Р Е
Ш Е Н
И Е
260004/10.5.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 4998 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.И.В. срещу Наказателно постановление № 03-009242 от 16.03.2018
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв.
за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.
Във
въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснато нарушение на процесуалните правила
и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
своя процесуален представител адв. К.К., който поддържа жалбата. Изразява
становище за незаконосъобразност на наказателното постановление поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване на процесуалните правила на санкционираното лице, и нарушение на
материалния закон. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.
Моли за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител Дарина Ошавкова – началник отдел АИПО в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, която моли за потвърждаване на наказателното
постановление, акцентирайки в своята пледоария върху това, че нарушението е
доказано по несъмнен начин. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 13.02.2018 г. била извършена проверка на
строителен обект – жилищна сграда в кв.Аспарухово, СО“Боровец Север“, с ПИ
1013.5401.2580, собственост на въззивника В.. Установило се, че на обекта се
извършват строителни дейности. Проверката била във връзка с възникнал инцидент
по време на отливане на плоча, при който пострадал П.З.Д.. На место било
установено да полага труд лицето Н.У..
Служебно
било обявено съществуването на трудово правоотношение, но с Решение на Адм.съд
– Варна по адм. д.№ 1187/18 г. постановлението за обявяване на трудово
правоотношение било отменено.
На
07.03.2018 г. св. Н.И.И., приемайки че въззивникът е осъществил състав на
нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, съставил АУАН, който бил връчен на упълномощен
представител – Преслав Илиев Петков.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 16.03.2018 г. директорът на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се
установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени
средства: показанията на св. Н.И.И., П.М., Н.У., В.Г., както и писмени
доказателства: Решение № 2101/02.11.2018 г. на АдмС – Варна, Разпореждане №
2570/21.02.2019 г. на ВАС, и приложените към него декларации от П. Недялков,
писмо до изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Варна, констативен
протокол от 13.02.2018 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 16, том 2, рег. № 5605, дело №
189/2016 г., писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна до кмета на район
Аспарухово, разрешение за строеж № 84/02.06.1988 г. издадено от кметство
Аспарухово, постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение
и заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“.
Съдът
кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. Н.И.И.
и св. П.М. и У. изцяло като обективни и достоверни, доколкото същите не
съдържат противоречия в себе си и такива помежду им, последователни и логични
са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът
намира всички представени по делото писмени доказателства за достоверни и допринасящи
за разкриване на обективната истина по делото.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по
делото са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
актосъставителя и по-конкретно показанията на св. У., който заявява, че не е
имал никакви уговорки с жалбоподателя, съдът намира, че следва да изключи от
доказателствената съвкупност съставения АУАН.
От правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН
7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът
в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма, като от събраните по делото
гласни и писмени доказателства не се установи, че св. У. е бил в трудово
правоотношение с жалбоподателя.
Действително се установява, че лицето е
изпълнявало трудови функции свързани с извършването на довършителни строителни
работи в проверявания обект. Въпреки това от показанията на св. У. се
установява, че той не е правил уговорки с него за работа с жалбоподателя В.В..
Съгласно легалната дефиниция на §1, т.1 от
КТ, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. Следователно за да има качеството работодател, следва физическото
лице да е наело друго лице по трудово правоотношение. Без да има трудово
правоотношение не може да има качеството работодател. Трудовото правоотношение
се характеризира с наличието следните елементи: две страни (работодател и
работник); определено място на работа; заемането на конкретно определена
длъжност; определено трудово възнаграждение с постоянен характер; периодичност
на заплащането; продължителност на работния ден - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ.
Освен това не всяко заплащане на труд е плащане по трудово правоотношение, като
не следва да се изключва утвърденото в правния мир наличие на редица други
договори като договор за поръчка, договор за изработка и др.
До настоящия момент не са събрани каквито и
да е било доказателства за това въззивникът В. да е наел по трудово
правоотношение работници, включително лицето У. или да е упълномощил трети лица
от негово име и за негова сметка да наемат работници за извършване на ремонт на
обекта. Както е посочено и в Решение на Административен съд – Варна по тяхно
адм.д.1187/2018г., пълномощното за това следва да изрично.
Жалбоподателят В.В. е наказан за нарушение,
което не е извършил, и НП следва да бъде отменено и поради неправилно
приложение на материалния закон.
По административнонаказателната
преписка са налични доказателства /декларации и писмени обяснения/, от които се
установява, че ремонтните дейности са възложени не от наказаното лице В.В., а
от неговия зет – Преслав Илиев Петков, като работниците на обекта са наети от В.С.Г.,
на когото Петков е възложил извършването на ремонта. Оттук с основание може да
се заключи, че именно Преслав Петков е встъпил в правоотношение с лицето В.С.Г.,
което обаче е гражданско, а не трудово по характера си, видно от неговия
предмет – извършване на определени СМР на строителен обект. В случая не става
въпрос за изпълнението /безсрочно или за договорен срок от време/ на конкретни
повтаряеми се трудови задължения на установено работно място при фиксирано
дневно и седмично работно време и при изплащане на определено трудово
възнаграждение, а само за постигането на конкретно определен между страните по
договора резултат /ремонт на покрива и други належащи ремонтни работи по
сградата, вкл. и полагане на бетон, там където е нужно/ срещу заплащането за
този резултат на договорено възнаграждение. Именно в естеството на дължимата
престация е основната разлика между трудовия договор по чл. 61 КТ и гражданския
договор за изработка по чл. 258 ЗЗД - докато при трудовия договор става въпрос
за договорено между страните осъществяване на повтарящи се многократно и
систематично във времето едни и същи трудови функции без необходимостта от
посочване на определен от страните краен резултат, то при договора за изработка
се дължи постигането на конкретно договорен резултат - изработването на нещо по
уговорка между страните, като с осъществяването на резултата и изплащането на
уговореното за него възнаграждение се прекратява и съществуващото между тях
гражданско правоотношение, което е изпълнило своето предназначение.
По
разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски
се поражда за въззивната страна.
Процесуалният представител на въззиваемата
страна е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК (приложим по
арг. от чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК) на претендираното от въззивната
страна адвокатско възнаграждение. Въззивникът претендира присъждане на
разноски, като са представени доказателства (договор за правна защита и
съдействие) за извършени разноски в размер на 450 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимото в случая адвокатско възнаграждение
възлиза на сумата от 450 лв. Доколкото по делото са проведени две съдебни заседания
и предвид обстоятелството, че възнаграждението е определено към минималния
размер, възражението за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009242 от
16.03.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
с което на В.И.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000
лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА АНО - ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА, ДА
ЗАПЛАТИ на В.И.В., ЕГН **********, адрес *** сумата от 450 лв. (четиристотин и
петдесет лева), представляваща направени във въззивното производство разноски,
на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД: