Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 05.04.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на
четиринадесети март
две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 1921 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена от П.А.П. ***, с която
предявява искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20.01.2016
г. около 12 часа се движел по левия тротоар по бул. „Ал.Стамболийски“ към
кръстовището с бул. „Константин Величков“, подхлъзва се на неразчистения лед на
тротоара и пада на лявата си ръка, в резултат на което получава травматично
увреждане, изразяващо се в счупване на горния край на лакътна кост-закрито на
лява ръка, оток и палпаторна болка в областта на лявата лакътна става. Поддържа
се, че вследствие на това ищецът е търпял болки, страдания и ежедневен
дискомфорт за период по-дълъг от 30 дни, изпитва страх да ходи по улиците,
станал раздразнителен, изпитва силно безпокойство, станал напрегнат.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 27 500
лв.-обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-20.01.2016
г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските, включително и
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения едномесечен
срок на 20.07.2016 г. е постъпил отговор от ответника ****** чрез процесуалния
му представител юрисконсулт Василева надлежно упълномощена с пълномощно
приложено към отговора.
Твърди, че в изпълнение на
задължението си да управлява общинската собственост в интерес на гражданите и
по начин, който да позволява ефективното и безопасното й ползване, ответникът е
сключил по съответния ред договор № РД-55-582/10.11.2010 г. с ДЗЗД „Щ.У.“,
продължен със Заповед № СО-РД-09-02-139/29.05.2015 г. на кмета на СО до
31.03.2016 г. за зимно почистване територията на район „Красна поляна“. В този
смисъл твърди се липса на противоправно поведение от страна на ответника.
Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца с твърдението, че същият
е могъл да прецени неблагоприятните зимни условия и евентуалните последици от
едно такова излизане от дома в такива условия.
Ищецът
поддържа в съдебно заседание така предявените искове и по съображения подробно
изложени в депозираните по делото писмени бележки. Моли съда да постанови
решение, с което да ги уважи изцяло. Претендира разноски съобразно представен
списък. Адвокат Г. претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
От
разпита на свидетелите Д.А. С. и Д.З.Д. се установява, че са били
свидетели-очевидци на инцидента станал с ищеца на 20.01.2016 г. Същият ден
двамата свидетели били на гости на ищеца и след като постояли малко решили да
излязат да са поразходят. Тримата взели трамвая и слезли на спирката на бул.
„Ал. Стамболийски“ и бул. „К. Величков“. Минали от лявата страна на тротоара, в
посока към метрото. Тротоарът бил леко разчистен от снега, но бил заледен.
Както тръгнали П. се подхлъзнал и паднал, след като станал казал, че го боли
лявата ръка. Тротоарът бил заледен. Почистено било отстрани на самия тротоар, където
имало натрупан почистен сняг. Тримата взели такси и го закарали в „Пирогов“,
където го оставили, тъй като той казал, че ще се обади на жена си да го вземе.
Свидетелят
Д. установява още, че няколко часа след като си тръгнал от Пирогов, ищецът му
се обадил по телефона и казал, че му е счупена ръката в лакътя, шиниран е. Свидетелят
се чувал с ищеца всяка седмица по 1-2 пъти, а се виждат по няколко пъти в
месеца. Ищецът носил шината около месец, месец и половина. Съпругата му
помагала в къщи. Ищецът работи като охрана и няколко месеца бил болнични. Ищецът
споделял със свидетеля, че е чувствал болки, че жена му му е помагала, наскоро
му споделил и, че счупената ръка още не може да я изпъва. Няколко месеца след
инцидента се върнал на работа.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно,
логични са и последователни.
Със
свидетелските показания безспорно се установява наличието на непочистен лед на
тротоара и тези показания не са опровергават от представените от ответника
писмени доказателства в частност представения ежедневен констативен протокол №
2016 01 20 11 за установяване на
количествата на изпълнените и неизпълнените видове дейности от 20.01.2016 г.,
доколкото със същия не може да се установи категорично, че процесната част от
тротоара е обработена ръчно чрез разпръскване на смеси.
От
приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че от процесното събитие на
20.01.2016 г. ищецът е получил счупване на олекранона /проксималния край на
лакътната кост/ в ляво без разместване. Травматичната увреда е в
причинно-следствена връзка с процесното събитие. Процесът на възстановяване при
такъв вид травматични увреждания, без възникнали усложнения е за период около
3-4 месеца. Този вид вътреставни
фрактури зарастват за около 45-60 дни, след което е необходимо провеждане на рехабилитация
на лакътната става, която е най-чувствителна при продължителното й обездвижване
и възстановителният период зависи от възрастта и фактическото състояние на
пострадалия. При ищеца се установява известен дефицит в обема на движенията в
лявата лакътна става, има ограничен обем на разгъването с около 20 градуса.
Лечението е било консервативно-гипсова имобилизация за 45 дни и същото е било
правилно проведено. Болките и страданията са с най-голям интензитет в момента
на травмата и през първите 15-20 дни, като във времето на оздравителния процес
постепенно са намалявали.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице. Същото е изготвено обективно и
компетентно, кореспондира със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени
вреди на ищеца, произтекли от бездействие на негови служители, които не са
почистили леда от тротоара.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши
от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на
фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение
е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически
обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск, настоящият
състав намира, че предявеният иск за причинени на ищеца неимуществени вреди е
доказан по своето основание.
За да възникне отговорността по
чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Разпоредбата на чл. 11
от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да
управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, които
са публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3
от ЗП/. Тротоарът е част от земното платно, съобразно § 1, т. 2 от ДР на ЗП, или - конструктивен
елемент от пътното платно /пътя/, по аргумент от съдържащата се в § 1, т. 4 от
ДР от Наредба № 2 от 17.01.2001г. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка, нормативна дефиниция. Съгласно чл. 31 ЗП
във вр. с чл.
48, т. 2, б. "а" ППЗП организирането на дейностите по поддържане
на пътищата е задължение на съответната община. Това свое задължение общините,
в конкретната хипотеза ответникът, осъществяват
чрез своите служители и/или други лица, на които са възложили съответната
дейност по поддръжка. Т. е. поддръжката на тротоара, върху който е станал инцидента, е в
правомощията на ответната община. По делото е категорично установено, че процесният
участък от настилката е част от същинския тротоар, предназначен за придвижване
на пешеходците по бул. "А. Стамболийски". Безспорно е налице проявено
от страна на ответната община бездействие по отношение изпълнение на вменените
й със закон задължения.
Безспорно се установява наличие на противоправно
поведение /бездействие/ от страна на служители на ответника, изразяващо се в
неизвършване на необходимите действия за почистване на леда от тротоара.
По размера на предявения иск.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени вреди,
възрастта, здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията, и
продължителността на възстановителния период.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 8 000 лв.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне на горния размер
съдът съобразява, че процесът на възстановяване е протекъл без възникнали
усложнения за период около 3-4 месеца, че е налице остатъчно явление,
изразяващо се в дефицит в обема на движенията в лявата лакътна става-ограничен
обем на разгъването с около 20 градуса. Ищецът следва да бъде обезщетен за болките
и страданията, които са били с най-голям интензитет в момента на травмата и
през първите 15-20 дни, като във времето на оздравителния процес постепенно са
намалявали.
С ангажираните доказателства
ищецът не доказа твърденията си, че вследствие процесното събитие и настъпилото
увреждане, изпитва
страх да ходи по улиците, станал раздразнителен, изпитва силно безпокойство,
станал напрегнат, поради което съдът не присъжда обезщетение за тези увреди.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца,
вследствие търпения от него стрес, изведени както от доказателствата по делото,
така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на
принципа на справедливостта.
Така мотивиран съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за
разликата над 8 000 лв. до пълния претендиран размер от 27 500 лв.
Съобразно нормата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане (каквото е настоящото)
длъжникът се смята в забава и без покана, като мораторната лихва се дължи от
деня на деликта,
поради което съдът присъжда лихва върху главницата от 8000 лв., считано от
20.01.2016 г.
По възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия ищец. Същото е неоснователно и като
такова ще следва да бъде оставено без уважение, предвид следните съображения:
Съпричиняване ще е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалият, е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.
Възражението за съпричиняване
следва да бъде доказано главно и пълно и да не почива на никакви предположения.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно.
Т.е. приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за
настъпване на увреждането. Приносът трябва да е
конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане
от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. Липсата на преценка за неблагоприятните зимни условия и фактът, че ищецът
е излязъл от дома си по никакъв начин не могат да обусловят поведение, с което
ищецът да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в
размер на 705 лв. за заплатена държавна такса и депозит вещо лице. От тази сума
и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 205,04 лв., която е съответна на уважената част от иска /8000
лв./
Видно от договор за правна защита
и съдействие № 639213/10.02.2016 г. адвокат Г. осъществява безплатна правна
помощ на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
При материален интерес от
27 500 лв., размерът на минималното адвокатско възнаграждение изчислено на
основание чл.7, ал.2, т. 4. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г. 25.10.2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 1 355 лв. От тази сума и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Г. адвокатско възнаграждение в размер на 394,16
лв., което е съответно на уважената част от иска.
Ответникът претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, какво се дължи съобразно нормата на чл.78, ал.8
от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) и следва да бъде определено по размер по реда на чл.37
от Закона за правната помощ.
По силата на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв., поради което съдът определя 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
От общата сума от 300 лв.
направени разноски и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде
осъден да заплати на ответника сума в размер на 212,55 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от исковете /19 500 лв./
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД ******, гр. С., район О, ул. „*****“ № ** да заплати на П.А.П., ЕГН
**********,***, съдебен адрес:*** адвокат А.Х.Г. сумата от 8000 лв. /осем хиляди лв./,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди-претърпени болки
и страдания от травматично увреждане, получено в пряка, причинно-следствена
връзка с противоправно
поведение /бездействие/ от страна на служители на ответника, изразяващо се в непочистване
на леда от левия тротоар на бул. «А. Стамболийски» към кръстовището с бул.
«Константин Величков» на 20.01.2016 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано
от датата на увреждането-20.01.2016 г. до окончателното изплащане, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сума в размер на 205,04 лв. /двеста и пет и
0,04 лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата инстанция.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над 8000 лв. до пълния претендиран размер от 27 500 лв.
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** адвокат А.Х.Г. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ******, гр. С., район О, ул. „*****“
№ 33 сумата от 212,55 лв. /двеста и дванадесет и 0,55 лв./ разноски направени
пред настоящата съдебна инстанция, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ******, гр. С., район О,
ул. „*****“ № ** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат А.Х.Г.,
ЕГН **********, адрес: *** адвокатско възнаграждение в размер на 394,16 лв. /триста деветдесет и
четири и 0,16 лв./
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: