31.03.2022г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА Г.
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1230 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс. Образувано е по жалба на ЕООД Д. Нова – гр.***,
ЕИК *********, против Разпореждания/предписания, обективирани в т.1 от Констативен
протокол №К2691703/11.11.2021г., издаден от Главен инспектор в КЗП, РД Пловдив.
Твърди се, че при проверката дружеството оценило и удостоверило съответствието
на продукта, като представило документ за съответствие на детско легло Амбър
със стандарт БДС ЕN 716-1:2017+АС2019 и ЕN 716-2:2017+АС2019.
Оспорват извода на административния орган, че в случая бил приложим БДС ЕN 1725:2003, а причината за това била, че леглото било
предназначено за деца от 7 до 14 години – юноши, а не възрастни, а това било
посочено и в самия сертификат. Неясно било на какво основание проверяващите сочели
като приложим друг стандарт за леглото. Посоченият от тях стандарт бил за
всички типове легла за възрастни, но не се прилагал за сгъваеми легла, детски
легла и за регулируеми легла за инвалиди, за който съществували други
стандарти. Разпоредбата на чл.72 от ЗЗП била твърде обща, поради което било
необходимо да се посочи кои са нормативно установените изисквания за
безопасност, цитирани в чл.71 от ЗЗП. Позовавайки се на чл.192, т.2 от ЗЗП,
уреждащ правото на органа да изисква документи, то контролният орган възлагал
извършване на определени действия, а именно – изисквал да се представят
документи, удостоверяващи оценяване и удостоверяване на съответствието с друг
стандарт, различен от този, който според производителя е приложим. На
жалбоподателят се възлагали допълнителни действия, стоящи извън обсега на
документалната проверка по чл.192, т.2 от КЗП. Само по себе си представянето на
документа в случая предполагало преди това извършване на други действия, чиято
законосъобразност подлежала на самостоятелна и отделна преценка и била въпрос
по същество на спора. Имало наличие на разминаване между посочената законова
разпоредба и реално разпореденото, между фактическото и правното основание.
Разпореденото не съответствало на посочената правна квалификация. Следвало да
бъде изследван основен въпрос – какво точно било разпоредено/предписано, в
каквато посока била съдебната практика. Иска да се отмени като
незаконосъобразен оспореният акт - Разпореждания/предписания, обективирани в
т.1 от Контативен протокол №К2691703/11.11.2021г., издаден от Главен инспектор
в КЗП, РД Пловдив.
Ответникът – Главен инспектор в КЗП, РД
Пловдив, счита жалбата за неоснователна. В писмено становище се претендират и
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена на 11.11.2021г. проверка от А.
П.К. – гл.инспектор РД Пловдив, в присъствие на свидетел В.Д. – ст.инспектор в
РД Пловдив, и представител на ЕООД Д. Нова /Д.Й.– продавач/, в проверения обект
магазин Д. – Д., било установено, че обектът е в работен режим. Проверката била
насрещна за установяване на произхода и безопасността на детско легло Амбър Diommi във връзка с получено писмо от Гърция. В търговския
обект проверящите установили, че няма изложени детски легла Амбър, но има на
разположение на потребителите каталог, в който е представено легло Амбър с
информация за външни размери 87/195 см, вътрешни размери 82/190 см, височина 43
см. Леглото се предлагало в 2 варианта: Амбър Класик – 204,00 лева; Амбър
плътен гръб – 223,00 лева, а по информация на продавача леглото можело да бъде
поръчано в обекта и се изработвало в рамките на месец. При проверка на интернет
сайта на дружеството била публикувана информация и снимков материал за детско
легло, като били посочени вътрешни размери на леглото 82/190 см.
За извършената проверка е съставен
Констативен протокол №К-2691703/11.11.2021г., в който и във връзка с
установеното на основание чл.192, т.2 от ЗЗП се нарежда на 18.11.2021г. в КЗП
Хасково да се яви управителя или представляващо лице за ЕООД Д. нова, като
представи оригинали и копия по т.1 – съгласно разпоредбите на чл.72 от ЗЗП
документ/протокол за изпитване/ за детско легло Амбър за съответствието му със
стандарт БДС ЕN 1725:2003 Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания
за безопасност и методи за изпитване.
По делото е представено писмо
№П-01-412/01.11.2021г.от Гл.Директор на ГД Контрол на пазар относно извършване
на насрещната проверка, ведно с Писмо от Министерство на развитието и
инвестициите, Република Гърция, съгласно което при извършена проверка на
продуктите на дружеството е представена декларация от фабриката, а не
сертификат или протокол за изпитване – л.21-31.
С
Уведомително писмо №П-01-412/19.11.2021г. ЕООД Д. Нова информират, че стандарт
БДС ЕN 1725:2003 бил неприложим за детско легло Амбър. Този
стандарт бил приложим за легла за възрастни, като се сочи, че фирмата
произвеждала само легла за деца, а те се удостоверявали по БДС ЕN 716-1:2017+А1:2019 и ЕN 716-2:2017. Приложен е
сертификат за оценяване на съответствието на легло Амбър на български език –
л.12, видно от който външните размери на леглото са: ш-87 см, д-195 см;
вътрешни размери – ш-82см; д-192 см, като леглото се определя като подходящо за
деца от 7 до 14 години; стандартно, с 2 чекмеджета; приложим стандарт БДС ЕN 716-1:2017+А1:2019, ЕN 716-2:2017. Приложеният сертификат е подписан от Ръководител за ЕООД Д.
Нова Г.Г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването
е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на разпореждането,
чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена на 19.11.2021г., като
актът е постановен и връчен на 11.11.2021г., поради което, а и тъй като между
страните няма спор относно просрочие, то жалбата следва да бъде счетена за
постъпила в установения от закона срок. Поради това съдът приема за жалбата, че е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е
издаден от материално компетентен орган, тъй като е в кръга на правомощията му
предвид разпоредбата на чл.192 във вр. с чл.191 от ЗЗП.
Съгласно посочената разпоредба длъжностните лица на контролните органи по чл.191 от Комисията за защита на потребителите имат право да
изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол.
За установените при проверката
относими в случая факти е съставен протокол, в който изрично е посочен документът,
който следва да бъде представен. Така оспореното разпореждане е издадено в
предвидената от закона писмена форма, с което е спазено изискването на чл.59 от АПК.
В съдържанието на разпореждането са изложени фактическите и правни основания за
издаването му, като е и актът е подробно мотивиран. В случая проверката е имала
за цел да установи безопасността на конкретна стока – легло Амбър, произвеждано
от жалбоподателя, а по отношение на този факт страните не спорят.
От представените по делото писмени доказателства
– Сертификат за оценяване на съответствие с изискванията за безопасност
№**********/24.04.2020г., съставен от ръководителя на дружеството – л.12, се
установява, че леглото е с вътрешни размери – ш-82см; д-192 см. Няма спор, че
същото легло е част от предлагания асортимент на търговеца, като е включено в
каталог на стр.45, като посочените вътрешни размери – ш-82см; д-190 см.
Съгласно чл.69,
ал.1 от ЗЗП
производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са длъжни да
предоставят на потребителите само безопасни стоки и услуги. Съгласно чл.70, ал.3 от ЗЗП като опасна стока се
квалифицира всяка стока, която не е безопасна по смисъла на закона. Нормата на чл.71 от ЗЗП определя конкретно
изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря стоката, за да бъде пусната
на пазара. В разглеждания случай безспорно се установява, че за детско легло
Амбър не са представени документи за съответствие с изискванията на стандарт БДС
ЕN 1725:2003 Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания
за безопасност и методи за изпитване. Обратното твърдение на жалбоподателя не
се подкрепя от никакви доказателства по делото. В конкретния случай не се спори
относно обстоятелствата, свързани с вида на процесната стока – легло. Спорът
относно това дали леглото се определя като детско или като такова за възрастни
се разрешава именно при определяне на размерите на леглото, а те са безспорни. При
неоспорения размер на процесното легло, установен и с документ, издаден от
самия жалбоподател, посоченият от жалбоподателя стандарт БДС ЕN 716-1:2017+АС2019 и ЕN 716-2:2017+АС2019 е
неприложим, тъй като този стандарт определя изисквания за безопасност на детски
кошари за домашна употреба с вътрешна дължина по-голяма от 900мм, но не повече
от 1400 мм, а размерите на процесното легло са над така определените.В случая
се явява приложим посочения от административния орган стандарт БДС ЕN 1725:2003, за който именно е разпоредено да бъдат
представени съответните документи, доказващи безопасността на продукта.
В този смисъл
неоснователно и некореспондиращо със закона е твърдението на
дружеството-жалбоподател, че незаконосъобразно е разпоредено дружеството да
представи документи относно съответствието на легло Амбър със стандарт БДС ЕN 1725:2003. От нормативно установеното изискване на
пазара да се пускат само безопасни стоки произтича доказателствената тежест за
производителя или вносителя да установи безопасността и да установи
съответствието ѝ с нормативно установените изисквания за безопасност.
В случая следва да се отчита и категорията
потребители, към която са насочени процесните стоки според твърденията на
жалбоподателя, доколкото всяко съмнение относно безопасността на стоките –
детски легла, биха могли да доведат до нараняване и увреждане здравето на деца.
Поради изложеното
жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като за оспорената
заповед липсват отменителни основания по смисъла на чл.146 АПК.
Поради крайния извод за неоснователност на
оспорването и на основание 143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и Наредбата
за правна помощ – чл.24, жалбоподателят следва да заплати на ответника
направените разноски за юрк.възнаграждение – 200,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕООД Д. Нова – гр.***,
ЕИК *********, против Разпореждания/предписания, обективирани в т.1 от
Констативен протокол №К2691703/11.11.2021г., издаден от Главен инспектор в КЗП,
РД Пловдив.
ОСЪЖДА ЕООД Д. Нова – гр.***, ЕИК *********,
да заплати на Комисия за защита на потребителите направените по делото разноски
сумата от 200,00 лева, представляващи юрк. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: