Решение по дело №1805/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260060
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20203630201805
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260060/26.1.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На пети януари две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание  в следния състав:

                Председател: Пламена Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1805 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №26-53/17.09.2020г. на Началника на отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав” – гр.Русе към  ГД  “Рибарство и контрол” при ИАРА, гр.Бургас, с което на основание чл.86 от ЗРА на С.К.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.50  ал.1 т.1 от ЗРА.

Жалбоподателят в жалбата моли съда да отмени наказателното постановление  като незаконосъобразно, издадено в нарушение на  процесуалния закон. Излага също така, че не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение. Счита, че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание редовно призован, не се явява. Депозирани са писмени бележки.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли НП да бъде потвърдено  като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Свидетелите С.Л.Г., Д.П.Д., М.Й.Х. и М.Ж. Р. са членове на Централна - рибно -опазваща организация, сдружение с нестопанска цел създадено с цел опазване на рибните ресурси. На 02.06.2020г. във връзка с получен сигнал за нерегламентирано извършване на риболов в язовир „ Мараш”, било организирано наблюдение от разстояние на водите на язовира. Около 21.00 часа свидетелите Д.П.Д. и М.Й.Х. пристигнали на язовира и използвайки термокамера за нощно наблюдение забелязали в язовира  лодка с две лица. Едно от лицата пуснало мрежи, след което лодката се отдалечила към отсрещния бряг. Свидетелите се приближили към мястото и св. Д.Д., с помощта на термокамерата видял автомобила на жалбоподателя, след което се върнали на първоначалното си местоположение, продължавайки да наблюдават язовира. По- късно към тях се присъединил и св. М. Р.. В ранните часове на 03.06.2020г., свидетелите забелязали да се появява лодка от отсрещната страна на язовира, в която имало едно лице.Лодката се насочила към мястото, където преди това била пусната мрежа и лицето извадило мрежата. За случващото се бил уведомен по телефона св. С.Г., който подал сигнал в оперативно-дежурната част на РУ Шумен. На место били изпратени два полицейски екипа, които застанали на два от възможните изходи от язовира.Единият от екипите спрял  л.а. „Нисан Патрол“ с рег. №Н 0957 АХ, който бил управляван от жалбоподателя С.К.С.. За спрения автомобил, бил уведомен в 04.30 часа св.Р.Т.С. – гл.инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“. Последният заедно със свои колеги пристигнал на мястото, където бил спрян автомобилът управляван от жалбоподателя. В автомобила  служителите на ИАРА установили наличието на надуваема лодка, 4 бр.мрежи, в които имало жива риба от вида  каракуда. След изваждане на рибата от мрежите, в присъствието на жалбоподателя била претеглена, същата била с общо тегло 77 кг. Жалбоподателят не представил лиценз по чл. 165 от ЗВМД, както и регистрация по чл. 246 от ЗВМД. На место св. Р.С. съставил срещу жалбоподателя АУАН №В 0016260/03.06.2020г. за нарушение на чл.50 от ЗРА за това, че на 03.06.2020 г. в 04.30 часа  извършва превоз на жива риба  от вида каракуда  77 кг. с автомобил „Нисан Патрол“ с рег. №Н 0957 АХ, който не е регистриран  по чл.165 от ЗВМД и чл.246 от ЗВМД. На основание чл.90 ал.1 от ЗРА с АУАН рибата е отнета в полза на държавата. Жалбоподателят подписал акта без да отрази възражения или обяснения.  Не се е възползвал и от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.  За нарушение на чл. 50 ал.1 т.1 от ЗРА, на основание  чл. 86 от ЗРА на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева. 

Така установената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.       

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, с което е превозвал 77 кг. жива риба - каракуда. Не се спори и ,че същият е бил спрян от служители на ОДМВР –Шумен, след което  му била извършена проверка от служители на ИАРА. Не оспорва и обстоятелството, че автомобилът не е бил лицензиран за превоз на жива риба. В съдебно заседание констатациите по акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление  се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични и безпротиворечиви, и няма индиция за тяхната заинтересованост, поради което съдът няма основание да не им дава вяра.Въз основа на тях по безспорен начин се установява, че жалбоподателят на 03.06.2020г. е превозвал 77 кг. жива риба от вида каракуда в автомобил „Нисан Патрол“ с рег. №Н 0957 АХ, който не е регистриран  по чл.165 от ЗВМД, с което е реализирал от обективна страна  състава по чл.86 от ЗРА.

За да бъде ангажирана административно – наказателната  отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл.7 може да бъде проявена в двете  форми – умисъл и  непредпазливост. За административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени по непредпазливост. При последната  деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение. Жалбоподателят от субективна страна следва да е знаел, че превозва жива риба с автомобил, който не е лицензиран и въпреки това да е осъществявал превоза. Предвид конкретната ситуация съдът намира, че жалбоподателят е действал умишлено. Доколкото се касае за автомобил, който той стопанисва е бил наясно с това обстоятелство.

Отговорността на жалбоподателя  е ангажирана в качеството му на физическо лице, за нарушение на нормата на чл. 86 от ЗРА, съобразно която подлежи на санкция който превозва риба, други водни организми и продукти от тях в нарушение на чл. 50. От редакцията на  санкционната разпоредба е видно, че субект на нарушението е всяко лице, което превозва рибата. Не се изисква някакво определено качество на лицето. В състава на нарушението не е предвидена и специална цел. Законодателят не е обвързал санкционирането на това деянието, с изискването   превозвната риба  да е за продажба.  Разпоредбата на чл.50 ал.1 т.1 от ЗРА  регламентира превозът на жива риба и/или други водни организми, като изисква той да бъде осъществяван със специализирани транспортни средства, лицензирани по реда на чл. 165 от ЗВМД. В случая безспорно е установено, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят е превозвал жива риба в значителни количества в лек автомобил, управляван от него, който е пътнически и безспорно не е предназначен за превоз на риба в такива количества. В тази връзка следва да се отбележи, че разрешеното количество за превоз на риба, уловена при любителски риболов, е до 3 кг. В случая установеното количество риба е 77 кг., поради което не може да става въпрос за любителски риболов.

Ето защо съдът намира, че наказващият орган правилно и законосъобразно е определил нарушената правна норма, като е квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на  чл. 50 ал. 1, т. 1 от ЗРА. Съдът намира, че АНО правилно и законосъобразно е приложил и санкционната норма, визирана в чл. 86 от ЗРА предвиждаща глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. В случая санкцията е определена в минимален размер. Нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай предвид превозваното количество риба, както и предвид представените от процесуалния представител на наказващия орган два броя наказателни постановления, издадени срещу жалбоподателя за извършени идентични нарушения на ЗРА, които са влезли в законна сила.  

Въз основа на тези констатации , съдът намира че жалбата е неоснователна. Правилно административно наказващият орган е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства,  които биха обосновали становището на съда  за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №26-53/17.09.2020г. на Началника на отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав” – гр.Русе към ГД  “Рибарство и контрол” при ИАРА, гр.Бургас, с което на основание чл.86 от ЗРА на С.К.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.50  ал.1 т.1 от ЗРА.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

Районен  съдия: