Решение по дело №5714/2020 на Районен съд - Бургас

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260633                                          22.04.2021 година                             град Бургас

 

      В     И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                  ХVІ граждански състав

На осемнадесети март                                  през  две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:             

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова

Секретар Недялка Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия С. Петрова             

гражданско дело № 5714 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е образувано по искова молба на Т.Т.Т. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** против Д.Т.Т. с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща сбор от непогасените главници - общо дължима наемна цена по сключен между страните договор за наем от 01.12.2017г. за м. ноември и декември 2019г., сумата от 128.26 лева, представляваща разходи за консумирана и неплатена вода - сметки към „Софийска вода“ АД, във връзка с ползването на наетия обект за периода от 01.05.2019г. до 31.12.2019г.,  сумата от 118.40 лева представляваща неплатена  от наемателя топлоенергия към „Топлофикация София“ АД, употребена от него в наетото жилище за периода от 01.05.2019г. до 31.12.2019г., сумата от 75 лева – сборна лихва за забава върху сумата от 800 лева – неплатени наемни вноски от падежа до 20.09.2020г., сумата от 15 лева – лихва за забава върху сумата от 128.26 лева за неплатена вода от 10.01.2020г. до 20.09.2020г., сумата от 12 лева – лихва за забава върху сумата от 118.40 лева за неплатена топлоенергия от 10.01.2020г. до 20.09.2020г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба – 21.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

Излагат се твърдения, че страните са били обвързани от валидно наемно правоотношение с предмет апартамент № ** в бл.***, намиращ се в ***, което е породено от договор за наем, сключен на 01.12.2017г. През месец ноември 2019г. ищецът направил устно предизвестие до ответника, съгласно изискванията на договора, за освобождаване на жилището и прекратяване на договора за наем. Останали неплатени две наемни вноски и текущи разходи за вода и топлоенергия. С тези мотиви моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че за месец ноември е заплатил наема, а за декември не дължи такъв, защото е напуснал имота. По тази причина не дължи и лихви, нито текущи разходи.  Оспорва верността на представения протокол и издадената служебна бележка от Софийска вода. Моли за отхвърляне на иска.

             След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

             Претенциите са с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и 2 от ЗЗД.

 За да бъде уважен предявеният от ищеца иск за заплащане на наемната цена, с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на наемен договор с ответника и факта на предаване на имота на наемателя. 

       Договорът за наем е неформален и консенсуален и поражда своето действие със съвпадане на насрещните волеизявления на страните досежно тези условия на сделката, които са елементи от нейното съществено съдържание, а именно наемната цена и вещта. Между страните по договора за наем трябва да се постигне съгласие по два въпроса: относно вещта, която се предоставя във временно ползване и относно възнаграждението /цената/, която наемателят дължи за предоставеното му ползване. Наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта.

                   По делото е представено копие на договор от 01.12.2017г., сключен между Т.Т.Т. и Д.Т.Т., с който ищецът е предоставил на ответника недвижим имот, находящ се в гр. С., *** - апартамент № **. Договорът е безсрочен. Уговорен е месечен наем от 400 лева, платими до 5-то число на съответния месец. Наемателят е длъжен да заплаща на наемодателя уговорения наем в размера, сроковете и при условията на договора /т.14/. В т. 15 е уговорено, че всички консумативни /обичайни/ разходи, свързани с нормалното ползване на наетия имот: електричество, вода, газ, сателитна телевизия, интернет, частта полагаща се на имота за общите сметки на входа, са за сметка на наемателя. Съгласно т. 24 договорът прекратява действието си при следните случаи: а) при изтичане срока на договора; б) с писмено споразумение между двете страни; в)     с месечно писмено предизвестие от една от страните, отправено до другата страна; г) без предизвестие от наемодателя в случай, че наемателя закъснее с плащането на наемните вноски с повече от 30 (тридесет) работни дни; д)         с едномесечно писмено предизвестие от наемателя до наемодателя в случай на неизпълнение на задълженията на наемодателя за спокойно и безпрепятствено ползване на имота, както и при възникване на форсмажорни обстоятелства.

     С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно отношение, въз основа на договор за наем, с уговорен месечен наем в размер на 400 лева, за който се прилагат разпоредбите на чл. 228-239 от ЗЗД.

     По делото не се спори, че имотът е бил предаден на наемателя и ответникът се е нанесъл в жилището.

     След анализ на извършеното от ответника оспорване на иска, съдът намира, че същото се свежда до твърденията, че наемодателят не е собственик на имота, а наемателят не е ползвал помещението през месец декември и е заплатил месечния наем за месец ноември. Настоящият състав намира, че е ирелевантно обстоятелството, че договорът за наем е сключен от наемодателят Т.Т., който не е собственик на отдавания под наем имот. Наемният договор, освен че е консенсуален, възмезден и неформален, няма вещноправно действие. Той създава само облигационни отношения между страните, за които възникват съответните насрещни задължения за предоставяне на наемната вещ и заплащане на уговорената наемна цена. За така възникналата облигационна връзка е без значение чия е собствеността на вещта, предмет на договора.

                  Във връзка с възражението, че наемът за месец ноември 2019г. е заплатен от наемателя е представена разписка. Разписката е оспорена от ищеца, като ответникът признава, че текстът е попълнен лично от него. От съдържанието й е видно, че за суми за месец октомври и ноември – общо 800 лева е положен само един подпис. Установява се от изслушаната съдебно-графологична експертиза, че подписът до сумата 800 лева е положен от ищеца Т.Т.. Липсва обаче каквото и да е отбелязване за коя година са тези наемни вноски, нито е посочена дата на разписката, поради което същата не установява плащане именно за месец ноември 2019г., доколкото  договорът за наем е сключен на 01.12.2017г.

                 Спорен по делото е и въпросът досежно момента на прекратяването на наемното правоотношение, както и основанието на което договорът е прекратен.

              По делото е разпитан свид. Т. Т., който разказва, че присъствал, когато наемодателят заявил на наемателя, че трябва да напусне апартамента в края на месец ноември. Показанията на разпитания свидетел Т. не могат да бъдат преценявани в останалата част, а именно досежно плащане на наемна цена, доколкото приложение намира разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.4 от ГПК – за недопустимост със свидетелски показания да се установява погасяване на установени с писмен акт парични задължения, тъй като в случая не са налице предвидените в ГПК изключения. Независимо от изложеното, само за пълнота следва да се отбележи, че представения документ за заплатени наеми за месец октомври и ноември в общ размер 800 лева с положен само един подпис не кореспондира на показанията на свид. Т., че след предаване на сумата от 400 лева за месец ноември, ответникът извадил една тетрадка, за да се подпишат и двамата.

              Свид. Д. обяснява за трудностите на Т. с наемателя си и оплакванията му, че наемът и консумативите не се плащат редовно. След средата на месец декември 2019г. влезли в апартамента с полиция и установили, че наемателят се е изнесъл. При направените справки се установило, че не е заплатил и разходите, свързани с нормалното ползване на наетия имот.

               При така установените факти не се установява действието на договора да е прекратено именно през месец декември 2019г., доколкото не са изпълнени изискванията на договора т. 24 - за писмено споразумение между страните, респ. месечно писмено предизвестие от една от страните, отправено до другата страна. Не се установяват и другите предвидени в договора хипотези, а именно през месец ноември 2019г. да са били налице предпоставките за прекратяване на договора без предизвестие от наемодателя поради закъснение с плащането на наемните вноски с повече от 30 (тридесет) работни дни или да е отправено едномесечно писмено предизвестие от наемателя до наемодателя в случай на неизпълнение на задълженията на наемодателя за спокойно и безпрепятствено ползване на имота, както и при възникване на форсмажорни обстоятелства. Още повече, че от събраните доказателства не може да се направи и извод, че помещението е надлежно предадено /върнато/ на наемодателя, доколкото предаването е двустранен акт на наемателя и наемодателя, т.е. наемателят не може да опразни и изостави помещението, а задължително следва да го предаде на наемодателя. Твърденията на ответната страна са само, че ответникът е „излязъл“ от апартамента и не е ползвал имота. За ползване по смисъла на чл. 228 от ЗЗД се приема всякакво упражняване на фактическа власт върху конкретна вещ, без да има значение дали и как се използва същата, поради което настоящия състав приема, че и за месец декември ответникът е бил обвързан от договорното си задължение да заплаща наемна цена - арг. от чл. 232, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД.

Установи се наличие на валидно правоотношение между страните по договор за наем, по силата на което наемателят има задължение за заплащане на наемна цена, в определения размер. В доказателствена тежест на ответника е да установи по реда на пълното и главно доказване изплащане на дължимата сума. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса не доказа погасяване на паричното си задължение по заплащане на дължимите суми за наем, поради което съдът намира, че ищецът установи качеството си на кредитор за исковата сума.

              По иска за заплащане на консумативни разходи:

              Ищецът, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да проведе пълно и главно доказване на  всички факти, от които черпи благоприятни правни последици. В конкретния случай следва да ангажира доказателства за размера на претендираните суми, каквито  бяха представени. Съгласно т. 15 от договора наемателят е бил длъжен да заплаща всички консумативни разходи, свързани с ползването на имота. Представени са служебна бележка за начислени суми за изразходвана вода в имота, заплатени от ищеца и разписка за заплатени задължения към Топлофикация София. Наличието на задължения след средата на месец декември 2019г. и след констатацията, че наемателят се е изнесъл се установяват и от показанията на свид. Д., който придружил ищеца до каса, за да направи съответните справки.

              Претендираните по делото суми за изразходвана вода и топлоенергия на стойност 128,26 лева – вода и 118,40 лева – топлоенергия са обективирани в приложените служебна бележка и разписка за съответните периоди. Ответникът не е представил доказателства за извършено от негова страна плащане. Не са ангажирани доказателства досежно валидно погасяване на тези парични задължения. Настоящият съдебен състав приема, че така предявените искове за изразходваната вода и топлоенергия са доказани. По тези съображения съдът, намира че исковите претенции за тези консумативи се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

             Дължимата сборна лихва върху неплатените наемни вноски за месец ноември и декември от падежа до 20.09.2020г. по изчисления на съда възлиза на 68 лева. За горницата над 68 лева до претендираните 75 лева, претенцията е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

              По отношение на дължимите лихви върху сумата от 128.26 лева за неплатена вода и върху сумата от 118.40 лева за неплатена топлоенергия, същите се дължат от датата на извършеното плащане до завеждане на исковата молба, т.е. от 30.01.2020г. до  20.09.2020г., като лихвата за забава върху сумата от 128.26 лева за неплатена вода от 30.01.2020г. до 20.09.2020г. възлиза на 8.37 лева, а лихва за забава върху сумата от 118.40 лева за неплатена топлоенергия от 30.01.2020г. до 20.09.2020г. на 7.73 лева, до който размер претенциите се явяват основателни и следва да бъдат уважени. За горницата над 8.37 лева до претендираните 15 лева и над  7.73 лева до претендираните 12 лева претенциите са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, както и за периода от 10.01.2020г. до 29.01.2020г. на претенциите за лихви върху заплатените консумативи.

              На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 295 лева, съразмерно на уважената част от иска.

              Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 150 лева и 250 лева за експертиза.

  Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 Р Е Ш И :

 

              ОСЪЖДА Д.Т.Т. с ЕГН ********** ***, да плати на Т.Т.Т. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща сбор от непогасените главници - общо дължима наемна цена по сключен между страните договор за наем от 01.12.2017г. на жилищен имот, находящ се в гр. С., *** за м. ноември и декември 2019г., сумата от 128.26 лева /сто двадесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща разходи за консумирана и неплатена вода - сметки към „Софийска вода“ АД, във връзка с ползването на наетия обект за периода до 31.12.2019г.,  сумата от 118.40 лева /сто и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща неплатена  от наемателя топлоенергия към „Топлофикация София“ АД, употребена от него в наетото жилище за периода до 31.12.2019г., сумата от 68 лева /шестдесет и осем лева/  – сборна лихва за забава върху сумата от 800 лева – неплатени наемни вноски от падежа до 20.09.2020г., сумата от 8.37 лева /осем лева и тридесет и седем стотинки/ – лихва за забава върху сумата от 128.26 лева за неплатена вода от 30.01.2020г. до 20.09.2020г., сумата от 7.73 лева /седем лева и седемдесет и три стотинки/ – лихва за забава върху сумата от 118.40 лева за неплатена топлоенергия от 30.01.2020г. до 20.09.2020г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба – 21.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за лихви за разликата над уважения до претендирания размер от 75 лева, от 15 лева и от 12 лева и за периода от 10.01.2020г. до 29.01.2020г. на претенциите за лихви върху заплатените консумативи.

           ОСЪЖДА Д.Т.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на Т.Т.Т. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** сумата от 295 лева /двеста деветдесет и пет лева/ съдебно-деловодни разноски.

            ОСЪЖДА Д.Т.Т. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ и 250 лева /двеста и петдесет  лева/ разноски за експертиза.

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала: НД