РЕШЕНИЕ
№ 3398
гр. Варна, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110100710 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет.
..., ап. ..., срещу „С. к.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. с.,
район ...., бул. .... № ..., ет. ...., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 74,00 лева, представляваща
недължимо платена вноска за периода от 30.11.2021 г. до 14.12.2021 г. за неустойка за
непредоставено обезпечение по чл. 6.1 и 6.2 от Договор за паричен заем Кредирект №
600642/30.11.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството на заемополучател, и ответника „С. к.“
ООД, в качеството на заемодател, бил сключен Договор за паричен заем Кредирект №
600642 от 30.11.2021 г. за предоставяне на паричен заем в размер на 800 лева, със
задължение за връщането му чрез 16 погасителни вноски в срок до 30.03.2023 г.
Сочи, че с чл. 6.1 от Договора за заемополучателя е предвидено задължение в срок до
3 дни след сключването на Договора да предостави на заемодателя обезпечение под формата
на банкова гаранция или поръчителство от физическо лице, като при неизпълнение на това
задължение, съгласно чл. 6.2, същият дължи заплащане на неустойка в размер на сумата от
1
1437,20 лева. Твърди, че на 14.12.2021 г. по договора бил заплатил сумата от 800 лева –
главница, и 74 лева - неустойка.
Оспорва клаузата на чл. 6 от процесния договор като недействителна. Счита, че
уговарянето й цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ГПК, установяваща
максималния размер на ГПР по договори за потребителски кредити. Счита, че с
предвиждането на процесното неустоечно вземане се нарушава и разпоредбата на чл. 33, ал.
1 ЗПК. Счита, че тъй като неустойката не е включена в ГПР, последният е неправилно
посочен, поради което договорът е недействителен; позовава се на чл. 22 ЗПК.
Счита, че доколкото клаузата за неустойка се явява нищожна, сумата от 74,00 лева е
недължимо платена и следва да му бъде възстановена от ответника.
Настоява за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „С. к.“ ООД депозира отговор на исковата
молба, с който счита уговорената в договора клауза за неустойка за валидна. Счита също
така, че вземането за неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение не следва да
се включва при изчисляване на размера на годишния процент на разходите. Намира, че
неустойката не е нищожна и не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Посочва, че същата е индивидуално договорена между страните, като
клаузата е напълно ясна и разбираема - неустойката би била дължима след сключване на
договора и само в случай че кредитополучателят не предложи обезпечение на задължението
си, от което следвало, че към момента на сключване на договора потребителят е бил
уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора при
всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Излага, че страните са се
съгласили, че при неизпълнение на същественото задължение на кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение, той следва да заплати неустойка. Навежда подробни
твърдения за злоупотреба с право. Настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане
на разноски.
В съдебно заседание ищецът В. П. С. не се явява лично и не се представлява. С молба
вх. № 70703/03.09.2024 г. процесуалният му представител адв. П. Н. от АК – Варна,
поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът „С. к.“ ООД не се представлява. С молба вх. №
69938/02.09.2024 г. процесуалният представител на дружеството адв. Х. Г. от АК – София,
поддържа депозирания писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от Договор за паричен заем Кредирект № 600642/30.11.2021 г., същият е
сключен между „С. к.“ ООД - заемодател, и В. П. С. - заемател, за предоставяне на сумата
от 800,00 лева при следните условия: фиксиран годишен лихвен процент - 40,05%, ГПР -
48,37%, срок на погасяване - 16 месеца, дата на първо плащане – 30.12.2021 г., дата на
последно плащане – 30.03.2023 г., обща сума за плащане – 1090,80 лева. С чл. 6.1 от
Договора заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано от усвояване на заемната сума, да
предостави обезпечение по начина и реда, предвидени в чл. 33, ал. 1 от Общите условия:
2
поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 6.2, при неизпълнение на чл. 6.1 заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 1437,20 лева, която се заплаща разсрочено по
включения в Договора погасителен план.
Видно от лог файл по договор за паричен заем № 600642, главницата от 800 лева е
преведена от заемодателя на „Изипей“ АД на дата 30.11.2021 г. и изплатена от „Изипей“ АД
на заемателя на същата дата.
За да възникне кондикционно право в полза на ищеца да иска връщане на даденото
без основание на ответника, следва да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД: 1) получаване от ответника на
сумата, твърдяна от ищеца, 2) даването/получаването на тази сума при начална липса на
основание. Съгласно константната съдебна практика, ищецът следва да докаже извършено
плащане в твърдения размер, а ответникът по делото следва да установи наличието на
правно основание за получаване на претендираната сума (Решение № 556 от 13.07.2010 г. по
гр. д. № 46/2009 г., ВКС, IV ГО; Решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., ВКС,
II ТО, и др.).
В настоящия случай заплащането на исковата сума от 74,00 лева е доказано с
представеното по делото Месечно извлечение по разплащателна сметка на ищеца в „Банка
ДСК“ АД за периода от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г., видно от което, заемателят е превел на
заемодателя на 14.01.2022 г. сумата от 874,00 лева с референция: пълно погасяване. От
ответника с отговора на исковата молба е признато плащане по процесния договор за кредит
в размер на 873,64 лева на 14-ия ден от сключването на същия. Въпреки обаче посоченото от
ответника, че с отговора на исковата молба представя справка за плащанията по договора,
такава не е представена и по делото не са налични доказателства за заверяване на сметката
на заемодателя именно с твърдяната сума от 873,64 лева. При това положение съдът приема,
че цялата преведена сума от 874,00 лева е постъпила по банковата сметка на настоящия
ответник. В отговора на исковата молба не се твърди и към датата на превода – 14.01.2022 г.,
за заемателя да са били възникнали задължения за плащане по други пера на договора за
кредит. Следователно, след приспадане на сумата от 800,00 лева, дължима за погасяване на
главницата по кредита, остава сумата от 74,00 лева, преведена от заемателя за погасяване на
неустойката по чл. 6.1 и 6.2 на Договор за паричен заем Кредирект № 600642/30.11.2021 г.
С т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. е прието, че хипотезата на
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт.
Уговорената в чл. 6.1 и 6.2 на Договор за паричен заем Кредирект №
600642/30.11.2021 г. неустойка за неизпълнение на договорно задължение съдът счита за
противоречаща на добрите нрави. Съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. В мотивите на т. 3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК е разяснено, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора,
като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството
им на парични или непарични и размерът на задълженията, обезпечени с неустойката, вид
на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В конкретния казус неустойката не обезпечава изпълнението на главното задължение
и не е предвидена като обезщетение в случаите на просрочие и неизпълнение на същото - т.
3
е. няма предвидените в чл. 92 ЗЗД функции, в какъвто случай вредите от неизпълнението не
е нужно да се доказват. Тя е представена от кредитора като санкционна - при неизпълнение
на договорно задължение, но не зависи от вредите от това неизпълнение, дължи се и когато
такива няма и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.
Същевременно, договорената в размер на 1437,20 лева неустойка, съпоставена със заемната
сума, възлиза на 179,65% от последната, което я прави необосновано висока в нарушение на
принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Освен това,
предвидените в чл. 33, ал. 1 на ОУ многобройни и на практика почти неизпълними
изисквания (за банковата гаранция – да обезпечава задължение в размер на 2 пъти общата
сума за главница и лихви по договора за кредит за срок от сключването му до 6 месеца след
падежа на последната вноска; за поръчителите - за размер на заплата на един поръчител
поне 7 пъти по-висок от минималната такава, а на двама, за всеки от тях, поне 4 пъти по-
висок от минималната заплата), свързани с набавянето на ред документи, с изключително
кратък тридневен срок за изпълнение, създава само по себе си предпоставки за
неизпълнението на поставените изисквания от заемателя и начисляване на неустойката,
която се явява сигурна печалба за заемодателя – още повече, че според ал. 2 на чл. 31 от ОУ,
заемодателят си запазва и правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали
предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема. Включена към погасителните
вноски, въпросната неустойка води до скрито оскъпяване на кредита при заобикаляне на
императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР, като съдът
намира, че именно последното е и целта, с която клаузите за нея са въведени в договора. С
оглед на изложеното, чл. 6.1 и 6.2 от процесния договор за кредит, с които разглежданата
неустойка е предвидена, се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП – за
което съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, както и накърняващи добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което са нищожни.
Полученото по нищожна договорна клауза, както беше посочено по-горе, подлежи на
връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за претендирания размер от
74,00 лева.
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв
за присъждане на сумата от 74,00 лева ведно със законната лихва върху същата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.01.2024 г., до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски се следват на ищеца. Процесуалният представител
на последния - адв. П. Н., претендира сторени такива за платена държавна такса в размер на
50 лева, както и присъждане в негова полза на възнаграждение за оказана адвокатска помощ
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в размер на 400,00 лева.
Доводите на процесуалния представител на ответника, че исканото възнаграждение
за адв. Н. не следва да бъде възлагано върху ответната страна поради злоупотреба с право,
съдът намира за неоснователни. Макар че съгласно чл. 210, ал. 1 от ГПК, ищецът може да
предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на
същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, това е негово
право, а не задължение. Само по себе си завеждането на две съдебни дела по сходен казус
вместо едно не може да доведе до формиране на извод за злоупотреба с право. Цитираната в
молба вх. № 69938/02.09.2024 г. съдебна практика е неотносима към настоящия случай, тъй
като касае множество предявени от един и същи ищец срещу един и същи кредитор почти
идентични искове, с разлика единствено в размера на претендираното вземане.
В практиката на ВКС е изяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
4
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната
предварително да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна
помощ. В случая договор за оказване на адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв е представен, като въпреки посочената в него конкретна сума, съдът не е обвързан с
нея, а следва да присъди възнаграждение, съобразено с фактическата и правна сложност на
делото. Съобразявайки тази сложност обаче, настоящият съдебен състав приема, че
посочената в договора сума от 400 лева следва да бъде присъдена в полза на адв. Н.. В тази
връзка съдът намира за неоснователно направеното с молба вх. № 69938/02.09.2024 г.
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от ответната страна.
Съдът намира за неоснователно и направеното от ответника възражение, че
доверителят на адв. Н. е декларирал пред последния неверни данни, поради което
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ не следва да се присъжда,. Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в Определение № 515 от 02.10.2015 г. по ч. т. д. №
2340/2015 г., постановено от I ТО, Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. №
2266/2016 г., постановено от I ГО, и др., договарянето на осъществяваната от адвоката
правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по
делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ
по чл. 38, ал.1 ЗАдв обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Когато обаче противната страна твърди, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае наличието на
поддържаното основание. В настоящото производство доказателства в тази насока от
ответника не са представени.
В полза на адв. Н., на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева; в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените разноски за платена държавна такса в размер на 50,00
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, „С. к.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., бул. .... № ..., ет. ...., да заплати на В. П.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет. ..., ап. ..., сумата от 74,00 лева
(Седемдесет и четири лева), представляваща недължимо платена вноска за периода от
30.11.2021 г. до 14.12.2021 г. за неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 6.1 и 6.2 от
Договор за паричен заем Кредирект № 600642/30.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „С. к.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., бул. .... № ..., ет. ....,, да заплати на В. П. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет. ..., ап. ..., сумата от 50,00 лева (Петдесет
лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, включващи платената
държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, „С. к.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., бул. .... № ..., ет. ....,, да
5
заплати на адвокат П. Й. Н., член на Адвокатска колегия – Варна, рег. № **********, със
служебен адрес: гр. В., бул. „.....“ № ...., ет. ...., офис ....., сумата от 400,00 лева
(Четиристотин лева), представляваща възнаграждение за оказана адвокатска помощ по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на В. П. С., ЕГН **********, ищец по гр. д. № 710 по описа
за 2024 г. на Районен съд – Варна, 52-ри състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6