Р Е Ш Е Н И Е

№ 2721 / 29.6.2020 г. , гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 28.05.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14692 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищците Й.О.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, Н.О.Н. ЕГН ********** , с адрес: ***, Н.Н.Р. ЕГН ********** , с адрес: ***, М.И.Н. ЕГН ********** , с адрес: *** и М.И.Р. ЕГН ********** , с адрес: *** срещу ответниците И.М.Л. ЕГН ********** , с адрес: ***, Д.М.Л. ЕГН **********, с адрес: ***, Н.М.П. ЕГН **********, с адрес: ***, НЕВЯНА Б.П. ЕГН **********, с адрес: ***, К.А.В. ЕГН **********, с адрес: ***, А. К.В. ЕГН **********, с адрес: ***, Р.П.В. ЕГН:**********, с адрес: ***, Д.И.Д. ЕГН ********** с адрес: ***, Ю.С.Д. ЕГН **********, с адрес: *** и Х.П.Х. ЕГН ********** , с адрес: *** , /починал в хода на производството по делото на 30.03.2019г. и заместен от неговите наследници Н.Х.П. ЕГН **********, с адрес *** и П.Х.П. ЕГН **********,с адрес *** по реда на чл.227 от ГПК/ отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните,че ОТВЕТНИЦИТЕ НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ********(с номер по предходен план-по плана за земеразделяне с № 058084) с площ 2586 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-74/15.09.2003г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със заповед № КД-14-03-864/30.03.2012г. на Началника на СГКК - гр. Варна, находящ се в село Осеново, в.з. Кранево, местност Канайол, общ. Аксаково, обл. Варна, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, при съседи: ПИ №******; ПИ №***; ПИ №***; ПИ №****; ПИ № ***ПИ № 54145.508.555.

Моли се, на основание чл.537, ал.2 от , да се отмени НА № 2/16.08.2017г., вписан в АВ-СВ с рег.№ 22023/17.08.2017г. с акт № 91, дело № 11202.

Моли се за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сторените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Ищците обосновават съществуващия за тях правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди се ,че с Решение № 23K-I/26.09.2005r. на ОС Земеделие и гори" с. Аксаково, вписано АВ-СВ Варна с вх.рег.№ 2258/10.02.2006г. с том VII, № 186, дело 1635, на наследниците на Н. Димитров Даскалов е възстановено правото на собственост на земи в съществуващи (възстановими) стари реални граници изоставена нива с площ от 2,586дка, седма категория, местност „ Канайол", представляваща имот № 058084 по картата на землището на с. Осеново, общ. Аксаково.

Излага се, че видно от съдържанието на представеното Удостоверение № 212 000248/23.06.2005г., издадено от общ. Балчик, Н. Д.Де починал на 14.10.1977г. и е оставил за свои наследници по закон ищците по делото.

Съгласно Нотариален акт № 70/16.02.2006г., вписан в АВ- СВ гр. Варна с вх.рег.№ 2781/16.02.2006г. с акт № 115, том IX, дело 2020, стр. 340860 Н.О.Н. ( ищец), Н.к.Д.( майка на двамата ищци Й.О.Н. и Н.О.Н.), Й.О.Н. ( ищец),, М.Н.Г.( майка на двамата ищци М.И.Н. и М. И.Р.), и Н.Н.Р. ( ищец), са признати за собственици на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ и по наследство: поземлен имот № 058084 по плана за земеразделяне землището на с. Осеново, местност Канайол с ЕКАТТЕ 058084, община Аксаково, област Варна, с площ 2586 кв.м., изоставена нива, VII категория, пи граници: ПИ № 058047,058085, 058062, 058031, 058033.

След снабдяване с посоченият НА № 70/16.02.2006г., вписан в АВ- СВ гр. Варна с вх.рег.№ 2781/16.02.2006г. с акт № 115, том IX, дело 2020, стр. 340860, но преди депозиране на исковата молба, две от наследниците по закон на Н. Димитров Даскалов, бивш жител ***, починал на 14.10.1977г. (за което е представено Удостоверение № 212 000248/23.06.2005г., издадено от общ. Балчик) Н.к.Д.и М.Н.Г.са починали, като всяка от тях е оставила наследници, както следва:

- Н.к.Д.е починала на 12.08.2013г и след смъртта си е оставила наследници по закон двамата си низходящи по права линия от първа степен -ищци по делото Й.О.Н. и Н.О.Н., съгласно представеното Удостоверение за наследници изх.№ 63/28.11.2017г., издадено от с. Кранево, общ. Балчик

М.Н.Г.е починала на 20.08.2010г. и след смъртта си е оставила наследници по закон двамата си низходящи по права линия от първа степен -ищци по делото М.И.Н. и М.И.Р., съгласно представено Удостоверение за наследници изх.№ 64/28.11.2017г., издадено от с. Кранево, общ. Балчик.

При тези фактически данни се уточнява, че всеки един от ищците по делото се легитимира като съсобственик по земеделска реституция и наследство на процесния недвижим имот съгласно НА № 70Д6.02.2006г., вписан в АВ- СВ гр. Варна с вх.рег.№ 2781/16.02.2006г. _с акт № 115, том IX, дело 2020, стр. 340860 при следните квоти:

- Й.О.Н. , лично и като наследник на Н.К.Д., починала на 12.08.2013г.-1/6 ид.части;

- Н.О.Н. , лично и като наследник на Н.К.Д., починала на 12.08.2013г.- 1/6 ид.части;

- Н.Н.Р.- 2/6 ид.части;

- М.И.Н. като наследник на М.Н.Г., починала на 20.08.2010г. -1/6 ид.части

- М.И.Р. , като наследник на М.Н.Г., починала на 20.08.2010г. -1/6 ид.части

След снабдяване с акта за собственост единият от собствениците Й.О. през 05.2006г. установява, че в имота има поставени бунгала, поради което с нотариални покани, отправени до установените от него собственици ги кани в 15-дневен срок да бъдат премахнати. Покани са изпратени, както следва: с рег.№ 8980/16.06.2006г. на нотариус с рег.№ 214 в регистрите на НК на Република България до Н.П. ( ответник № 2.1.); с рег.№ 11671/28.07.2006г. на нотариус № 214 до Н.П.; с рег.№ 8984/16.06.2006г. на нотариус с № 214 до А.К.В. ( ответник № 4.1.); с рег.№ 8982/16.06.2006г. на нотариус № 214 до Д.И.Д.( ответник № 5.1.) ; с рег.№ 9517/26.06.2006г. на нотариус № 214 до Х.П.Х. ( ответник № 6.1), които са връчени на адресатите си с оглед удостовереното връчване от нотариуса.

Съобразно правилото на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. Приложението на визираната хипотеза изисква безпорно установяване правата на лицето, отправило искането до административния орган, а също и факта на ползване на същия имот от друго лице, без правно основание. След изтичане на даденият срок и с оглед липсата на премахване на поставените бунгала, ищцата Н. Колева Р. е депозирала заявление с вх.№ ОД-0800/24.08.2006г. до кмета на общ. Аксаково, обективиращо искане за издаване на Заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на имот № 058084 по картата на местност „Канайол" в землището на с. Осеново, от владеещите го неправомерно лица.

С писмо изх.№ ОНП/1/22.03.2007г. е постановен отказ по заявлението, който отказ е обжалван в срок пред АС гр. Варна, където е образувано АД № 474/2007г., по което дело са конституирани като заинтересовани страни лицата, за които е установено, че ползват имота, а именно: ответниците Н.М.П. , А.К.В. , Д.И.Д. , и Х.П.Х. . По делото не са събрани доказателства ответникът И.М.Л. да ползва имота, поради което същия не е конституиран и като страна по делото. По делото е представено и прието от съда заключение на единична и тройна експертиза, от които е установено,че Х.П.Х. ползва имота въз основа на строително разрешение № 513/25.09.1981г., издадено от общ. Аксаково, с което му е разрешено да изгради във вилна зона Кранево „временна стопанска постройка" за опазване на риболовен интвентар; За ответникът К.В. е установено, че ползва имота въз основа на писмо № АГО-94-К-7/18.03.1981г. на ОНС Варна, с което му се разрешава в отредената рибарска местостоянка, край вилна зона Кранево, да построи „лека дървена рибарска барака" по одобрен типов проект на място, определено от представител на ОНС Варна. В писмото е указано, постройката да е с временен характер, като при провеждане на благоустройствени и други мероприятия в крайбрежната зона, бараката следва да бъде премахната без заплащане на обезщетения. За ответникът Н.М.П. е установено, че ползвал имота въз основа на договор от 05.07.1988г. за закупуване от частно лице на „рибарска хижа" в определената за тази цел „рибарска местостоянка" под вилна зона Кранево. За ответникът Д.Д. е установено, че не ползва имот, попадащ във възстановения на ищците. Общото е, че липсват документи за изготвяне и одобряване на строителни книжа и за въвеждане в експлоатация на изпълненото строителство и представените доказателства не доказват учредено право на ползване върху реституираният имот.

При тези данни решаващият съд е постановил Решение № 926/30.05.2009г., което е потвърдено с Решение № 4873/14.04.2010 г. по адм.д.№12533/2009г. на ВАС и със Заповед № 685/12.07.2010г. на кмета на общ. Аксаково, издадена на осн. чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ, е наредено да се изземе имот № 058084 по картата на землището на с. Осеново, общ. Аксаково, представляващ нива с площ от 2.586дка, при граници имоти с № 058047, 058085, 058062, 058031 и 058033, ползвани без правно основание от ответниците по настоящата Н.П., А.В., Д.Д., Х.П. и лицето Филип Йончев, като имота се предостави на ищците по настоящата молба. Няма данни Заповед № 685/12.07.201Ог. на кмета на общ. Аксаково да е обжалвана и на 26.07.2010г. от нарочно определена за това комисия е осъществено иззземването и предаването на имота, за което е съставен протокол. В същия ден е извършено и трасиране на имота, по приложена към протокола за трасиране скица с координатни точки, а в имота са поставени информационни табели с имената на собственика на същия.

През м.01.2017г. всеки един от ищците получава съобщение изх.№ 214-23621/30.12.2016г. на АГКК-СГКК гр. Варна, с която ги уведомяват, че е постъпило искане от първия ответник И.М.Л. с вх.№ 01-395583/21.11.2016г. за издаване на скица за собственият на ищците имот с идентификатор 54145.508.613 по КК на гр. Варна. В указаният 7-дневен срок от получаване на съобщението ищците са депозирали заявление, с което категорично се противопоставят издаване на скица за собственият им имот, тъй като са негови единствени собственици, легитимиращи се с титул за собственост.

Въпреки изложените до тук факти в края на 2017г. ищците след проверка в АВ- СВ гр. Варна, установяват че с НА № 2/16.08.2017г., вписан в АВ-СВ с рег.№ 22023/ 17.08.2017г. с акт № 91, дело № 11202 ответниците И.М.Л., Н.М.П., К.А.В., А.К.В., Д.И.Д. и Х.П.Х. са признати за собственици на имот с идентификатор 54145.508.613 по давностно владение. Предвид обстоятелството, че към дата на издаване на НА № 2/16.08.2017г. ответникът И.М.Л. е бил в граждански брак с Д.М.Л.; Н.М.П. с Невяна Б.П. ; А.К.В. с Р.П.В.; Д.И.Д. с Ю.С.Д. съобразно т. 6 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк.д № 1/2013 на ОСГТК на ВКС съпругите им се явяват задължителни другари, поради което настоящият иск е предявен и срещу тях.

При тези фактически данни се излагат следните твърдения:

Твърди се, че ответниците не са придобили процесния недвижим имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, доколкото не е налице владение , упражнявано от ответниците постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.

Счита се, че безспорно между страните по настоящото дело следва да бъде обстоятелството, че за периода от 2007г. до 2010г., когато се е разглеждало адм.д.№ 474/2007г. на АС Варна не е установено ответникът И.М.Л. и съпругата му Д.М.Л. да са упражнявали фактическа власт на процесния имот, респективно да са го ползвали. За същия период е установено и че ответникът Д.Д. не ползва имот, попадащ в границите на възстановения на ищците.

Излага се, че посоченият имот е земеделски, реституиран на ищците по реда на ЗСПЗЗ, не на ответниците, като последните не обработват земеделската земя, за която претендират, че са я придобили по давностно владение. За този имот никога, нито преди, нито към момента не е поставяна ограда, респективно не е извършено ограждение, за да могат да афишират владение върху имота.

Отделно от изложеното възможността за придобиване на собствеността върху земеделски земи чрез давностно владение е предвидена в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти ( § 1 от ПЗР ал.2/, като не се зачита изтеклата придобивна давност до влизане на този закон в сила (тридневен срок след обнародване на закона в ДВ на 18.11.1997г.) Предвидена е възможността да се зачита придобивна давност от влизане на закона в сила, но тъй като ответниците са недобросъвестни 10-годишния давностен срок до 21.11.2007г.не е изтекъл.

В практиката на ВКС( решения №308 от 04.05.11г. по гр.д.№308/10г., II ГО, решение №323/22.12.11г. по гр.д.№335/2011г., II ГО) се приема, че придобивната давност върху земеделски земи започва да тече от 22.11.1997г., а ако възстановяването на собствеността е настъпило в по-късен момент - началото на придобивната давност е от момента на възстановяването, което в конкретния случай е станало на 26.09.2006г. с Решение № 23K-I на ОСЗемеделие и гори" с. Аксаково. Дори хипотетично да се приеме, че от 26.09.2005г. ответниците упражняват фактическа власт над имота то до 24.08.2006г., когато ищцата Н.Р. е депозирала заявление пред кмета на общ. Аксаково за издаване на заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ с което е прекъснала давността и не е изтекъл срок, достатъчен да направи ответниците собственици по давностновладение.

Сочи се ,че нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ предвижда облекчена административна процедура, защитаваща интересите на възстановените по реда на този закон собственици на земеделски имоти, на техните правоприемници и приобретатели на права. Целта на производството е принудително изземване на имотите с възстановено право на собственост от лицата, които ги ползват без правно основание и предоставянето им на собствениците. В конкретния случай искането по чл. 34 от ЗСПЗЗ от 24.08.2006г. на ищцата Н.Р. следва да се счете като такова, прекъсващо давността по смисъла на чл. 84 от ЗС във вр. с чл. 116 б. "в" от ЗЗД, тъй като обективира " предприемане на действие за принудително изпълнение", което смущава течението на давността. Давността се прекъсва с предявяване на претенцията за правото на собственост пред административния орган ( в т.см. Определение № 103 от 4.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1204/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С. К. и Определение № 648_от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 362/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С. К.). Прекъсването на давността в тази хипотеза се изразява в извършване на действие, насочено към самия имот, имащо за последица отстраняване на владелеца от него (относно прекъсването на давността с предявяване на искане по чл. 34 от ЗСПЗЗ

Излага се, че дори хипотетично да се приеме, че е била налице непрекъсната фактическа власт, владението не е било необезпокоявано/несмущавано/непрекъснато, тъй като ищцата Н.Р. е предявила своите претенции към ответниците чрез сезиране на административния орган, който в рамките на своята компетентност е издал заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В резултат на проведената процедура имотът е иззет от неправомерно ползващите го и е предаден на ищците. Дори и да е започнал да тече давностен срок, същият е прекъснат с осъществената процедура по изземване на основание чл. 116, ал. 1, б. " в " от ЗЗД, като на основание чл. 117 от ЗЗД започва да тече нов давностен срок. Процедурата е проведена на 26.07.2010г. и до датата на подаване на настоящата искова молба не е изтекъл 10г. давностен срок, който да направи ищците собственици по силата на това оригинерно придобивно основание.

Счита се , че записването на имота през 2017г. в кадастралната карта и кадастралните регистри на името на ответниците също не е довело до придобиване на собственост, доколкото записванията в кадастралната карта не са способ за придобиване на вещни права.

С НА № 2/16.08.2017г., вписан в АВ-СВ с рег.№ 22023/17.08.2017г. с акт № 91, дело № 11202 ответниците И.М.Л., Н.М.П., К.А.В., А.К.В., Д.И.Д. и Х.П.Х. се легитимират като собственици на имот с идентификатор 54145.508.613 и по този начин оспорват материалното право на собственост върху същия.на ищците, поради което за последните е налице правен интерес да защитят правата си по съдебен ред, поради което се предявява настоящата искова претенция.

С оглед на горното , ищците сезират съда с искане за уважаване на предявената искова претенция и за присъждане сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответниците А. К.В. ЕГН **********, с адрес: ***, Р.П.В. ЕГН:**********, с адрес: ***, К.А.В. ЕГН **********, с адрес: *** и Х.П.Х. ЕГН ********** , с адрес: *** , /починал в хода на производството по делото на 30.03.2019г. и заместен от неговите наследници Н.Х.П. ЕГН **********, с адрес *** и П.Х.П. ЕГН **********,с адрес *** по реда на чл.227 от ГПК/, в срока по чл. 131 от ГПК, са депозирали отговор на исковата молба, в който се навеждат твърдения за недопустимост на предявената искова претенция, а в условията на евентуалност- за неоснователност.

Оспорва се наличието на правен интерес от предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ГПК, който е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането им, като се счита, че исковете са недопустими.

Оспорва се обстоятелството, че ищците са собственици на процесния имот на твърдяното в исковата молба основание- реституция.

Счита се, че Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. на ОСЗГ Аксаково е нищожно, поради следното:

С решение № 14597/16.06.2005 г. ОСЗГ Аксаково е признала правото на собственост на наследниците на Н. Димитров Даскалов върху ливада от 6000 кв.м. находяща се в землището на с.Осеново, местност Кънлъйол, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с Данъчен регистър, от които възстановява правото на собственост в същуствуващи стари реални граници върху ливада с площ от 2586 кв.м., при ограничения на ползването: имотът се възстановява в част от имот № 20048, и отказва да възстанови правото на собственост в същуствуващи стари граници върху ливада от 3414 кв.м., поради обстоятелството, че имотът попада във вилна зона в част от имот № 20048. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Твърди се, че в нарушение на чл.146 АПК, ОСЗГ Аксаково с ново Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. възстановява правото на собственост на наследниците на Н. Д. Д. в съществуващи възстановими/ стари реални граници върху изоставена нива от 2586 кв.м. в местност „Канайол", представляваща имот 058084 по КВС. Възстановеният имот е с друг начин на трайно ползване - нива, а не ливада, като е възстановено правото на собственост върху съвсем друг имот, на който Н. Димитров Даскалов не е бил собственик.

В декларацията на Н. Д. П. за притежаваните непокрити земеделски имоти е декларирано: ливада 6 дка в /не се чете/. В заявление на О. Н. Д. вх.№ 42/30.10.1991 г. до ПК Балчик, в т.5 е посочена ливада от 6 дка в Кълнайол.

Решението е постановено от незаконен състав на комисията, тя следва да е в състав председател, заместник-председател, секретар и четен брой членове. Към момента на постановяване на решението не е имало заповед, с която да е определено друго лице да изпълнява длъжността началник ОбСЗ. Не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на реституционното решение.

Оспорват се подписите , положени в Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. на ОСЗГ Аксаково, за изп.длъж.началник и член, като се счита, че не са положени от посочените лица В. Недкова и Мария Йорданова.

С оглед на изложеното, се прави изрично искане по чл.17 ал.2 от ГПК за упражняване на косвен съдебен контрол по валидността и законосъобразността на акта на реституция.

Тъй като положителните решения за реституция по административен ред не подлежат на обжалване по съдебен ред и те имат легитимиращ ефект за правото на собственост върху възстановените имоти, третите лица, в случая ответниците, които държат тези имоти могат да оспорват качеството на правоимащ на реституирания собственик, като правят възражение, че административния акт не е валиден, съгласно разясненията, дадени с TP № 1/1992г., или че не са налице материално правните предпоставки за реституция, съгласно разяснения са дадени вт.4 от TP № 6/2006г. на ОСГК. Ответниците не са участвали в административното производство и по отношение на тях административния акт не ги обвързва. Затова е призната възможността в качеството им на трети лица да се защитят, като оспорят материалната законосъобразност на административния акт и направят възражения за нищожност.

Освен изложеното, Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. на ОСЗГ Аксаково, с което се възстановяна правото на собственост на наследниците на Н. Д. Д. в съществуващи стари реални граници е послужило като доказателства за признаването на ищците за собственици на ПИ № 058084, но по плана за земеразделяне в землището на с.Осеново, Община Аксаково, местност Канайол" с констативен нот.акт вписан в под № 115, т.9 на 16.02.2006 г. в АВ.

В случай, че съдът приеме, че предявените искове са допустими, се оспорват същите като неоснователни.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че не са били налице материалноправните предпоставки за придобиване на процесния имот по давност.

Така упражняваната фактическа власт върху имота е осъществявана постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно.

Излага се, че в съдебната практика се приема, че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност. Аргумент за последното е разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, приложима с оглед правилото на чл. 84 ЗС, предвиждаща че давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например различните нотариални покани, фактически смущения на владението, извършени от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност. Предприетите от ищците действия по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ пред Кмета на Община Аксаково, подадените молби и жалби не са обезпокоили владението на ответниците върху процесния имот. Това са извънсъдебни оспорвания, които не са годни да смутят владението и да прекъснат давността. От значение са единствено исковите производства между страните относно процесния имот.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че имотът има земеделски характер, че представлява обработваема земя, както и че не е ограден /оставен е само път за преминаване/.

Оспорва се законосъобразността на Заповед № 685/12.07.2010 г. на зам. кмет на Община Аксаково за изземване на имот № 058084, както и обстоятелството, че е влязла в законна сила.

Оспорва се обстоятелството, че на 26.07.2010 г. е извършено изземване на имот № 058084 по КВС на землище Осеново.

Оспорва се обстоятелството, че на място е извършено трасиране на имота на 26.07.2010 г. от инж. Г. К. и от М. И.-техник.

Вследствие на изложеното се счита, че исковете са недопустими , а в условията на евентуалност за неоснователни.

Ответниците И.М.Л. ЕГН ********** , с адрес: ***, Д.М.Л. ЕГН **********, с адрес: ***, Н.М.П. ЕГН **********, с адрес: ***, Д.И.Д. ЕГН ********** с адрес: *** и Ю.С.Д. ЕГН **********, с адрес: *** в срока по чл. 131 от ГПК, са депозирали отговор на исковата молба, в който се навеждат твърдения за недопустимост на предявената искова претенция, а в условията на евентуалност- за неоснователност.

По правния интерес: Ответниците оспорват изложеното в исковата молба обстоятелство, че ищците са придобили процесния имот ПИ с идентификатор 54145.508.613 по КККР на твърдяното основание реституция и наследяване. Счита се, че Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. на ОСЗГ Аксаково, с което се възстановява правото на собственост на наследниците на Н. Димитров Даскалов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху изоставена нива с площ от 2586 кв.м., в местност Канайол, представляваща имот № 058084 по картата на землището, с което ищците се легитимират като собственици, за нищожно, поради следното.

Излага се, че с предходно Решение № 14597/16.06.2005 г. постановено на основание чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ, ОСЗГ Аксаково е признала правото на собственост на наследниците на Н. Димитров Даскалов върху ливада от 6000 кв.м. находяща се в землището на с.Осеново, местност Кънлъ йол, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с Данъчен регистър, от които възстановява правото на собственост в същуствуващи стари реални граници върху ливада с площ от 2586 кв.м., при ограничения на ползването: имотът се възстановява в част от имот № 20048, и отказва да възстанови правото на собственост в същуствуващи стари граници върху ливада от 3414 кв.м., поради обстоятелството, че имотът попада във вилна зона в част от имот № 20048. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Твърди се, че в нарушение на чл.146 АПК, ОСЗГ Аксаково с ново Решение № 23К-1 /26.09.2005 г., постановено на основание чл.18ж ал.1, във връзка чл.18ж ал.З ППЗСПЗЗ, възстановява правото на собственост на наследниците на Н. Димитров Даскалов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху изоставена нива от 2586 кв.м. в местност „Канайол", представляваща имот 058084 по КВС.

Имотът възстановен с първото решение - част от имот 20048 - ливада и с второто решение - 058084 - изоставена нива, се намират в различни масиви, дори в различни землища. Имотите са с различен начин на трайно ползване - нива и ливада. Имот № 058084 по КВС е образуван чрез делба от имот № 058032- представляващ общинска земя по чл.19 ЗСПЗЗ т.е. подлежаща на възстановяване, но невъзстановена на стария собственик. Следователно с Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. ОСЗГ е възстановила на наследниците на Н. Д. Д. правото на собственост върху съвсем друг имот, който е имал друг собственик, поради което възстановяването не е в стари реални граници.

В реституционната преписка вх. № 643/18.01.2005 г. на ОСЗГ представеното доказаателство за собственост е декларацията на Н. Д.П. за притежаваните непокрити земеделски имоти, в която е декларирано: ливада 6 дка в /не се чете/. В заявление на Обретен Н. Д. вх.№ 42/30.10.1991 г. до ПК Балчик в т.5 е посочена ливада от 6 дка в Кълнайол.

Счита се, че реституционното Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. на ОСЗГ Аксаково, е нищожно и като постановено от незаконен състав на комисията при вземане на решението. Към момента на постановяване на решението не е имало заповед, с която да е определено друго лице да изпълнява длъжността началник ОбСЗ. В титулната част на решението не е отразено, че поземлената комисия е заседавала в пълен състав-посочени са двама души. От значение за валидността на решението е броят на членовете на комисията, участвали при вземането му. Несъответствието на състава с императивна разпоредба води до некомпетентност на органа, постановил решението. Допуснато нарушение е довело до липса на валидно формирана воля, т. е липса на персонална компетентност и респективно валидно волеизявление на компетентния орган.

Ответниците оспорват автентичността на Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. на ОСЗГ Аксаково, като считат, че подписите положени в него за изп.длъж.началник и член, не са на посочените лица В. Н. и М. Й., представляващи състава на комисията.

Тъй като положителните решения за реституция по административен ред не подлежат на обжалване по съдебен ред и те имат легитимиращ ефект за правото на собственост върху възстановените имоти, третите лица, в случая ответниците, които държат тези имоти могат да оспорват качеството на правоимащ на реституирания собственик, като правят възражение, че административния акт не е валиден, съгласно разясненията, дадени с TP № 1/1992г., или че не са налице материално правните предпоставки за реституция, съгласно разяснения са дадени в т.4 от TP № 6/2006г. на ОСГК. Ответниците не са участвали в административното производство по издаване на административния акт и той не ги обвързва. Затова в качеството си на трети лица, оспорват валидността и материалната законосъобразност на административния акт за реституция - Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. на ОСЗГ Аксаково, с което ще установят, твърденията си за липса на правен интерес от предявените искове.

С оглед на изложеното, се прави изрично искане по чл.17 ал.2 от ГПК за упражняване на косвен съдебен контрол по валидността и законосъобразността на акта на реституция Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. на ОСЗГ Аксаково, с което ищците се легитимират като собственици и обосновават правния си интерес.

Оспорва се обстоятелството, че на 26.07.2010 г. е извършено изземване на имот № 058084 по КВС на землище Осеново. Оспорва се обстоятелството, че на място е извършено трасиране на имота на 26.07.2010 г. от инж. Георги Кабаков и от Милен И.-техник.

Счита се, че обстоятелството, че процесният имот не е иззет на 26.07.2010 г и ответниците упражняват фактическата власт върху имота, се установява от молба от 16.04.2014 г. подадена от Й.О.Н., като наследник на Н. Д. Д. до Кмета на Община Аксаково, с която се иска да бъде издадена заповед за отнемане на владение от лицата Н.П., А.В., Д.Д., Х.Х., Ф. Й. на ПИ 058084 в местност „Канайол", землище Осеново и въвеждане във владение на наследниците на Н. Димитров Даскалов на гореописания имот, съобщена на ответниците с писмо № 9400-364/25.04.2014 г. Община Аксаково.

Във връзка с горното се оспорва обстоятелството, че ищците са били въведени във владение на процесния имот с протокол за въвод № 643/без дата/ на ОСЗГ Аксаково, посочен като пролижение на нот.акт № 70, том1, дело № 70/16.02.2006 на нотариус Даниела Върлева.

Излага се, че ответниците Н.П., А.В., Д.Д., Х.Х., Ф. Й. са във владение на процесния имот от създаването на рибарската местостоянка с. Кранево през 1980-1990 г., като в същия период всеки от тях си и построил сграда за сезонно ползване, за съхранение на рибарски инвентар и почивка.

От своя страна Ф. Т. Й. е предал на И.М.Л. владението върху имота на 14.05.2013 г. С договор с нотариална заверка на подписите от 14.05.2013 т. Ф. Й. е продал на И.Л. собствената си дървена къща, състояща се от кухня и две стаи, находяща се в Рибарско селище „Екрене", с Кранево, Община Аксаково, представляваща столарска постройка за сезонно ползване- барака и фургон, с право на ползване на местостоянка за лодка на четвърта буна на с. Кранево.

Към владението осъществявано от И.Л. от 14.05.2013 г. до 16.08.2017 г., евентуално от 14.05.2013 до 01.10.2018 г., /предявяване на иска/, той присъединява и владението на праводателя си Филип Йончев осъществявано за периода от 26.09.2005 г. до 14.03.2013 г..

Излага се, че ответникът К.А.В. е син на ответника А.К. В и е израснал в имота, като осъществява владение от навършването на пълнолетие през 1995 г. На К.А.В./дядо на първия и баща на втория/ е разрешено построяването на лека дървена рибарска барака- по типов проект през 1981 г.-видно от писмо № АГО-94-К-7/18.03.1981 г. от ИК на ОНС Варна.

През 1990 г., е разрешено електрозахранването на лодкостоянка с.Кранево- видно от писмо № ПП/572/12.03.1990 г. от Електроснабдителен комбинат Варна. През лятото на 1982 г. кметството на с. Кранево дава съгласие за включване на водопровода за питейна вода на рибарската стоянка към водопровода подаващ вода на почивната база на дървообработващото предприятие „Ст.Дечев" гр.Търговище.

Предвид изложеното се оспорват твърденията в исковата молба, че имотът има земеделски характер, че представлява обработваема земя, както и че не е ограден. Имотът се намира във вилна зона Кранево, на територията на рибарско селище „Екрене", с.Кранево, в имота има ток и вода, както и седем сезонни постройки, ограден е, като е оставен път за преминаване.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че не са били налице материалноправните предпоставки за придобиване на процесния имот по давност. Излага се, че упражняваната фактическа власт върху имота е осъществявана постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно.

По отношение на последния признак на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие, не се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. За да се приеме, че владението е смутено чрез извършване на определени действия, последните следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия собственик по отношение на владения имот.

Счита се, че предприетите от ищците действия по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ пред Кмета на Община Аксаково, подадените молби и жалби не са обезпокоили владението на ответниците върху процесния имот. Това са извънсъдебни оспорвания, които не са годни да смутят владението и да прекъснат давността, поради което се намира, че от значение са единствено исковите производства между страните относно процесния имот.

Моли се да се приеме, че предявените искове са недопустими, поради липса на правен интерес, а ако са допустими, се моли да бъдат отхвърлени като

Моли се за присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата НЕВЯНА Б.П. ЕГН **********, с адрес: ***,

Оспорва се наличието на правен интерес от предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ГПК, който е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането им, като считам, че исковете са недопустими.

По отношение на правния интерес: Съгласно разясненията дадени от ОСГТК на ВКС в т. 1 на TP № 8/2012 г.: При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.

Оспорва се обстоятелството, че ищците са собственици на процесния имот на твърдяното в исковата молба основание- реституция. Считам, че Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. на ОСЗГ Аксаково е нищожно, поради следното:

С решение № 14597/16.06.2005 г. ОСЗГ Аксаково е признала правото на собственост на наследниците на Н. Д. Д. върху ливада от 6000 кв.м. находяща се в землището на с.Осеново, местност Кънлъ йол, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с Данъчен регистър, от които възстановява правото на собственост в същуствуващи стари реални граници върху ливада с площ от 2586 кв.м., при ограничения на ползването: имотът се възстановява в част от имот № 20048, и отказва да възстанови правото на собственост в същуствуващи стари граници върху ливада от 3414 кв.м., поради обстоятелството, че имотът попада във вилна зона в част от имот № 20048. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решенията на общинските служби по земеделие, са стабилни индивидуални административни актове, които не могат да се отменят или изменят от органа, който ги е издал. Затова нищожно е решението, постановено при незачитане стабилитета на предходно валидно произнасяне, освен ако то бъде отменено или изменено по предвидените за това извънредни способи за защита, при явна фактическа грешка - чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, в хипотезата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ и тази начл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ - при влязло в сила решение по спор за материално право с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е отречено възстановяването на собствеността по отношение на ползуващите се от него лица.

В нарушение на чл.146 АПК, ОСЗГ Аксаково с ново Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. възстановява правото на собственост на наследниците на Н. Димитров Даскалов в съществуващи възстановими/ стари реални граници върху изоставена нива от 2586 кв.м. в местност „Канайол", представляваща имот 058084 по КВС. Възстановеният имот е с друг начин на трайно ползване - нива, а не ливада, като е възстановено правото на собственост върху съвсем друг имот, на който Н. Димитров Даскалов не е бил собственик.

В декларацията на Н. Димитров Петков за притежаваните непокрити земеделски имоти е декларирано: ливада 6 дка в /не се чете/. В заявление на Обретен Н. Даскалов вх.№ 42/30.10.1991 г. до ПК Балчик, в т.5 е посочена ливада от 6 дка в Кълнайол.

Оспорват се подписите положени в Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. на ОСЗГ Аксаково, за изп.длъж.началник и член, като считам, че не са положени от посочените лица В. Н и М. Й..

В случай, че съдът приеме, че предявените искове са допустими, се оспорват същите като неоснователни.

Така упражняваната фактическа власт върху имота е осъществявана постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение на последния признак на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие, не се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. За да се приеме, че владението е смутено чрез извършване на определени действия, последните следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия собственик по отношение на владения имот. Последователно в съдебната практика се приема, че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност. Аргумент за последното е разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, приложима с оглед правилото на чл. 84 ЗС, предвиждаща че давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например различните нотариални покани, фактически смущения на владението, извършени от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност. Предприетите от ищците действия по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ пред Кмета на Община Аксаково, подадените молби и жалби не са обезпокоили владението на ответниците върху процесния имот. Това са извънсъдебни оспорвания, които не са годни да смутят владението и да прекъснат давността. От значение са единствено исковите производства между страните относно процесния имот.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че имота има земеделски характер, че представлява обработваема земя, както и че не е ограден./оставен е само път за преминаване/.

Моли се да се приеме, че предявените искове са недопустими, поради липса на правен интерес, а ако са допустими, се моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото Решение № 23К-І/26.09.2005г. , издадено от Общинска Служба по земеделие и гори, с.Аксаково , община Аксаково, област Варненска , вписано в книгите за вписванията в Агенция по вписвания-Варна на 10.02.2006г. с вх.регистър № 2258/ 10.02.2006г. том VII № 186, дело № 1635 , на наследниците на Н. Д. Д. е възстановено правото на собственост в съществуващи / възстановими / стари реални граници следния имот, представляващ изоставена нива от 2,586 дка , седма категория , местност „Канайол“, представляваща имот № 058084 по картата на землището на с. Осеново, общ. Аксаково, при граници: имот № 058047-изоставена нива, имот № 058085-изоставена нива, имот № 058062-изоставена нива на насл. на С. Р. С., имот № 058031-изоставена нива на насл. на И. К.М , имот № 058033- изоставена нива на насл. на Г. Р. Г. в. Видно от Протокол № 643/23.01.2006г. е извършен е въвод във владение, а съгласно изготвената и заверена от комисията скица, се визуализира нагледно местоположението на възстановения имот, описан както в решението на ПК- Аксаково, Варна.

Видно от приобщената по делото актуална скица , възстановеният с Решение № 23К-І/26.09.2005г. , издадено от Общинска Служба по земеделие и гори, с.Аксаково , община Аксаково, област Варненска имот , по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-74/15.09.2003г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастър, последно изменена със заповед № КД-14-03-864/30.03.2012г. на началник на Служба по геодезия, картография и кадастър е с идентификатор 54145.508.613.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 70 том І рег.№ 501 дело № 70/16.02.2006г. , вписан в АВ-СВ гр. Варна с вх.рег.№ 2781/16.02.2006г. с акт № 115, том IX, дело 2020, стр. 340860 , въз основа на горепосоченото Решение № 23К-І/26.09.2005г. , издадено от Общинска Служба по земеделие и гори, с.Аксаково , община Аксаково, област Варненска , Н.О.Н. , Н.К.Д., Й.О.Н., М.Н.Г.и Н.Н.Р. са признати за собственици на поземлен имот № 058084 по картата на землището на с. Осеново, общ. Аксаково , в местността Канайол , целият с площ от 2,586 дка , при граници: имот № 058047-изоставена нива, имот № 058085-изоставена нива, имот № 058062-изоставена нива, имот № 058031-изоставена нива, имот № 058033- изоставена нива, както следва: 1/9 ид.ч. за Н.О.Н. , 1/9 ид.ч. за Н.К.Д., 1/9 ид.ч. за Й.О.Н., 1/3 ид.ч. за М.Н.Г.и 1/3 ид.ч. за Н.Н.Р.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява , че ищците се явяват наследници на Н. Димитров Даскалов , б.ж. на с.Кранево, община Балчик, област Добрич , е починал на 14.10.1977г., за което е съставен акт за смърт № 0043/15.10.1977г. , като негови наследници са М.Н.Г., Н.Н.Р. , Н.К.Д., Н.О.Н. и Й.О.Н.. От удостоверението за наследници на М.Н.Г.е видно, че същата е починала на 20.08.2010г., за което е съставен Акт за смърт № 0010/21.08.2010г. в с.Кранево, област Добрич и е оставила за свои наследници М.И.Н. и М.И.Р.. От представеното удостоверение за наследници на Н.к.Д.е видно, че същата е починала на 12.08.2013г., за което е съставен Акт за смърт № 0093/12.08.2013г. в гр.Балчик и е оставила за свои наследници Н.О.Н. и Й.О.Н..

Вследствие на горепосочените писмени доказателства , настоящият съдебен състав намира, че от представените удостоверения за наследници се установява , че ищците се явяват собственици на процесния недвижим имот въз основа на Решение № 23К-І/26.09.2005г. , издадено от Общинска Служба по земеделие и гори, с.Аксаково , община Аксаково, област Варненска , вписано в книгите за вписванията в Агенция по вписвания-Варна на 10.02.2006г. с вх.регистър № 2258/ 10.02.2006г. том VII № 186, дело № 1635 и наследяване на Н. Димитров Даскалов , б.ж. на с.Кранево, община Балчик, област Добрич , починал на 14.10.1977г., за което е съставен акт за смърт № 0043/15.10.1977г. , при квоти, както следва: Й.О.Н. -1/6 ид.части, Н.О.Н. -1/6 ид.части, Н.Н.Р.- 2/6 ид.части, М.И.Н. -1/6 ид.части и М.И.Р. -1/6 ид.части.

Видно от заключението на вещото лице Е.А.А. по допусната съдебно-графологична експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, подписите, положени за „Изп.Длъж.Началник“ и за Член“ в Решение № 23К-І/26.09.2005г. на Общинска Служба по земеделие и гори-Община Аксаково , са изпълнени от Виолина Денева Недкова и Мария Петрова Йорданова.

Не е спорно между страните , че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот , придобит по давност № 2 , том ІІІ , рег.№ 2418 дело № 236/16.08.2017г. на нотариус Диана Бейлерян , с район на действие района на Районен съд гр.Варна, с рег.№ 012 в Регистъра на Нотариалната камара, вписан в АВ-СВ-гр.Варна с рег.№ 22023/17.08.2017г. с акт № 91, дело № 11202 ответниците И.М.Л., Н.М.П., К.А.В., А. К.В., Д.И.Д. и Х.П.Х. са признати за собственици на процесния имот с идентификатор 54145.508.613 по давностно владение.

Видно от изготвените справки от НБД Население другите ответници са съпруги на И.М.Л., Н.М.П., А. К.В. и Д.И.Д..

По делото са събрани гласни показания посредством разпит на допуснатия на ищците свидетел Енчо М. Енчев, роден 1967г., без родство и дела със страните по делото и допуснатите на ответниците свидетели С. Т. В., роден 1956г. , без родство и дела със страните по делото и М.П. Я., родена 1941г., без родство и дела със страните по делото.

Свидетелят Енчев излага, че е посетил процесния недвижим имот за първи път през 2006г. , когато му е бил показан от Й.Н., който му е казал, че е придобил имота по наследство. Твърди , че едва една седмица преди разпита в съдебното заседание, проведено на 28.05.2020г. , имотът е бил ограден с тел. Свидетелят Е. излага , че не е член на рибарското дружество. Съдът кредитира показанията на свидетеля Е, доколкото същите кореспондират на събрания по делото доказателствен материал.

Свидетелят В. твърди, че познава ответниците , т.к. са в едно рибарско селище. Излага , че И.Л. притежава процесния недвижим имот от преди десет години. Сочи , че имотът е заграден с телени огради, няма масивна ограда, в имота няма канализация. Свидетелят В излага, че ответниците са риболовци, имат бараки, които не служат само за рибарски инвентар. Свидетелят В излага, че е председател на рибарското селище. Свидетелката Я излага, че познава ответниците , т.к. нейният съпруг е бил рибар. Твърди, че ответниците притежават процесния недвижим имот от преди повече от десет години. Излага , че в имота са посадени дървета , имат стоянка с ток и вода и твърди, че не е виждала други лица в имота. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетелите на ответниците в частта, в която се посочва, че ответниците притежават имота от преди повече от десет години, по реда на чл.172 от ГПК , като съобразява, че отвениците са рибари, а свидетелят В е председател на Рибарското селище , а съпругът на св.Я е рибар.

Видно от заключението на вещото лице Р.П. по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, имот 058084, целият с площ 2586 кв.м., идентичен на имот с идентификатор № ********с площ 2586 кв.м., представлява част от стар имот № 20047, а не от стар имот № 20048, така както е описано в Решение № 14597/16.06.2005Г. на ОСЗ Аксаково.

Видно от заключението на вещото лице В.А. по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, имот с идентификатор № ********е ограден с два до три реда поцинкована тел, на места бодлива върху метални или бетонови колове. В процесния имот има поставени паянтови вътрешни огради. В имота има поставени паянтови дървени бараки.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно даденото с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 8/2012г., ОСГТК разрешение, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право, а защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Същевременно, всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.

В настоящия случай е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни иск за собственост, т.к. ищците заявяват самостоятелни права върху вещта и е налице конкуренция на твърдени от ищците и ответниците вещни права върху един и същ обект, като ответниците оспорват правото на собственост на ищците и същевременно претендират такова на самостоятелно основание-изтекла придобивна давност , обективирана в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот , придобит по давност № 2/16.08.2017г., вписан в АВ-СВ-гр.Варна с рег.№ 22023/17.08.2017г. с акт № 91, дело № 11202.

При отрицателния установителен иск за собственост ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича, т.е. фактите, от които произтича правния му интерес. Ответникът от своя страна следва да докаже наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпят благоприятни за себе си правни последици.

В настоящия случай , видно от представеното по делото Решение № 23К-І/26.09.2005г. , издадено от Общинска Служба по земеделие и гори, с.Аксаково, община Аксаково, област Варненска , вписано в книгите за вписванията в Агенция по вписвания-Варна на 10.02.2006г. с вх.регистър № 2258/ 10.02.2006г. том VII № 186, дело № 1635 за възстановяване правото на собственост върху процесната нива с площ от 2,586 дка , седма категория , местност „Канайол“, представляваща имот № 058084 по картата на землището на с. Осеново, общ. Аксаково, при граници: имот № 058047 , имот № 058085 , имот № 058062 , имот № 058031 , имот № 058033 е възстановено правото на собственост на ищците , в качеството им на наследници на Н. Димитров Даскалов , б.ж. на с.Кранево, община Балчик, област Добрич , починал на 14.10.1977г., за което е съставен акт за смърт № 0043/15.10.1977г. върху процесния недвижим имот.

Вследствие на изложеното , съдът намира,че ищците установяват , че същите са собственици на процесния недвижим имот вследствие на законосъобразно извършена рестутиционна процедура и се легитимират като такива посредством Решение № 23К-І/26.09.2005г. , издадено от Общинска Служба по земеделие и гори, с.Аксаково, община Аксаково, област Варненска и наследяване на Н. Димитров Даскалов , б.ж. на с.Кранево, община Балчик, област Добрич , починал на 14.10.1977г.

По направеното от ответниците възражение по реда на чл.17 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че единствено ответниците Х.П.Х. и К.В. ползват процесния имот въз основа на дадено разрешително, поради което само тези двама ответници могат да правят възражения по реда на чл. 17 ГПК и то само ако са представили доказателства, че са упражнили правото си на изкупуване на имотите, които са им предоставени. Такива няма, така че за тези ответници и техните съпруги право на косвен контрол по чл. 17, ал.2 от ГПК следва да бъде отречен ( TP № 9 ОТ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 Г., ОСГК НА ВКС). В спорове за собственост на земи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по които ищци са лица с възстановени права по ЗСПЗЗ, а ответници -бивши ползватели, са допустими възражения срещу валидността на решенията на ОСЗ, с които се легитимират ищците. Ответниците могат да възразяват и срещу материалната законосъобразност на тези решения, но само в рамките на своите противопоставими права - т.е. че е била налице пречка за реституцията, тъй като имотът е бил изкупен при условията на § 4а или § 46 ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове. В тези случаи съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ и да не зачете неговото конститутивно действие, ако възражението е основателно. Ответникът обаче не разполага с други възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и по-специално - че ищецът или неговият наследодател не са били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между притежавания и възстановения имот.

По отношение на възражението на ответниците , че Решение № 23К-1/26.09.2005г. е нищожно, като постановено от незаконен състав и липса на автентичност на подписите , съдът съобразява Заповед № РД09-218/29.09.2003г. и Заповед № РД09- 78/28.06.2005г., с която е определен състав от трима члена- Татяна Тодорова П. - началник, Виолина Денева Недкова - зам. Началник и Мария Йорданова Петрова - гл. специалист. Този състав на комисия е работил в периода от 16.06.2005г. - 26.09.2005г., когато са издадени двете решения за ПК Аксаково, поради което съдът намира, че не са налице данни , решението на ПК е издадено от незаконен състав. Съгласно константната практика на ВКС , когато е формирано мнозинство, решението на административния орган е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой на членовете на комисията /срвн., решения № 820 от 27.05.2010 год. по гр.дело № 768/2009 год.; № 750 от 04.11.2010 год. по гр.дело № 1794/2009 год.; № 912 от 18.01.2011 год. по гр.дело № 1753/2009 год.; № 759 от 01.11.2010 год. по гр.дело № 1859/2009 год. на I г.о. и pp./. В този смисъл направеното оспорване за незаконен състав на комисията, издала Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. , не се доказва.

По отношение оспореното авторство на подписите , положени в Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. на ОСЗГ Аксаково, за изп.длъж.началник и член, твърдението на ответниците, че не са положени от посочените лица В. Недкова и Мария Йорданова , настоящият съдебен състав намира, че същото не е доказано , с оглед заключението на вещото лице по проведената съдебно-графологична експертиза.

Предвид изложеното , съдът намира, че не е налице нито един от посочените признаци за нищожност на Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. , като същото е действително и не страда от нищожност. В Решение № 23К-1 /26.09.2005 г. е описан е размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, съгласно чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, постановено е от законен състав, положил подписите си върху него, породило е правното си действие по отношение наследниците на Н. Даскалов - ищци по делото, извършен е въвод във владение, съгласно Протокол № 643/23.01.2006г., а неразделна част от протокола е изготвената и заверена от комисията скица, визуализираща нагледно местоположението на възстановения имот, описан както в решението на ПК- Аксаково.

От своя страна , ответниците претендират , че се явяват собственици на процесния недвижим имот , вследствие на изтекла в тяхна полза придобивна давност, за което е издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим имот , придобит по давност № 2 , том ІІІ , рег.№ 2418 дело № 236/16.08.2017г. на нотариус Диана Бейлерян , с район на действие района на Районен съд гр.Варна, с рег.№ 012 в Регистъра на Нотариалната камара, вписан в АВ-СВ-гр.Варна с рег.№ 22023/17.08.2017г. с акт № 91, дело № 11202.

Настоящият съдебен състав счита, че от съвкупния доказателствен материал не се установява твърдението на ответниците , че същите са придобили процесния недвижим имот въз основа на изтекля в тяхна полза придобивна давност. По отношение на възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност върху процесния имот съдът приема, че в общата хипотеза съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 10, ал. 13, предл. последно ЗСПЗЗ лицата упражняващи владение могат да се позоват на давност върху подлежащи на възстановяване имоти само след 22.11.1997 г., като за придобиването на имота е необходимо да изтече десетгодишния давностен срок, а не кратката придобивна давност. Необходимостта от изтичане на десетгодишния срок произтича от това, че в подобни случаи след 22.11.1997 г. владението придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е получено при условията на чл. 70, ал. 1 ЗС, даващ характеристиката на добросъвестното владение. /Решение № 28 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 844/2009 г., I г.о. на ВКС и Решение № 475 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 122/2009 г., I г.о. на ВКС/. В разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ изрично е предвидено,че след изтичането на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земята, останала след възстановяване правата на собствениците става общинска собственост , а по отношение на имотите,попадащи в приложното поле на тази разпоредба правото на собственост не може да бъде придобито по давност, доколкото с разпоредбата на чл.5,ал.2 е предвидено,че по отношение на имоти,правото на собственост върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност започва да тече от 22.11.1997г., а с §1 от ЗИДЗС,обн.ДВ.бр.46/2006г,изм.бр.105/2006г., бр.113/2007г.,бр.109/2008г. е предвидено, че давността за придобиване на общински имоти спира да тече до 31.12.2011г. Исковата молба , по повод на която е образувано настоящото дело е предявена на 01.10.2018г. , поради което не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок.

Наред с горното, съдебният състав намира, че владението трябва да е явно, несьмнено и необезпокоявано, да се осъществява постоянно-да няма инцидентен, а траен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта, каквито характеристики на упражнявано от ответниците съвместно владение по делото не се установяват от събраните по делото гласни доказателства. Видно от показанията на свидетелите, ответниците са рибари и през летния сезон пребивават в имота. В последния има рибарски бараки , като едва наскоро е ограден с тел. Имотът не е с канализация. Съдебният състав намира, че ползването на процесния недвижим имот за риболов не може да формира извод за наличие на явно, несъмнено и необезпокояване владение , осъществявано от ответниците, което да има траен характер и което е било манифестирано на ищците.

Същевременно съдът съобразява обстоятелството , че ищцата Н.Р. е депозирала заявление ОД- -0800/94/24.08.2006г. до кмета на общ. Аксаково, обективиращо искане по чл.34 от ЗСПЗЗ. Мълчаливият отказ на кмета на общ. Аксаково е обжалван в срок пред АС Варна, където е образувано АД № 474/2007г. с което отказът е отменен. Решението е потвърдено с Решение № 4873/14.04.2010г. по АД № 12533/ 2009г. на ВАС, в резултат на което е издадена и Заповед № 685Д2.07.2010г. на кмета на общ. Аксаково е постановено изземване на ПИ № 058084 от ответниците. Посочената заповед следва да се зачете като акт, с който е прекъсната придобивната давност. Дори да е налице владение, то е многократно прекъсвано - веднъж на 24.08.2006г. с депозираното заявление от Н.Р. ***, обективиращо искане по чл. 34 ЗСПЗЗ, после с издадената заповед на кмета, после с протокола за отнемане на владението през 26.07.2010г. с извършено трасиране и поставяне на табела за собственика на имота и за последно пред 2014г. с второ депозирано заявление от Н.Р. *** за осъществяване на втора процедура по ЗСПЗЗ. При това прекъсване на давностния срок ответниците не могат да придобият имота въз основа на давностно владение.

Вследствие на изложеното , съдът намира,че ответниците не успяват да установят , че са собственици на процесния недвижим имот , поради което предявените срещу тях отрицателни установителни искове следва да бъдат уважени.

Съгласно разпоредбата на чл. 537, ал.2, пр.3 ГПК нотариалният акт се отменя , когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. Предвид изложеното и с оглед направеното от ищцовата страна искане, съдът следва да отмени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот , придобит по давност № 2 , том ІІІ , рег.№ 2418 дело № 236/16.08.2017г. на нотариус Диана Бейлерян , с район на действие района на Районен съд гр.Варна, с рег.№ 012 в Регистъра на Нотариалната камара, вписан в АВ-СВ-гр.Варна с рег.№ 22023/17.08.2017г. с акт № 91, дело № 11202.

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен по делото, за които са представени доказателства за заплащането им. Предвид горното , ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищците разноски , така както са посочени в представения списък.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Й.О.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, Н.О.Н. ЕГН ********** , с адрес: ***, Н.Н.Р. ЕГН ********** , с адрес: ***, М.И.Н. ЕГН ********** , с адрес: *** и М.И.Р. ЕГН ********** , с адрес: *** , от една страна и ответниците И.М.Л. ЕГН ********** , с адрес: ***, Д.М.Л. ЕГН **********, с адрес: ***, Н.М.П. ЕГН **********, с адрес: ***, НЕВЯНА Б.П. ЕГН **********, с адрес: ***, К.А.В. ЕГН **********, с адрес: ***, А. К.В. ЕГН **********, с адрес: ***, Р.П.В. ЕГН:**********, с адрес: ***, Д.И.Д. ЕГН ********** с адрес: ***, Ю.С.Д. ЕГН **********, с адрес: *** и Х.П.Х. ЕГН ********** , с адрес: *** , /починал в хода на производството по делото на 30.03.2019г. и заместен от неговите наследници Н.Х.П. ЕГН **********, с адрес *** и П.Х.П. ЕГН **********,с адрес *** по реда на чл.227 от ГПК/, от друга страна, че ОТВЕТНИЦИТЕ НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ********с площ 2586 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-74/15.09.2003г. на изпълнителния директор на АК, последно изменена със заповед № КД-14-03-864/30.03.2012г. на Началника на СГКК - гр. Варна, находящ се в село О., в.з. К., местност К., общ. А., обл. В., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, при съседи: ПИ №******; ПИ №***; ПИ №***; ПИ №****; ПИ № ***ПИ №****, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост върху недвижим имот , придобит по давност № 2 , том ІІІ , рег.№ 2418 дело № 236/16.08.2017г. на нотариус Диана Бейлерян , с район на действие района на Районен съд гр.Варна, с рег.№ 012 в Регистъра на Нотариалната камара, вписан в АВ-СВ-гр.Варна с рег.№ 22023/17.08.2017г. с акт № 91, дело № 11202, , на основание чл. 537 ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА И.М.Л. ЕГН ********** , с адрес: ***, Д.М.Л. ЕГН **********, с адрес: ***, Н.М.П. ЕГН **********, с адрес: ***, НЕВЯНА Б.П. ЕГН **********, с адрес: ***, К.А.В. ЕГН **********, с адрес: ***, А. К.В. ЕГН **********, с адрес: ***, Р.П.В. ЕГН:**********, с адрес: ***, Д.И.Д. ЕГН ********** с адрес: ***, Ю.С.Д. ЕГН **********, с адрес: *** и Х.П.Х. ЕГН ********** , с адрес: *** , /починал в хода на производството по делото на 30.03.2019г. и заместен от неговите наследници Н.Х.П. ЕГН **********, с адрес *** и П.Х.П. ЕГН **********,с адрес *** по реда на чл.227 от ГПК/ ДА ЗАПЛАТЯТ на Й.О.Н. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1464,50 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА И.М.Л. ЕГН ********** , с адрес: ***, Д.М.Л. ЕГН **********, с адрес: ***, Н.М.П. ЕГН **********, с адрес: ***, НЕВЯНА Б.П. ЕГН **********, с адрес: ***, К.А.В. ЕГН **********, с адрес: ***, А. К.В. ЕГН **********, с адрес: ***, Р.П.В. ЕГН:**********, с адрес: ***, Д.И.Д. ЕГН ********** с адрес: ***, Ю.С.Д. ЕГН **********, с адрес: *** и Х.П.Х. ЕГН ********** , с адрес: *** , /починал в хода на производството по делото на 30.03.2019г. и заместен от неговите наследници Н.Х.П. ЕГН **********, с адрес *** и П.Х.П. ЕГН **********,с адрес *** по реда на чл.227 от ГПК/ ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.О.Н. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата от 400,00 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА И.М.Л. ЕГН ********** , с адрес: ***, Д.М.Л. ЕГН **********, с адрес: ***, Н.М.П. ЕГН **********, с адрес: ***, НЕВЯНА Б.П. ЕГН **********, с адрес: ***, К.А.В. ЕГН **********, с адрес: ***, А. К.В. ЕГН **********, с адрес: ***, Р.П.В. ЕГН:**********, с адрес: ***, Д.И.Д. ЕГН ********** с адрес: ***, Ю.С.Д. ЕГН **********, с адрес: *** и Х.П.Х. ЕГН ********** , с адрес: *** , /починал в хода на производството по делото на 30.03.2019г. и заместен от неговите наследници Н.Х.П. ЕГН **********, с адрес *** и П.Х.П. ЕГН **********,с адрес *** по реда на чл.227 от ГПК/ ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Н.Р. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата от 400,00 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА И.М.Л. ЕГН ********** , с адрес: ***, Д.М.Л. ЕГН **********, с адрес: ***, Н.М.П. ЕГН **********, с адрес: ***, НЕВЯНА Б.П. ЕГН **********, с адрес: ***, К.А.В. ЕГН **********, с адрес: ***, А. К.В. ЕГН **********, с адрес: ***, Р.П.В. ЕГН:**********, с адрес: ***, Д.И.Д. ЕГН ********** с адрес: ***, Ю.С.Д. ЕГН **********, с адрес: *** и Х.П.Х. ЕГН ********** , с адрес: *** , /починал в хода на производството по делото на 30.03.2019г. и заместен от неговите наследници Н.Х.П. ЕГН **********, с адрес *** и П.Х.П. ЕГН **********,с адрес *** по реда на чл.227 от ГПК/ ДА ЗАПЛАТЯТ на М.И.Н. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата от 400,00 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА И.М.Л. ЕГН ********** , с адрес: ***, Д.М.Л. ЕГН **********, с адрес: ***, Н.М.П. ЕГН **********, с адрес: ***, НЕВЯНА Б.П. ЕГН **********, с адрес: ***, К.А.В. ЕГН **********, с адрес: ***, А. К.В. ЕГН **********, с адрес: ***, Р.П.В. ЕГН:**********, с адрес: ***, Д.И.Д. ЕГН ********** с адрес: ***, Ю.С.Д. ЕГН **********, с адрес: *** и Х.П.Х. ЕГН ********** , с адрес: *** , /починал в хода на производството по делото на 30.03.2019г. и заместен от неговите наследници Н.Х.П. ЕГН **********, с адрес *** и П.Х.П. ЕГН **********,с адрес *** по реда на чл.227 от ГПК/ ДА ЗАПЛАТЯТ на М.И.Р. ЕГН ********** , с адрес: *** сумата от 400,00 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	2721
Дата:	29 юни 2020 г.
Съдия:	Мирослава Иванова Данева

Дело:	20183110114692
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	2 октомври 2018 г.

Решение по дело №14692/2018 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА