Р Е Ш Е Н И Е № 198
гр. Сливен, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осми декември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието
на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа
докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 182
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 260016/23.08.2021 г., постановено по АНД № 207/2020 г. по описа на Районен съд – Котел, е потвърдено като правилно и законосъобразно наказателно постановление № 20-0287-000472/18.08.2020 г. на Началника на РУ – Котел към ОДМВР – Сливен, с което на С.Щ.В. ***, на основание чл. 177, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
В касационната жалба, подадена от адв. Д.Е. ***, процесуален представител на С.Щ.В., се твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила. Касаторът посочва, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и най-вече наведените от жалбоподателя основания, доводи и становища за отмяна на обжалваното НП; районният съд не е изложил подробни и задълбочени мотиви по отношение на възраженията, въведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба и в становището на защитата. Счита, че размерът на наложеното наказание „Глоба“ не е съобразен с тежестта на нарушението. Посочва, че тези нарушения са съществени процесуални нарушения и обуславят незаконосъобразността на акта и издаденото НП, и налагат неговата отмяна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд - Котел, ведно с произтичащите от това правни последици, алтернативно – да го измени и наложи наказание в предвидения от закона минимален размер.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. По делото е депозирана молба-становище от адв. Д.Е., която заявява, че поддържа изцяло касационната жалба, като излага подробни съображения. Моли касационната жалба да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски по двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание ответникът по касацията - ОД на МВР – Сливен, редовно призована, не изпраща представител. В депозирано писмено становище, чрез процесуален представител заявява, че оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 26.07.2020 г. в 09,30 ч. служители на РУ Котел, към ОД на МВР Сливен, извършили проверка в с. М., общ. К., при която установили, че касационният жалбоподател управлява товарен автомобил с рег. № ****** с прикачено ремарке с рег. № ******, като навлиза в с. М. от с. С. и паркира пред п. на с. д., нарушавайки въведена забрана със знак В-18 – „забранено преминаването на МПС над 10 тона“.
На касационния жалбоподател е съставен АУАН серия АА бл. № 610901 от 26.07.2020 г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който му е връчен на същата дата. Въз основа на съставения АУАН е издадено НП №20-0287-000472/ 18.08.2020 г., с което на С.Щ.В. ***, на основание чл. 177, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. НП е връчено на В. на 22.10.2020 г., който го е обжалвал пред РС – Котел.
Към
доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция са приобщени: писмо
изх. №11-00-27/ 16.03.2021 г. на директора на ОПУ Сливен;
Заповед №РД-11-27/ 20.07.2018 г. на директора на ОПУ Сливен за въвеждане на
ограничение на движението на МПС с общо тегло над 12 т. по път III-7006 С. – М.;
протокол за приемане на временна организация и безопасност на движението вх.
№24-00-181/ 23.07.2018 г. за поставяне на пътен знак в изпълнение на Заповед
№РД-11-27/ 20.07.2018 г. на директора на ОПУ Сливен; протокол за кражба на
пътна сигнализация вх. №24-00-74/ 02.04.2020 г.; протокол за приемане на пътна
сигнализация вх. №24-00-79/ 13.04.2020 г. за поставяне на знак В-18 /10т/ за път
III-7006; 2 броя снимки на път III-7006
от 12.03.2021 г.; справка по история за ПС с рег. № ******; справка по история
за ПС с рег. № ******; справка за нарушител/ водач.
Пред първоинстанционния съд са изслушани свидетелите Д. М. – а. и П. Д. - свидетел при съставяне на АУАН, чиито показания съдът е кредитирал в тяхната цялост, след преценка, че са безпротиворечиви помежду си.
За да потвърди НП, първоинстанционният съд е приел следното: при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил описаното в НП административно нарушение и АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Подадената срещу него касационна жалба е основателна.
Съгласно чл. 6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Според разпоредбата на чл. 177, ал.3, т.2 от ЗДвП, с глоба от 500 до 3000 лв. се наказва водач, който, без да спазва установения за това ред, навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените. Правилно и в съответствие със събраните доказателства, Районен съд - Котел е установил неизпълнение на задължение фиксирано в чл. 6, т.1 от ЗДвП за съобразяване на поведение от страна на касационния жалбоподател с пътните знаци, поставени от надлежните органи. Този извод се подкрепя от представените по делото писмени доказателства - протоколи за поставяне на пътен знак В-18 и от свидетелските показания на а. Д. М. и на П. Д. – с. при съставяне на АУАН, както и от справка по история за ПС с рег. № ******; справка по история за ПС с рег. № ******. Правилно деянието е квалифицирано като административно нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Правилно районният съд е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоящият състав на касационния съд намира, че административнонаказващият орган необосновано е наложил глоба в максималния определен от закона размер, без да изложи съответни мотиви за това. В конкретния случай наложеното административно наказание глоба е в размер на 3000 лева. При издаване на НП, административнонаказващият орган не е посочил основание, което да обоснове налагане на глоба не в минимален размер. Като е потвърдил НП №20-0287-000472/ 18.08.2020 г. с посочения размер на глобата от 3000 лева, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение. Без наличието на данни, обуславящи налагане на административно наказание в максимален размер, настоящият съд намира, че за извършването на това нарушение следва да се определи санкция в минималния размер, предвиден от закона, съответстващ на тежестта на извършеното административно нарушение.
По изложените съображения касационната инстанция счита, че районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и постановен нов по съществото на спора, с който НП да се измени, като наложеното административно наказание глоба се намали на 500 лева.
В хода на касационното производство, касаторът е претендирал присъждане на направените по делото разноски за първата съдебна инстанция в размер на 500 лева и за касационната инстанция – 600 лева, представляващи адвокатски хонорар. Искането е своевременно заявено, но неоснователно. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Разпоредбата на чл. 143 от АПК предвижда присъждане на разноски в полза на подателя на жалбата, когато обжалваният административен акт или отказът да бъде издаден административен акт бъде отменен и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Предвид изхода на делото, искането на касатора се явява неоснователно, т.к. актът не е отменен изцяло и условията по чл. 143 от АПК не са налице.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.
2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260016/23.08.2021 г., постановено по АНД № 207/2020 г. по описа на Районен съд – Котел и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №20-0287-000472/ 18.08.2020 г. на Началника на РУ – Котел към ОДМВР – Сливен, с което на С.Щ.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 177, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляда/ лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 3000 /три хиляда/ лева на 500 (петстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: