РЕШЕНИЕ
№
гр. Павликени, 21.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАВЛИКЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IV състав, в
публично заседание на седми юли
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Б.Н. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №
299 по описа за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод на депозирана искова молба от А.Я.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
процесуален представител – адв. Х.В., срещу
„Х. Б.” ООД със седалище и адрес на управление гр. *******, ул. ******** № ***,
ЕИК ********* обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3, вр. с чл.225 КТ да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищеца, извършено със Заповед №***/********2015г., на
представляващия „Х. Б.” да бъде възстановен ищецът на заеманата преди
уволнението длъжност „***********" в „Х.
Б." ООД гр. ********, както
и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без
работа в размер на 2 716.20 лв. (две хиляди
седемстотин и шестнадесет лева и двадесет стотинки) -обезщетение по
смисъла на чл. 225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда, до окончателното
издължаване. На основание чл.242, ал.1, пр. 2 от ГПК моли съда да
постанови предварително изпълнение на решението. Претендират се и сторените по
делото разноски. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е заемал длъжността „**************" в „Х.
Б." ООД, по силата на трудов
договор № ***/***** год. Излага се, че на ********2013 г. А.А. е претърпял
увреждане на здравето в резултат на трудова злополука, по смисъла на чл. 55,
ал.1 от КСО, като същата е била приета за такава с разпореждане № *** от *******2013
година на ТП на НОИ, Районно управление "Социално осигуряване" - гр. *********. Твърди се, че на ищеца било проведено
продължително лечение с множество интервенции, като от датата на трудовата
злополука той бил в състояние на временна неработоспособност, като накрая бил
освидетелстван от ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „**********" АД с оценка
на работоспособността - 54% трайно намалена работоспособност за срок от три
години - до ******** год. Излага се, че
при лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност ТЕЛК се
произнася и по работоспособността на лицето за работното място на което работи,
като при необходимост го трудоустроява, а когато условията на труд не обуславят
неблагоприятно развитие на заболяването с посочва, че лицето е в състояние да
работи. Твърди се, че в издаденото решение на ТЕЛК не е
посочено, че ищецът не е в състояние да изпълнява конкретната длъжност, която е
заемал до момента на трудовата злополука, нито е посочено каква друга работа
може да извършва през периода на трайно намалената си работоспособност. С оглед на изложеното се счита, че при
липсата на такова произнасяне, мнението на ТЕЛК е било, че ищеца може да полага
труд на заеманата до момента длъжност - „*************" в „Х. Б." ООД. Излага се, че
мнението на ТЕЛК е съобразено с Производствената характеристика за тази
длъжност, която е била предоставена от осигурителя „Х. Б." ООД на компетентния
орган, който е издал решението. Излага,
се че А. представил решението на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „**********"
АД на своя работодател. Сочи се, че със
Заповед № ***/********2015 год., връченана ищеца на *****2015 г. на
представляващия дружеството - работодател „Х. Б." ООД трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, като посочените причини за
прекратяване на трудовия договор са: „Невъзможност на работника да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност
54%, определена в ЕР №***/*** от **********г., както и съответните
противопоказни условия на труд, определени в т. *** на ЕР № ****/*** от *********г.
и липсата на подходяща за здравословното му състояние щатна длъжност, която той
може да изпълнява и за която отговаря на изискванията за образование и
квалификация." С оглед на изложеното моли съда да бъде
признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца,
същият да бъде възстановен на заеманата от него длъжност и да му бъде изплатено
обезщетение за оставането му без работа на основание чл.225, ал.1 КТ. В
проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалния представител на
ищеца поддържа подадената искова молба и моли съда да я уважи. В подробни
писмени бележки сочи, че към момента на връчването на заповедта не са били
налице всички елементи на фактическия състав на чл.325, ал.1, т.9 КТ, тъй като
е липсвало съответстващо предписание на компетентния орган – ТЕЛК към датата на
връчване на заповедта, което би обусловило законосъобразно упражняване
субективното право на работодателя да уволни работника на посоченото основание.
Алтернативно дори и да се приеме, че е налице предписание от ТЕЛК, към датата
на издаване на заповедта за уволнение, счита че работодателят не е доказал по
несъмнен начин, че при него е липсвала свободна подходяща длъжност, отговаряща
на предписанието на ТЕЛК и вкл. в списъка, който той следва да изготвя ежегодно
по чл.315, ал.1 от КТ или наличие на такава длъжност, която той е отказал да
заеме. Претендира се и присъждането на разноски. В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Х. Б."
ООД, с който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Излага, че по повод на претърпяната злополука
от ищеца има издадено експертно решение на ТЕЛК № ***/*****2015 год., с което комисията е
определила дедуктивно противопоказаните условия на труд за лицето – тежък
физически труд, продължителен прав стоеж. Твърди се, че трудовия договор на
ищеца е прекратен поради причините, изложени в заповедта - невъможност на работника да изпълнява възложената му работа, поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност - 54%, съгласно експертно решение на
ТЕЛК и липса на подходяща за здравословното му състояние, щатна длъжност, която
той може да изпълнява и за която, работника
да отговаря на изискванията за образование и квалфикация. Излага се, че в
представеното решението на ТЕЛК е посочено дедуктивно ограничението за работа
на работника, а именно: тежък физически труд и продължителен прав стоеж, което
е характерно за работата, която работника е изпълнявал на длъжността, на която
е бил назначен. Счита, че становището на ищеца, че в експертното решение не
било посочено изрично, че точно неговата длъжност е противопоказна за здравето му
е формалистично и не кореспондира със смисъла на законовата разпоредба, поради
което и ответника е предприел съответните, съответстващи изцяло на закона действия. С оглед на изложеното моли съда
да отхвърли предявените искове. В
проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалния представител на
ответника моли съда да отхвърли предявените искове. Счита, че здравословното
състояние на ищеца го поставя в положение, в което същият е в невъзможност да
изпълнява длъжността, която е заемал, тъй като работата е опасна и е свързана с
полагане на физически труд – постоянно стоене прав. Твърди, че в становището на
ТЕЛК не е посочена точно тази длъжност, но е посочено, че при неговото
заболяване е противопоказно упражняването на физически труд и стоенето
продължително време прав, което е било типично за длъжността на която иска да
бъде възстановен. Твърди, че по отношение на претенцията на ищеца да бъде
трудоустроен на др. длъжност, представляваното от него дружество е доказало, че
няма друга подходяща длъжност, на която той да отговаря и която да заеме с
оглед на здравословното му състояние и образованието, което същият има.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото
трудов договор № ***/********* г., сключен между „ Х. Б.”
ООД, като работодател и А.Я.А., като работник е видно, че е сключен трудов
договор между страните, като длъжността, която е заемал работника е „**********” с месечно възнаграждение в размер на **** лева.
Видно от представеното по
делото разпореждане № ***/*******2013 г. е, че на основание чл.60 от КСО декларираната злополука с вх. №
***/********2013 г. на РУ „Социално осигуряване” от осигурителя „Х. Б.” ООД
станала с А.Я.А. е приета за трудова такава, на основание чл.55, ал.1 КСО.
От представената по делото
Заповед № ***/********2015 г., връчена на ищеца на ********2015 г. се установява, че трудовият договор с А.Я.А. е прекратен на
основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Причините, които са посочени за прекратяване
на трудовия договор са: невъзможност на работника да изпълнява възложената му
работа, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност 54 %,
определена в ЕР №****/***/******** г., както и съответните противопоказни условия на труд, определени в
т.15 на цитираното експертно решение и липса на подходяща за здравословното му
състояние щатна длъжност, която той може да изпълнява и за която отговаря на
изискванията за образование и квалификация.
Видно от представеното по
делото Експертно решение № ******* от ********** г. на МБАЛ гр. *******, че А.Я.А. е с 54% трайно намалена работоспособност за срок от три години. Определената водеща диагноза е
„множество повърхностни травми на глезена и стъпалото”. Посочените
противопоказни условия на труд са: тежък физически труд и продължителен прав
стоеж.
От представената по делото
производствена характеристика за А.Я.А. се установява, че в работния процес са
ангажирани предимно: 1. от горния крайник /десен/: пръсти, китка, предмишница,
мишница, раменен пояс; 2. от горния крайник /ляв/: пръсти, китка, предмишница,
мишница, раменен пояс; 3. гръбначен стълб: шиен отдел, гръден отдел, поясен
отдел, поясно - кръстцов отдел; 4. работната зона е оптимална и максимална. По отношение на
използваните долни крайници – полето е непопълнено. При определеното физическо
натоварване е посочено, че същото е допустимо с риск от втора степен и, че
същото е динамично физическо натоварване с използване на сила; статично физ.
натоварване. Посочено е, че експозицията е 1/3 от работното време. Посочена е и
работната поза, а именно: правостояща – 1 час/смяна; седяща – 1 час на смяна;
наведена – 1 час на смяна; на колене – 1 час на смяна; с натиск върху лакът – 1
час на смяна; с натиск върху китка – 1 час на смяна;с ръце над нивото на
раменете – 1 час на смяна. Не е посочен каква част от смяната е отделена за натиск
върху пръстите на краката.
По делото е представена и
трудовата книжка на ищеца, от която е видно, че към датата на исковата молба
същият не е в трудово правоотношение.
Видно от представената
регистрационна карта, издадена от Бюро по труда гр. ********** е, че А.Я.А. е регистриран като такъв в Бюрото по труда.
От представените по делото
Служебни бележки с №№ ***/*******2015 г.; ****/*******2015 г; ****/********2015 г. е ,че А.Я.А. към *******2015 г. е безработен.
По делото са представени и
фишовете от заплатата на ищеца за ***2013 г и ***2015 г.
По делото е представено и
прието и трудовото досие на ищеца. От приложената по него длъжностна
характеристика на длъжността „ **********” се установява, че основните
дъжностни задължения, за лицата заемащи тази длъжност са: своевременно
отстраняване на възникналите аварии в машините и съображенията, които обслужва;
при възникването на авария, отстраняването на която не е от неговата
компетентност да сигнализира своевременно Ръководителя на ********* или гл. инженер на ********; при наблюдаване отклонения в микроклимата или технологията на ********** да сигнализира Ръководителя на ********* или ***********; да извършва профилактика, технически прегледи и поддържка на машините
и съображенията по програма, изготвена от гл. инженер на *********; да води документация, която изисква длъжността; да спазва процедурите
и работните инструкции по ISO *********; да поддържа осветеността в помещенията, като ежедневно подменя
изгорелите ел. лампи според инструкцията за безопасна работа. Посочените
допълнителни задължения към длъжността са: да евакуира ************ от помещенията по график, изработен от съответния отговорник; да
извършва почистване, ремонт и подготовка на халето преди ***********; да участва в мероприятията по *************************.
От приложения към трудовото
досие Протокол от извънредно заседание на комисията по трудоустрояване се
установява, че на *********2015 г. същата е заседавала в състав: председател – П. Д.
/зам. управител/ и членове – Я. В. Л. /орган по безопасност и здраве/, Т. С.
/представител на работниците и служителите/ и д-р С. Ц.
/специалист по трудова медицина и професионални заболявания, лекар ***************, при следния дневен ред: разглеждане на пригодността на лицето А.Я.А.
да изпълнява трудовите си задължения като ************* в „Х. Б.” ООД
гр. *********** и за
ново трудоустрояване по чл.317 КТ, дали да се установи на същото работно място
или да бъде преместен на друго при спазване на противопоказанията на т.15 от
Експертно решение №****/***/********** г. на ТЕЛК Общи заболявания; запознаване със становището на д-р С. Ц. –
специалист по трудова медицина и заболявания, лекар в ***********; вземане на решения от Комисията. По т. 1 от дневния ред комисията се
е запознала с Експертно решение №***/***/********* г. на ТЕЛК Общи заболявания. По т.2 от дневния ред Комисията след
обсъждане на цитираното експертно решение се е запознала и със становището на
д-р Ц. Сочи се, че при изготвяне на становището същата е отчела: посочените
противопоказания на условията на труд в т.15 Експертно решение №***/***/********* г. на ТЕЛК Общи заболявания; длъжностната характеристика на заеманата
от лицето длъжност „ ************”; резултатите от изготвената оценка на риска на работното място;
констатациите от медицинските изследвания, представените документи и мотивите
на експертното решение. В заключение сочи, че посочените условия на труд в
оценката на риска не отговарят на противопоказаните условия на труд в т.15 от
Експертното решение и, ако лицето остане на същата длъжност те могат да бъдат
предпоставка за влошаване здравословното състояние на А.Я.А.. По т.3 от така
посочения дневен ред комисията е направила следните констатации: ”след подробно
разглеждане на работните места и длъжности по щатно разписание за
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението на която се установява, че: размерът на брутното трудово
възнаграждение, което е получил ищеца през месеца, отговарящ на законовите
изисквания за изчисление на обезщетение по чл.255, ал.1 КТ, предхождащ
уволнението – месец ********
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с чл.225 КТ.
В тежест на ищеца е да
установи съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на
което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото
правоотношение на твърдяното основание, размера на последното брутно трудово
възнаграждение преди уволнението, оставането си без работа вследствие на това
уволнение за исковия период, респективно че не е получавал трудово
възнаграждение в този период.
В тежест на работодателя е
да докаже,
че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото на уволнение по чл.325,
ал.1 ,т.9 – че е била налице невъзможност на служителя да изпълнява възложената
му работа поради болест довела до трайно намалена работоспособност, или по –
здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово – експертна
лекарска комисия и, че при него е липсвала друга работа, подходяща за
здравословното състояние на служителя или наличие на такава, която той е
отказал да заеме.
Безспорно е по делото и се
установява от събраните писмени доказателства, че между страните е съществувало
соченото в исковата молба трудово правоотношение, възникнало със сключването на
трудов договор №***/*******г., по силата на който
ищецът е заемал при ответника длъжността „**********”;
че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №***/*******г.
на управителя на „Х. Б.” ООД на основание чл.325, ал.1 ,т. 9 КТ.
Спорно между страните е дали работодателят е разполагал с правото да
прекрати трудовото правоотношение на ищеца на посоченото в заповедта основание а именно: „невъзможност на работника да изпълнява
възложената му работа, поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност 54 %, определена в ЕР №****/***/******** г., както и съответните противопоказни условия на труд, определени в
т.15 на цитираното експертно решение и липса на подходяща за здравословното му
състояние щатна длъжност, която той може да изпълнява и за която отговаря на
изискванията за образование и квалификация.”
При така очертания предмет на
спора съдът намира следното: Основанието за прекратяване на трудовото
правоотошение по чл.329, ал.1 т.9 се състои от два елемента, които трябва да са
налице кумулативно, за да се приеме, че работодателят е осъществил
законосъобразно правото си да прекрати трудовото правоотношение с работника без
да спази срока за предизвестие, а именно: при невъзможност
работникът или служителят да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз
основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия и липса на друга
подходяща за здравното състояние на работника или служителя работа или наличие
на такава и липса на съгласие той да я заеме. Невъзможността
за изпълнение на работата в първата хипотеза на чл.329, ал.1 ,т.9 е наличието
на болест довела до трайна неработоспособност, което означава, че на работника
или служителя е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което се
установява от ТЕЛК. При лица с 50 и над
50 на сто трайно намалена работоспособност ТЕЛК следва да се произнесе и
работоспособността му, за работното място и при необходимост да го трудоустрои,
а когато условията на труд не обуславят неблагоприятно развитие на заболяването
следва да посочи, че лицето е в състояние да работи. Втората хипотеза на текста
” здравни противопоказания” визира, случаите когато работникът или служителят
боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но
го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по
трудово правоотношение.
В компетентността на ТЕЛК е със заключението по
експертното решение е да посочи болестта, довела до инвалидност и наличието на
съответните здравни показания на заболяването във връзка с условията на труд,
характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. /решение № **** /****** г.
по гр.д. № ***/**** г.
на І г.о. на ВКС и решение №***/****** г.
по г.д. № ****/***** г
на ВКС ІІІ г.о., решение №****/********* г.
по г.д. №***/**** г.
ІІІ г.о, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
В настоящия случай
в Експертното си решение ТЕЛК се е произнесъл, че ищеца е с трайно намалена
работоспособност в размер на 54%, но не е посочил, че същият не е в състояние
да изпълнява конкретна длъжност, нито е посочено каква друга работа може да
извършва в периода на инвалидизация. Единствено е визирано, че работникът не
може да извършва тежък физически труд и да стои продължително време прав.
Непълнотата на експертното решение относно посечените по – горе обстоятелства
не може да бъде допълвана, нито пък поставяна на последваща преценка нито от
службите за трудова медицина или от дружествата ангажирани с договор от
работодателя, нито от вещи лица в трудов спор по отношение на законността на
уволнението. Затова при липса на произнасяне от страна на ТЕЛК относно
работоспособността на лицето, за работното му място и при необходимост
възможността за неговото трудоустрояване води до извод, че комисията при
постановяване на решението си е счела, че не е налице основание за промяна на
работното място или на извършваната от лицето работа в срока на
инвалидизацията. С оглед на изложеното съдът приема, че прекратяването на
трудовото правоотношение от страна на работодателя, позовавайки се на решението
на ТЕЛК е незаконосъобразно.
Дори да се приеме, че работодателят
е прекратил трудовото правоотношение с работника във втората хипотеза на
чл.325, ал.1, т.9 КТ наличие на ” здравни противопоказания” / която се прилага,
ако лицето не страда от болест, която е довела до неговата трайна неработоспособност/
съдът счита, че по делото не се събраха доказателства и в тази насока. Видно,
от представената по делото производствена характеристика за длъжността „********”,
е , че в
работния процес са ангажирани предимно: 1. от горния крайник /десен/: пръсти,
китка, предмишница, мишница, раменен пояс; 2. от горния крайник /ляв/: пръсти,
китка, предмишница, мишница, раменен пояс; 3. гръбначен стълб: шиен отдел,
гръден отдел, поясен отдел, поясно - кръстцов отдел; 4. работната зона е оптимална и максимална. По отношение на
използваните долни крайници – полето е непопълнено. При определеното физическо
натоварване е посочено, че същото е допустимо с риск от втора степен и, че
същото е динамично физическо натоварване с използване на сила; статично физ.
натоварване. Посочено е, че експозицията е 1/3 от работното време. Посочена е и
работната поза по време на работа, а именно: правостояща – 1 час/смяна; седяща
– 1 час на смяна; наведена – 1 час на смяна; на колене – 1 час на смяна; с
натиск върху лакът – 1 час на смяна; с натиск върху китка – 1 час на смяна;с
ръце над нивото на раменете – 1 час на смяна. Не е посочено обаче каква част от
смяната е отделена за натиск върху пръстите на краката, което може да доведе до
извод, че такъв не се извършва или ако се извършва то е в минимално количество.
Непопълването от страна на работодателя и на полето за натоварване на долните
крайници при извършване на работата води до извод, че в изпълнение на
служебните си задължения ищецът не натоварва крайниците си в такава степен, че
да са противопоказни за неговото здравословно състояние.
Тъй като към датата на
постановяване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е
била налице първата визирана в закона предпоставка, то съдът счита, че
работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати
трудовото правоотношение.
С цел пълнота на изложението
съдът счита, че не е налице и втората предпоставка визирана в чл.325, т.9 КТ, а
именно – работодателят да предложил на
работника друга подходяща за здравословното му състояние работа или
наличие на такава, която той е отказал да заеме. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест в тежест на ответника е било да докаже, че е липсвала друга работа, подходяща за
здравословното състояние на ищеца и, че той я е отказал да я заеме. Ответникът
не е представил доказателства дали съществувала друга подходяща длъжност за
заемане от страна на ищеца / щатно разписание на длъжностите в предприятието/
или дали е предложил на работника да заеме друга подходяща работа и съответно
дали същият е приел или отказал да заеме предлаганата му длъжност. Тъй като
ответника не е доказал фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, то съдът приема, че тези факти не са се осъществили, поради което и
страната не може да извлече изгодните от тях правни последици.
По изложените
съображения предявеният на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен. При този
изход от спора по главния иск основателна се явява и акцесорната претенция на ищеца, заявена по
реда на чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „***********" в „Х.
Б." ООД.
Досежно осъдителния
акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане
на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 КТ, освен наличието на успешно проведен
главен иск, в тежест на ищеца е да докаже оставането си без работа поради
уволнението и размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
прекратяване на трудовото правоотношение.
Не е спорно и от
представеното копие на трудова книжка и,
удостоверенията от Бюрото по труда че ищецът е останал
без работа поради прекратяване на трудовото правоотношение от датата на
влизане в сила на заповедта, с която то е прекратено. До настоящия
момент визарания в закона шестмесечен срок не е изтекъл, поради което
обезщетението за оставане без работа следва да се присъди до *******2015
г. /датата на последното заседание по делото/. От заключението по
допусната ССЕ се установи, че размерът на последното получено брутно трудово възнаграждение
е *****лв, а обезщетението за периода от оставане без работа до последното
съдебно заседание е в размер на ******** лева/ на база на получаваното брутно трудово
възнаграждение. Предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен до ********* лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението, а за горницата до претендираната сума от ******** лева следва да бъде
отхвърлен като преждевременно предявен.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС държавна такса върху
двата неоценяемите иска по чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 КТ /за отмяна на незаконно уволнение и
възстановяване на предишната работа/ в размер на по 50 лв
за всеки един от тях, държавна такса по иска по чл.344,
ал.1, т.3 КТ в размер на сумата от 68.71лева, съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и направените от
бюджета на ПРС разноски за ССЕ в размер на 150 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на в размер на 960
лева.
Следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта, с която се присъжда трудовото
възнаграждение за периода, в който ищецът е останал без работа, както
и присъдената
законната лихва, на основание
чл.242, ал.1 ГПК.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А.Я.А., ЕГН **********,
с адрес ***, извършено със Заповед № ***/*******2015 г., на управителя на „Х. Б.”
ООД , на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.Я.А.,
ЕГН **********, с адрес *** на
заеманата преди уволнението длъжност „**********” във „Х. Б.”
ООД, на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА Х.
Б.” ООД ЕИК *********** със
седалище и адрес на управление гр. **********, ул. ********* № *** да
заплати на А.Я.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1717,73
лева / хиляда седемстотин и
седемнадесет лева и седемдесет и три стотинки/- на база на получаваното брутно
трудово възнаграждение, представляваща обезщетение
за времето,
през което е останал без работа за периода от *******2015
г. до ********2015г. вследствие
на незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – ******2015г., до окончателното изплащане на задължението на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, като отхвъря
иска за разликата до 2716,20 / две хиляди
седемстотин и шестнадесет лева и двадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Х.
Б.” ООД ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр. *******, ул. ********* № **** да заплати по сметка на Павликенски
районен съд сумата от 318.71 лв (триста и
осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща дължимата по
делото държавна такса върху уважената част от исковете, както и направените от
бюджета на ПРС разноски за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Б.” ООД ЕИК *********** със седалище
и адрес на управление гр. *********, ул. *********** № *** да
заплати на А.Я.А., ЕГН **********, с адрес *** от 960 лв. (деветстотин
и шестдесет лева), представляваща
направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта трудовото
възнаграждение за периода, в който ищецът е останал без работа, както
и присъдената
законната лихва, на основание
чл.242, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му
/21.07.2015г./, пред ВТОС, а в частта, в която е допуснато предварително
изпълнение с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.