№ 496
гр. Велико Търново, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500499 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК в положение на повторно
разглеждане на делото при условията на чл.294 ГПК.
С решение № 22/01.04.2019 г. по гр. дело № 266/2018 г. на Районен съд Е. е
постановено в приложното поле на чл.127, ал.2 СК местоживеенето на малолетното дете
В.Б. С.а да бъде при майката В. В. В., предоставено й е упражняването на родителските
права, определен е режим на лични отношения с бащата Б. Д. СТ. във вид на свиждания, с
право по времетраенето им да взима детето при себе си, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, както и за месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, осъден е да му заплаща издръжка в размер на
140 лева месечно, считано от влизане в сила на решението, до настъпване на законна
причина за изменяването или прекратяването й.
Отхвърлени са исканията на бащата с противоположна / спрямо тези на майката/
насоченост като правосъден резултат .
В жалбата на Б. Д. СТ. срещу решението, подадена чрез пълномощника му
адвокат Г.П. от АК В. са наведени оплаквания/ доводи/ за неправилност и необоснованост
като постановено в противоречие с доказателствата и незачитане на значимите при
преценката за най добрия интерес на детето, обстоятелства/ майката психологически го
манипулира с цел да го отчужди от бащата; моралният й облик е опорочен , щом тя
установява интимни отношения с друг мъж в семейното жилище и впоследствие избягва с
него, който като настоящ неин съжител е от малцинствения/ цигански/ етнос, с много
нисък интелектуален капацитет - факт , от който неминуемо ще произтекат неблагоприятни
последици за правилното развитие на детето; докато то е живяло при бащата в продължение
на 30 месеца, същият е полагал родителски грижи , помежду им е имало емоционална
1
привързаност- разрушена от майката ; желанието му да го отглежда е голямо ; при майката
детето не разполага със самостоятелна стая , а тя за разлика от бащата няма мотивация за
осигуряване на образованието му/ защото е дори без средно образование / и на редовното
му здравно преглеждане, нито неговите материално- битови/ жилищни/, хигиенни и
доходни условия и възможности/ - в разрез с материалния закон и разясненията по
прилагането му, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 1/ 12.12.1974 г. по гр.д. №
3/1974 г., които обстоятелства съвкупно разгледани сочат за негова по- висока родителска
пригодност за отглеждането и възпитанието на детето/ извод, подкрепен от заключението
на изслушаната съдебно- психологическа експертиза /.
Моли решението да бъде отменено и постановено друго , с което да му се
предостави титулярството при упражняването на родителските права , да бъде определено
местоживеенето на детето при него , с посочен режим на лични отношения с майката, която
да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева , считано от датата на
предявяване на насрещния иск. Претендира присъждане на направените по производството
разноски.
В подадения в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата,
другата страна чрез пълномощника си – адвокат В.Д. от ВТАК развива съображения за
пълно съответствие на решението с установените обстоятелства и изискванията на закона,
противно на наведените в нея оплаквания. Претендира присъждане на направените по
производството.
В с.з. страните поддържат своите доводи и искания по делото .
Предявени са искания и от двамата родители в приложното поле на чл. 127, ал. 2 от
Семейния кодекс.
В. В. В. твърди в молбата си , че с ответника Б. Д. СТ. имат дете - В., родена на ***
година. През 2016 година поради упражняван от него физически и психически тормоз ,
предимно повлиян от злоупотреба с алкохол, напуснала обитаваното от тях жилище в гр.В. ,
взимайки със себе си детето. Бащата почти спрял да се интересува от него и много рядко
осъществявал контакти. През 2018 г. закупила къща в с.К. , където се установила да живее
с детето , своите майка и баща, както и мъж на име Й.К. от същото село, който полагал
грижи за него като към собствено дете и я подпомагал с финансови средства.
Моли съдът да постанови решение, с което да й предостави титулярството при
упражняване на родителските права, да постанови местоживеенето на детето при нея, да
осъди ответника да заплаща за него месечна издръжка в размер на 140 лева, както и да му
определи режим на лични отношения с детето : да го вижда всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 ч. до 17.00 часа, както и за 10 дни през лятото , когато майката не е в
платен годишен отпуск.
Ответникът признава фактическата раздяла с майката на детето и оставането му
при нея след това. Отрича да е спрял да се интересува от детето и да му е липсвало и
липсва желание да го вижда и да полага грижи за него, както и приписваното му лошо
поведение - злоупотреба с алкохол и агресивно отношение към майката като причина за
раздялата им.
Поискал е предоставянето на родителските права и произтичащите от това
положение местоживеене на детето , издръжка и режим на лични контакти с майката въз
основа на изложените по горе обстоятелства , поставящи я в неравностойно с неговото
положение относно родителската й пригодност, условия на живот и възможности.
Съдът като обсъди доводите на страните по реда на чл.271 от ГПК и
прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
2
Основните и значими житейски факти/ обстоятелства, относно и свързани със
съвместния живот на страните в гр.В. , раздялата им в началото на 2016 г. , временното
пребиваване на майката в чужбина / три месеца през 2016 година, два пъти по три месеца
през 2017 година и от януари до края на юни 2018 г./, през което време детето е отглеждано
в семейната среда на бащата, трудовата им заетост/ незаетост и доходни възможности,
трайното установяване на майката с детето в с.К., съжителството й с друг мъж , с когото се
е сближила още през 2015 г., привичната и прекомерна понякога употреба на алкохол от
бащата, съжителството му с друга жена и нейното малолетно дете, положението,
психологическото/ емоционалното/ и здравно състояние на детето В. , материално-
битовите условия в семейната среда на всеки от родителите , в която е живяло и живее,
участието на преките роднини от втора степен / баби / в неговото обгрижване/ безспорни
в голямата си част- с изключение например на отричаното обстоятелство за прекомерна
употреба на алкохол от бащата/, както и други, са установени от/ пред
първоинстанционния съд чрез събраните по делото множество писмени доказателства,
свидетелски показания, обясненията на страните и данните на представените социални
доклади на ДСП- гр. В. и ДСП -гр.Е. .
Тъй-като въззивният съд изцяло възприема съответните фактически
констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение, то препраща към тях и е
ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря в подробности- чл.272 ГПК.
Спорът въз основа на тях обаче подлежи на цялостно решаващо преразглеждане,
тъй-като оплакванията в жалбата ги засягат по всички въпроси, включени в обхвата на
чл.127, ал.2 СК – чл.269 ГПК.
При разрешаването на тези въпроси е необходимо да се прецени кой е най- добрия
интерес на детето - понятие, чието смислово съдържание е очертано в текста на пар.1,
т.5, б.»а»- «ж» ДР на ЗЗакД/ желанията и чувствата му , физическите, психическите и
емоционалните му потребности, възрастта, пола , миналото и други характеристики;
опасността или вредата , която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена,
способността на родителите да се грижат за него, последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства , имащи отношение към него / въз
основа на конкретните факти/ обстоятелства по делото, при съобразяване на
комплекса от показатели , посочен в ППВС № 1/74 г., част от които са и нормативно
установени в текста на чл.59 ал.4 СК, а именно: възпитателските качества и морала на
родителите, грижите и отношението към детето , изявената готовност да го отглеждат,
привързаността му към всеки от тях , полът и възрастта му , помощта на трети лица,
социално обкръжение и материалните условия на живот.
Целта е чрез съответни ползи да се осигури неговото нормално физическо,
умствено , нравствено и социално развитие- чл.124, ал.1 СК.
Законът да не поставя предимство на майката пред бащата при определяне от съда кому да
възложи след развод или фактическа раздяла , упражняването на родителските права, само
защото е майка и такъв е естествения обичай в обществото.
Но напълно разбираемо е , че природното и социално качество майка в значително
преимущество на случаите, е решаващо, щом по конкурентните показатели / при спор с
бащата/ се наблюдава относително равенство или няма поведенчески пороци от такова
смущаващо и вредно естество , че категорично да опровергават пригодността на жената ,
която е родила детето да бъде добра майка, т.е. да носи и изявява с достойнство посоченото
качество.
3
По показателите реални способности за полагане на лични грижи/ отглеждане за /
на детето/ хранене, обличане, хигиенно обслужване, контрол върху образователното му
развитие и цялостно внимание/ , принципно необходими във всяка една житейска
ситуация при нормално стечение на обстоятелствата, изявена готовност да го отглеждат
всеотдайно, възможността да разчитат на помощта на свои близки за това и
осигуряване на потребните му материални условия за живот в хигиенно- битово
отношение като една скромна достатъчност , както и на безопасна и сигурна социална и
семейна среда, отношението им към него/ има се предвид онова внимателно и любящо
отношение по природа присъщо на родителя, при което няма място за егоистични прояви
на пренебрежение/, позициите на двамата спорещи родители в стремежа им да постигнат
желания правораздавателен резултат, следва да се приемат за относително изравнени/
доказателство в тази насока е , че детето обективно не е страдало и не страда от недостиг
на грижи , внимание и необходимите му социални и натурални блага /.
По показателя възпитателни качества също би могло да се приеме, че двамата /
дори и да имат неизбежни пропуски в тази сложна дейност , което е нормално / са в
относително изравнени възможности, разглеждани според техните конкретни нравствени
особености , навици, начин на живот и интелектуално ниво в теоретичната сфера на
общоприетите изисквания да се показва с думи и действия и умело / без принуда /
поучително да се налага на детето какъв начин на уместно поведение/ добри практични
модели / трябва да усвои в живота за изграждане на представите му за добро и лошо ,
редно и нередно , правилно и неправилно.
Този извод следва от положението , че няма установени по делото дотолкова
смущаващи обстоятелства, сочещи на едни видимо по-занижени умения на някой от тях /
обстоятелството , че в присъствието на детето, бащата нарича мъжа, с който съжителства
майката с презрително определение : „оня циганин“, наистина е лош „възпитателен“
пример на опит да внуши/ предаде ненавистното си отношение към човек , в чиято
семейна среда живее то, но като цяло е недостатъчен да промени горния извод/.
Така установената относително равностойна родителска пригодност по горните
показатели, според убеждението на съда дава основание да се приеме , че титулярството
при упражняването на родителските права, свързани както с дължимите грижи ,
превърнати в правни/ защото са от високо морално естество / задължения по смисъла на
чл.125 от СК, така и с различни видове представителство и съдействия, произтичащи от
законите, следва да се предостави на майката , с логическата последица на определяне на
преимущественото местоживеене на детето при нея, по следните съображения:
От неговото раждане до настоящия момент, с изключение на няколко месеца, през
които майката е пребивавала в чужбина, тя е присъствала реално в живота му неотлъчно и
с целия обем на грижовност и чувство на родителска отговорност.
Между детето и майката съществува напълно естествена емоционална
привързаност, каквато съществува и с бащата/ в представите на детето майката е мил ,
грижовен и подкрепящ родител, а бащата- авторитетен, силен и доминиращ , като раздялата
и конфликтните им отношения му причиняват безпокойство , потиснатост и емоционална
неудовлетвореност / , но желанието му е да продължи да живее при нея , а с него да
поддържа контакти- заключението на приетата по делото съдебно- психологична
експертиза на вещото лице Т.Е..
Детето е привикнало отдавна с навиците, условията и отношенията в семейната и
социална среда на майката в населеното място, където живеят, и откъсването му от нея
неминуемо би внесло в душевния му живот травматични емоционални моменти заради
4
трайна житейска промяна , която не може да настъпи без нежелана от него раздяла.
Няма каквито и да било сигурни доказателства, че настоящата семейна и социална среда
на детето включва обстоятелства, явяващи се вредни и/или направо опасни за неговото
здраве, отглеждане и възпитание, т.е. за правилното му развитие. Няма и такива с
противопоказен за общото му благосъстояние , характер, изведени от личното поведение
на майката, подкопаващи моралния й облик, до степен , влияеща отрицателно на неговото
възпитание и спокойствие. От значение тук е не етническия произход на нейния съжител ,
а отношението му към детето , преценявано от гледна точка на човещината. В тази връзка
не се установяват някакви притеснителни детски преживявания – показател за
психологическа обременителност от присъствието и поведението на въпросния човек в
живота му .
Напротив – в семейната среда на бащата, именно неговата доказана склонност към
употреба на алкохол в прекомерни количества, предизвикваща прояви на агресивна
невъздържаност , е категорично противопоказно обстоятелство, създаващо психологическа
обременителност на детето / самото то споделя притеснено пред психолога своите
впечатления като очевидец на поведението му в тази връзка/.
Дори и в битово отношение, жилището , което обитава бащата да предлага по
добри условия и да би могло в него да се обособи самостоятелна стая за детето, както и
имотното състояние и доходни възможности на първия да са по – добри по белезите
трайност, сигурност и размер, тези показатели нямат основно решаващо значение по
въпросите в приложното поле на чл.127, ал.2 СК.
Това е така , щом интересите на детето в разглеждания случай изискват
предпочитание според съвкупността от обстоятелства, разкриващи неговото желание,
привързаността му към семейната среда на майката , превърнала се от няколко години в
привична , без да му създава психологическа обременителност.
От основно значение е и възрастта/ 8 години/ и пола на детето/ момиче/,
поставящи майката в обичайно преимуществено положение на възпитаващ и отглеждащ
родител относно нужди и порядки, присъщи за нейния пол.
Не може да бъде решаващ аргумент в полза на искането на бащата, мнението за
добра негова родителска пригодност, дадено от вещото лице по изслушаната пред
първоинстанционния съд психологическа експертиза, щом родителската пригодност на
майката не би могло да бъде поставена на очевидно по- ниско ниво от неговото и другите
изложени по горе обстоятелства дават подкрепа на разрешение в полза на нейното искане.
Твърдението , че майката психологически манипулира/ настройва отрицателно/ детето с
цел да го отчужди от бащата е голословно , защото категорично не се подкрепя от
събраните доказателства . Обстоятелството , че детето е емоционално привързано и към
бащата / заключението на вещото лице / е косвено доказателство , че майката не го
манипулира с посочената отчуждителна цел , а дори и да съществува някакво отчуждение,
то е в резултат на липсата на чести и ползотворни контакти с него и конфликтните му
отношения с майката.
Напротив , ако горното твърдение бе вярно , то тогава у детето биха се
наблюдавали симптоми или поне наченки на такива , характерни за поведението на деца,
засегнати от синдрома на родителското отчуждение / безкомпромисно обръщане на детето
към единия родител , който в представите му е добрия , обичания и също толкова
безкомпромисно отвръщане от другия – лошия, мразения родител, в контекста на
конфликтите им за родителските права / , но според убедителното заключение на вещото
лице по назначената в резултат на указанието на ВКС психологическа експертиза,
5
такива не се наблюдават.
Режимът на личните отношения на бащата с детето , въззивният съд,
съобразявайки обичайната практика , разума и необходимостта да бъде съобразен с
голямата раздалеченост на населените места , в които живеят той и майката , счита, че
следва да съвпада с постановения от първоинстанционния съд.
Съгласно правилото на чл. 143, ал.2 от СК законоустановените родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали /последните/ са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на
издръжката следва да се определя в резултат на внимателно преценено съотношение между
нуждите на правоимащото дете и възможностите на родителите в минимален мащаб , равен
на ¼ от размера на МРЗ на страната - чл.142, ал.1, ал.2 от СК.
Възрастта на детето и ценовата конюнктура в страната аргументират съда да приеме, че
за месечната му издръжка е нужна сума от порядъка на около 300 лева . Неоспорената по
делото трудоспособност на страните, сочи, че във възможностите им е да поемат
приблизително равен дял в алиментното осигуряване на детето. Тъй-като обаче е поискано
присъждането на издръжка само до размер на 140 лева, каквото е присъдена с решението
на РС Е. и не е направено увеличение с оглед изтеклото време , то искът следва да се
уважи в този му размер / чл.6, ал.2 ГПК/.
По тези съображения разрешението на спорните въпроси е в гореуказаното
повеление, съвпадащо с правораздавателния резултат на обжалваното решение.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал1, вр. с чл.294, ал.2 ГПК Б. Д. СТ.
дължи на В. В. В. плащане на сумата 1130 лева , представляваща разноски, направени по
въззивното и касационното производства и следва да бъде осъден да го направи, тъй-като
втората чрез пълномощника си е упражнила това свое процесуално право с
материалноправни последици. По неприсъдените разноски в първоинстанционното
производство, страната не е упражнила правото си по чл.248, ал.1 ГПК в установения срок
за допълване на решението в тази му част, поради което е погасено .
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 22/01.04.2019 г. по гр. дело №
266/2018 г. на Районен съд Е..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, вр. с чл.294, ал.2 ГПК Б. Д. СТ. , с ЕГН:
********** да заплати на В. В. В. , с ЕГН: ********** сумата 1130 лева ,
представляваща направените по въззивното и касационното производства разноски.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7