Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
гр. Сливен, 29. 12.
2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния
съдия Бозукова административно дело № 341 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.197 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
жалба от д-р Г.Н.Б. ***, подадена против Решение № 140 от 24.08.2020 г.,
издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение
жалба вх. № 8704 от 10.08.2020 г. и е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С 200020-022-0046310 от 22.07.2020 г.,
издадено от публичен изпълнител.
В жалбата се
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено е при нарушение
на материалния закон. Изложени са съображения, че решаващият орган е
пренебрегнал императивните разпоредби на ДОПК относно несеквестируемостта.
Заявено е искане решението на Директора на ТД на НАП– Бургас, да бъде отменено
с произнасяне по същество с решение, с което да се отмени Постановлението за
налагане на обезпечителни мерки. Заявена е и претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание оспорващата не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален
представител – адв. Ж.Д. - ***, който поддържа
жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по
жалбата – Директорът на ТД на НАП Бургас, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание. Представлява
се от упълномощен процесуален представител – ст. юриск.
С. Д., който оспорва жалбата, счита обжалваното решение и постановлението на
публичния изпълнител за правилни. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
В ТД на НАП Бургас
е било образувано изпълнително дело № 20040007716/2004 г. с длъжник – д-р Г.Н.Б.,
във връзка с просрочени публични задължения по смисъла на чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК, установени с РА № 02002016005860-091-001/27.03.2017 г. в размер на
32 507,43лв. на основание чл.200 и чл.202 ал.2 във вр.с
чл.195 ал.1-3 от ДОПК. С писмо вх.№ 2780028/22.07.2020г. РЗОК Сливен е
уведомило ТД на НАП Бургас за изплащане на д-р Г.Б. на сума от 610 лева с
основание за плащане – фактура **********/15.07.2020г. С постановление за
налагане на обезпечителни мерки № С 200020-022-0046310 от 22.07.2020 г.,
издадено от публичен изпълнител е наложен запор върху вземане от трето
задължено лице – РЗОК – Сливен, за сумата от 610 лева, представляващи плащане във
връзка със сключен договор с НЗОК за извършени медицински дейности. До РЗОК –
Сливен е изпратено запорно съобщение на 22.07.2020 г.
С Разпореждане за
изпълнение изх. № С200020-009-0007867 от 22.07.2020 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, на РЗОК– Сливен, е разпоредено,
на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК, в 3-дневен срок от получаване на
разпореждането запорираните суми в размер на 610 лева
да бъдат прехвърлени по сметка на ТД на НАП – Бургас, за погасяване на публични
задължения по изпълнително дело № 20040007716/2004 г.
На 27.07.2020 г.
от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, е издадено
Разпореждане за разпределение на суми с изх. № С200020-125-0173443, с
което във връзка с постъпили суми по горецитираното
изпълнително дело, образувано срещу оспорващата – д-р Г.Б., е разпоредено разпределение на плащането в размер на 610
лева, постъпило на 24.07.2020 г. от извършените действия в изпълнителното
производство, като цялата сума е разпределена за погасяване на публични
вземания.
Постановлението за
налагане на обезпечителни мерки № С 200020-022-0046310 от 22.07.2020 г.,
издадено от публичен изпълнител е обжалвано от Б. с жалба вх. № 8704
от 10.08.2020 г. по описа на ТД на НАП Бургас. По жалбата е постановено
Решение № 140 от 24.08.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас. С
решението, на основание чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, жалбата е оставена без уважение и е потвърдено обжалваното постановление.
Административният орган е приел, че действията на публичния изпълнител, обективирани в постановлението за налагане на обезпечителни
мерки, са в кръга на предоставената му от закона компетентност и са
законосъобразни. Приел също, че е образувано
изпълнително производство №20040007716/15.04.2004г. срещу д-р Б. за просрочени
публични задължения. Съгласно чл.165 от ДОПК е възникнало изпълнително
основание за събиране на публичното държавно вземане, което след като не е било
платено доброволно е станало предмет на изпълнителното дело за принудително
събиране, посредством предвидените в процесуалния данъчен закон способи. Един
от способите за принудително събиране на публичните вземания е именно
запорът на банкови сметки. С обжалваното постановление е наложена обезпечителна
мярка – запор върху сума от 610 лева от сметката на жалбоподателката.
За да отхвърли жалбата против това постановление, Директорът на ТД на НАП Бургас
се е позовал на Решение №592/21.08.2018г. за условията и реда за разплащанията
на разпоредителите с бюджет по договори, прието на основание чл. 7, ал.1 от
Закона за публичните финанси на Министерски съвет, съгласно след сключването на
договор на стойност, равна на или надвишаваща 30 000 лв., всички разпоредители
с бюджет, без тези по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт,
задължително уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция
"Митници“ за номера и датата на договора, срока на договора, стойността на
договора, за идентификационни данни за лицето — насрещна страна по договора
(ЕИК от ТР/ЕИК по Булстат/ЕГН/ЛНЧ), за банковата сметка, по която ще се
извършват плащания, и за нейния титуляр, за други данни, посочени в указание на
министъра на финансите, както и за промяна на предоставените данни. Уведомяване
се извършва от разпоредителите с бюджет и в случаите при които платец по
договора е лице, различно от разпоредителя с бюджет, сключил договора.
В хода на
съдебното дирене от РЗОК Сливен е представена електронна фактура № **********
от 15.07.2020 г. с издател д-р Г.Б., за плащане на сумата от 1 901,77 лева,
както и справка за удържаните суми по сключен договор №200236/13.02.2020 г.
между д-р Б. ***, от който е видно, че на 24.07.2020 г. по същата фактура № **********/15.07.2020 г. от
РЗОК Сливен в полза на НАП е преведена сума от 610 лева.
По делото от ТД на
НАП Бургас е представена справка за задълженията на д-р Г.Б., от която е видно,
че към 08.12.2020г. публичните й задължения възлизат на 31 069,47лв.
Ожалваното
решението е съобщено на оспорващата на 03.09.2020г., а жалбата срещу него до
съда е подадена на 10.09.2020г.
Въз основа на установената
по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Подадена е от лице – адресат на акта, което поражда правен интерес
от обжалването. Жалбата е подадена в законоустановения
преклузивен срок и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, овластен с
нормата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал.
1 от ДОПК, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма, но е
незаконосъобразно по следните съображения:
В разпоредбата на
чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК е предвидено, че принудителното изпълнение се
насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото
възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго
възнаграждение за труд, пенсията или стипендията– в общ размер до минималната
работна заплата месечно.
С оглед цитираната
разпоредба, съдът счита за основателно твърдението на оспорващата, че с процесното постановление не са съобразени разпоредбите на
закона относно вида и размера на имуществото, което не може да бъде предмет на
принудително изпълнение. Не се спори, че в случая става въпрос за обезпечаване
и събиране на установени и изискуеми публични държавни вземания по смисъла
на чл.162 ал.2 от ДОПК. Законосъобразното провеждане на принудителното
изпълнение е задължение на публичния изпълнител, който като орган на
принудителното изпълнение, осъществява всички действия по обезпечаване и
принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата
на чл.167 ал.1 от ДОПК. Една от гаранциите за това е спазването на
изискванията на чл.213 от ДОПК, които очертават имуществото, служещо за
удовлетворяване на публичните вземания, като въвеждат забрани за принудително
изпълнение върху част от вещите и вземанията на длъжника. С оглед на
изложеното, публичният изпълнител, издал постановлението за налагане на обезпечителни
мерки, е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка дали вземанията, спрямо
които е насочил принудителното изпълнение, са несеквестируеми,
да изиска информация за вида на средствата, постъпващи по сметката на жалбоподателката и при констатиране на условията по чл.213
от ДОПК, да върне несеквестируемата част от
преведените по неговата сметка суми.
Видно от
представената по делото фактура № ********** от
15.07.2020 г., сумата в размер на 610 лева, предмет на процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки,
е възнаграждението, което д-р Г.Б. следва да получи, въз основа на сключен
договор за медицински дейности с НЗОК, по осъществявана от нея дейност по
оказване на м. п.
Съгласно чл. 28,
ал. 1 от НРД № РД-НС-01-4 от
23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020– 2022 г. /НРД за МД
за 2020 – 2022 г./, изпълнителите на
медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер договореното
заплащане за извършените дейности при условията и по реда на глава
седемнадесета, раздели VІІ и VІІІ, глава осемнадесета, раздел VІ и глава
деветнадесета, раздели VІІІ и ІХ, което представлява вид възнаграждение за
труд. В чл. 208 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. е предвидено, че Националната
здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената медицинска дейност
на изпълнителя на ИМП след представяне на финансово-отчетни документи (фактури
или дебитни/кредитни известия към тях) в електронен вид, в утвърден от НЗОК
формат през интернет портала на НЗОК или чрез WEB услуга и документи по чл.207 /ал. 1/, като електронна фактура по ал. 1 се
подава в срок до два работни дни след изпращане на месечното известие, но не
по-късно от 19-о число на месеца, и включва само договорената и извършената
медицинска дейност, одобрена за заплащане в това месечно известие /ал. 2/.
Следователно получаваното от жалбоподателката Б.
заплащане за извършени медицински дейности попада под изрично предвидените
изключения в разпоредбата на чл.213 от ДОПК. Същото е възнаграждение за извършен труд и следва
да се приложи разпоредбата на чл.213 ал.1 т.5 от ДОПК, съгласно която принудително изпълнение не може да
се насочи върху трудовото възнаграждение – в общ размер до минималната работна
заплата месечно. С процесното постановление е наложено
обезпечение - запор върху цялото постъпило плащане, като по този начин
принудителното изпълнение е насочено върху цялото възнаграждение от 610 лева, в
нарушение на чл.213 ал.1 т.5 от ДОПК.
В този смисъл нарушението
на материалния закон обуславя незаконосъобразност на обжалваното постановление.
Действията на публичния изпълнител са извършени в нарушение на принципите на
законност и добросъвестност в данъчно-осигурителното производство, въведени с
разпоредбите на чл. 2 ал.1 и чл.6 ал.1 от ДОПК.
Предвид
изложеното, административният орган е формирал неправилен извод за
законосъобразност на действията на публичния изпълнител. Обжалваното решение на
Директора на ТД на НАП – Бургас и потвърденото с него постановление за налагане
на обезпечителни мерки са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на
спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски е основателна, поради което ТД на НАП– Бургас, следва да бъде осъдена
да заплати на оспорващата направените от нея по делото разноски в размер на 410
лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 400 лева - договорено и
платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на
спора, претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №140 от 24.08.2020 г., издадено от
Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалба вх. №
8704 от 10.08.2020 г. и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С 200020-022-0046310 от 22.07.2020 г., издадено от
публичен изпълнител, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С 200020-022-0046310 от 22.07.2020 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП– Бургас, Офис – Сливен, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция
за приходите–Бургас, да заплати на д-р Г.Н.Б. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, каб. ** сумата от 410 /четиристотин
и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: