Р Е Ш Е Н И
Е
Гр. София, 19.12.2019г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа т.д.№ 2688 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба с вх.№20191211113935, подадена от „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу отказ на Агенцията по вписванията под № 20180628110032-2/05.12.2019г., постановен по заявление Г2 с вх.№20180628110032, с което искано обявяване на ГФО на дружеството за 2017г. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата доводи. Намира, че длъжностното лице неправомерно не е съобразило подадените със заявление Ж1 с документи, като счита, че вписването има само оповестителен характер, но във вътрешните отношения следва да се възприема решеното от ОС на сдружението, което се явява едноличен собственик на капитала. Предвид изложените мотиви счита, че именно промененият състав на УС на сдружението е бил компетентен да приеме ГФО на дружеството, а това че този състав не бил вписан в РЮЛНЦ към тази дата е ирелевантно. Поддържа се, че чл. 7 от ЗТРЮЛНЦ се тълкува ограничително и неправилно от длъжностното лице. Предвид горното жалбоподателят претендира отмяна на отказа и обявяване на документа по заявлението.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства намира следното:
Обжалваният отказ е постановен по заявление с вх. 20180628110032 за обявяване на ГФО на дружеството за 2017г. Към същото е представен ГФО, както и протокол от решение на едноличния собственик на капитала на „Б.“ ЕООД, а именно от Управителния съвет на сдружението „Българско дружество за защита на птиците“ от 25.06.2018г., с който по т.1 е приет годишния финансов отчет на дружеството. Протоколът е подписан от следните членове на УС – В.В.– председател на УС,Ю.К., А.И.и И.И.. Към документите е представен и протокол от ОС на сдружението от 14.04.2018г., с който по т.4 са освободени двама досегашни членове на УС, а именно Е.Т.и М.Т.и са избрани двама нови – И.И. и И.П.И..
По партидата са обявени указания от длъжностното лице от 03.12.2019г., подадено е заявление Ж1 с приложени документи, а на 05.12.2019г. е постановен обжалвания отказ с мотиви от длъжностното лице, че не са изпълнени указанията и липсвало валидно взето решение за приемане на ГФО, тъй като било взето от невписан управителен съвет, защото към датата на приемането му, погрешно посочена в мотивите на отказа като 25.06.2019г. вписаният поименен състав на УС бил лицата В.В., М.Т., Е.Т., А.И., Т. И.а иЮ.К.. Длъжностното лице се е позовало на разпоредбите на чл. 18, ал.1 т.3 и 4 от ЗЮЛНЦ и на чл. 7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена в законоустановения седмодневен срок, доколкото жалбата е в седмодневен срок от постановяването на отказа, изпратен по ел. път, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество:
Съгласно чл.13 ал. 6 от ЗТР към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от ЗТР длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1 от ЗТР, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съгласно императивната разпоредба на чл. 22, ал.5 от закона, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, а когато е подадено заявление за регистрация на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел – на електронната страница на агенцията, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. В случаите, когато заявителят е посочил електронна поща, указанията се изпращат и на нея в срока по изречение второ. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец, определен с наредбата по чл. 31. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2, в която пък е предвидено, че длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в регистрите, освен ако със закон е предвидено друго. Следователно срокът по указанията следва да е три работни дни, като няма друга норма, която да предвижда по-кратък срок, особено в случая като се има предвид, че към пристъпване за разглеждане на заявлението и даване на указания се е стигнало повече от година след подаване на заявлението. Това че при обявяване на указанията на страницата в тях е бил посочен срок за изпълнение, който е по-кратък от законоустановения по чл. 19, ал.2 от закона, който е три работни дни, е процесуално нарушение.
Съдът намира по същество на спора, че преценявайки валидността на решението на УС за приемане на процесния ГФО длъжностното лице е изляло извън предметния обхват на проверката по повод обявяване на този документ. Обхватът на извършваната от длъжностното лице проверка по т. 4 и т. 5 на чл. 21 от ЗТР, както вече се посочи е строго формална и следва да се ограничи именно до това дали е представен годишния финансов отчет, дали той отговаря по външните си белези на изискванията на закона и дали е представено решение за приемане на отчета от оправомощения за това орган. В случая не се иска вписване на промяна на обстоятелства, за да се преценява дали са настъпили валидно, а само обявяване на акта. Преценката дали представеното решение на УС за приемане на ГФО е взето валидно или не е извън обхвата на проверката, която дължи длъжностното лице в случая и само на това основание отказът следва да бъде отменен. В случая едноличен собственик на капитала на дружеството е сдружение, което обаче се представлява от двамата избрани лица, а не от целия УС, което е допустимо съгласно чл. 30, ал. 3 ЗЮЛНЦ. В случая в Устава на сдружението изрично е предвидено в чл. 16 т.9, че именно УС е органът, който създава и закрива търговски дружества на Сдружението и решава въпроси за дяловото участие на Сдружението в такива. Следователно компетентният орган да приеме решение за приемане на ГФО на дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е Сдружението, е именно Управителния съвет. В случая е представен такъв протокол от решение на УС за приемане на ГФО за 2017г. и той е от 25.06.2018г., а не както неправилно се цитира от длъжностното лице в отказа от 25.06.2019г. По отношение на преценката дали това решение е валидно или не, съдът намира, че тя е извън обхвата на проверката на длъжностното лице по процесното заявление за обявяване на ГФО, но дори и да беше, доводите са неоснователни. Вярно е, че съгласно цитираната разпоредба на чл. 18, ал.1 т.3 и 4 от ЗЮЛНЦ / в редакцията след изменението й/ на вписване подлежат и имената на членовете на УС на юридическото лице с нестопанска цел, но в ЗЮЛНЦ липсва разпоредба като тази на чл. 140 ал.4 от ТЗ за действието на вписването по отношение на избора на органа. Следователно изборът на конкретните лица за членове на УС не поражда действие от вписване на това решение в Регистъра, независимо от това дали и кога е противопоставимо на третите лица. Във вътрешните отношения, т.е. по отношение на самото сдружение, изборът на нови членове на УС, още повече, че в случая не се касае за промяна в избора на лицата, представляващи сдружението пред трети лица, поражда действия от извършването му. В случая е представено решение на ОС на Сдружението от 14.04.2018г., с което са извършени персонални промени в състава на Управителния съвет на Сдружението и този избор, предвид липсата на аналогична на чл. 140 от ТЗ разпоредба, по отношение на сдруженията и другите юридически лица с нестопанска цел, поражда правните си последици от извършването му, още повече, че не се касае за смяна на представляващото спрямо трети лица Сдружението лице. Следователно фактът, че по процесния протокол от заседание на УС е участвал новоизбрания му член – И.И. не опорочава същия. Не се касае за преценка на действието на избора му спрямо третите лица, а за вътрешните отношения в Сдружението. Нещо повече, останалите лица, които са подписали протокола са от стария УС и вписани, а те са трима, което е половината от общия брой. Съгласно чл. 15 ал.2 от Устава на Сдружението, който е обявен в ТР и следователно служебно известен и на длъжностното лице от АВ-ТР членовете на УС се избират за срок от четири години, като мандатът им започва да тече от датата на избирането им от ОС. Следователно след избора им за такива от ОС, лицата са членове на УС на дружеството, с вече действащ мандат и вписването им като такива в ТР няма конститутивно действие. Предвид горното съдът намира, че обжалваният отказ следва да бъде отменен, като бъде указано на длъжностното лице да извърши исканото обявяване. Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№20191211113935, подадена от „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу отказ на Агенцията по вписванията под № 20180628110032-2/05.12.2019г., постановен по заявление Г2 с вх.№20180628110032, с което искано обявяване на ГФО на дружеството за 2017г.
УКАЗВА на АВ - ТР да обяви по партидата на дружеството на ГФО за 2017г.
Решението е окончателно. Да се изпрати препис от същото на АВ.
СЪДИЯ: