Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 9266 по
описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 106980 от 04.05.2019 г., постановено по
гр.д. № 43060/2018 г. на СРС, ГО, 169 състав, е отхвърлен предявеният от Е.Й.Д. срещу „ОББ И.“ ЕАД иск с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК за установяване недължимост на сумата от 928, 98 лв. главница,
представляваща непогасени лизингови вноски за м.07 и м.08 по договор за
финансов лизинг на автомобил № 3065А_auto/30.03.2006 г., сумата от 612 лв. разходи за плащане
на една застрахователна премия, сумата от 750, 33 евро – неустойка за забава на
вноските за периода м.04-м.08.2008 г. и 441, 31 лв. разноски, за които е
издаден изпълнителен лист от 01.02.2016 г. по ч.гр.д. № 45443/2015 г. на СРС,
127 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 20168440400810 по
описа на ЧСИ С.Я.. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 150 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищцата Е.Й.Д.. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага
съображения, че процесното вземане е погасено по давност. В тази връзка развива
съображения, че по отношение на процесните вземания, за които е налице влязла в
сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, не намира приложение нормата на
чл.117, ал.2 ЗЗД. Поддържа, че към момента на подаване на молбата за образуване
на изпълнителното дело давността за вземанията е била изтекла. Развива доводи
относно началния момент, от който тече давността. Моли съда да отмени
обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника „ОББ И.“ ЕАД. Излага съображения за
неоснователност на оплакванията на жалбоподателката. Оспорва доводите й по отношение на момента,
от който е започнала да тече давността за процесните вземания. Твърди, че за
последните е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е влязла в
сила. Въз основа на последната е издаден изпълнителен лист от 01.02.2016 г. в
полза на „И.А.“ ЕАД, чийто правоприемник се явява ответникът. Длъжникът е упражнил
правото си да подаде пред въззивния съд възражение по чл.423 ГПК, по повод на
което е било образувано ч.гр.д. № 7537/2016 г. на СГС, приключило с влязло в
сила определение от 31.08.2016 г., с което възражението не е било прието. Въз
основа на издадения изпълнителен лист по молба от 15.03.2016 г. е образувано изп.
дело № 20168440400810 по описа на ЧСИ С.Я.. Оспорва довода на жалбоподателката,
че изпълнителното дело е образувано след погасяване на вземанията по давност,
като твърди, че същото е образувано малко повече от месец след издаването на
изпълнително основание. Твърди, че на 06.04.2016 г. е наложен запор на банковите сметки на
длъжника. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК. Ищцата твърди, че „И.А.“ ЕАД се е снабдило със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу нея за сумата от сумата от 928, 98
лв. главница, представляваща непогасени лизингови вноски за м.07 и м.08.2008 г.
по договор за финансов лизинг на автомобил № 3065А_auto/30.03.2006 г., сумата от 612 лв. разходи за плащане
на една застрахователна премия, сумата от 750, 33 евро – неустойка за забава на
вноските за периода м.04-м.08.2008 г. и 444, 31 лв. разноски. Твърди, че „И.А.“
ЕАД се е преобразувало чрез вливане в „ОББ И.“ ЕАД. Твърди, че вземанията,
предмет на заповедта за изпълнение, произтичат от договор за финансов лизинг на
автомобил № 3065А_auto/30.03.2006
г., който ответникът е прекратил едностранно, считано от 21.08.2008 г. с
предизвестие, давайки на ищцата седмодневен срок за погасяване на задълженията
по договора, считано от 14.08.2008 г. Автомобилът е върнат на ответника на
22.08.2008 г., за което е съставен приемо-предавателен протокол. По силата на
договора вземането на ответника е станало изискуемо 15 дни след падежа на съответната
вноска. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
30.07.2015 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист от 01.02.2016 г. по
ч.гр.д. № 45443/2015 г. на СРС, 127 състав е образувано изп. дело №
20168440400810 по описа на ЧСИ С.Я.. Счита, че не дължи сумите по издадения
изпълнителен лист поради изтекла давност. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника ОББ И.“ ЕАД, че не му
дължи сумите, предмет на издадения изпълнителен лист. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника „ОББ И.“ ЕАД, с който оспорва предявения иск. Твърди, че за
процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа
на която е издаден изпълнителен лист. На 15.03.2016 г. е образувано изп. дело №
20168440400810 по описа на ЧСИ С.Я.. Ищцата е упражнила правото си да подаде
пред въззивния съд възражение по чл.423 ГПК, по повод на което е било
образувано ч.гр.д. № 7537/2016 г., по което с влязло в сила определение от
31.08.2016 г. възражението й не е прието. Твърди, че изпълнителното дело е
висящо, като по него се извършват изпълнителни действия регулярно, поради което
не са налице предпоставки за прекратяването му по чл.433 ГПК, нито е изтекъл
5-годишният давностен срок за процесните вземания. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 30.07.2015 г., подадена от „И.А.“ ЕАД срещу Е.Й.Д.,
е образувано ч.гр.д. № 45443/2015 г. на СРС, ГО, 127 състав, по което е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
13.08.2015 г. за сумата от 928, 98 лв. непогасени лизингови вноски за м.07 и
м.08.2008 г. по договор за финансов лизинг на автомобил № 3065А_auto/30.03.2006 г., сумата от 612 лв. разходи за плащане
на една застрахователна премия, сумата от 750, 33 евро неустойка за забава на
вноските за периода м.04-м.08.2008 г. и 441, 31 лв. разноски по делото, а
именно: 77, 93 лв. държавна такса и 366, 38 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Като е констатирал, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила и подлежи на изпълнение, СРС е издал изпълнителен лист от
01.02.2016 г. за присъдените суми. Въз основа на него е образувано изп. дело №
20168440400810 по описа на ЧСИ С.Я..
На 06.04.2016 г. на длъжника Е.Й.Д. е изпратена покана
за доброволно изпълнение, връчена на 19.04.2016 г.
На 06.04.2016 г. са изпратени запорни съобщения за
налагане на запори върху банкови сметки на длъжника.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се
установи, че взискателят „И.А.“ ЕАД се е преобразувал чрез вливане в „И.“ ЕАД с
вписване от 03.01.2018 г., последното – с актуално фирмено наименование,
считано от 12.03.2018 г. – „ОББ И.“ ЕАД.
С молба от 05.02.2018 г. „И.“ ЕАД е поискало да се
изиска справка от КАТ относно притежаваните от длъжника Е.Д. МПС и да се наложи
запор на същите.
С разпореждане от 30.03.2018 г. са насрочени опис и
оценка на 08.05.2018 г. на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се
на посочен в разпореждането адрес, за които последният е уведомен на 17.04.2018
г.
С разпореждане от 22.05.2018 г. са насрочени опис и
оценка на 30.05.2018 г. на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се
на същия адрес.
С разпореждане от 31.05.2018 г. са насрочени опис и
оценка на 20.06.2018 г. на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се
на същия адрес, за които последният е уведомен на 01.06.2018 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото се включват отрицателни
установителни искове, че ищците не дължат на ответника исковата сума.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на
длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия
въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на
длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда
на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват
със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.);. По тези съображения разпоредбата
на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило,
независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г.
по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).
По изложените съображения в съответствие с
императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само
онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е
образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на
длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако
оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава
презумцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за
изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза
на заявителя.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително
основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По
силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е
разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай
е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата
на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила,
като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като
единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч.
гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3,
т. 1 ГПК/. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга
форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е
бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд
отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се
различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК
(отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия
ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта
се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането.
Съгласно т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част
от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този
иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако
иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК.
По изложените съображения нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице
постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради
неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение е
влязла в сила на 01.02.2016 г., когато е издаден изпълнителният лист, доколкото
по делото не са представени доказателства относно датата, на която е изтекъл
двуседмичният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаване на възражение от длъжника.
От този момент е започнала да тече давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на
изпълнително дело – 15.03.2016 г. давността не е изтекла.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника на 06.04.2016 г., след което с молба от 05.02.2018 г. взискателят е
поискал налагането на запор на МПС, поради което не е налице хипотезата на чл.
433, ал. 1,
т. 8, според която изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години.
От момента на прекъсване на давността с отправянето на
искане от страна на взискателя за налагане на запор – на 05.02.2018 г. е
започнала да тече нова 5-годишна давност, която не е изтекла към момента на
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция – 02.04.2021 г.
Предприетото
насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, не е от естество
да прекъсне давността, доколкото не се установява описът на движими вещи да се
е осъществил, следователно и това не представлява валидно действие по
изпълнението.
С оглед изложеното, предявеният отрицателен
установителен иск се явява неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателката не се дължат разноски.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
106980 от 04.05.2019 г., постановено по гр.д. № 43060/2018 г. на СРС, ГО, 169
състав.
ОСЪЖДА Е.Й.Д., ЕГН
**********, да заплати на „ОББ И.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.