МОТИВИ към решение № 539/20.11.2017г. по АНД № 657/2017г. на РРС.
Производството е по реда на глава 28 от НПК.
Постъпило е постановление от 03.08.2017г., с което по
реда на чл.375 от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна
отговорност на обвиняемите Г.Т.Т. и С.М.К.,*** по реда на чл.78а от НК за
извършено от тях престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 във
вр. с чл.20, ал.2 от НК за всеки един.
Нарушителите се явяват в с.з., като оспорват фактическите
обстоятелства, изложени в постановлението. При проведеното съдебно следствие
същите не се признават за виновни, а в дадените обяснения твърдят хулиганско и
противоправно поведение от страна на пострадалата, което накарало подс.Т. да слезе
от автомобила и да й удари един шамар, след което слязъл и подс.К., който обаче
заявява, че не я е удрял. Защитникът им адв.В. оспорва фактическите
обстоятелства, изложени в акта. Счита, че от събраните по делото доказателства
на съдебното следствие следва да се направи напълно обратен от прокуратурата
извод, а именно, че подсъдимите не са осъществили от обективна и субективна
страна престъплението, в което са обвинени, поради което и следва да бъдат
оправдани. Пледира, че показанията на т.нар.пострадала са нелогични и
заинтересовани, същата се е държала предизвикателно и арогантно и именно
нейното поведение- обидата и удара към подс.Т., са мотивирали последния да
слезе и да й удари един шамар /по неговите обяснения/. С оглед на изложеното
счита обвинението срещу двамата му подзащитни за недоказано и моли за тяхното
оправдаване.
Представителят на РП-Разград поддържа постановлението,
като счита, че и при проведеното съдебно следствие, фактическата обстановка,
приета в него се доказва по един безспорен и несъмнен начин. Счита, че
твърденията на подсъдимите не кореспондират с останалите събрани доказателства.
Според прокурора поведението на пострадалата не провокирало подсъдимите и
същата не е отправяла обидни думи или удряла подс.Т., тъй като счита, че
прозорецът на автомобила бил затворен. Счита, че обвинението е доказано както
от обективна, така и от субективна страна за всеки един от подсъдимите, поради
което предлага същите да бъдат признати за виновни в извършеното от тях
престъпление, като бъдат освободени от наказателна отговорност и им бъде
наложена глоба малко над предвидения в закона минимум за подс.Т.- около 1500, а
за подс.К. към минимума- около 1000лв., както и да бъдат осъдени за направените
по делото разноски.
Разградският районен съд, след като съобрази
представените писмени и гласни доказателства, както и на досъдебното, така и на
съдебното следствие, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите Т. и К. били приятели. Първият е пенсионер,
бивш служител на МВР, неосъждан с много добри характеристични данни. Вторият е
безработен, осъждан.
На 03.05.2017г. подс.Т. през деня бил ангажиран с
регистрацията на л.а.Пежо с рег.№ РР 9760 ВС- черен на цвят и тъй като се бил
изнервил от това обстоятелство в края на работния ден се обадил на подс.К. да
отиде, за да управлява автомобила. Около 17.30 часа двамата се движели с лекия автомобил
на подс.Т.,*** в посока към кръстовището до магазин „Кауфланд“, като автомобилът
се управлявал от подс.К., а Т. седял на предна дясна седалка. Преминавайки моста
над р.Бели Лом, подс.К. предприел маневра завой надясно, непосредствено след което
обаче рязко намалил скоростта, за да пропусне пресичащата пътя пешеходка, а именно
св.Е.И.Г., която и двамата подсъдими не познавали. В същото време в зоната на кръстовището
с управлявания от нея лек автомобил се намирала и св. П.Н.Р., която изчаквала, за
да се включи в движението по ул.“Перистър“.
Автомобилът, управляван от подс.К., преминал с предната си
част в непосредствена близост зад св.Г., която все още се намирала на пътното платно
на около 2м от тротоара на моста и тогава спрял по такъв начин, че Г. се оказала
до предната дясна врата на МПС. Тя се стреснала от преминалия толкова близо до нея
автомобил и инстинктивно се протегнала да се подпре и оттласне от него, за да не
я удари. Тогава ръката й попаднала в отвора на прозореца на предната дясна врата,
но бързо я отдръпнала. Преди св.Г. да е успяла да осъзнае какво става, подс.Т. слязъл
от автомобила и й нанесъл удар с ръка по главата. Пострадалата отстъпила, след
което двамата с подс.Т. извършили резки движения, пресрещайки ръцете си.
Междувременно, след слизането на подс.Т., подс.К. също
слязъл от автомобила, и се приближил до Г., заобикаляйки автомобила отзад.
Достигайки до нея й ударил силно един шамар, който попаднал в областта на врата
й към лицето от лявата страна. Пострадалата изпитала силна болка, изплашила се много.
След стореното двамата подсъдими се качили в автомобила си
и потеглили по черния път покрай реката.
Пострадалата Г. веднага подала сигнал за случилото се на тел.
112. На място били изпратени св.К.Й.К. и св. С.С.С.-***, които от своя страна уведомили
разследващ орган и било започнато досъдебното производство. При пристигането си
двамата свидетели установили, че св.Г. е силно разстроена, зачервена и
уплашена, но категорично заявяват, че не им е лъхала на алкохол, както и не е
била повлияна от наркотици.
На 05.05.2017г. подс.Т. посетил кабинета на д-р Д.Н.-
хирург, тъй като се оплаквал от болки в областта на дясна лицева област след
нанесен удар в същата, имал кървене от устната кухина и гноевидна секреция.
Била му извършена интервенция и съответно предписано лечение. Д-р Н. заявява,
че си спомня за пациента, тъй като му бил съобщил, че е ударен от жена, което именно
му направило впечатление. От заключението на вещото лице по назначената в тази
връзка съдебномедицинска експертиза дава заключение, че в медицинската
документация на името на Г.Т. се установява, че при прегледа от специалист-
хирург на 05.05.2017г. са установени: - хематом на кожата в дясната лицева
област; - разкъсно- контузна рана, сангвинираща /кървяща/ при допир в
лигавичната област на дясна буза, с фибринов налеп по ръбовете и дъното и
хиперемия /зачервяване/ по съседство и гноевидна секреция. По своята медико-
биологична характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство
на здравето, неопасно за живота на пострадалия. В своята съвкупност описаните
увреждания могат да бъдат причинени от удар с твърд тъп предмет в дясната
половина на лицето, в резултат на което е получено подлежащото разкъсване на
лигавицата към предверието на устната кухина /от контакта на ръб на зъб от
задната половина на съзъбието/, с фибринозен налеп и гноевидна секреция на
дъното и ръбовете на раната, зачервяване по съседство. В с.з. уточнява, че за
получаване на описаните увреждания удара трябва да е имал сила и замах, а не
могат да бъдат получени при някакъв лек допир.
Видно от заключението по изготвената в хода на разследване
съдебномедицинска експертиза на пострадалата Е.Г. било причинено кръвонасядане в
лява половина на лицето, което по своята медико-биологична характеристика обуславя
болка и страдание. Травмата е възможно да бъде получена от удар с ръка и има оздравителен
срок от няколко дена.
Назначената по делото съдебна- видеотехническа експертиза
дава заключение, че на изследваните видеозаписи се установява лице от женски пол,
пресичащо пътното платно и две лица, пътуващи с тъмен на цвят автомобил, който забавя
движението си и спира зад пешеходката, след което двете лица от автомобила слизат
последователно и се отправят към нея, като един след друг извършват резки движения
към горната част на тялото и главата й. Поради недоброто качество на видеозаписа,
той е негоден за провеждане на лицевоидентификационно изследване.
При проведените разпознавания св.Г. и св.Р. категорично разпознават
подс.Т. и подс. К. като лицата, за които се отнасят техните показания.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от всички събрани на ДП и приети от съда писмени и гласни доказателства-
обясненията на нарушителите, показанията на свидетелите, заключенията на
назначените на ДП и на съдебното следствие експертизи, протокол за
предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР, амбулаторен лист, протоколи за
разпознаване, справка за съдимост, характеристика, СД и др.писмени
доказателства. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че
доказателствата водят до единствения възможен правен извод, че двамата
подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпление, за което са обвинени.
В противоречи със събраните доказателства са обясненията
на двамата подсъдими, което съдът възприема като тяхна защитна теза, с цел
оправдаване и оневиняване на постъпката им, както и на оговор между тях. Съдът
намира, че не може да се приеме за установено по несъмнен начина, че е налице
противоправно поведение от страна на пострадалата, изразяващо се в неправилно
пресичане и последвал умишлен удар в лицето на подс.Т.. Пострадалата Г. не е
нарушила правилата и задълженията й като пешеходка, визирани в чл.113, ал.1,
т.1, 2 и 4 от ЗДвП, тъй като в момента на започване на пресичането на
процесната улица, автомобилът управляван от К. все още не е бил преминаващ и не
е бил завил /същият изобщо не се вижда на видеофайловете/. Пешеходката се е
движела с едно и също темпо при пресичане на улицата, не е забавяла или спирала
движението си. Към момента, когато процесният автомобил е завил непосредствено
след моста, пешеходката вече е била предприела пресичане и автомобилът е бил
длъжен да я пропусне да премине безпрепятствено като спре. Въпреки това обаче
водачът К. само е намалил и е минал в опасна близост зад нея, като е възможно
да е осъществил контакт, което от своя страна е предизвикало инстинктивното
посягане с ръка на Г. за да се подпре на колата, след което без видима причина
подс.Т., а впоследствие и подс.К. са й нанесли удари /шамари/ в областта на
главата. В тази връзка нито св.Г., нито св.Р. /която е и очевидец/ не заявяват,
че е имало удар от страна на св.Г. в лицето на подс.Т., още повече, че съгласно
заключението на вещото лице ударът следва да е бил с достатъчна сила и замах,
т.е. трябва да е имало замахване и удар със силен интензитет, при това да се
удари седнал в автомобил човек през прозореца. В случая очевидно, за да успее
да удари подс.Т., пострадалата Г. трябва да замахнала с ръка в посока седящия
на предна дясна седалка Т., като ръката й трябва да е навлязла във вътрешността
на автомобила. Такова движение обаче не е забелязано от св.Р., така и от вещото
лице по видео-техническата експертиза, както и липсва на видеофайловете. Установеното
от св.Н. нараняване е обективна находка и е констатирано при прегледа на
05.05.2017г., като единствено подс.Т. му е заявил, че е ударен от жена, но това
не доказва причинно-следствената връзка между случилото се на 03.05.2017г.и
обективната находка на 05.05.2017г., тъй
като св.Н. пресъздава казаното му от подс.Т. в тази връзка и не е бил
свидетел-очевидец на станалото на 03.05.2017г. Показанията на свидетеля са
обективни и точни, но отнесени към един по-късен етап.
Предвид изложеното от правна страна съдът намира, че с деянието
си, при пряк умисъл, всеки един от подсъдимите- Г.Т.Т. и С.М.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12
във вр. с чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на инкриминираната
дата- 03.05.2017г. по хулигански подбуди двамата в съучастие като извършители
са причинили на пострадалата Е.И.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане в лява половина на лицето, което по своята медико-биологична
характеристика обуславя болка и страдание без разстройство на здравето.
От обективна страна, безспорно се установява, че двамата
подсъдими са осъществили изпълнителното деяние, нанасяйки удари в областта на
главата /подс.Т./ и тялото /подс.К./ на пострадалата, с което са й причинили
описаните телесни увреждания, предизвикващи болка и страдание. Пострадалата е
била силно уплашена от действията им, които не е била предизвикала по никакъв
начин. Причинените увреждания са в пряка причинно- следствена връзка с
действията на всеки един от подсъдимите описани както от пострадалата, така и
от св.Р. и „запечатани“ във видеофайловете на намиращата се в близост
охранителна камера. Причинените на пострадалата телесни увреждания съставляват
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, тъй като са й причинили
болка и страдание.
От субективна страна подс.Т. и подс.К. са действали
виновно при пряк умисъл и при общност на умисъла, тъй като са съзнавали, че като
всеки един от тях нанася удар в областта на главата, респ.тялото на
пострадалата ще й причини телесно увреждане и болка, целели са това.
Следователно и двамата са съзнавали общественоопасния характер деянието,
предвиждали са настъпването на общестевноопасните последици и са искали те да
настъпят.
Деянието им следва да бъде квалифицирано като извършено
по хулигански подбуди, тъй като липсва личен или друг мотив за извършването му,
извършен е на публично място, при явно незачитане правата на личността, изразяващо
демонстрация на сила и неуважение към моралните норми на поведение. Касае се за
типичен пример на зачестилите в последно време т.нар „автомобилни хулиганства“-
саморазправа на участници в движението с други такива, претендирайки към
спазване само на собствените права, но явно незачитайки правата на другите и
собствените си задължения /недопустимо е водач на МПС да застрашава живота и
здравето на пешеходец, само защото според него се е движела много бавно, както
в случая подс.К. е преминал много близо до пешеходката Г./.
Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление
се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 1 година или пробация, чистото
съдебно минало на всеки един от подсъдимите /подс.К. е реабилитиран по чл.88а
от НК за второто си осъждане по НОХД № 482/2008г. на РС- Разград/, както и че с
деянието им няма причинени имуществени вреди, съдът намира, че двамата
подсъдими следва да бъдат освободени от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната им такава, а именно глоба.
При определяне и индивидуализиране на наказанието, което е към предвидения от
закона минимум- 1200 лв. за всеки един от тях, съдът отчете степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца, еднаквия им принос и
мотивите за извършване на деянието, имущественото състояние, поради което
намира, че така наложените им глоби се явяват справедливи и съответни на
извършеното.
По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен
целите на наказанието и най-вече специалната превенция.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
Районен съдия: