РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Кюстендил, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20201520101557 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“
ООД гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.
"Средец" №11, представлявано от инж. Б. И. – управител, чрез пълномощника
юрисконсулт Златина Петрова, против ЕМ. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. Радомир, ж.к. Автогара №9, ет.6, ап.15 и настоящ адрес – гр. Кюстендил, кв.
„Запад“ № 73, ет.2, ап.40, с правно основание на предявените искове - чл. 422, вр. чл.
415 от ГПК, за сумата от 474,16 лева, от които 400,09 лева главница по непогасено
задължение за доставена и отведена вода за периода от 27.11.2015г. до 29.10.2018г. и
лихва за забава в размер на 74.07 лева, начислена за периода от 06.02.2016г. до
21.11.2019г.
Според наведените доводи в исковата молба, ответникът Е.М. не е заплатил
задълженията си към ответника за процесния период, поради което ищецът, чрез своя
процесуален представител моли съда да постанови съдебно решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
"Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Перник посочената сума.
Поради невъзможност за връчване на съдебните книжа на ответника, на
последния е допусната правна помощ, която е заплатена от ищеца. В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител на ответника – адв.
1
Б.И.. Твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва всички
изложени в исковата молба факти и правни твърдения.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
От приложеното ч. гр. дело №1415/2019 г. по описа на РС - Радомир се
установява, че по заявление на ищеца, подадено по реда на чл. 410 от ГПК, съдът е
издал Заповед №1147/20.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумата от 474,16 лева, от които 400,09
лева главница по непогасено задължение за доставена и отведена вода за периода от
27.11.2015г. до 29.10.2018г. и лихва за забава в размер на 74.07 лева, начислена за
периода от 06.02.2016г. до 21.11.2019г., законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и 75,00 лева съдебни
разноски. На ответника-длъжник е връчена заповедта за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, във връзка с ал.7, поради което са дадени
указания на ищеца по настоящото, че може да депозира искова молба относно
установяване на вземането си. Същият е депозирал в законоустановения месечен срок
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
По делото е представена справка-извлечение №17361 към 21.11.2019г., от
която се установява, че "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Перник е начислило
на ответника Е.М. за периода 27.11.2015 г. – 29.10.2018 г. задължение на обща
стойност 474,16 лева с вкл. ДДС. В справката са цитирани номера на фактури, дати на
фактурите и отчетния период, за който са съставени, но такива не са представени по
делото.
По инициатива на ищеца е издадено съдебно удостоверение, с което той се е
снабдил и е представил по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти за данъчнозадължено лице ЕМ. Й. М., от която е видно, че
последният е съсобственик заедно с Н.К.М.а на имот, намиращ се в гр. Радомир, ж.к.
Автогарата №9, етаж 6, ап.15, за който се твърди от ищеца, че е имотът, за който са
предоставяни ВиК услугите.
По делото беше допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът възприема изцяло като компетентно, обективно и добросъвестно, но
същото следва да бъде обсъдено по същество с оглед направеното от особения
представител на ответника възражение относно съдържанието на фактурите, на базата
на които вещото лице е изготвило своето заключение. От заключението се установява,
че ежемесечно в рамките на процесния период са съставени 21 броя фактури с номера,
цитирани в него. Изчислена е сумата по всяка фактура, като според вещото лице
2
изразходваното количество вода, начислено на база водомер е за периода от
28.12.2015г. до 29.03.2016г. с фактура № ********** от 05.04.2016г., като по тях
липсват подписи на потребителя. Според вещото лице, поради факта, че водомерът е
монтиран на 10.10.2007г. и в съответствие с чл.34а, ал.1 от Наредба №4/ 14.09.2009г.,
след 10 години експлоатация водомерът е негоден. Не е подменян с нов, поради което
след изтичането на този срок количеството изразходвана вода се е начислявало по реда
на чл.39, ал.6 от Наредба №4, като количеството вода се завишава всяко тримесечие с
по 1,0 куб.м.
Въпреки изричното твърдение, направено от ищеца, че последният е доставил
услугата, отразена в процесните фактури, в хода на делото не бяха представени
доказателства, че тази услуга (доставка на вода) е извършена от "Водоснабдяване и
канализация" ООД, гр. Перник и е приета от абоната ЕМ. Й. М..
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
За да е налице основателност на главния иск, следва да са налице кумулативно
следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент
от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична
сума, представляваща възнаграждение (цена) за предоставена услуга; настъпила
изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото
лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за
реално изпълнение, предвидена в чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Доказателствената тежест в процеса за установяване на фактите,
съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от
ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване по наведените с исковата
молба твърдения. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на
съответната парична сума (възнаграждение за предоставената услуга), е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. В случая,
ответникът не твърди да е изпълнил процесните задължения.
Отношенията между страните по делото се регулират от разпоредбите на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като чл. 8 от същата
3
конкретизира, че получаването на услугите ВиК се осъществява при публично
известни общи условия, с които се определят:
1. правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2. редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените
отпадъчни води; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и
редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането
на отпадъчните води; 5. редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в
жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните
водоснабдявани имоти.
От представените по ч. гр. дело №344/2020 г. по описа на Районен съд-
Радомир общи условия (ОУ), приети от ищеца, се установява следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 2 от ОУ потребители на В и К услуги са юридически или
физически лица собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно чл. 7, т. 6 от ОУ, ВиК операторът
е длъжен да отчита показанията на средствата за измерване при условията и сроковете,
определени в тези Общи условия и да издава фактури или други разходно –
оправдателни документи, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството. В
разпоредбата на чл. 22 и сл. от ОУ е уреден редът за отчитане на питейната вода, като е
предвидено изразходваните количества питейна вода да се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Показанията на
водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб. м. за период не
по-дълъг от 3 месеца за потребители на вода за питейно-битови нужди. В междинните
периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2
отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление. Отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на
представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице
на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Датата на
отчитане на водомерите се обявява с писмено съобщение, поставено на подходящо
място, или се съобщава по друг начин в срок не по-кратък от три работни дни преди
отчитането. В и К операторът определя дата за отчет на водомерите поне веднъж в
годината в извънработно време на В и К оператора.
Анализирайки цитираните по-горе разпоредби и предвид становището на
страните по спора съдът приема за безспорно, че ответникът има качеството на абонат
спрямо ищеца относно имота му, намиращ се в гр. Радомир, ж.к. Автогарата №9, етаж
4
6, ап.15.
Въпреки безспорното качеството на ответника на потребител на ВиК услуги
за процесния период съдът счита, че същият не дължи на ищеца претендираните с
исковата молба суми за процесния период. Това е така, тъй като ищецът не доказа в
рамките на настоящото дело, при условията на пълно и главно доказване да е изпълнил
задълженията си, установени в цитираните по-горе общите условия на
"Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Перник за отчитане данните на водомера и
документирането им с надлежни отчетни документи, които да ангажират договорната
отговорност на потребителя на услугите. В този смисъл съдът приема за недоказано
твърдението на ищеца, че ответникът е получил и използвал количеството вода. По
делото не се представиха фактури, които да бъдат годно основание за ангажиране
отговорността на ответника, които да бъдат подписани от последния. Документ, който
би следвало да удостоверява по безспорен начин доставката на вода и други услуги е
карнетът, ако съдържа подписа на страната или неин представител, поради което би
могло да се направи обоснован извод за получаване на услугата от страна на
потребителя.
С оглед изложеното по-горе съдът счита, че ищецът не доказа съществуването
на вземането си по основание и размер. Предявените искове за заплащането на
главница и лихва се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да бъде
оставени без уважение.
Ищецът "Водоснабдяване и канализация" ООД е направил искане за
присъждане на разноски по делото. Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед крайния изход на спора
съдът счита, че на ищеца не се дължат разноски нито за заповедното производство,
нито за производството по установителния иск.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от "Водоснабдяване
и канализация" ООД, гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Перник, ул. "Средец" №11, представлявано от инж. Б. И. – управител, против ЕМ. Й.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Радомир, ж.к. Автогара №9, ет.6, ап.15 и
настоящ адрес – гр. Кюстендил, кв. „Запад“ № 73, ет.2, ап.40, иск съдът да признае за
5
установено на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 79 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД че
Е.М. дължи на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Перник сумата от 474,16
лева, от които 400,09 лева главница по непогасено задължение за доставена и отведена
вода за периода от 27.11.2015г. до 29.10.2018г. и лихва за забава в размер на 74.07 лева,
начислена за периода от 06.02.2016г. до 21.11.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане
на задължението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6