№ 57 19.02.2021
г. град Стара Загора
В И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Г. ДИНКОВА
при секретар
Албена Ангелова
и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 604 по описа
за 2020г, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр.
с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалби на И.Д.Д. и П.С.Я.,***, против
Заповед № 1324 от 24.08.2020г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която
на основание чл.225а, ал.1, вр.с чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ, е разпоредено
премахването на строеж „Еркерно уширение на втори
етаж“ към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.506.3562.1.2 от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 35167.506.3562.1, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 35167.506.3562 по КККР на гр.Казанлък,
представляващ УПИ XI-3562,
кв.72 по плана на гр.Казанлък.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че нито в съставения констативен
акт, нито в издадената въз основа на него заповед за премахване на строежа, се
съдържат данни как е установено, че именно адресатите на акта са извършители на
твърдяния незаконен строеж. Поддържа, че соченото в
заповедта „еркерно уширение“ неправилно е дефинирано
като строеж, тъй като същото на практика не може да съществува самостоятелно, а
е част от строеж. Твърди се, че в хода на административното производство не са
били надлежно изследвани и установени релевантните факти. В съдебно заседание и
в представената по делото писмена защита, пълномощникът на жалбоподателите – адв.Д., навежда доводи за допуснато грубо нарушение на
административно-производствените правила, поради не връчването на съставения
констативен акт на жалбоподателите, съобразно изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ. На следващо място се твърди неправилно и неясно описание на строежа,
поставящо адресатите на оспорения акт в обективна невъзможност да премахнат „еркерно уширение“ от 8,37кв.м., доколкото от назначената по
делото СТЕ е било установено, че на място е изпълнено еркерно
уширение от 2,94кв.м. По изложените
съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на
разноските по делото.
Ответникът
по жалбата – Кмета на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на жалбите, тъй като разпоредения
за премахване строеж е незаконен и не са налице предпоставките на закона за
признаването му за търпим. Иска отхвърляне на подадените от И.Д. и П.Я. жалби.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
По делото няма спор, че
жалбоподателите са придобили собственост чрез покупко-продажба на ½
идеална част от дворно място, представляващо УПИ XI-3562, кв.72 по плана на гр.Казанлък, с административен адрес ул.“ХХХ“
№ 23, ведно с втори етаж от построената в дворното място жилищна сграда с
идентификатор 35167.506.3562.1 /НА № 180, том II, дело 312/2006г./.
Производството по издаване на
обжалваната заповед е образувано по повод жалба с вх.№ 194-Г-1285-1#7 от 24.10.2019г., подадена до Главния
архитект на Община Казанлък от собственика на
първия етаж /Г.К.Т./ на посочената жилищна сграда, за незаконно
извършено разширяване на втория етаж на жилищната сграда /л.7 по делото/.
На 07.11.2019г. две длъжностни лица
от Дирекция „Устройство на територията и транспорт“ при Община Казанлък са
извършили проверка по подадената от Г. Т. жалба относно законността на еркерно уширение от запад на 2-ри етаж на жилищна сграда.
За резултата от проверката е съставен Констативен протокол, който обективира следните констатации от извършения оглед на
място и проверка по документи: ПИ с идентификатор 35167.506.3562 по КККР на гр.Казанлък, представляващ УПИ XI-3562, кв.72 по плана на гр.Казанлък, е собственост на: П.С.Я. съгласно нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 180,
том II, дело
312/2006г. на Служба по вписванията гр.Казанлък –
½ ид.част от дворното място и реално втори
етаж от жилищна сграда, и на Г.К.Т., съгласно нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 44, том VI, дело
2012/ 1975г. – ½ ид.част от дворното място и
реално първи етаж от жилищната сграда. Установено е направено еркерно уширение на втория етаж от двуетажната жилищна
сграда, подпряно с колони.
Към преписката е приложено писмо
изх.№ 194-Г-1285-1#8/
22.11.2019г., адресирано до П.Я., с което последния е уведомен за постъпилата в
Община Казанлък жалба от Г. Т. и на основание чл.34 от АПК му е предоставена
възможност в 7-дневен срок да се запознае с образуваната административна
преписка, да даде обяснения и представи доказателства. Видно от представената
служебна бележка от 14.01.2020г. писмото е било съобщено по реда на чл.18а,
ал.9 от АПК - чрез залепване на входната врата на поземления имот с
идентификатор 35167.506.3562 и в сградата на Община Казанлък, като няма данни
адресатът на писмото да е бил търсен и съответно да не е открит на адреса.
В констативен акт
№ 1 от 21.02.2020 г,
съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ И.М.– гл.специалист
ТИКС в Община Казанлък и инж.И.М. – гл.експерт ТИКС в Община Казанлък, са обективирани
резултатите от повторно извършена проверка на обект „Еркерно
уширение на втори етаж“ към самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор
35167.506.3562.1.2 от двуетажна жилищна сграда 35167.506.3562.1, находяща се в
ПИ с идентификатор 35167.506.3562 по КККР на гр.Казанлък,
одобрен със Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г., представляващ УПИ XI-3562, кв.72 по плана на гр.Казанлък, с административен адрес ул.“ХХХ“
№ 23. Съгласно констативната част на същия е установен строеж: „Еркерно уширение на втори етаж“ – с обща площ 8.37кв.м,
представляващ еркерно уширение на стоманобетоновата
плоча на втория етаж при югозападната фасада с широчина 1.40 м и дължина 6.20
м. Във фасадната стена е направен отвор и е изградена нова зидария от
газобетонни блокчета с височина 2.65 м от еркерното
уширение на плочата. В пространството с размери 1.40/ 4.10 м е изграден
кухненски бокс и тераса със зидан парапет с височина 1.10 м и размери 1.40/
2.20 м Еркерното уширение е покрито с трискатен покрив от дървена конструкция и римска керемида.
Отразено е, че строежът от пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“г“ от ЗУТ и чл.10 от Наредба № 1/ 30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи, с възложители П.С.Я. и И.Д.Д., е бил изпълнен
без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ. Не е отразено жалбоподателите да се присъствали при
извършването на проверката. Видно от представената по делото Служебна бележка
от 25.06.2020г. актът е връчен по реда на чл.18а, ал.9 от АПК - чрез залепване
на входната врата на поземлен имот с идентификатор 3516.506.3562 по КККР на гр.Казанлък.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № 1324/ 24.08.2020г., издадена от Кмета на Община
Казанлък, на основание чл.225а, ал.1 във вр. с
чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ, е наредено на собствениците П.С.Я. и И.Д.Д., и
двамата с настоящ адрес ***, да премахнат строеж: "Еркерно„уширение
на втори етаж“ към самостоятелен обект в сграда с идентификатор
35167.506.3562.1.2 от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 3567.506.3562.1,
находяща се в ПИ с идентификатор 35167.506.3562 по КККР на гр.Казанлък,
и е определен 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за премахване на
незаконния строеж. От фактическа страна обжалваният административен акт е
обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 1/
21.02.2020г. В мотивите на заповедта е посочено, че за обекта няма одобрен
инвестиционен проект с части: Архитектурна, Конструкции, Електрическа, ВиК,
Геодезия – трасировъчен план.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването на оспорената заповед.
По делото е назначена, изпълнена и изслушана
съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено
от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно.
Съгласно приетото като доказателство заключение на експертизата, изпълнените на
място СМР представляват реконструкция и преустройство на втория етаж –
самостоятелен обект с идентификатор 35167.506.3562.1.2 в сграда с идентификатор
35167.506.3562.1.1 по КККР на гр.Казанлък, Към дневната на посочения самостоятелен обект
в сградата е съществувала тераса с външни размери 4.10/ 1.40м. С изпълненото
ново строителство е бил съборен фасаден зид на дневната и по контурите на
съществуващата тераса са иззидани три броя фасадни зидове с дебелина 0,25 см от
газобетонови блокчета „Итонг“.
На западната фасадна стена са оставени отвори за 2 бр.PVC прозорци с размери 1.15/0.95м, а на
северната фасада е монтирана PVC
балконска врата с прозорец с общи размери 2.30/ 0.65 м. С извършената
реконструкция и преустройство на съществуващата тераса е увеличена застроената
площ на дневната с 5.74 кв.м. Тази площ е обособена
като кухненски бокс и е станала част от дневната. Над тази площ е изградена
дървена покривна конструкция /греди, столици, летви/, изолация и покритие от
керемиди. Външно има монтиран покривен улук и водосточна тръба за оттичане на
водата от покрива. На фасадата има положена външна топлоизолация с дебелина 10
см и фасадно боядисване. Вътрешно в площта на разширеното помещение са
изпълнени следните строителни работи: каменна облицовка по стени, дървена
облицовка по таван, теракота на пода, ВиК до мивката и ел. инсталация до
готварска печка. На север от описаното разширение на дневната е изградена
тераса с изложение запад, която е с външни размери 2.10/ 1.40 м. Иззидани са
външни зидове с височина 1.10 м на тази тераса. Застроената площ на терасата е
2.94 кв.м. Над тази площ е изградена дървена покривна
конструкция /греди, столици, летви, попове/, изолация и покритие от керемиди.
Има монтирана челна дъска по цялата дължина на покрива. Подовата конструкция на
терасата е ст.бетонова плоча с дебелина 10см., която
стъпва в двата си края на две ст.бетонови колони с
размери 25/25 см. и височина 4.00 м. Долната част на колоните са видим бетон с
височина 1.14м, а 2.86 м са с положена дървена облицовка. Фасадата на сградата
на терасата е с положена дървена облицовка, а подът е с настилка от теракота. Новоизградените външни стени на терасата са с положена
фасадна мазилка и боядисване. Според вещото лице с извършеното ново
строителство е увеличена общата застроена площ на втория етаж с 8.68кв.м.
/5.74м + 2.94м/. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че еркерно уширение представлява единствено новоизградената тераса от 2.94м, тъй като излиза пред
фасадата и представлява еркер. Съществувалата на място тераса е приобщена към
дневната, с което е променена функцията й на тераса.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирани лица с правен
интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледани
по същество жалбите са основателни.
Заповед №
1324 от 24.08.2020г., с която е разпоредено
премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж от пета
категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен
орган - Кмета на Община Казанлък,
съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 ЗУТ и чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ.
Оспореният административен акт е
постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа конкретни
фактически основания за издаването си. Чрез така визираните фактически
основания може да се определи, че ответникът претендира наличие на незаконен
строеж на основанието по чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ. Действително тази законова разпоредба не е вписана
в заповедта, а неправилно се сочи чл.225, ал.1, т.2 ЗУТ. Но тъй като вярното
правно основание за квалифициране на установения строеж като незаконен такъв
може да бъде извлечено от обстоятелствената част на заповедта, непълната правна
обосновка на упражненото от Кмета на Община Казанлък правомощие не представлява
съществено формално нарушение. Доколко обаче описаните в заповедта и в
обуславящия нейното издаване Констативен акт № 1/ 21.02.2020г. вид,
местонахождение, характер и параметри на осъщественото строителство отговарят
на действителните такива и дали правилно е квалифицирано като подлежащ на
премахване незаконен строеж, е въпрос на материална, а не на формална
/процесуална/ законосъобразност на оспорената
заповед.
Ето защо съдът прави извод, че не е
налице нарушение на общото изискване на чл. 59, ал.2
от АПК за форма на административния акт, поради което съдът приема,
че не е налице основанието по чл. 146, т.2
от АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен.
Обжалваната заповед обаче е издадена
в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на административния акт обхваща преценката дали са налице
установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се
следват разпоредените с акта правни последици.
Посочена и относима за упражненото от Кмета на Община
Казанлък правомощие е нормата на
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено
от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Фактическите
обстоятелства, изложени в заповедта обосновават наличие на хипотезата по т.2 на
чл.225, ал.2 от ЗУТ, т.е. строеж или част от него е незаконен, когато е
извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж.
Неправилно и неточно в случая са
определени характеристиките на разпоредения за
премахване строеж. Според заповед № 1324 от 24.08.2020г строежът представлява „Еркерно уширение на втори етаж“ с обща площ от 8.37 кв.м.
към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.506.3562.1.2 от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 35167.506.3562.1. Според заключението
на изпълнената по делото СТЕ изпълненото на място „еркерно
уширение“ е с размери 2.94кв.м., а останалата част от идвършеното
ново строителство с площ от 5.74 кв.м. представлява
приобщаване на съществуваща тераса към дневна, с подробно описание на
извършените СМР - съборен фасаден зид на помещението – дневна, и по контурите
на съществуващата тераса са иззидани три броя фасадни зидове с дебелина 0,25 см
от газобетонови блокчета „Итонг“;
на западната фасадна стена са оставени отвори за 2 бр.PVC прозорци с размери 1.15/0.95м, а на севернатафасада е монтирана PVC балконска врата с прозорец с общи размери
2.30/ 0.65 м., като с извършената реконструкция и преустройство е увеличена
застроената площ на дневната с 5.74 кв.м.
Заключението на експертизата, неоспорено от страните
по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно.
Съответно, съдът приема за установено че характеристиките на строежа са такива,
каквито са посочени от вещото лице в заключението /изградено еркерно уширение от 2.94кв.м., а не както се сочи в
заповедта – 8.37 кв.м/. Неправилното определяне от
административния орган на характеристиките на разпоредения
за премахване като незаконен строеж има за последица материална
незаконосъобразност на оспорената заповед. На практика се разпорежда премахване
на строеж, различен от реално съществуващ такъв. С включването на площта на
съществуващата тераса от 5.74кв.м., различна от новоизградената
такава с площ от 2.94кв.м., в общата площ на твърдяния
незаконен строеж, приет за „еркерно уширение“, реално
се нарежда да бъде премахната и законно изградена тераса на втория етаж на
жилищната сграда. Обстоятелството, че с извършеното преустройство на съществуващата
тераса е променено нейното функционално предназначение /приобщена е към
помещение/ не може да обоснове законосъобразност на разпореденото
й премахване като част от еркерно уширение, каквото
тя на практика не представлява. Действително извършеното преустройство с
промяна предназначението на тази тераса се установява за изпълнено без
изискуемото съгласно чл.148 ЗУТ разрешение за строеж, и съотв.
представлява незаконен строеж по см. на чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ, но
премахването на същия се свързва с възстановяване на предходното му
предназначение, каквито последици обаче оспорената заповед не разпорежда. В
тази връзка съдът намира за напълно основателни възраженията на
жалбоподателите, че при така направеното описание на незаконния строеж, същият
е неизпълним, защото е налице обективна невъзможност да бъде премахното възприетото от административния орган „еркерно уширение“
с площ от 8.37 кв.м.
Оспорената заповед на Кмета на
община Казанлък е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, което представлява самостоятелно отменително
основание по см. на чл. 146, т. 3 от АПК. Административният орган не е
изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за
случая. Събраните по делото
доказателства са индиция за неправилно и непълно
установена в хода на проведеното административно производство фактическа
обстановка от гл.т. на вида, параметрите и начина на
изпълнение на разпоредения за премахване строеж, довела
и до неправилност на възприетото административно решение.
При постановяването на обжалваната
заповед са допуснати и нарушения на специалните процесуални правила,
регламентирани в ЗУТ. От представената по делото административна преписка се
установява, че административно производство, приключило с издаването на
обжалваната заповед, е инициирано със съставянето на констативен акт /КА/ № 1
от 21.02.2020г., като от съдържанието на последния е видно, че при извършената
проверка на място не са присъствали лицата, посочени като възложители на
строежа. Разпоредбата на чл. 225а,
ал.2, изр. второ от ЗУТ въвежда изискването актът да се връчи на
заинтересованите лица, на които е дадено право на възражения в 7-дневен срок.
Относно начина и реда, по който следва да се извърши връчването, приложение
намира разпоредбата на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, съгласно която, когато в този
закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че
съобщаването се извършва по реда на АПК, то се извършва чрез отправяне на
писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато адресът на някое
от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от
него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица,
съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася,
и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или
кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за
подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение,
както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от
интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица. В разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ не е предвидено изрично
съобщаването на съставения констативен акт, с който се образува производството
по чл.225а от ЗУТ, да се извършва по реда на АПК, с оглед на което и при
прилагането на §4, ал.2, изр. първо от ДР на ЗУТ, съобщаването на КА № 1/
21.02.2020г. е следвало да бъде извършено с отправяне на писмено съобщение да
жалбоподателите.
От доказателствата по делото се
установява, че констативният акт, въз
основа на който е издадена обжалваната заповед е изпратена за връчване на П.Я.
и И.Д. на 01.04.2020г. и на 22.05.2020г. чрез пощенски оператор на адреса на
лицата, посочен в административната преписка. В чл. 36, ал.1 от Закона за
пощенските услуги е предвидено, че пощенските пратки и пощенските колети се
доставят в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване;
в пощенските служби; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения,
договорени между пощенските оператори и потребителите. Според втората алинея на
същата разпоредба условията за доставянето на пощенските прати и пощенските
колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на
съобщенията. В чл.5, ал.1 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети,
приети с Решение № 581 от 27.05.2010г. на Комисията за регулиране на
съобщенията, изрично е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят
на адреса на получателя срещу подпис. Те могат да се доставят и на лице, пълнолетен
член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката,
срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват
трите имена на лицето, получило пратката – чл.5, ал.2 от Общите правила. Когато
при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или на лицето
по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се
оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване
на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не
по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата
на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на служебните
известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от
пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят
на служебните известия е не по-малък от две /чл.5, ал.3 от Общите правила/.
В конкретния случай няма данни по
какви причини препоръчаната пощенска пратка, съдържаща КА № 1/ 21.02.2020г.,
изпратена за връчване на жалбоподателите на 01.04.2020г., не е достигнала до
адресатите. Повторно изпратената на 22.05.2020г. препоръчана пощенска пратка
чрез пощенски оператор с обратна разписка, е върната в Община Казанлък на 26.05.2020г., като видно
от представеното известие за доставяне направено е отбелязване, че пратката не
е потърсена. Константна е съдебната практика, че това отбелязване /пратката е
непотърсена/, не може да се приравни на ненамиране на
лицето на посочения от него адрес. Отсъствието на адресата при посещението на
служител на куриерското дружество не означава, че лицето не е намерено на
адреса.
Когато пратката не е потърсена, административният орган следва да предприеме
необходимите действия за надлежно връчване /съобщаване/ на административния акт
по друг начин. Но дори и да се приеме, че непотърсването
на пощенската пратка следва да се приравни откъм правни последици на ненамиране на лицето на посочения от него адрес, за да се
пристъпи към съобщаване на заповедта чрез другия способ, предвиден в §4, ал.2,
изр. второ от ДР на ЗУТ, то в случая законово регламентираната процедура не е
надлежно проведена. Самото действие по уведомяване, чрез залепване на съобщение
на недвижимия имот, за който се отнася и поставяне на таблото за обявления не е
извършено по правилата, определени със закона - липсва удостоверяване на
действията с подписите на две длъжностни лица. Представената по делото служебна
бележка от 25.06.2020г. удостоверява извършено съобщаване на КА № 1/
21.02.2020г. по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, който ред, както се посочи
по-горе, е неприложим в производствата по чл.225а от ЗУТ, и съдържа подпис само
на едно длъжностно лице – гл.специалист ТИКС И.М.. В
случая правилото по чл.225а, ал.2 ЗУТ за връчване на констативния акт е било
нарушено, а с това и правото на защита на жалбоподателите, които като страна в
административното производство са били лишени от възможността да направят
възражение по съставения КА. Това нарушение съдът приема за съществено, тъй
като чрез ангажираните пред съда доказателства оспорващите променят крайния
извод на ответника за наличие на незаконен строеж, така както е посочен в
процесната заповед.
По изложените съображения следва
процесната заповед да се отмени като незаконосъобразна на основание чл. 146, т.3
и т.4 от АПК.
При този изход на спора на основание
чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 220.00лв, от които 20.00лв – заплатена държавна
такса от двамата жалбоподатели и 200.00лв.
заплатено възнаграждение за вещо лице.
Водим от тези мотиви и
на основание чл. 172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалби на И.Д.Д. и П.С.Я.,***, Заповед № 1324 от 24.08.2020г., издадена от Кмета
на Община Казанлък, с която на основание
чл.225а, ал.1, вр.с чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ,
е разпоредено премахването на строеж „Еркерно уширение на втори етаж“ към самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 35167.506.3562.1.2 от двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 35167.506.3562.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор
35167.506.3562 по КККР на гр.Казанлък, представляващ
УПИ XI-3562,
кв.72 по плана на гр.Казанлък, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Община
Казанлък ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и П.С.Я., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 220 лв. /двеста и двадесет лева/, представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: