Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 260503
гр.Бургас, 26.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 2650
по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Л.М. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № */ 10.06.2020г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.182, ал.4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание „глоба” в размер на 1400 лева и „лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление поради незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява се представлява от адв. Андон Андонов от БАК, които
поддържа, че производството не е било надлежно възобновено, тъй като органът,
който го е възобновил, нямал такава компетентност.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като видно от
разписката на л. 6 то е било връчено на 19.06.2020 г., а жалбата е депозирана
на 26.06.2020 г. (л. 5). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 01.02.2017 г., в 13.31 часа, в
гр.Бургас, ПП I-6 км. 495 в посока от КПП-1 към кв. Пети Километър,
автоматизирано техническо средство TFR1-M 510/07, засякло и заснело, движещ се
със скорост от 105 км/ч. лек автомобил - „Фолксваген Туарег 2.5 ТДИ” с рег.№ *,
при разрешена максимална скорост до 50 км/ч в населено място. Въпросното
нарушение било записано на клип с №*. По-късно било установено, че заснетият
автомобил „Фолксваген Туарег 2.5 ТДИ” с рег.№ * е собственост на жалбоподателя Л.М.,
както и че скоростта следва да се счита на 102 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача). По-късно записите от системата за контрол
на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Бургас – св. В.П..
За констатираното св. П.
пристъпил към съставяне на АУАН, като изпратил покана по реда на чл. 40, ал.1 ЗАНН до собственика. На 03.12.2017г. собственикът отказал да попълни Декларация
по реда на чл. 188 ЗДвП (л. 16). След получаване на информацията, на 22.12.2017г.
св. П. съставил срещу него АУАН с бл. № *, като квалифицирал нарушението като
такова по чл. 21, ал.1 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама
свидетели. На 05.04.2018 г. производството било спряно на основание чл. 43, ал.
6 от ЗАНН от Росица Паязова, а на 02.06.2020 г. било възобновено от Константин
Вангелов- полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“. На същата дата АУАН
бил връчен на жалбоподателя, който той подписал и получил копие от него.
Въз основа на АУАН, на 10.06.2020г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, като посочил, че нарушението е
извършено при условията на повторност, след наложени наказания с електронни
фишове, поради което и на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 6 ЗДвП наложил
на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 1400 лева и „лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Техническото средство –
стационарна система за контрол над скоростта TFR1-M 510/07, към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол
за проверка (л. 21).
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които
съда кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложената по преписката снимка (запис). От същата е видно, че няма
друг автомобил, който да се движи близо до заснетия автомобил на жалбоподателя.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице – Росица Паязова –
Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от
компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Неоснователен е
доводът във връзка с ненадлежното възобновяване на производството. На първо
място, ЗАНН не посочва изрично кой е компетентен да спира и възобновява
производството, но разпоредбата на чл. 43, ал. 6 се намира в Глава трета,
Раздел II- Образуване на административнонаказателно
производство, а не в раздела, определящ правомощията на АНО, което води до
извод, че действието по спиране, респ. възобновяване на производството може да
бъде извършено от всяко лице, което може да бъде актосъставител. Видно от
заповедта на л. 27, полицейските органи, заемащи длъжността „Полицейски
инспектор VI-III степен“ с функционални задължения по контрол на
пътното движение са компетентни да съставят актове по ЗДвП. Именно такава
длъжност заема към 02.06.2020 г. и Константин Вангелов, който е възобновил
производството по делото. Поради това съставът намира, че не са допуснати
процесуални нарушения в административнонаказателното производство.
Съдът счита, че както в АУАН,
така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити. Точно е посочено
мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този важи
общото ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, както и
наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от
Община Бургас, безспорно се установява, че в участъка няма разположен знак В26.
На снимката на л. 20 се вижда, че има поставен временен знак Е24. Изготвен е и
изискуемият по чл. 10 от протокол- л.
23.
Към датата на нарушението АТС е
било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за
измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики
и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в
държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да
изпълнява в пълен обем предназначението си.
От субективна страна, съдът
приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в
процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил
запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС,
в това число и задълженият му по чл.21, ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост
и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено
място, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко
посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.
Съставът обаче
намира, че е допуснато процесуално нарушение при изготвяне на обжалваното НП.
Видно от съдържанието на АУАН никъде словесно не е описано, че се касае за
случай на повторност. Този факт се обективира за първи път едва в НП, където
именно за повторност, видно от гореописаното е санкциониран жалбоподателя.
Така съгласно
разпоредбата на основание чл. 182, ал.4, вр.ал. 1, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 1400
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като цитираната разпоредба изрично гласи, че –„Когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието
е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца. От друга страна пък съгласно нормата на чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП, в актуалната и редакция към момента на нарушението, водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва,
както следва: т. 6. за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв.
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
В случая, видно от
съдържанието на НП, в него за първи път е посочено и описано словесно, че се касае за деяние, което е било
извършено при условията на повторност, като такова описание досежно
повторноста, липсва а АУАН. Такива констатации в обстоятелствената част на акта
липсват и следователно с обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран за деяние, което не е установено по надлежния ред и по което не се
е защитавал.
Фактът на повторност
е елемент от обективната страна на нарушението, поради което не може да се
приеме, че непосочването му в АУАН може да бъде санирано на основание чл.53
ал.2 от ЗАНН. Санкционираното лице се защитава против фактите и ако на него не
му е бил предявен факта на повторност на нарушението то не може да се защитава
против него.
Предвид
обстоятелството, че съставът на нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП е доказан, то
съставът разполага с правомощие да приложи санкционната норма, приложима за
основния състав на нарушението по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП (в прил. ред.), като
доводи в тази насока извлича от тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 година
на ВАС по тълк. д. № 7/2010 година, постановено по тълкуването на друг
материален закон, но съдържащо принципни съждения относно правомощията на
касационната инстанция и видно от което „……….в наказателния процес касационната
инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в
сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл. 354 ал. 2 т. 1
- 4 НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се
намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо
престъпление; да приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 НК; да приложи закон за
по-тежко наказуемо престъпление, което обаче не изисква увеличаване на
наказанието и ако е имало обвинение за това в първата инстанция. Горното следва
да се има предвид и тъй като при разглеждането на касационни жалби по
административнонаказателни дела действа правилото на чл. 84 ЗАНН, че доколкото
в този закон няма специални правила за производството пред съда за разглеждане
на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се
прилагат разпоредбите на НПК.
Изложените в акта обстоятелства сочат хипотезата на чл. 182,ал. 1, т. 6
от ЗДвП, като съдът намира, че следва да преквалифицира деянието именно по тази
разпоредба.
В горепосочения
смисъл са и Решение
№ 434/08.03.2018 по КНАХД № 178/2018
година на Адм. съд- Бургас, Решение №
1156/12.06.2018 по КНАХД № 1096/2018 година на Адм. съд- Бургас и др.
На жалбоподателя
следва да се наложи наказание съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1,
т. 6 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), която
гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в населено място се налага наказание -
глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния
случай превишението е със 52 км/ч., поради което глобата е в размер на 700
лева, а лишаването от правоуправление е отново за три месеца, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за
настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост,
поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
Касае за значително превишаване на разрешената скорост на движение, като дори
да се приеме, че се касае за първо нарушение, то само това обстоятелство не е
достатъчно да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № */ 10.06.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание
чл.182, ал.4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на Л.М. с ЕГН: **********, адрес: ***, е
наложено наказание „глоба” в размер на 1400 лева и „лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 3 месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
приложената санкционна разпоредба по чл.182, ал. 1, т. 6 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание „глоба“ от 1400 лева на 700 /седемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.