РЕШЕНИЕ 2152/27.11.2020г.
гр. Пловдив,
27.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ
състав в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и
двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 554
по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Г.Д.Т. *** от 005/ 08.01.2020 г. на НЕЛК. В жалбата се
твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и се иска
отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне. В СЗ и в писмени
бележки жалбодателят чрез процесуален представител поддържа жалбата.
Ответникът - НЕЛК – София в писмено становище /л.42/
оспорва жалбата и претендира разноски.
Заинтересованата
страна - НОИ – София чрез представител
оспорва жалбата.
Останалите
заинтересовани страни не се представляват и
не вземат становище по жалбата.
Жалбата е процесуално допустима – подадена в
срок и от лице, имащо право на жалба /наследник на починалия адресат на
решението/, но разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е потвърдено ЕР на ТЕЛК без
произнасяне по причинна връзка, тъй като наличната медицинска документация е
недостатъчна и в протокола от аутопсия липсва заключение за причина за смъртта.
Съгласно чл.66, ал.1 НМЕ, при внезапно починало
лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на
наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а според ал.2 -
при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна
връзка, но постановяват експертно решение. В процесния
случай ТЕЛК е издала експертно решение, с което не се произнася по съществото на
въпроса, с който е сезирана – налице ли или не такава комплексна причинна
връзка.
В конкретния случай за настъпилата смърт на
лицето в Република Турция е съставен протокол за аутопсия, който е представен
по делото. По делото е назначена експертиза, в неоспореното заключение по която
вещото лице сочи, че „…казусът попада по-скоро в хипотезата на чл.66, ал.2 от
НМЕ…“, както и че „…преценката за причинна връзка трябва да бъде представена
като вероятност за такава.“ Вещото лице сочи още в СЗ, че „…дали има причинна
връзка, това не мога да твърдя, тъй като аутопсията е нулева и всичко, което
почива на нулева аутопсия, резултатът е нула." Посочва също така, че
описанието в протокола е крайно непълно и неправилно, повърхностно,
повърхностен оглед, абсолютна некомпетентност в хистологията, неизясняване на
обективни данни, както и че в аутопсията липсва заключение, при което
„…аутопсията дори не е завършена.“
При така изложеното следва да се
приеме, че независимо от формалното наличие на протокол за аутопсия, такъв
практически липсва по смисъла на чл.66, ал.2 от НМЕ, при което като се е позовала на практика на нормативната забрана в чл.66,ал.2
НМЕ, ТЕЛК е решила да не се произнесе относно причинната връзка, което решение е правилно с
оглед правилното приложение и забраната по чл.66, ал.2 от НМЕ. В този смисъл
като е потвърдила решението без да се произнася по причинната връзка, НЕЛК също
е постановила законосъобразно решение, в съответствие с цитираната нормативна
забрана.
За жалбодателя обаче следва да се отбележи, че въпреки това не е налице
пречка в евентуално бъдещо производство да се установи дали злополуката е
трудова или не. Това установяване явно не може да бъде извършено от ТЕЛК поради
забраната на чл.66,ал.2 НМЕ, нито от длъжностното лице по чл.60 КСО, което няма
самостоятелни правомощия по определяне на причинна връзка предвид разпоредбите
на чл.60,ал.1 и ал.2 КСО и НУРРОТЗ. Причинната връзка или липсата на такава обаче
не може да остане неизследвана по съществото си. Водещ принцип в уредбата на
трудовите злополуки е установяването им – чрез разследване, проверка на всеки
един от елементите на състава на чл.55,ал.1 КСО, което при наличие на
декларирана трудова злополука е процесуално задължение на териториалните органи
на НОИ. В обратния случай означава да се приеме, че неизвършването на
едно действие – аутопсия на починалия /без значение от причината за това/
преклудира изначално възможността настъпилото увреждане да бъде прието за
трудова злополука, дори и да са налице предпоставките за това, което
противоречи на нормативния акт от най-висока степен – КСО, който е категорично
ясен – налице ли са предпоставките по чл.55,ал.1 КСО – злополуката е трудова,
не са ли налице – не е такава. В случая законовата празнота следва да бъде
отстранена от горестоящия административен орган при евентуалното обжалване на разпореждането
на длъжностното лице по чл.60 КСО. При липса на специални правила в чл.117 КСО
при разглеждане на жалбата горестоящият административен орган разглежда жалбата
по реда на глава шеста АПК. При сложност от фактическа и правна страна, както
очевидно е в случая, следва да бъде назначена комисия по реда на чл.94 АПК,
така че да бъде отговорено на спорния и релевантен въпрос налице ли са
предпоставките по чл.55,ал.1 КСО, вкл. функционална и причинна връзка. Спрямо
горестоящия административен орган – Директор на ТП на НОИ не е приложимо
задължението за издаване на разпореждане само въз основа на решение на органите
на експертизата по работоспособността. Законодателят е въвел това изискване
спрямо длъжностното лице по чл.60 КСО, тъй като при нетравматичните злополуки
следва да бъдат изследвани множество фактори и обстоятелства, следва да се
използват специални знания относно това налице ли е функционална връзка, нещо
което органът самостоятелно не може да извърши. Горестоящият орган обаче има
възможност да използва повече процесуални способи за събиране на доказателства
и за изясняване на казуса. Липсата на положително решение на ТЕЛК относно
причинната връзка не може и не следва да доведе до неизясняване на обективната
истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало. Съгласно чл.97 АПК и чл. 117, ал.3, изр.2 от КСО горестоящият орган може да се произнася по съществото на спора. Ето защо
същият следва в едно бъдещо производство да извърши действия по изясняване на
обективната истина чрез събиране на доказателства и доказателствени средства
относно наличието на функционална и причинна връзка, като прояви процесуална
активност и събира всякакви доказателства, вкл. и чрез назначаване на
комплексна медицинска експертиза, за да се произнесе по поставения пред него
въпрос.
Поради всичко изложено по-горе следва да бъде постановено решение, с
което да бъде отхвърлена жалбата на Г.Д.Т. ***
от 005/ 08.01.2020 г. на НЕЛК. Последното по никакъв начин не препятства
правата на заинтересованите лица във връзка с евентуалното признаване на злополуката за трудова с произтичащите от
това последствия. При този изход на
делото следва да бъде осъдена жалбодателката да заплати на ответника разноски
за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Т. *** от 005/
08.01.2020 г. на НЕЛК.
ОСЪЖДА Г.Д.Т.
***, да заплати на НЕЛК – София разноски в размер на 100 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: