№ 59
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100902653 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 вр. чл. 626 вр. чл. 607а,
ал. 1 ТЗ.
Производството е инициирано от „В Т.**“ ЕООД. Молителят твърди, че според
ГФО за 2019 и 2020 г., а и междинния баланс и отчт за приходите и разходите към
26.11.2021 г. липсват средства за издръжка и дружеството не е в състояние да посреща
своевременно плащанията си към своите кредитори в това число и да погасява публичните
си задължения, произтичащи от дължим корпоративен данък, данък върху добавена
стойност за сделки в страната, данък върху доходите, задължения за ДОО, здравно
осигуряване и УПФ в общ размер от 11203604,51 лв. Твърди се, че на 22.11.2021 г.
едноличният собственик на капитала е взел решение за подаване на молба по чл. 625 ТЗ,
която дата и молителят смята за начална дата на неплатежоспособността. Същевременно се
твърди търговецът да е и свръхзадължен според данните в ГФО за 2019, 2020 г. и
междинния баланс към 26.11.2021 г. тъй като имуществото му не е достатъчно, за да покрие
стойността на паричните му задължения. Твърди, че дружеството не осъществява стопанска
дейност.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителя – адв. Ч. от САК,
поддържа молбата като заявява, че за 2019 и 2020 г. дружеството няма активи. Счетоводител
е ангажиран единствено за нуждите на производството по несъстоятелност като няма
обяснение на какво се дължи осчетоводяването за предходния период. След вливане на
дружествата молителят не е осъществявал търговска дейност.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото
1
доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
От счетоводните записвания вещото лице Г. установява, че през 2018 г. дружеството
не е отчитало дейност (депозирана е декларация по чл. 38, ал. 9 т. 2 от Закона за
счетоводството). На 02.05.2019 г. е съставен начален баланс, консолидиращ крайните салда
на счетоводните сметки от оборотните ведомости на 6 дружества, преобразувани чрез
вливане, а именно: „М.Ф. ЕООД, „К. М“ ЕООД, „Ф. 2000“ ЕООД, „Ч.“ ЕООД, „Д.Е.Д.Ф. БГ“
ЕООД и „Б.Ф.“ ЕООД без аналичично отчитане по тях. На вещото лице не е представена и
първична документация, която да позволи персонифицирането на вземания от клиенти и
други дебитори и задължения към доставчици и други кредитори. Счетоводният баланс към
31.12.2019 г. не е предхождан от инвентаризационни описи на стоково-материални ценности
или други счетоводни документи, отразяващи наличие и състояние на активите към датата
на учредяване на дружеството, както и приемо-предавателни протоколи за отчетените
активи. Последващият баланс за 2020 г. приповтаря съдържанието на предходния. Съставен
е ивнентаризационен опис и протокол за извършена проверка на касова наличност към
26.11.2021 г., който обаче не отразява необходимия реквизит – първични счетоводни
документи. При салдо на каса от 3338096,54 лв. е отчетена касова наличност – 0 лв. Не е
извършена проверка на други парични средства /по разплащателни и други сметки (с/ка 509,
отразяваща актив от 31375000 лв. Не са обосновани документално отразените нулеви салда
на показаните в ГФО стоково-материални ценности. Не са спазени изискванията на
Националните счетоводни стандарти за трансформиране на активите в загуба. При тези
обстоятелства вещото лице достига до извод, че счетоводството на молителя не е водено
редовно. Към 26.11.2021 г. е отчетен приход от дейността 32 хил.лв. при липса на такъв за
предходните отчетни периоди 2019 г. и 2020 г., разходи съответно от 3 и 6 хил. лв. за 2019 г.
и 2020 г. и на стойност 35795 хил. лв. към 26.11.2021 г. при отчетени вземания в постоянен
размер за целия период от 22568289,53 лв. при преобладаващо участие на вземания от
клиенти. Указаните от дружеството задължения към 26.11.2021 г. възлизат на 67115546 лв.,
от които могат да бъдат индивидуализирани единствено задължения към НАП в общ размер
от 11203604,51 лв. за корпоративен данък за подоходно облагане, данък върху добавената
стойност за сделки в страната, данък върху доходите по трудови и приравнени на тях
правоотношения. Още към 31.12.2019 г. дружеството отчита краткосрочни задължения на
стойност 56007 хил.лв., в какъвто размер са отчетени и за следващия отчетен период.
Вещото лице констатира, че дружеството не отчита налични парични средства.
От служебно приобщените постановления за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121 ал. 1 ДОПК с ревизионен акт от 09.01.2019 г. е
установено задължение за „К. М“ ЕООД, за ДДС – главница, за периода 01.01.2015 г. –
30.11.2017 г. в размер на 5872801,98 лв. – главница ДДС и 1518225,42 лв. лихва към
08.06.2019 г. Установени са данни „К. М“ ЕООД да притежава МПС, по отношение на което
е наложен запор.
При извършена ревизия на „Д.Е.Д.Ф.“ ЕООД е обект на данъчна проверка.
Досежно „Ч.“ ЕООД данъчната администрация установява непълнота на документи
2
за внос или търговия на едро с лекарствени продукти, несъответствие на отчетения стоков
поток с действително закупените медикаменти.
При установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Способността на търговското предприятие да участва ефективно в стопанския оборот
произтича от притежание на активи, позволяващи трансформирането им в пари без да се
обезценява видимо тяхната стойност с цел своевременно посрещане на изискуемите
парични задължения. Търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, съответно публичноправно
задължение към държавата или общините, произтичащо от търговската дейност, дължи да
огласи това обстоятелство. С оглед придаденото от закона значение на съдебния акт съдът е
ангажиран да се увери, че твърдяното влошено състояние действително съществува (арг. от
чл. 621а ТЗ) и е трайно (чл. 631 ТЗ).
Организационната структура на молителя го определя като търговец.
Доверието в търговския оборот се основава на уеднаквени правила за осчетоводяване
на резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава тази
информация, както и периодично да огласява обобщената информация. В този смисъл
счетоводно отразените данни са и основа за преценка дали и доколко дейността се
осъществява в съответствие с разумната търговска практика при поддържане на адекватно
съотношение между активи и пасиви. Доказателствената сила на счетоводната
документация произтича от редовното водене на търговските книги – чл. 55 ал. 1 ТЗ. При
тези обстоятелства своевременно и пълно отразяваните данни в търговските книги, част от
които са и годишните финансови отчети, ползват и самия търговец. В случая обаче не се
установява документална обосновка на отчетените активи. С оглед декларираната липса на
дейност през 2018 г. (молителят е регистриран на 18.09.2018 г.) и липсата на данни за такава
до 02.05.2019 г. съдът споделя достигнатия и от вещото лице извод, че както активите, така
и пасивите в имуществото му са формирани от финансовите резултати на влелите се в него
дружества.
Правилата на отчет освен проследимост на записа предполагат и лична гаранция за
достоверност, произтичаща от пряк ангажимент на конкретни лица да установят наличието
на остойностеното имущество. Счетоводният запис е призван да отрази действителното
положение, поради което и предпоставка за отчитане на актив е инвентаризация,
осъществена под непосредствения контрол на ръководителя на стопанския субект (чл. 28 вр.
чл. 16 ал. 1 т. 7 ЗСчет.). Това в случая не се установява да е предприето при вливане на
дружествата, което изключва възможността за извод и че отчетените от тях активи са
налични.
Ако доказателствената сила на счетоводните записи произтича от редовността на
воденото счетоводство, отразените неизгодни за автора на документа обстоятелства, каквото
се явява отчетено задължение, позволява извод, че такова е съществувало. Понеже
3
отчетеният размер на задълженията не съответства на разходите, произтекли пряко от
дейността на дружеството молител, съдът споделя извода на вещото лице, че отчетените
задължения още в баланса от 31.12.2019 г. са формирани от пасива в балансите на влелите се
дружества. Служебно събраните данни в настоящото производство сочат и да установени
публични задължения за „К. М“ ЕООД преди датата на вливането му.
По изложените съображения настоящият състав приема за установено, че молителят
не е осъществил контрол върху отчитани от праводателите му активи, абсолютно
необходимо за обслужване на отчетените от тях краткосрочни задължения още към
02.05.2019 г. Възникналият пряк ангажимент за молителя да погасява задължения на влелите
се търговски предприятия при отсъствие на активи под разпоредителната власт на
управителния му орган, дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. Предвид и
обстоятелството, че дружеството не е развило дейност с потенциал да формира приход за
посрещане на тези задължения съдът приема затруднението за трайно, обуславящо и датата
02.05.2019 г. като начална дата на неплатежоспособността.
Развитието на производството по несъстоятелност предпоставя възможност за
посрещане на съпътстващите го разноски. Молителят твърди, че не разполага с парични
средства, а събраната от вещото лице информация не разкрива налично имущество,
обезпечаващо посрещане на началните разноски в производството.. Не се установява да е
осигурена и определената сума за посрещане на първоначалните разноски въпреки даденото
указание към кредиторите, вписано на 12.01.2022 г. в книгата по чл. 634в ТЗ, водена в
Софийски градски съд. При тези обстоятелства дейността на търговското предприятие
следва да бъде прекратена, търговецът да бъде обявен в несъстоятелност, а производството
да бъде спряно.
Ако липсата на контрол върху активите на влелите се дружества обуславя обективна
невъзможност тези активи да бъдат ползвани от молителя за погасяване на поетите при
вливането задължения, , доколкото е обективно възможно и последващо установяване на
фактическа власт върху такива активи, наложително е оповестяването на забрана за
разпореждане с тях.
По разноските
По делото е представено доказателство за внесена държавна такса за производството,
поради което и няма основание това публично задължение да бъде възлагано в тежест на
масата на несъстоятелността.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „В Т.**“ ЕООД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост,
ж.к. ”******* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 02.05.2019 г.
4
ОТКРИВА на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „В Т.**“ ЕООД, ЕИК *******..
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА на търговското предприятие.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „В Т.**“ ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „В Т.**“ ЕООД,
ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 2653/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
VІ-13 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „В Т.**“ ЕООД, ЕИК *******, че при непоискано
възобновяване на производството в едногодишен срок, считано от датата на обявяване на
решението в търговския регистър и недоказано имущество, годно да осигури посрещане на
началните разноски, определени на 4000 лв., производството ще бъде прекратено, а
търговецът – заличен от регистъра.
Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в
търговския регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София.
Решението да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5