.чл.21, ал3 от ЗЗДН извършителя Д. П. П.
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ж.к. ***, че при неизпълнение
на Заповедта на съда полицейският орган констатирал нарушението, задържа
нарушителя и незабавно уведомява органите на Прокуратурата.
На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН копие от решението и заповедта да се
връчи на ІІ-ро и І –во РУП към ОД на МВР – гр.П..
Тази заповед се издава на ЦВ. К. Б. с ЕГН ********** и А.Д. П.а ЕГН
**********, и двете с постоянен адрес в град П., пл. ***..
На основание чл. 21 ал.1 от ЗЗДН заповедта ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от
полицейските органи по местоживеене на ответника.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ЦВ. К. Б. с ЕГН **********, действаща лично
и в качеството си на майка и законен представител на А.Д. П.а ЕГН
**********, и двете с постоянен адрес в град П., пл. ***, с която се иска
постановяване на мярка за защита по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. П. П. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ж.к.
***, да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200лв /двеста лева/, на
осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. П. П. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ж.к.
8
***, да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 25лв /двадесет
и пет лева/, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН, както и 5 лева /пет лева/ за издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д. П. П. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ж.к.
*** да заплати на ЦВ. К. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес в град П.,
пл. ***. сума в размер на 300 лева, представляващи сторените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред ПЛОС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9