РЕШЕНИЕ№260285
15.02.2021 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, гражданско
отделение, LVI-ти граждански състав, в открито заседание на първи февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
АСЕНИКОВА
при
секретаря Милена Манолова, като разгледа докладваното от съдия Асеникова
гражданско дело № 7448 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, пр.
1 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на В.Т.В., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адвокат М.И., съдебен
адрес: ***, против Териториално
поделение „Държавно ловно стопанство Ропотамо“ към „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП – гр. Сливен, БУЛСТАТ 2016176540222, седалище: гр. Бургас,
ж.к. ,,Изгрев“, № 170, представлявано от директора инж. Б. Цвятков, с която
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за: 1) отмяна на дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение“,
наложено със Заповед № ***/08.10.2020г. на Директора на ТП „Държавно ловно
стопанство Ропотамо“ към „ЮИДП“ ДП; 2) за признаване за незаконно на
дисциплинарното наказание „уволнение“,
наложено със Заповед № ***/26.10.2020г. на Директора на ТП „Държавно ловно
стопанство Ропотамо“ към „ЮИДП“ ДП, и за отмяната му; 3) за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност ,,***“; 4) за присъждане на сумата от 2865, 30 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода от 26.10.2020 г. до 18.01.2021 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба на 20.11.2020 г. до
окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че от
04.07.2017г. ищецът е работил в ответното предприятие на длъжност „***“ по
трудов договор за неопределено време № ***/03.07.2017 г., като с последващи
допълнителни споразумения трудовото му възнаграждение е било увеличавано.
Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед № ***/26.10.2020
г., считано от връчването й на 26.10.2020 г. Посочва се, че със Заповед № ***/09.09.2020 г. на ищеца било наложено дисциплинарно
наказание,,забележка“, а със Заповед № ***/08.10.2020 г. – ,,предупреждение за
уволнение“, за която са изложени съображения, че не е налице фактически състав
на нарушение предвид ползването на отпуск от ищеца, макар и устно разрешен, с
оглед на което неявяването му на работа не е виновно. Оспорва се и извършването
на нарушенията, посочени в заповедта за уволнение с доводи, че за посочения в
заповедта период ищецът не е отговарял за контрола в отдел 190в, който още от
14.09.2020 г. е бил прехвърлен на друг ***. Поддържа се, че искането за даване
на обяснения, както и приложения към него доклад, не съдържат конкретни факти,
въз основа на които ищецът да може да изложи надлежни обяснения, но въпреки
това той е дал такива. Навеждат се доводи, че заповедта за уволнение не
отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като в нея липсват мотиви за
издаването й, а са използвани общи фрази, цитирани са норми от Закона за
горите, без да се посочи връзката между нормативно посоченото задължение на
ищеца и осъществените от него конкретни деяния, които да е възможно да се
квалифицират като дисциплинарно нарушение. Поддържа се, че от посочения в
заповедта период на неизпълнение на трудовите задължения на ищеца не става ясно
кога е извършено конкретно дисциплинарно нарушение. Сочи се, че липсват
конкретни факти, въз основа на които ищецът да е бил длъжен да упражнява
контрол, както и конкретно негово поведение, което от обективна и субективна
страна да съставлява дисциплинарно нарушение. Твърди се, че след прекратяването
на трудовото му правоотношение с ответника ищецът е останал без работа, а
брутното трудово възнаграждение, което е получил за м. септември 2020г., е в
размер на 1041.93 лв. Представени са писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника
Териториално Поделение „Държавно ловно стопанство Ропотамо“, чрез пълномощника
юрисконсулт М. Т., която оспорва предявените искове като неоснователни.
Навеждат се доводи, че при издаването на оспорените заповеди са спазени всички
материални и процесуални правила. Посочва се, че ищецът не е възразил против
начина, по който са поискани обясненията, като в депозираните от него обяснения
не се твърди, че сечта е извършена през почивните дни или в дните на ползван от
него отпуск. Отбелязва се, че служителят Й. Д. отговаря само за добитата и експедирана
дървесина на временния склад,
но не и за охраната на участъка и дисциплината при сечта на дървесина от
работниците-секачи, което е част от длъжностната характеристика на ищеца.
Излагат се съображения, че извършеното от ищеца нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в бездействие и липса на контрол по отношение на
възложените му задължения по охрана на участъка и дисциплината при добив на
дървесина, е безспорно установено. Оспорват се изложените в исковата молба
фактически обстоятелства относно ползването на разрешен отпуск, като се сочи,
че дори и нарушението да е било допуснато по време на отпуск или в почивните
дни, то ищецът е бил длъжен веднага след това да уведоми ръководството за
наличието на извършено нарушение. Претендират се разноски. Представени са
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат И.,
която моли за уважаване на предявените искове.
В съдебно заседание ответното дружество се
представлява от юрисконсулт Томова, която моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“:
Със Заповед № РД *** от 08.10.2020
г. на директора на ответното Териториално поделение „Държавно ловно стопанство
Ропотамо“ към „Югоизточно държавно предприятие“ ДП – гр. Сливен, издадена на
основание чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, връчена на ищеца В.Т.В. на 08.10.2020 г., му
е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за това, че на 30.09.2020 г., без да получи разрешение
от прекия си ръководител, без да бъде издадена заповед за платен годишен отпуск,
както и без наличие на други причини за отсъствие, не се е явил на работното си
място в началото на установеното работното време – 8:00 часа.
Преди налагане на дисциплинарното
наказание, на 02.10.2020 г. работодателят е поискал от ищеца да даде писмени
обяснения защо на 30.09.2020 г. при започване на работния ден в 08:00 часа не е
бил на работното си място. На 02.10.2020 г. ищецът е изложил пред работодателя
писмени обяснения, че на 29.09.2020 г. със знанието на зам.-директора г-н Г. и
на прекия началник г-н В. е пуснал заявление за ползване на платен годишен
отпуск на 30.09, 01.10 и 02.10, а на 30.09, след 08:00 часа, е бил уведомен, че
отпускът не му е разрешен.
Не се спори между страните, че на
29.09.2020 г. ищецът е подал заявление до директора на ответното предприятие за
ползване на платен годишен отпуск в размер на 3 дни, считано от 30.09.2020 г. Не
се твърди и не се установява по делото работодателят да е издавал писмена
заповед за разрешаване ползването на така заявения от ищеца платен годишен
отпуск. Безспорно е също, че на 30.09.2020 г. ищецът не се е явил на работа. Няма
спор и по това, че служебният автомобил, който ищецът е използвал за изпълнение
на служебните си задължения, е бил повреден, поради което е бил оставен в
сервиз за ремонт в периода 28.09.2020 г. – 01.10.2020 г. Спорно по делото е правонозначимото
обстоятелство, изтъкнато в исковата молба като основание за отмяна на
наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, дали
неявяването на ищеца на работа е невиновно,
По делото е представено заявление
вх. № ЧР 09-188.29.09.2020 г., подписано от ищеца и адресирано до работодателя,
за ползване на платен годишен отпуск в размер на 3 дни, считано от 30.09.2020
г. Липсва резолюция в графата „мнение на прекия ръководител“. В горната част на
заявлението е положен подпис срещу печатно изписаното „разрешавам“, над което е
изписано ръкописно „не разрешавам“ – без посочване на дата.
По делото са приложени 16 броя
заявления за ползване на платен годишен отпуск от ищеца в периода между
04.12.2017 г. и 03.04.2020 г., като между страните не се спори, че някои от тях
не са били подписани и подавани лично от ищеца. От прегледа на тези писмени
доказателства се установява, че: 1) четири от заявленията са били подадени в
самия ден, посочен като начало на отпуска, и в същия ден е било разрешено
ползването му; 2) други четири от заявленията са били подадени в деня,
предхождащ началото на отпуска, и в същия ден е било разрешено ползването му; 3)
в пет от заявленията липсва резолюция в графата „мнение на прекия ръководител“;
4) по нито едно от заявленията няма постановен отказ за разрешаване на отпуска.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите М.К. – на длъжност „ръководител
обект“ при ответника, и С. В. – на длъжност „началник горскостопански участък“
при ответника, които сочат противоречиви факти относно обстоятелствата, при
които е било наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“.
Свидетелят М.К. обяснява, че в края на
септември 2020 г. той и ищецът заедно са пуснали заявления за ползване на три
дни от платения годишен отпуск за 2020 г. не само поради това, че работодателят
е искал неизползваните дни от отпуска да бъдат „изчистени“, но и заради това,
че служебният им автомобил „Лада Нива“, рег. № А1539КС, е бил повреден и
оставен в сервиз в гр. Бургас. Свидетелят отбелязва, че двамата с ищеца е
нямало как да изпълняват служебните си задължения без този служебен автомобил,
който са използвали, за да достигнат до съответните горски участъци, като в
деня на подаване на заявленията са ходили до сервиза, но автомобилът още не е
бил готов. Свидетелят К. разказва, че преди подаване на заявленията двамата с
ищеца са срещнали началника на участъка – С. В., пред сградата на управлението
в гр. Бургас, където му разказали за проблема със служебния автомобил, при
което той заявил устно съгласието си двамата да ползват платен годишен отпуск. За
намерението си да ползват платен годишен отпуск двамата били споменали и на
зам.-директора Г. Г., който също дал устното си съгласие. След това двамата
подали заявленията си за отпуск в отдел „Личен състав“, където ги приели, без
да кажат нищо, но на следващия ден се обадили на свидетеля К., за да го
уведомят, че отпускът и на двамата не е разрешен, а свидетелят от своя страна с
големи трудности се свързал с ищеца по телефона, за да му съобщи за това. Свидетелят К. изтъква, че в продължение на 30 години
винаги му е бил разрешаван отпуск и никога не му се е случвало да получи отказ,
а случилото се в края на септември 2020 г. е единствен случай, при който не е
разбрал причината за отказа.
Свидетелят С. В. посочва, че в
качеството си на изпълняващ длъжността „началник горскостопански участък“ е пряк
ръководител на ищеца. Разказва, че на 29.09.2020 г., на излизане от
управлението срещнал ищеца и М.К., които му заявили, че са в отпуск, без да
искат неговото мнение, без да питат дали има задачи за тях и без да му
представят за утвърждаване заявление за отпуск. Свидетелят споделя, че е знаел
за повредата на служебния им автомобил, но отбелязва, че стопанството има още
10 служебни автомобила.
Съдът, като прецени показанията на
двамата свидетели при условията на чл. 172 ГПК – с оглед на всички други данни
по делото и като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, намира, че в
тази част следва да кредитира показанията на свидетеля М.К.. Същите са
добросъвестно изложени и съответстват на установените по делото обстоятелства.
Следва да се има предвид и това, че свидетелят е служител при ответното
предприятие, което придава висока доказателствена стойност на заявените от него
факти, които съвпадат с описаното от ищеца в исковата молба. Освен това в
останалата им част показанията на свидетеля К. съдържат и неблагоприятни за
ищеца факти (относно неизпълнението на служебните му задължения), което им
придава достоверност и надеждност. При това житейски нелогично и
неправдоподобно звучи изразеното от свидетеля В. възмущение от това, че ищецът
му заявил, че е в отпуск – без да иска мнението му и без да пита дали има
задачи за него, при положение че свидетелят е пряк началник на ищеца, но не
споделя при срещата пред управлението да е изразил несъгласието си за ползване
на отпуск или да е заявил, че има задачи за възлагане на ищеца.
Неявяването
на работа е изрично посочено в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ като
нарушение на трудовата дисциплина. Съобразно чл. 186 КТ нарушението на
трудовата дисциплина представлява виновно неизпълнение на трудовите
задължения, което се наказва с предвидените в кодекса дисциплинарни наказания.
От езиковото, логическо и систематическо тълкуване на посочените правила може
да се направи извод, че не всяко неизпълнение на трудовите задължения може да
се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина, което да подлежи на
наказване с предвидените в КТ дисциплинарни наказания. Наред със своите
обективни признаци, дисциплинарното нарушение се отличава и със своя субективна
страна – вината. Вината в гражданското право не е субективното отношение на
дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното право), а
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на
определена категория лица (напр. добрия стопанин, добрия работник и др.) с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й (така Решение № 367
от 18.11.2013 г. по гр. д. № 1357/2012 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 542 от 07.02.2012 по гр. д. №1083/2010
г., IV г.о. на ВКС, Решение № 348 от 11.10.2011 по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о. на
ВКС). С оглед на изложеното и въз основа на
гореустановената фактическа обстановка, съдът намира, че с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й ищецът е положил дължимата грижа
съобразно абстрактния модел за поведение на добрия работник, за да се увери, че е освободен от задължението да се
яви на работа на 30.09.2020 г. поради ползването на платен годишен отпуск,
разрешен устно от прекия му началник и от зам.-директора на предприятието и
заявен за ползване съобразно волята на работодателя да се „изчистват“
неизползваните дни, както и предвид обстоятелството, че служебният му автомобил
е повреден, което обуславя невъзможността му да изпълнява трудовите си
задължения на „***“ в поверените му горски участъци, до които следва да се
придвижи. Установено е по делото, че е практика на работодателя да разрешава
отпуск, който не е заявен три дни преди началото му, а в деня, предхождащ
началото на отпуска, и дори в самия ден, посочен като начало на отпуска.
Установява се още, че в ответното предприятие няма практика заявеният за
ползване платен годишен отпуск да не бъде разрешаван, както и че получаването
на положително мнение на прекия ръководител не е задължително условие за
разрешаването на отпуска. В процесния случай убеждението, че отпускът ще бъде
разрешен, е обусловено и от заявената воля на работодателя да се „изчистват“
неизползваните дни от платения годишен отпуск, което е своеобразна покана към
работниците и служителите да упражнят правото си да го използват, като подадат
заявление за това. Следва да се има предвид и обстоятелството, че на 30.09.2020
г. ищецът е бил в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения поради
повреда на служебния автомобил, който му е бил предоставен за придвижването му
до горските участъци, в които му е възложена работа. Дори и да се приеме, че
работодателят е разполагал с още 10 служебни автомобила, един от които е можело
да бъде предоставен на ищеца, и при положение че свидетелят В. като пряк
началник на ищеца признава, че е бил наясно с повредата на автомобила, то по
делото не се твърди и не се установява да е бил предложен или предоставен от
работодателя на ищеца друг автомобил за изпълнение на служебните му задължения
на 30.09.2020 г.
По изложените
съображения съдът намира, че не е налице виновно неизпълнение на
задължението на ищеца да се яви на работа на 30.09.2020 г., поради
което поведението му не може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение, което да подлежи на наказване с дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Ето защо предявеният иск правно основание чл.
357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за
признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна:
Със Заповед № ***/26.10.2020 г. на
директора на ответното Териториално поделение „Държавно ловно стопанство
Ропотамо“ към „Югоизточно държавно предприятие“ ДП – гр. Сливен, издадена на
основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – други тежки нарушения на трудовата
дисциплина, връчена на ищеца В.Т.В. на 26.10.2020 г., му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че за периода
от 14.09.2020 г. до 06.10.2020 г., като отговорник на охранителен
участък „Зидарово“ съгласно Заповед № РД 10-075/24.06.2019 г. на Директора на ТП
„ДЛС Ропотамо“, не е осъществил контрол на добива на
дървесина в обект 20-3, възложен на „***“
ЕООД с договор № 14/26.05.2020 г., като е допуснал да бъдат отсечени от
работниците на фирмата дървета от съседен подотдел - 190в, без да е
предвидена в него сеч и извън границите на разрешената дейност в подотдел 190б,
вместо в сечището, намиращо се в подотдел 190б, с което бездействие служителят
не е изпълнил задълженията си, визирани в чл. 190, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 2,
предл. 1 и т. 9 от Закона за горите като служител по охраната в своя
охранителен участък, както и основните
длъжностни задължения по
длъжностна характеристика, а именно: опазване на поверения му участък, следене
за спазване на правилата за сеч и при установени нарушения – издаване на
разпореждане за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на
нарушения. Посочено е, че с бездействието си и липсата на контрол върху
дейностите, които се извършват в участъка му ищецът е допуснал да бъде
извършена сеч на немаркирани дървета извън границите на подотдел 190б, който е
бил възложен за сеч на фирма „***“ ЕООД, като извършването на нерегламентирана
сеч е едно от тежките нарушения на Закона за горите, което се санкционира и най-строго.
Отбелязано е, че освен извършеното нарушение на трудовата дисциплина, което се
наказва с тази заповед, на служителя са наложени други две дисциплинарни
наказания: ,,Забележка“ и „Предупреждение за уволнение“ от работодателя със заповеди
№ РД 11-1/09.09.2020 г. и № РД ***/08.10.2020 г., които към момента са влезли в
сила.
Преди
налагане на дисциплинарното наказание, на 15.10.2020 г., работодателят е
поискал от ищеца в срок до 17:00 часа на същия ден, във връзка с установена
нерегламентирана сеч в подотдел 190в от работници на фирма „***“ ЕООД, да даде
писмени обяснения защо не е осъществил контрол по
спазване дисциплината на ползване на дървесина от работниците на изпълнителя ,,***“
ЕООД, като
е допуснал да бъде извършена сеч в подотдел 190в, без да е
предвиден за добив през 2020 г. Към искането за даване на обяснения е бил
прикрепен доклад вх. № АСД-09-172/09.10.2020 г. от Й. И. Д. – ***, в който е
посочено, че на 06.10.2020 г. при
приемане и експедиция в отдел 190б и 190г от обект 20-3 е
установил, че работници на „***“ ЕООД са излезли извън
границите на отдел 190б и са извършили сеч в отдел 190в, който също е маркиран,
но не е предвиден за сеч.
На 15.10.2020 г. ищецът е изложил
пред работодателя писмени обяснения, че след извършена ревизия на 14.09.2020г. в
обект 20-2, 20-3,
временният склад с добита дървесина е бил прехвърлен на колегата му Й.
Д., като за периода от 16.09.2020 г. до 27.09.2020 г. ищецът е ползвал платен
годишен отпуск, поради което към 06.10.2020 г., когато е установено нарушението
на работниците на „***“ ЕООД за нерегламентирана сеч в подотдел 190в, ищецът не
е отговарял за обекта, а освен това е обичайна практика на работниците на „***“
ЕООД да работят (секат) събота и неделя в отсъствието на ***.
По отношение на доводите на ищеца
относно опорочаването на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ съдът намира
следното. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Допустимо е в искане за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал.
1 КТ работодателят да препраща към други документи, в които нарушенията са
установени и уточнени (индивидуализирани). При оспорване изпълнението на
задължението по чл. 193, ал. 1 КТ е въпрос на доказване с допустими (предвидени
в ГПК) доказателствени средства за неизпълнение на какви трудови задължения са
поискани обяснения и по какъв начин – чрез посочване на какви техни признаци са
индивидуализирани нарушенията. В случаите, когато е установено, че
работникът/служителят е изслушан (поискани са му и той е дал обяснения), като не
е възразил, че не разбира поставените му въпроси за извършени от него нарушения
и е дал обяснения по документите, с които нарушенията са установени и
индивидуализирани, както и ако е направил признания (потвърдил е неизгодни за
него факти), че не е изпълнил свои конкретни задължения, за които по-късно му е
наложено дисциплинарно наказание, е спазено изискването на чл. 193, ал. 1 КТ
(Решение № 49 от 08.02.2011 г. по гр. д. № 824/2010 г., IV г. о. на
ВКС). Искането за даване на обяснения за констатираното
дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено с оглед осигуряване
възможност на защита на работника и същевременно с оглед възможност на
работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното
дисциплинарно нарушение, като обстоятелството дали на работника е предоставена
реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед
обстоятелствата на всеки конкретен случай (Решение № 137 от 02.03.2010 г. по
гр. д. № 20/2009 г., ІV г. о. на ВКС). В процесния случай съдът намира, че
фактите, посочени в поканата за даване на обяснения и приложения към нея
доклад, са достатъчно ясни, за да
може ищецът надлежно да упражни правото си на защита чрез даване на обяснения
по поставения въпрос – защо не е осъществил контрол по спазване дисциплината на
ползване на дървесина от работниците на изпълнителя ,,***“ ЕООД, като е допуснал да бъде извършена сеч в
подотдел 190в, установена на 06.10.2020 г. В искането за даване на обяснения
действително не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението от
страна на „***“ ЕООД, но в приложения доклад на Й. Д. е посочена датата на
установяването му – 06.10.2020 г, а с оглед характера на дисциплинарното
нарушение, осъществено под формата на бездействие – чрез допускане на незаконна
сеч, извършена на неустановена дата, съдът намира, че на този етап от
дисциплинарното производство – с искането за даване на обяснения, работодателят
не е могъл да посочи конкретна дата на извършване на сечта. В дадените
обяснения ищецът не е възразил, че не разбира поставения въпрос, а напротив –
дал е обяснения по повод установеното нарушение от страна на „***“ ЕООД, чието
фактическо извършване не е оспорил, като обясненията му обхващат периода от
14.09.2020 г. до 06.10.2020 г., посочен в заповедта за уволнение като период на
извършване на дисциплинарното нарушение, поради което не може да се приеме, че
правото на ищеца да се защити чрез даване на обяснения е било нарушено. С оглед
на изложеното съдът намира, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е изпълнена,
поради което спорът за законността на уволнението следва да бъде разгледан по
същество.
В производството по обжалване на
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ ответникът носи тежестта да
установи при условията на пълно и главно доказване извършването на посоченото в
заповедта за уволнение деяние (действие или бездействие), представляващо
виновно неизпълнение на трудовите задължения. Тук следва да се отбележи, че
предмет на разглеждане по същество е единствено
посоченото в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, за което са
поискани и дадени обяснения от ищеца, а именно за това, че за периода от
14.09.2020 г. до 06.10.2020 г. ищецът не е осъществил контрол на добива на
дървесина в обект 20-3, като е допуснал да бъдат отсечени от работници на „***“
ЕООД дървета от подотдел 190в. От ищеца не са искани обяснения и съответно не
му е наложено дисциплинарно наказание за посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства, че не е изпълнил задължението си веднага след ползване на
отпуск или след почивните дни да уведоми ръководството за наличието на вече
извършено нарушение, поради което тези обстоятелства са извън предмета на
делото и не са годни да обусловят законността на уволнението.
Съгласно посочените в заповедта за
уволнение разпоредби от Закона за горите лицата с лесовъдско образование, на
които са възложени функциите по опазване на горските територии, опазват
поверените им горски територии от незаконни ползвания (чл. 190, ал. 2, т. 1,
предл. 1), следят за спазването на правилата за сеч (чл. 190, ал. 2, т. 2, предл. 1) и издават разпореждания за
спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения в горските
територии (чл. 190, ал. 2, т. 9). Видно от представената по делото длъжностна
характеристика на ищеца като *** при ответното предприятие, сред основните му
длъжности задължения са да опазва поверените му горски територии от незаконни
ползвания (т 1, предл. 1); да следи за спазването на правилата за сеч (т. 2,
предл. 1); да издава разпореждания за спиране
и прекратяване на
дейности при констатиране на нарушения в горските
територии (т. 8). Със заповед № РД-10-075 от 24.06.2019 г. на директора на
ответното предприятие е разпределена площта на ГСУ „Извор – Аркутино“ по
охранителни участъци, като на ищеца В.Т.В. – ***, е разпределен I ОУ „Зидарово”, обхващащ отдели: 174, 175, 176, 186-част, 187, 189, 190, 191,
192, 1 93, 194, 195,
203, 204, 1205 с обща площ от 814.2 ха.
Не се спори между страните, че за
периода от 16.09.2020 г. до 25.09.2020 г. включително ищецът е ползвал разрешен
платен годишен отпуск. От представените по делото 16 броя заповеди за
разрешаване на платен годишен отпуск на ищеца е видно, че: 1) в 3 заповеди е
посочено лице, което да замества ищеца; 2) в 1 заповед е посочено, че не се
замества; 3) в 12 заповеди не е посочено кой ще е заместникът. В заповедта от
09.09.2020 г., с която на ищеца се разрешава ползването на платен годишен
отпуск за периода от 16.09.2020 г. до 25.09.2020 г., не е посочено лице, което
да го замества.
Приложена по делото е заповед № ***
от 14.09.2020 г. на директора на ответното предприятие за назначаване на
комисия, която да извърши проверка по дисциплината на ползване, извеждането на
сечта и инвентаризация за наличната дървесина, находяща се на временни складове
на 14.09.2020 г. в обект 20-2 и 20-3, които да бъдат прехвърлени по счетоводни
данни и наличности от материално-отговорното лице на обекта на И. И. – ***.
Представен е и протокол от 15.09.2020 г. от извършена инвентаризация за
наличната дървесина на временен склад в обект 20-2 и 20-3, изготвен от комисия,
в присъствието на М.К. – ръководител обект, като материално-отговорно лице за
инвентаризиращия се обект, като комисията е предложила наличната дървесина на
временни складове да бъде прехвърлена по счетоводни данни на И. И. – ***. Не се спори между страните, че в протокола от
15.09.2020 г. е допусната грешка, тъй като лицето, на което е прехвърлен временният
склад, не е И. И., а Й. Д. – също изпълняващ длъжността ***.
По делото е приложен протокол от
05.10.2020 г. за извършена на 01.10.2020 г. проверка от Регионална дирекция по
горите – гр. Бургас на дейността на ответното териториално поделение както по
документи, така и на терен, но сред проверените участъци липсва подотдел 190в,
а при проверката на подотдел 190б не е констатирана нерегламентирана сеч в
съседен подотдел 190в. Представен е доклад вх. № АСД-09-172/09.10.2020 г. от Й.
Д. – ***, в който е посочено, че на 06.10.2020 г. при приемане и експедиция в
отдел 190б и 190г от обект 20-3 е установил, че работници на „***“ ЕООД са
излезли извън границите на отдел 190б и са извършили сеч в отдел 190в, който
също е маркиран, но не е предвиден за сеч. Във връзка с този доклад е издадена
заповед на директора от 20.10.2020 г., с която е назначена комисия за
извършване на проверка за установяване на допуснати нарушения от „***“ ЕООД в
подотдел 190б. В изпълнение на заповедта е изготвен доклад от 21.10.2020 г. за
извършена проверка, при която е установено, че секачите на „***“ ЕООД са
излезли извън границите на подотдел 190б и са извършили сеч в подотдел 190в.
Въз основа на проверката е издаден констативен протокол № 080416 от 21.10.2020
г. с предписание за съставяне на АУАН. Съставен е акт № 069310 от 28.10.2020 г.
на нарушителя Г. С. И. за това, че на 05.10.2020 г., в землището на с.
Зидарово, отдел 190в и 190б, е отсякъл 5 броя дървета от дъб и цер без да са
маркирани с контролна горска марка в основата на пъна извън границите на
сечището, описано в технологичния план. Въз основа на акта е издадено
наказателно постановление № 778 от 24.11.2020 г., обжалваното пред БРС.
Съставен е акт № 069308 от 28.10.2020 г. на нарушителя Д. И. С. – лесовъд при „***“
ЕООД, за това, че на 06.10.2020 г., в землището на с. Зидарово, отдел 189г,
190б, 190в и 190г, не е спазил плана за добив на дървесина, като не е упражнил
контрол върху секачите и е допуснал да се извърши сеч на немаркирани дървета в
и извън предвиденото в технологичния план сечище. Въз основа на акта е издадено
наказателно постановление № 780 от 24.11.2020 г., влязло в сила.
От показанията на свидетеля М.К.
се установява, че той и ищецът са присъствали при извършване на проверката от
РДГ на 01.10.2020 г., като началникът В. им е показал, че секачите на „***“
ЕООД са излезли от границите на сечището по технологичния план. Изяснява, че през
месец септември 2020 г., когато ищецът за последно е ползвал разрешен платен
годишен отпуск, същият е бил заместван от Й. Д., който е бил определен за
заместник от началника на участъка. Обяснява още, че всеки път преди ползване
на платен годишен отпуск се извършва инвентаризация. Разказва още, че в
началото на октомври началникът В. е възложил на него и на ищеца да извършват
маркиране в с. Извор, което се намира на няколко километра от охранителния
участък на ищеца. Посочва, че двамата са приключвали с маркирането към 14:00 –
15:00 часа, след което не са извършвали обход в охранителния участ на ищеца, а
са се прибирали, тъй като теренът е много стръмен и е тежко цял ден да се
маркира. Свидетелят споделя, че ищецът винаги се намира около служебния
автомобил и не го е виждал да обикаля из охранителния му участък.
В показанията си свидетелят С. В.
обяснява, че в началото на октомври е възложил на ищеца и на М.К. ***, което се
намира много близо до охранителния участък на ищеца, но не им е забранил да
вършат и друга работа. Пояснява, че двамата служители сами решават как да
разпределят работата си на двете места. Отбелязва, че възложената в село Извор
работа не е била много и е можело да бъде свършена за няколко часа, след което
двамата да се върнат към другите си задължения. Споделя, че не е виждал ищеца
да извършва обход в участъка си, а при проверки винаги го е намирал в близост
до служебния автомобил.
Спорно по делото е обстоятелството
дали за посочения в заповедта за уволнение период от 14.09.2020 г. до
06.10.2020 г. ищецът е отговарял за контрола на сечта в подотдел 190в. В
отговора на исковата молба ответникът твърди, че с протокола на комисията от
15.09.2020 г., изготвен в изпълнение на заповедта на директора от 14.09.2020
г., е приета отсечената дървесина от отдели 189г, 204в, 190б, 190г. и комисията
не е установила отсечена дървесина в друг отдел, поради което и въз основа на това
признание съдът намира, че незаконната сеч в подотдел 190в не е била извършена на
14.09.2020 г. или на 15.09.2020 г. Установява се по делото, че за периода от
16.09.2020 г. до 25.09.2020 г. включително ищецът е ползвал разрешен платен
годишен отпуск, при който е бил заместван от Й. Д. – също заемащ длъжността ***,
поради което не може да се приеме, че в този период ищецът е имал задължението
да упражнява контрол върху добива на дървесина в подотдел 190в. Датите
26.09.2020 г. и 27.09.2020 г. са почивни дни (събота и неделя), а съгласно
представения по делото трудов договор работното време на ищеца е при петдневна
работна седмица, поради което и на тези дати ищецът не е имал задължението да
упражнява контрол върху добива на дървесина в подотдел 190в. В периода
28.09.2020 г. – 01.10.2020 г. служебният автомобил, който ищецът е използвал за
изпълнение на служебните си задължения, е бил повреден и оставен в сервиз за ремонт.
На 01.10.2020 г., при извършване на проверка от Регионална дирекция по горите,
началникът С. В. е показал на ищеца и на колегата му М.К., че секачите на „***“
ЕООД са излезли от границите на сечището по технологичния план, поради което
може да се приеме, че към тази дата процесното нарушение в подотдел 190в вече е
било извършено. В началото на месец октомври 2020 г. началникът В. е възложил
на ищеца и на колегата му М.К. да маркират дървесина в с. Извор, а съгласно
длъжностната характеристика на ищеца той е длъжен да изпълнява и други задачи,
възложени от ръководителите (т. 13). В съставените два броя актове за
установяване на административно нарушение и издадените въз основа на тях два
броя наказателни постановления са посочени дати на извършване на нарушението – 05.10.2020
г. и 06.10.2020 г. Горският надзирател Й. Д. е установил извършването на
незаконна сеч в подотдел 190в на 06.10.2020 г.
При тази фактическа обстановка
съдът намира, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно
доказване, че е налице посоченото в заповедта за уволнение бездействие от
страна на ищеца, което да представлява виновно неизпълнение на трудовите му
задължения, тъй като по делото не се доказа по категоричен начин нарушението
да е извършено по време, през което ищецът да е отговарял за контрола на сечта
в подотдел 190в.
В допълнение следва да се отбележи,
че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ не съответства на критериите,
заложени в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, за спазването на които съдът
следи служебно. При определяне на дисциплинарното наказание работодателят е
взел предвид тежестта на посоченото нарушение, но не и гореустановените обстоятелства,
при които е извършено, нито поведението на ищеца. При това в заповедта за
уволнение е отбелязано, че при издаването й е взето предвид дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със заповед № РД ***/08.10.2020
г., за която неправилно е посочено, че е влязла в сила, доколкото тя също е
предмет на оспорване в настоящото производство, като основанията за отмяната й
бяха изложени по-горе.
По изложените съображения съдът намира,
че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и за неговата отмяна се явява основателен, поради
което следва да бъде уважен
По иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност:
Уважаването на иска за признаване на уволнението за
незаконно и за неговата отмяна обуславя и основателността на иска за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност ,,***“ в ответното
предприятие.
По иска с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ:
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че за периода от 26.10.2020 г. до 18.01.2021 г. ищецът е останал
без работа поради незаконното уволнение. Безспорно е, че последното брутно
трудово възнаграждение, получено от ищеца за месеца, предхождащ уволнението, е
в размер на 1041, 93 лева. Ето защо на основание чл. 162 ГПК и съобразно
правилото на чл. 228 КТ съдът намира за изцяло основателен предявеният иск за
присъждане на сумата от 2865, 30 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода от 26.10.2020 г. до
18.01.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на
20.11.2020 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 780 лева
с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Районен съд – Бургас дължимите по делото държавни
такси в общ размер от 264, 61 лева, от
които по 50 лева за всеки един от трите уважени неоценяеми иска съгласно чл. 3
ТДТССГПК и сумата от 114, 61 лева, представляваща 4 % върху цената на уважения
оценяем иск съгласно чл. 1 ТДТССГПК.
Така мотивиран, съдът
Р ЕШ И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188,
т. 2 КТ дисциплинарното наказание „предупреждение
за уволнение“, наложено на ищеца В.Т.В.,
ЕГН **********,***, със Заповед № ***/08.10.2020 г., издадена от Директора на Териториално
поделение „Държавно ловно стопанство Ропотамо“ към „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП – гр. Сливен, БУЛСТАТ 2016176540222, седалище: гр. Бургас, ж.к.
,,Изгрев“, № 170.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „уволнение“,
наложено на ищеца В.Т.В., ЕГН **********,***,
със Заповед № ***/26.10.2020 г., издадена от Директора на Териториално
поделение „Държавно ловно стопанство Ропотамо“ към „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП – гр. Сливен, БУЛСТАТ 2016176540222, седалище: гр. Бургас, ж.к.
,,Изгрев“, № 170.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищеца В.Т.В., ЕГН **********,***, на заеманата
преди уволнението длъжност ,,***“ при Териториално поделение „Държавно ловно стопанство
Ропотамо“ към „Югоизточно държавно предприятие“ ДП – гр. Сливен, БУЛСТАТ
2016176540222, седалище: гр. Бургас, ж.к. ,,Изгрев“, № 170.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ Териториално поделение „Държавно
ловно стопанство Ропотамо“ към „Югоизточно държавно предприятие“ ДП – гр.
Сливен, БУЛСТАТ 2016176540222, седалище: гр. Бургас, ж.к. ,,Изгрев“, № 170,
да заплати на ищеца В.Т.В., ЕГН **********,***,
сумата от 2865,
30 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
за периода от 26.10.2020 г. до 18.01.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 20.11.2020 г. до окончателното изплащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 780 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Териториално поделение „Държавно
ловно стопанство Ропотамо“ към „Югоизточно държавно предприятие“ ДП – гр.
Сливен, БУЛСТАТ
2016176540222, седалище: гр. Бургас, ж.к. ,,Изгрев“, № 170, да заплати по
сметка на Районен
съд – Бургас сумата от 264, 61 лева, представляваща дължима държавна
такса върху уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 15.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ