Р Е Ш Е Н И Е
град София, 28.10.2021 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на пети май през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№11974 по
описа за 2020 година и за да се произнесе
след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №162289 от 28.07.2020г., постановено по гр.дело №55762/2019г.
по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, е осъден И.към В.С.С.да заплати на К.В.К. на
основание 49 от ЗЗД сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразен превод на работната заплата на ищеца за
м.07.2019г. по изп.д. №20199240400662 и изп.д. №20199240400663 на ЧСИ Г..К., peг.№924 при КЧСИ, ведно със
законната лихва от 01.10.2019г. до окончателното й плащане, както и сумата от
18.61 лв., представляваща лихва
за забава за периода 26.07.2019г. до 30.09.2019г., като са отхвърлени претенциите за имуществени вреди и лихва за забава върху
претендираното обезщетение за имуществени вреди като неоснователни. С решението е осъден И.към В.С.С.да заплати на К.В.К. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 241.89
лв., представляваща разноски по делото. С решението е осъден К.В.К. да заплати на И.към В.С.С.на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 58.34
лв., представляваща разноски по делото.
Постъпила е въззивна
жалба от ответника - И.към В. С.С., чрез юрисконсулт Б.В., с която се
обжалва решение №162289 от
28.07.2020г.,
постановено по гр.дело №55762/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, в
частта, в която е уважен предявения иск правно основание чл.49 от ЗЗД
като е осъден да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди от незаконосъобразен превод на работна заплата за м.07.2019г. по
изп.д. №20199240400662
и изп.д. №20199240400663 на ЧСИ Г..К., peг.№924 при
КЧСИ, ведно със законната лихва от 01.10.2019г. до окончателното й плащане,
както и сумата от 18.61 лв., представляваща лихва за забава за периода 26.07.2019г. до
30.09.2019г., както и в частта,
в която са присъдени в полза на ищеца разноски, изчислени съобразно уважената
част на предявения иск. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на съдебния акт в обжалваната част, като постановен в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че в хода на съдебното производство не са доказани всички
елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.49 от ЗЗД, даваща
основание за ангажиране на гаранционно-обезпечитената отговорност на ответника.
Поддържа се, че в случая не се установява по делото осъществено противоправно
поведение от служители на ответника, а напротив – от анализа на събраните
доказателства се установява, че са изпълнили добросъвестно служебните си
задължения, тъй като след получаване на запорни съобщения по изп.д. №20199240400662 и изп.д. №20199240400663 на ЧСИ Г..К., peг.№924 при КЧСИ, с които е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на ищеца, са направени съответни изчисления относно размера на задълженията на
ищеца за издръжка за м.06. и м.07.2019г. по отношение на взискателите при
съобразяване с правилото на чл.446, ал.3 от ГПК и тъй като е установено, че
следва да се преведе сумата от 2376.19 лв. /дължима по наложени запори за
м.06.2019г./ и сумата от 1965.05 лв. /дължима по наложени запори за
м.07.2019г./ или общо сума от 4341.24 лв. и при съобразяване, че нетното
възнаграждение на ищеца за м.07.2019г. е в размер на 3085.24 лв., или по-малко
от сумата, която трябва да се преведе по сметка на ЧСИ до края на м.07.2019г.,
на основание чл.508, ал.3 от ГПК е разпоредено да се преведе пълния размер на
нетното възнаграждение на ищеца за м.07.2019г. по сметка на ЧСИ. Твърди се, че
извършеният от работодателят превод на пълния размер на нетното възнаграждение
на ищеца за м.07.2019г. по сметка на ЧСИ е съобразен с разпоредбите на чл.507,
ал.2 и ал.3 от ГПК и чл.452, ал.3 от ГПК.
На следващо място се поддържа още, че в хода на производството не се
доказано по несъмнен начин, че претендираните от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени негативни емоции, причинен емоционален дискомфорт, психическа
лабилност и емоционален срив, са пряка и непосредствена последица от действията
на работодателя във връзка с извършения превод на работната му заплата по
сметка на ЧСИ. В тази връзка се излага, че след като по делото не са доказани
всички кумулативни предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на
ответника по чл.49 от ЗЗД, предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - К.В.К., чрез пълномощник адв.М.Я., в
законоустановения срок депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че при постановяване
на решението в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконосъобразен превод на трудово възнаграждение за
м.07.2019г. по сметка на ЧСИ, първоинстанционният съд е приложил правилно
материалния и процесуалния закон, като се е съобразил и анализирал релевантните
за спора факти и доказателства. Твърди се, че в хода на съдебното производство
са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.49 от ЗЗД, даваща основание за ангажиране на гаранционно-обезпечитената отговорност
на ответника. Поддържа се, че в случая по делото се установява осъществено противоправно
поведение от служители на ответника, които с извършения превод на пълния размер
на трудовото му
възнаграждение за м.07.2019г. по сметка на ЧСИ за погасяване на задълженията му
за издръжка по образувани изпълнителни дела са нарушили разпоредбата на чл.446,
ал.3 от ГПК, определяща границите на несеквестируемия доход и по този начин са
му причинили твърдяните неимуществени вреди, доказани от показанията на
разпитания по делото свидетел Кр.В.. Излага се, че присъденият размер на
обезщетението за причинени неимуществени вреди е справедлив и съобразен с
нормата на чл.52 от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в частта,
в която е уважен предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. Претендира присъждане на
разноски, направени пред настоящата инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са от К.В.К.
срещу И.към В.С.С./ИВСС/ искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди от деликт, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.07.2019г. до
окончателното им плащане.
С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба, съдът приема, че
постановеното първоинстанционно решение подлежи на въззивен контрол само в
частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва
от датата на увреждането - 26.07.2019г. до окончателното им плащане.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно
от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима –
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно, тъй като неправилен и несъответстващ на събраните по делото
доказателства и постановен в противоречие на материалния закон е обоснованият краен
извод на СРС, че е
налице основание за ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника
поради доказаност на факта за наличието на противоправно
поведение на служители на ответника, в резултат на което ищецът е претърпял
описаните в исковата молба неимуществени вреди. Изложените в обжалвания съдебен
акт аргументи за доказаност на елементите на сложния фактически състав на
нормата на чл.49 от ЗЗД са изцяло незаконосъобразни, обосновани са при
неправилно прилагане на материалния закон.
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.49 вр. чл.45,
ал.1 ЗЗД. Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод
изпълнение на работата му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние,
вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС №9/1966 г.). Във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл.45,
ал.2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента. Така изброените обективни
елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл.154, ал.1
от ГПК и липсата на една от така изброените предпоставки води до
неоснователност на предявения иск. Единствено субективният елемент от състава
на деликта - вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето -
изпълнител към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презумира, съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В настоящия случай от събраните по
делото гласни доказателства – показания на разпитания свидетеля Кр.В., който е
без родство със страните и показанията му следва да бъдат кредитирани като
дадени в резултат на негови преки и непосредствени впечатления, не са
противоречиви и кореспондират на приети по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства, се
установява единствено причинени на ищеца неимуществени вреди – емоционален дискомфорт, стрес, психически
срив и изживяни негативни емоции, но не се установява по делото наличието на останалите
кумулативно изискуеми предпоставки, за да може да се ангажира
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, визирана в
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД.
При съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема, че не се доказа наличие на
виновни противоправни действия/бездействия от служители на ответника, изразяващи се в извършен
незаконосъобразен превод на работна заплата на ищеца за м.07.2019г. по сметка на съдебен изпълнител по изп.д. №20199240400662 и изп.д. №20199240400663 на ЧСИ Г..К., peг.№924 при КЧСИ, от които да са произтекли вреди за ищеца,
т.е. не е доказано противоправно поведение на същите и причинна връзка. Изложените в обратния
смисъл правни аргументи от първостепенния съд са изцяло незаконосъобразни.
В конкретния случай между страните няма спор, че ищецът, съгласно сключен трудов договор №133/08.02.2017г., е работил към
процесния период на длъжността „експерт с
икономическо образование“ при ответника - ИВСС, като последното щатно основно месечно трудово възнаграждение е възлизало на 2437 лв., който факт се установява от прието като доказателство
по делото допълнително споразумение №6/01.03.2019г..
Безспорно е още, че срещу ищеца - К.В.К. са били образувани
изпълнителни дела, както следва: изп.д. №20199240400662 на ЧСИ Г..К., peг.№924 при КЧСИ, с взискател – К. К. К., за задължение за издръжка за периода от м.04.2019г. - м.06.2019г.
за сумата от 3000 лв. (главница), законна лихва 19.17 лв.; 60 лв. разноски; разноски по изпълнителното
дело в т.ч. 422.36 лв.,
адвокатски хонорар; 438.14 лв, такси по ТТРЗЧСИ,
дължими към 04.07.2019г., по което работодателят – ИВСС е получил на 20.06.2019г. запорно съобщение
изх.№9216/20.06.2019г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника на основание чл.507 ГПК при
спазване процедурата чл.446 ГПК, като е наредено на основание
чл.508, ал.3 от ГПК да бъдат внесени дължимите суми по сметка на ЧСИ; както и изп.д. №20199240400663 на ЧСИ Г..К., peг.№924 при КЧСИ, с взискател – К.Ж.Ж.- К., за задължение за издръжка за периода от
м.04.2019г. - м.06.2019г.
за сумата от 3000 лв. (главница), законна лихва 20 лв.; 395 лв. разноски;
разноски по изпълнителното дело в т.ч. 434.12 лв., адвокатски хонорар; 459.52
лв, такси по ТТРЗЧСИ, по което работодателят – ИВСС е получил на 21.06.2019г. запорно съобщение
изх.№9308/21.06.2019г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника на основание чл.507 ГПК при
спазване процедурата чл.446 ГПК, като е наредено на основание
чл.508, ал.3 от ГПК да бъдат внесени дължимите суми по сметка на ЧСИ.
В конкретната хипотеза от анализа на събраните
по делото доказателства се установява, че ответникът - ИВСС в качеството на работодател на ищеца, който
е длъжник по процесните изпълнителни дела, се явява трето задължено лице по смисъла на чл.507 – чл.508 от ГПК, извършил на 25.07.2019г. превод по сметка на съдебния изпълнител на сумата от 3085.05 лв., представляваща целия размер на нетното трудово
възнаграждение на ищеца за м.07.2019г.. В случая се установява, че получените
от ответника - ИВСС запорни съобщения, в които е разпоредено превеждане на суми при спазване
процедурата чл.446 ГПК, представляват много обща и неясна формулировка, като съдът счита, че не е налице вменено по закон задължение на третото задължено лице да тълкува правилно закона.
Действително ЧСИ при налагане на запора не може да знае всички релевантни
обстоятелство по чл.446 ГПК /вкл.
наличието на други наложени запори върху възнаграждението на лицето/, но от
друга страна същият би могъл да се сдобие с нужната информация и да даде ясни и
точни указания за размера на сумата, която следва
да се удържа от трудовото възнаграждение на лицето. В случая ответникът в качеството на работодател няма задължението, а и правото да тълкува и
прилага точно закона, това задължение има ЧСИ като оправомощен от държавата
орган да осъществява принудително изпълнение на граждански права. Ответникът е
длъжен да изпълнява в цялост разпорежданията на ЧСИ, както и е направил в случая - след изчисления относно размера на
задълженията на ищеца за издръжка за м.06. и м.07.2019г. по отношение на взискателите
при съобразяване с правилото на чл.446, ал.3 от ГПК и като е установил, че
следва да се преведе сумата от 2376.19 лв. /дължима по наложени запори за
м.06.2019г./ и сумата от 1965.05 лв. /дължима по наложени запори за
м.07.2019г./ или общо сума от 4341.24 лв. и при съобразяване, че нетното
възнаграждение на ищеца за м.07.2019г. е в размер на 3085.24 лв., или по-малко
от сумата, която трябва да се преведе на ЧСИ до края на м.07.2019г., на
основание чл.508, ал.3 от ГПК е разпоредил да се преведе пълния размер на
нетното възнаграждение на ищеца за м.07.2019г. по сметка на ЧСИ. С извършения от
работодателя превод на пълния размер на нетното възнаграждение на ищеца за
м.07.2019г. по сметка на ЧСИ не може да се приеме, че е засегнат несеквестируем
доход на ищеца доколкото в случая се касае за задължение за издръжка на
длъжника, по отношение на което не се прилагат ограниченията на чл.446, ал.3,
изр.1 във вр. с чл.446, ал.1 от ГПК.
Относно удържаните от работодателя от заплатата на ищеца суми за издръжка за минало
време, съгласно връчените запорни съобщения по делото при доказателствена
тежест за ищеца липсват каквито и да е било доказателства /в т.ч. няма
своевременно искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза, на която
да се поставят релевантни за спора задачи/, че при направеното от ответника изчисление
на дължимите суми е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.446, ал.3, изр.2
във вр. с чл.446, ал.1 от ГПК. В случая при
липсата на доказателства в обратния смисъл въззивният съд приема, че действията
на работодателя са съобразени с разпоредбите на чл.507, ал.2 и ал.3 от ГПК и
чл.452, ал.3 от ГПК, т.е. налага се извода, че всички действия на въззивника са извършени в
съответствие със законовите му задължения във връзка с наложения запор. Поради това, съдът счита, че в случая
не са налице обективните и субективни елементи на проявено от страна на
ответника противоправно поведение, което би довело до ангажиране на
отговорността му по чл.45 във вр. чл.49 от ЗЗД. След като по
делото не се установява
да е извършено твърдяното от ищеца конкретно увреждащо поведение от служители
на ответника, основано на противоправността, то само на това основание
предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява
изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционното
решение в частта, в която е уважен предявения иск следва да се отмени и вместо
него да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. В
останалата част, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди съдебното решение като необжалвано
е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода от спора следва да
се отмени първоинстанционното решение в частта, в която са възложени в тежест
на ответника – ИВСС разноски, сторени от ищеца в исковото производство.
Право на разноски
пред настоящата инстанция има въззивника- ответник на основание чл.78,
ал.3 вр. с ал.8 ГПК. По подадената въззивна жалба от ответника се дължи сумата от 25.00 лв.,
платена държавна такса. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на въззивника-
ответник за настоящата
инстанция съдът
намира за основателно. Досежно размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция съдът намира, че следва да се съобрази с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17г./ Според редакцията на текста, която настоящата въззивна инстанция следва да
съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато
юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл.37
от ЗПП,
която норма препраща
към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззиваемия - ищец в полза на въззивника - ответник юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция следва да се определи от съда в размер на 100 лв., като е съобразен с фактическата и
правна сложност на спора, така и с извършените от процесуалния представител на
въззивника процесуални действия и при съобразяване с нормата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и
доп., бр.8 от 24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ. Общо дължимите
разноски, които следва да се присъдят в полза на въззивника-ответник, са както
следва: сумата от 25.00 лв. - платена държавна такса за въззивно обжалване пред СГС, сумата
от 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, както и
сумата от 41.66 лв., юрисконсултско възнаграждение, дължимо за първата
инстанция /СРС е определил за ответника юрисконсултско възнаграждение от 100.00
лв., минимален размер, съобразен с нормата на чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, от която сума е присъдил с постановеното решение в
полза на ответника сумата от 58.34 лв., поради което настоящият съд следва да
присъди разликата до пълния определен размер/.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№162289 от 28.07.2020г., постановено по гр.дело
№55762/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, В ЧАСТТА, в която е осъден И.към В.С.С.да заплати на К.В.К. на основание 49 от ЗЗД сумата
от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен превод на работната заплата на ищеца за м.07.2019г.
по изп.д. №20199240400662 и изп.д. №20199240400663 на ЧСИ Г..К., peг.№924 при КЧСИ, ведно със
законната лихва от 01.10.2019г. до окончателното й плащане, както и сумата от
18.61 лв., представляваща лихва за
забава за периода 26.07.2019г. до 30.09.2019г.; както и В
ЧАСТТА, в която е осъден И.към В.С.С.да заплати на К.В.К. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 241.89 лв., представляваща разноски по делото,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.В.К., с ЕГН **********, с адрес: ***;
срещу И.към В. С. С., с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: град София, ул."****** иск с правно
основание чл.49 вр. чл.45,
ал.1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди (преживени негативни емоции) от противоправно действие на служители на
ответника, изразяващо се в незаконосъобразен превод на работната заплата на ищеца за м.07.2019г.
по сметка на съдебен изпълнител по изп.д. №20199240400662 и изп.д. №20199240400663
на ЧСИ Г..К., peг.№924 при
КЧСИ, ведно със законната лихва от 01.10.2019г. до окончателното й плащане,
както и сумата от 18.61 лв., представляваща лихва за забава за периода 26.07.2019г. до
30.09.2019г..
ОСЪЖДА К.В.К., с ЕГН **********, с
адрес: ***; да
заплати на И.към В. С. С., с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град
София, ул."*******, на правно основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 25.00 лв. - платена
държавна такса за въззивно обжалване пред СГС, сумата от 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, както и сумата от 41.66
лв., юрисконсултско възнаграждение, дължимо за първата инстанция.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./