Решение по дело №846/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

гр. Харманли  13.ІІ.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет и първи януари , две хиляди и двадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно осно-вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

Ищеца “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,  ЕИК .... гр. София, чрез пълномощника Ц.П. - юрисконсулт, твърди че на 14.VІІІ. 2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД (Заемодател) и С.Н.С. (Заемател), бил сключен Договор за паричен заем с № 3014435, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя.  С подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000.00лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.

Сочи се , че реда и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора и условията към него. Съгласно клаузите на договора, страните постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.  Погасителните вноски, които Заемателят се задължил да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита било договорена в размер на 1173.96лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 173.96лв.  сочи се , че съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем,  Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 11.V.2018г. на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 130.44лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 13.ІХ.2017г, а падежът на последната погасителна вноска е 11.V.2018г.

Твърди се, че с подписването на Договора за заем Заемателят удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.

Твърди се , че на основание сключения Договор за паричен заем и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт” АД, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45.00лв., която била начислена .

Сочи се, че съгласно чл.4 ал.1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, но не сторил това. С оглед на това, съгласно уговореното от страните в чл.4 ал. 2 от договора, на С. била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1011.33лв., за която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 112.37лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка било с конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят била в общ размер на 242.81лв.

Твърди се, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 14.ІХ.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 124.95лв., който бил съвкуп-ност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Твърди се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена била в размер на 252.00лв., с която били  по-гасени както следва: неустойка за неизпълнение: 112.37лв., такса разходи: 36.00лв., договорна лихва: 33.34лв. и главница: 70.29лв.

Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска -  11. V.2018г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

 

Проц.представител на ищеца твърди,че на 01.VІІ.2018г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.ХІ. 2010г, сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД. По силата на това Приложение вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3014435/14.VІІІ.2017г. , било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че процесния договор за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Сочи се, че „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ... е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ....

Твърди се, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.ХІ.2010г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/ 3014435 от 04.VІІ.2018г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес, което се върнало в цялост. На 22.VІІ.2019г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/ 3014435 за извършената цесия чрез куриер, което видно от известието за доставяне, е получено лично от ответника.

Към искова молба се представя копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/ 3014435 от 22.VІІ.2019 г, което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. (Сочи съдебна  практика в тази насока.)

Проц. представител сочи че във връзка в възникналия правен интерес, ищцовото дружество депозирало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. 437/2019г., по описа на Районен съд - Харманли е издадена Заповед за изпълнение за сумите от главница 929.71лв., договорна лихва 140.62лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 898.96 лв., обезщетение за забава в размер на 124.95лв. и такса разходи в размер на 9.00 лв. или обща сума в размер на 2103.24лв. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обусловило правния ни интерес от депозирането на настоящата искова молба.

 

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено установено по отношение на ответника С.Н.С.  ЕГН ********** ***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК ... следните суми: 929.71лв.- представляващи главница по договор за паричен заем; 140.62лв.- представляваща договорна лихва за периода от 13.ІХ.2017г. до 11.V. 2018г. (падеж на последна погасителна вноска); 9.00лв. -представляващи такса разходи; 898.96лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за пе-риода от 13.Х.2017г. до 11.V.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); 124.95лв.-представляващи обезщетение за забава за периода от 14.ІХ.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се присъждане на разноските направени  по исковото и заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответника С.Н.С. не е депозирал отговор на исковата молба. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.В съдебно заседание, редовно призован -  не се явява и не изпраща процесуален представител.

 

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постано-вяване на неприсъствено решение, а именно - ответника не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищцовото дружество искане за постановяване на неприсъствено решение намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен,  да се уважи.

 

Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че  съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ размер на 92.06лв.,предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК (внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение ).

 

С оглед изхода на делото,на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е допринесъл за тях .По изложените съображения на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 158.94лв. внесена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл.239 ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК съдът,

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.Н.С.  ЕГН ********** ***, че вземането на “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. бул.” ... “ № ..., представлявано от Д. Б.,  за сумите както следва: 929.71лв.- представляващи главница по договор за паричен заем; 140.62лв.- представляваща договорна лихва за периода от 13.ІХ.2017г. до 11.V. 2018г. (падеж на последна погасителна вноска); 9.00лв. -представляващи такса разходи; 898.96лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.Х.2017г. до 11.V.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); 124.95лв.-представляващи обез-щетение за забава за периода от 14.ІХ.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 08.V.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издаден Запавед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №  262 / 27.V.2019г. по ч. гр. дело № 437 по описа на РС Харманли за 2019г. -  СЪЩЕСТВУВА.

 

ОСЪЖДА С.Н.С.  ЕГН ********** ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,  ЕИК ....., гр.София, сумата от 92.06лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 437   по описа та РС Харманли за 2019г, която сума е включена в издадената от съда Заповед № 262 / 27.V.2019г.

 

ОСЪЖДА С.Н.С.  ЕГН ********** ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,  ЕИК ..., гр.София, деловодни разноски за исковото производство в размер на 158.94лв. внесена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                         Районен съдия: ........................