РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. Варна , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20203110110271 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Б. П. П. Ф.” С.А., Франция,
рег. № *чрез „Б. П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. Мл. *, Бизнес Парк София, сгр. *, чрез процесуалния му представител – юрк. Н. М.,
срещу ПЛ. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. „А. С.“ № *обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 844,16 лв., представляваща предсрочно
изискуема неплатена главница по Договор за потребителски заем № *, сключен между „Б.
П.П.Ф. С.А.” П. чрез „Б.П.П.Ф. С.А.” клон Б. и ПЛ. П. Д., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2019 г. до
окончателното изплащане; сумата 51,79 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 05.04.2019 г. - 11.11.2019 г., които суми са предмет на заповед № * г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по
описа на ВРС, ХX - ти състав. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не
е настъпила предсрочната изискуемост на вземането към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК, сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати
горните суми.
В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски заем с
номер * г. е предоставил на ищеца кредит от 844,00 лв. на ответника ПЛ. П. Д., която
последният се е задължил да върне на 18 месечни погасителни вноски от по 57,02 лв..
Излага се, че уговореният годишен лихвен процент 26,31 % и ГПР от, 29,74 %. Сочи се, че
кредитополучателят не правил вноски по кредита, който считано от 05.04.2019 г. станал
предсрочно изискуем, като поканата за доброволно плащане била изпратена на адреса
деклариран в договора, съгласно чл.7 от който всички изявления на кредитора се считат за
узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Сочи, че в
условие на евентуалност предявява осъдителни искове, като моли исковата молба да се
1
счита за волеизявление за обявяване на кредита за изискуем. Тъй като ответникът не е
погасил задължението си, включително и след изпратена до него покана, ищецът депозирал
заявление, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в
законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо длъжника
дължимостта на горните суми. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ПЛ. П. Д. е подал отговор на исковата молба,
чрез назначения от съда особен представител адв. А. М., в който претенциите се оспорват по
основание и размер. Сочи се, че ответникът не е надлежно уведомен за настъпването на
предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит. Излага, че
уведомяването направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК
не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете.
В проведеното съдебно заседание ищецът не изпраща законен представител, не се
представлява, поддържа исковете с писмено становище.
В о.с.з. ответникът се представлява от назначения от съда особен представител, който
поддържа изразената позиция по спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията по които в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при действието на
актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен
интерес от водене на установителните претенции срещу ответника. Исковете са предявени в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже
следните правнорелевантни факти, от които се ползва – 1) наличието на валидни
облигационни връзки между страните по Договор за потребителски заем с номер * г.; 2)
изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят; 3) индивидуалното договаряне на условията по договора,
както и да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и
останалите такси, разходи и неустойки в съответствие с типични разходи на кредитора и
обичайна печалба; 4) изискуемостта на вземането за главница и мораторна лихва, както и
техния размер.
Между страните по делото няма обстоятелства, които да са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
За установяване валидното възникване на заемно правоотношение между ищеца като
кредитодател и ответника като кредитополучател, с исковата молба е представен * г., видно
от който страните са се договорили ищецът да предостави на ответника кредит в размер на
2
сумата от 844,16 лв. срещу задължение за връщане на 18 вноски от по 57,02 лв. Уговорен е
лихвен процент в размер на 26,31 % и ГПР от 29,74 % и обща стойност 1026,36 лв.
Доколкото процесният договор за кредит се явява частна хипотеза на заема за
послужване, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за валидното
въникване на кредитното правоотношение е предаването от заемодателя на заемателя
собствеността върху пари или други заместими вещи.
В тази връзка съгласно чл. 1 от ОУ към договора кредитополучателят се е съгласил
предоставеният му потребителски кредит да бъде изплатен на упълномощен търговски
партньор, както и че извършването на плащането по този начин съставлява изпълнение на
задължението на кредитора за преdoставяне на кредита, съставляващ плащане извършено от
името на кредитора и за сметка на кредитополичателя по дължимо и платимо вземане на
търговеца от кредитополучателя.
На страница първа от договора страните са приели, че финансираните с кредита стоки
и услуги са следните: телевизор Sand 40z11 на цена 389,00 лв., аксесоар за мобилен телефон
Halo Easy на цена 49,90 лв. и смартфон Samsung J6 с цена 299,00 лв. и застраховка
„Сигурност на плащанията“ с премия от 106,26 лв.
Така полагането на подписа на ответника върху договора от* г., в чл. 1 от ОУ към
който е уговорен специфичен начин за получаване на заемната сума, а именно чрез
заплащане на цената по сключен между него като купувач и трето-лице като продавач
договор за продажба на стоки и чрез финансиране на премията по застрахователна полица,
преценено в съвкупност с представения по делото фискален бон от 11.02.2019 г. (л 48)
издаден от „Т. Б.“ ЕАД, удостоверяващ, че търговецът е получил плащане от ответника на
стойност 737,90 лв. за битова електроника, която по вид и цена кореспондира напълно на
посочената в договора, както и с представения сертификат за застраховка „Закрила на
плащанията Плюс“ № * от дата 11.02.2019 г. (л. 22), съдът намира за установено по делото
усовяването на замената сума. Последното обстоятелство не е било и оспорено с отговора на
исковата молба, нито автентичността на волеизявленията на ответника направени с
полагането на подписа му под договора за кредит и застрахователния сертификат.
На следващо място доколкото процесният заем е такъв за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК, клаузите на специалния закон следва да бъдат преценени от съда
служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса
на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между
страните облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по смисъла на §
13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в
частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за
предоставяне на потребителя на необходимата писмена информация за съдържанието и
условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и обоснованост на
уговорените размери на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи
(такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
Запознавайки се с клаузите на договора съдът намира, че в случая претенциите на
3
ищеца - за главница, договорна (възнаградителна) лихва и обезщетение за забава са
договорени в съответствие с горепосоченият комплекс от императивни разпоредби, спазена
е и формата на договора и същият съдържа всички необходими реквизити по ЗПК, а
доказателства за противното не са посочени и приети по делото.
На следващо място ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането си по кредита, което ответникът изрично оспорва.
В тази връзка в чл. 3 от ОУ е уговорено при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането става
предсрочно изискуемо.
Съобразно т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от
наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните
последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до
длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд.
В случая от неоспореното заключение на назначената ССчЕ, което съдът кредитира
като пълно, обективно и компетентно се установява, че по кредита, който понастоящем е с
настъпил краен падеж, не са извършвани никавки погашения, поради което е изпълнено
договореното в чл. 3 от ОУ между страните обективно условие за отнемане преимуществото
на уговорения в полза на длъжника срок.
Във връзка с втората предпоставка за настъпване правните последици на
предсрочната изискуемост, а именно уведомяването на длъжника за това преди сезирането
на заповедния съд, представените по делото доказателства от страна на ищеца не могат да
обосноват положителен извод в тази насока.
Ищецът е представил в хода на настоящото производство единствено писмо с
обратна разписка (л.51-52), на която е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя.
Няма данни за връчване на уведомлението на всички известни адреси на длъжника, както и
посещенията на адреса, посочен в писмото, да са осъществявани в интервал от поне една
седмица между тях. По изложените съображения, съдът намира, че ищецът не е обявил
надлежно предсрочната изискуемост на длъжника, поради което възражението на ответника
в този смисъл е основателно.
Въпреки това, след подаване на заявлението на 25.11.2019 г. до датата на
приключване на устните състезания по настоящото дело – 10.05.2021 г., са падежирали
всички погасителни вноски по кредита, като е настъпил крайния падеж за заплащане на
задължението по договора за кредит – 05.08.2020 г., съобразно приложения погасителен
план. Този факт е от значение за спорното право и следва да бъде съобразен, на основание
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Посоченото разрешение в максимална степен съответства на целта на
заповедното производство, продължение на което е исковото такова по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Поради това не
съществуват пречки за кредитора да получи търсените суми, чието възникване и
изискуемост са доказани в исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, стига
тези суми да са в рамките на посочените в заявлението размери. В този смисъл са
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
От изложеното следва, че е настъпила изискуемостта на вземанията по кредита с
4
настъпване на крайния падеж на задължението.
Доказателства за изпълнение на това задължение от страна на ответника не са
ангажирани, поради което и с изтичане на договорения срок за ползване на заетата сума –
05.08.2020 г., същият дължи непогасената главница в пълния уговорен размер от 844,16 лв.,
предвид коментираният по-горе извод на вещото лице по ССчЕ, че по кредита не са
извършвани никакви погашения. Респективно претенцията за главница следва да се уважи
изцяло.
Вследствие на уважаване на иска за главница основателна се явява и акцесорната
претенция за законна лихва, считано от датата на подаване на заявелнието по чл. 410 от ГПК
– 25.11.2019 г.
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за периода 05.04.2019 г. -
11.11.2019 г. заключението на вещото лице сочи, че обезщетението за забава възлиза на
сумата от 44,32 лв., до който размер именно следва да се уважи предявения акцесорен иск, а
за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 51,79 лв. да се отхвърли като
неоснователен.
Предвид несбъдването на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането им,
съдът не следва да се произнася по заявените в условие на евентуалност осъдителни искове.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни,
като съдът следва да съобрази обстоятелствата, че ответникът реално не е сторил такива
доколкото е представляван от особен представител в процеса. В заповедното производство
на ищеца са присъдени разноски в общ размер от 62,33 лв., които с настоящото решение
следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлената част от иска за мораторна лихва до размер
от 61,81 лв., която сума следва да се присъди на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за сторени
разноски от 125,00 лв. за държавна такса, 300,00 лв. депозит за особен представител и 250,00
лв. депозит за ССчЕ, а предвид направеното с исковата молба искане съдът определя по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК на страната и юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв., или
общо 775,00 лв. След направените изчисления съдът намира, че в полза на страната
съобразно уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
768,54 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ПЛ. П. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „А. С.“ № *дължи на „Б. П.П.Ф.” С.А., Фр., рег. № * чрез
„Б.П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Мл. 4,
Бизнес Парк С., сгр. *следните суми: сумата 844,16 лв., представляваща предсрочно
изискуема неплатена главница по Договор за потребителски заем № *, сключен между „Б.
П.П.Ф. С.А.” П. чрез „Б.П.П.Ф. С.А.” клон Б. и ПЛ. П. Д., ведно със законната лихва
5
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2019 г. до
окончателното изплащане, сумата 44,32 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 05.04.2019 г. - 11.11.2019 г., които суми са предмет на заповед № * г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по
описа на ВРС, ХX - ти състав, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск за мораторна лихва
върху главницата за периода 05.04.2019 г. - 11.11.2019 г. за разликата над сумата от 44,32
лв. до пълния предявен размер от 51,79 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ПЛ. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „А. С.“ № * да заплати на
„Б. П.П.Ф.” С.А., Фр., рег. № * чрез „Б.П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. Мл. 4, Бизнес Парк С., сгр. *, сумата от 75,00 лв.,
представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС,
съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 768,54 лв., представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на особения представител на ответника за внесения от ищеца
депозит.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6