РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1202/29.7.2022г.
гр.Пловдив, 29. 07 . 2022г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две
хиляди двадесет и втора година в състав :
Административен съдия :Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2027 по описа за 2022г.,
взе предвид следното :
З.Н.К., л.св., Затвора гр.Пазарджик
е подал жалба чрез Началник на Затвора гр.Пазарджик до Административен съд –
Пловдив, в която е посочено, че е осъден на 12 години лишаване от свобода и има
остатък от 2 години, но не го изкарват в ТПО, „нито предсрочно, нито работа“.
Помолил Началника да го изкара в ТПО, за да работи. Към жалбата е приложена Заповед
№ Л-1056 от 26.07.2022г., издадена от Началника на Затвора, гр.Пазарджик, с
която на основание чл.64, чл.65 ал.3 вр. с чл.43 ал.4 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е отказано преместване на л.св.
З. Н. К. в ЗО ОТ към Затвора гр.Пазарджик. В заповедта е посочено, че подлежи
на оспорване по реда на АПК в 14 дн.срок от връчването й чрез началника на
затвора пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.
В жалбата не е посочено изрично, че
се оспорва Заповед № Л-1056 от 26.07.2022г., издадена от Началника на Затвора,
гр.Пазарджик, но съдържанието й ориентира към извод за обжалване на заповедта.
Същата е основана на цитираните норми, като съгласно чл.64 ал.4 ЗИНЗС : „Заповедта
подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен
срок от връчването й чрез началника на затвора пред административния съд по
местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно. Когато съдът
не уважи жалбата, последваща молба може да се подаде не по-рано от 6 месеца от
влизането в сила на заповедта.“.
АС – Пловдив счита, че в случая е
налице установена подсъдност в специален закон и местната подсъдност е регламентирана в Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража, приложим относно
съдебно-административния спор по жалбата на Зл.К. и разпоредбата на чл.133 АПК
не е приложима. Съгласно чл.133 ал.1 АПК : „Делата по оспорване на индивидуални
административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес
или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато
посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете
се разглеждат от Административния съд – град София.“, но в специален закон е
регламентирана подсъдност по друг критерий – по местоизпълнение на наказанието.
Според чл. 135 ал.1, ал.2 АПК : „Всеки
съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери, че
делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото
се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като
извършените от последния действия запазват силата си.“. Елемент от правната
същност на подсъдността е функцията й на процесуална предпоставка за надлежно
провеждане на съдебно производство, тъй като обуславя разрешаване на съответния
спор от компетентния за това съд.
Определението не прегражда
по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът на когото се препраща по
компетентност, го продължава. Право да повдигне спор за подсъдност има
приемащият съд, ако счете, че не е компетентен.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.135 ал.2 АПК , съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Прекратява производството по
адм.дело № 2027 по описа за 2022г. на Административен съд-Пловдив, VI състав.
Изпраща по подсъдност на
Административен съд – Пазарджик жалбата
на З.Н.К., л.св. в Затвора гр.Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните
по делото.
Административен
съдия :