Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. П., 27.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд, V гр. състав на публично заседание проведено на 13.06.2017г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2082 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск за
увеличаване размера на присъдена издръжка с правно основание чл.150 във вр.с
чл. 143, ал. 2 от СК.
Постъпила
е искова молба от Я.Х.Х., като майка и законен представител на малолетното дете
И.П.П., с ЕГН **********, срещу П.П. ***, в която се твърди, че ответника е
баща на детето, че по гр.д. 6044/2011г. на ПлРС, ответника е бил осъден да
заплаща издръжка за детето в размер на 70.00лв. месечно. Твърди се, че са
налице съществени изменения в условията и нуждите на детето и че те съществено
надхвърлят сумата от 70лв. Твърди се, че от момента на определяне на издръжката
са изминали повече от 5 години, което е обусловило нарастване на средствата за
закупуване на храна, облекло, медикаменти и всичко необходимо за отглеждането и
възпитанието на детето. Твърди се, че с ответника не поддържат никакви контакти
и той не поема никакви разходи по издръжката на детето. Сочи се, че през есента
на 2016 г. детето е започнало училище и с това допълнително са увеличени
разходите му. Ищцата заявява, че на 01.03.2016 г. е родила второ дете – С.,
което отглежда заедно с неговия баща – А.И.Т.. Сочи, че в момента е в платен
отпуск по майчинство и получава обезщетение за това. Ищцата твърди, че в
следствие на изложеното нуждите на детето И. значително са нараснали, а нейните
възможности за издръжката му са намалели. Моли съда да осъди ответника да
ѝ заплаща увеличен размер на издръжка от 70.00лв. на 150.00 лв.месечно,
претендира разноски.
Ответникът П.П.П., чрез назначения му
особен представител В.Т.И.- адв. от ПлАК, изразява становище за неоснователност
на предявения иск.Не оспорва, че е налице решение по гр.д.№ 6044/2011 г. на
ПлРС, с което ответникът е осъден да заплаща на малолетното дете ежемесечна
издръжка в размер на 70.00 лв. чрез ищцата. Сочи, че минималния размер на
издръжката понастоящем е 115 лв., а присъдената издръжка е в по-нисък размер.
Оспорва твърдението, че е налице промяна в обществено-икономическите условия за
периода от определяне на издръжката до настоящата искова молба, които да обуславят
повишаване на размера ѝ. Счита, че независимо, че към момента детето
посещава училище то при определяне на предходната издръжка, то е посещавало
детска градина и не е налице промяна в обстоятелствата. Счита, че
обстоятелството, че ищцата има и друго дете е илеревантно за намаляване на
нейните възможности за издръжка на малолетната И.. Счита, че в настоящето
производство следва да се изследва въпроса за нуждите на малолетната И., а не и
на двете деца на ищцата. Счита, че е неоснователно искането за увеличаване на
размера на присъдената издръжка от 01.03.2017 г., доколкото исковата молба е
постъпила в ПлРС на 23.03.2017 г. и претенцията за увеличаване на размера на
издръжката за периода 01.03.2017 г. – 26.03.2017 г. е искане за изменение на
издръжката за минал период. Сочи, че разпоредбата на чл.149 от СК е приложима
само за случаите на първоначално определяне на издръжка. Заявява, че
претендирания размер от 150 лв. е завишен, че ищцата следва да докаже исковата
си претенция по основание и размер, и моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
С определение, съдържащо се в акта на
съда от 17.05.2017г., производството по предявения иск за увеличаване размера
на определената по гр.д.№ 6044/2011 г. на ПлРС издръжка от П.П.П. за детето И.П.П.,
чрез нейната майка и законен представител Я.Х.Х., за периода 01.03.2017 г. –
22.03.2017 г., от 70.00 лв. на 150.00 лв., е прекратено като недопустимо.
Определението е влязло в сила на 27.05.2017г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното: Детето И.П.П., видно от
удостоверение издадено въз основа на акт за раждане № 0085 от 16.01.2009г. на Община
П., е родено на ***г., към момента е малолетно, и е с родители – ищцата Я.Х.Х. и
ответника П.П.П.. Видно от влязло в сила на 15.02.2012г. Решение № 40/19.01.2012г.
по гр. д. №6044/2011г. на ПлРС, бащата на детето И., тогава тригодишно, е
осъден да заплаща месечна издръжка на своето дете в размер на 70 лв., считано
от 06.10.2011г. От представената по делото сл.бележка №75/18.03.2016г. на
Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков” – гр. П., детето И. е
записано като редовна ученичка в дневна форма на обучение в I. клас на упоменатото училище през 2016/2017 година. От
влизане на предходното решение в сила до момента са изминали 5 години и четири
месеца. При постановяване на предходното решение е взето предвид, че бащата е
бил с трудов договор при възнаграждение от 190 лв. за част от едногодишния
период преди определяне на издръжката, а за доходите на майката не е имало
представени доказателства. В настоящето производство ищцата също не представя
доказателства за своите доходи, налице са единствено твърдения в исковата
молба, че е в платен отпуск по майчинство и получава определената за страната
парична сума, като е представено и доказателство, че на 01.03.2016г. ищцата е
родила друго дете – С.А.Т./акт за раждане № 405/07.903.2016г. на Община П./. От
служебно направената справка от съда на л.38 е видно, че ответникът П.П.П. има
едно единствено дете – малолетната И.П.П.. Съгласно служебна бележка от 25.05.17г. на ТД на НАП-П.,
за ответника няма данни за сключени трудови договори за една година преди
подаване на исковата молба, и съгласно приложените справки, последният му
трудов договор е бил през 2012г. при декларирано възнаграждение от 430лв.
Социалният доклад на ДСП ОЗД П. в своето
изложение съдържа данни за заявен доход от майката от 450-500лв. месечно, както
и за профилирането на детето в училище – паралелка „народно пеене“, за
извънучилищните му занимания – тренировки по карате и плуване, както и за
таксите, които се заплащат месечно – за училищна столова – 60лв., за карате –
45.00лв и за плуване – 85.00лв. Становището на ДСП ОЗД П. е, че е необходимо
издръжката за детето да се увеличи и че е справедливо да се потърси вариант да
се съхрани стандарта на детето при израстването му и да се осигури трайно добро
качество на живот.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условията на живот, необходими за развитието на детето.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба родителите дължат издръжка на
непълнолетните си деца, независимо дали те са работоспособни или могат да се
издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи според
нуждите на детето и възможностите на задълженото лице да я изплаща. С
предходното решение, с което е определена първоначална издръжка за детето, тя е
била в размер на 70.00лв. месечно, а детето е било на три години. Оттогава е
изтекъл един продължителен период от време, през който социално-икономическите
условия в страната са се променили, макар и не драстично. Нараснала е
минималната работна заплата за страната от 270.00лв. до 420 лв. понастоящем
/доколкото определената за страната МРЗ от 460лв. от 01.01.2017г. е отменена за
момента/. Нуждите на детето обаче са нараснали значително с оглед
обстоятелството, че то вече е ученик и то в училище с профилиране още от
началния курс, че е осъзнато като личност и е проявило интереси в областта на
спорта и пеенето. Съдът отчита и обстоятелството, че предходно определения
размер на издръжка от бащата към днешна дата е под законоустановения минимум от
105.00лв. от един родител. Предвид възрастта на детето към датата на
приключване на съдебното дирене - 8г. и 5 мес., и предвид факта, че то е
започнало нов етап от своето образование в профилирана паралелка, съдът намира,
че средномесечната издръжка на детето И. е в размер на 300.00лв. месечно,
отговаряща на стандарта му на живот, установен към момента. Липсата на
доказателства за реалните доходи на майката, а само за задължение към друго дете,
не я освобождават от задължението ѝ да поеме част от издръжката на
детето, поради което съдът определя, че тази част от майката е в размер на 170лв.
Този размер съдът определя на базата на лично заявения доход от самата нея,
както и поради обстоятелството, че майката, и при определени 70.00лв. издръжка
от бащата, е осигурила добър стандарт на детето до този момент с наличния си
доход. Остатъкът от средномесечната нужда на детето в размер на 130лв., следва
да се поеме от бащата, като съдът намира, че това е в неговите възможности. Обстоятелството,
че липсват доказателства за реализирани трудови доходи на ответника през
последната година преди датата на завеждане на исковата молба, не го
освобождава от задължението да дава издръжка на детето си, тъй като се намира в
трудоспособна възраст, не е задължен за издръжка към друго лице, както и не е
представил доказателства за наличието на други задължения, които му пречат да
заплаща издръжка в по-висок размер, и съдът приема, че неговите възможности са
да заплаща без затруднения остатъка от така определената нужда – 130.00лв. на
месец. Съдът съобразява, че последния реализиран от ответника доход през 2012г.
е бил в размер на 430лв., а в този период, съгл. ПМС № 300/10.11.2011г., МРЗ за
страната е била в размер на 290лв. При това положение, и поради липсата на
данни за противното, съдът намира, че ответникът има ресурс да реализира
трудово възнаграждение над минималното, въпреки че не е декларирал такова в
момента. С оглед на гореизложеното, ответникът П.П.П. следва да бъде осъден да
заплаща за детето И. увеличен размер на издръжка в размер на 130.00 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2017г. до настъпване на
законни основания за нейното изменение или прекратяване. Следва да се определи
падеж на издръжката, който, с оглед обстоятелството, че издръжката цели покриване
на месечните нужди на детето, следва да е в началото на месеца, а именно - до 5-то
число на текущия месец. За разликата до претендираната месечна издръжка от 150лв., претенцията следва да се отхвърли.
При този
изход на делото, ответника П.П.П. следва да заплати ДТ върху увеличението на
издръжката в размер на 72.00лв., 300.00лв. – възнаграждение за назначения му
особен представител по делото на разноски на съда, както и 5.00 лв., в случай
на издаване на изпълнителен лист.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
На
основание чл. 150, във вр. чл. 143 ал. 2 от СК, ИЗМЕНЯ присъдената с Решение № 40/19.01.2012г. по гр. д. № 6044/2011г. на ПлРС, издръжка, която П.П.П. с ЕГН **********,***,
е осъден да заплаща за детето И.П.П. с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Я.Х.Х. с ЕГН **********,***, КАТО Я
УВЕЛИЧАВА от 70 лв./седемдесет лева/
на 130 лв. /сто и тридесет лева/
месечно, платима до 5-то число на
месеца, за който се отнася, считано от
23.03.2017г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното и
изплащане, като за разликата до 150.00лв. месечно ОТХВЪРЛЯ претенцията, като
недоказана.
ОСЪЖДА
П.П.П. с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на П.ски районен съд държавна
такса върху увеличението в размер на 72.00лв.,
300.00лв. – възнаграждение за назначения му особен представител по делото
на разноски на съда, както и 5.00 лв. – такса, в случай на издаване
на изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва пред П.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от днес – 27.06.2017 г., съгл. разпоредбата на
чл. 315 ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: