№ 137
гр. Б., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.П.
при участието на секретаря М.К.П.
като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело №
20221810200084 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Ж. Н. Й. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С., жк „***“ № ** бл.
**, вх. 2, ап. 2, е обжалвал в законния срок наказателно постановление №
***/*** г., издадено от Началник РУ към ОДМВР С., РУ П., упълномощен
със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение
на чл. 104а от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50,00 лева, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева. В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се
отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна – РУ П., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
1
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № ***/*** г., НП № ***/*** г., заповед № *** от *** г.
на Директора на ОДМВР-С., и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите Г.Н. и Х.Т., се установява следната фактическа обстановка:
На *** г., в 16,25 часа, свидетелите Г.Н. и Х.Т. - полицейски
служители при РУ П., изпълнявали служебните си задължения по контрол на
движението на ППС и се намирали на установъчен пункт в с. Р., когато
спрели за проверка л.а. „Ситгроен“ с рег. № ***, чийто водач –
жалбоподателя Ж. Н. Й., ползвал по време на движение мобилен телефон. По
време на проверката, служителите установили още, че водача не носи
контролния талон към свидетелството за управление на МПС. За
констатираните нарушения, а именно ползване на мобилен телефон по време
на управление на МПС и не носене на контролен талон към СУМПС, св. Г.Н.
съставил на Ж.Й. АУАН № ***/*** г., който нарушителят отказал да подпише
и чийто отказ бил удостоверен с подписа на един свидетел.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., издадено от
Началник РУ към ОДМВР - С., РУ П., в което е възпроизведена същата
фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 104а от
ЗДвП, а именно за това, че на *** г., в 16,25 часа в общ. П., на път ПП-3 като
водач на л.а. „Ситроен Ксантия“ с рег. № ***, около 16,25 часа, с. Р., на 195
км с посока гр. Б., управлява управлява л.а. като използва мобилен телефон по
време на движение без средство освобождаващо участието на ръцете, поради
което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложил наказание глоба
в размер на 50,00 лева, и за това че управлява л.а. без контролен талон към
СУМПС, с което е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на оснавание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложил административно наказание глоба в
размер на 10,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха
доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени
в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
2
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен
от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.
44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната
квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие
между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна
страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали
да издаде наказателно постановление, този орган се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,
че жалбоподателят Ж. Н. Й. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 104а ЗДвП, тъй като на *** г. в 16,25 часа в с.
Р. по път ПП-3, на км 195, в посока към гр. Б., е управлявал МПС – л.а.
„Ситроен Ксантия“ с рег. № ***, като в същото време използвал мобилен
телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на
ръцете.
Несъстоятелни са възраженията, изложени в жалбата, че нарушението е
останало недоказано в хода на производството. Това е така, тъй като и
3
актосъставителят, и свидетелят по акта, заявяват, че са очевидци на
нарушението и именно извършването му е станало причина за спиране на
Ж.Й. за проверка.
Съдът намира, че доколкото размерът на наказанието глоба е
определено съобразно фиксирания от законодателя размер, то е безпредметно
да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта на конкретното
нарушение.
От друга страна по делото се събраха и доказателства, че на посоченото
време и място в АУАН и НП, жалбоподателя действително не е представил
при извършената му проверка контролен талон към СУМПС. Съгласно
нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП действително водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Индиция за носенето е представянето му при проверката. След като това не е
сторено, жалбоподателя Й. е извършил вмененото му нарушение. При
налагане на наказанието наказващия орган правилно го е определил като
"глоба" по вид, а досежно размера не е имал възможност за
индивидуализация, тъй като нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидела
абсолютно определен размер от 10 лева.
По приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно текста на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г.), маловажен случай е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. Настоящият случай не е
такъв. Извършените нарушения са от категорията на формалните – не се
изисква настъпване на вредни последици, които съдът да цени като
незначителни. Достатъчно за съставомерността им е поставяне в опасност на
охранените с разпоредбата на ЗДвП обществени отношения по опазване
живота, здравето и имуществото на гражданите при осъществяване на
дейността по транспорта, представляваща източник на повишена опасност. Не
4
са налице и други смекчаващи отговорността обстоятелства.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а НП – потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/*** г., издадено от
Началник РУ към ОДМВР - С., РУ П., с което на Ж. Н. Й., ЕГН: **********,
с адрес гр. С., жк „***“ ** бл. **, вх. 2, ап. 2, за осъществено нарушение на
чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50,00 лева, и за осъществено
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на оснавание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00
лева., като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-С. област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5