МОТИВИ към присъда по НОХД №2702/2010г. по описа на Районен съд
– гр. Бургас.
Производството по делото
е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Районна
прокуратура гр.Бургас, с който против Г.К.Г. *** е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.206, ал.3, предл.второ, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1,
б.а и б.б от НК
Съдът разгледа делото по
реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно
определение от 28.09.2010г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на РП –
Бургас по време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е
повдигнато с обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка и
правната квалификация на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства. Относно определяне вида и размера на наказанието,
прокурорът пледира на подсъдимия Г. да бъде наложено наказание при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно две години лишаване от свобода, което
подсъдимия да изтърпи в затвор при
първоначален строг режим.
Служебният защитник на
подсъдимия, в лицето на адв. А.М. ***, не оспорва фактическата обстановка и
правната квалификация на деянието по обвинителния акт. Относно определяне вида
и размера на наказанието, защитникът пледира на подсъдимия Г. да бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година.
Подсъдимият Г.К.Г. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не
желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време
на съдебните прения заявява, че се присъединява към казаното от прокурора
относно размера на наказанието.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 30.05.2010г.
свидетелят С.Г., представляващ ЕТ „*.Г.”, сключил договор за лизинг №1015 с „*”
ЕООД гр.София с предмет лек автомобил
марка „Хюндай”, модел „Атос Прайм” , с рег.№ С * и номер на рама MALAC51НР5М583712.
По силата на сключения договор за лизинг след изплащане на пълната лизингова
стойност лизингополучателят имал право да придобие правото на собственост върху
автомобила .
Встъпвайки
в правата на лизингополучател, свидетелят С.Г. започнал да ползва автомобила,
респективно да плаща дължимите лизингови вноски, фиксирани в договора за
лизинг. Г. започнал да отдава превозното следство под наем порседством обяви
във вестник «Ало Бургас».
На
30.08.2007г. по повод повод на обявата, публикувана във вестника, на мобилния му телефон се обадил непознат,
който поискал да наеме лекия автомобил. Уточнили се да се срещнат след половин
час пред блока на свидетеля Г.. В уговореното време свидетелят слязъл пред
блока заедно със своята майка , където
се срещнал с непознат за него мъж. Подсъдимият предоставил документи за самоличност, като
била постигната устна уговорка относно наема на автомобила за срок от 7 дни ,
по 35 лева на ден , с депозит от 200 лв. Подсъдимият дал депозит от 140 лева
т.е. наеманата цена за четири дни , като се уговорили на следващия ден
подсъдимият да осигури и сумата от 200 лв. и да бъде сключен договор за наем в
писмена форма.Свидителят Г. предал на подсъдимия автомобила, както и малкия
талон, талона за преглед и полицата за гражданска отговорност, а подсъдимият дал номера на мобилния си телефон
за връзка . Още същата вечер след проведен телефонен разовор страните се
уточнили да се срещнат на следващия ден. На следващия ден обаче подсъдимия не
се явил и не се обадил на свидетеля Г.. Свидетелят С.Г. го търсил многократно
на мобилния му телефон, който обаче бил изключен. Позвънил и на домашния
телефон на подсъдимия, но лицата, представили се за негови родители обяснили,
че не са виждали сина си от дълго време. С телеграма лекия автомобил бил обявен
за издирване.
В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена и
изготвена оценъчна експертиза, в заключението на която е материализирана
констатацията на вещото лице за стойността на предмета на посегателството – лек
автомобил марка „Хюндай” , модел „Атос Прайм” , с рег.№ С *ХС, която стойност към процесната дата – 30.08.2007г., възлиза на
8100 лв.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост, подсъдимият Г. е многократно осъждан, като
понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия
самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
изцяло го подкрепят - показанията на разпитаните свидетели, както и
заключението на изготвената оценъчна експертиза.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаното деяние, подсъдимият
Г.К.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 206,
ал.3, предл.второ, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.а и б.б от НК, тъй като на 30.08.2007 в гр. Бургас, в
условията на опасен рецидив противозаконно присвоил чужда движима вещ,
собственост на „Индустриал Комерс” ЕООД
- гр. Бургас, с управител Ивайло Димитров Попиванчев, а именно: лек автомобил
марка„Хюндай", модел „Атос Прайм'" с рег.№ С 6972 ХС, номер на рама MALAC51НР5М583712,
на стойност 8100 /осем хиляди и сто/ лева. който владеел въз основа на уговорка
за наемане между него и С.Ж.Г..
Непосредственият обект на обсебването са
обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване на правото на
собственост върху движими вещи.
От обективна страна в
случая предмет на престъпното обсебване е лек автомобил
марка„Хюндай", модел „Атос Прайм'" с рег.№ С * ХС, номер на рама *
стойност 8100 лв.- чужди движими вещи за подс. Г. по смисъла на чл. 206, ал. 3 НК, тъй
като същия е собственост на „Индустриал
Комерс” ЕООД.
На следващо място от
обективна страна е характерно, че предмета на престъплението – лек
автомобил марка„Хюндай", модел „Атос Прайм'", с рег.№ С 6972 ХС се е намирал във владение на подсъдимия, на
основание на това, че е му е бил даден
от свид. С.Ж.Г..
Субект на престъплението
е подсъдимия Г., за когото по делото няма данни да страда от умствена недоразвитост,
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Към датата на
извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил пълнолетен, разбирал е свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи наказанието за извършеното от подсъдимия Г. престъпление
по чл. 206, ал. 3 от НК, при условията на чл. 58а от НК.
Настоящият състав на
Районен съд гр. Бургас счита, че нормата на чл. 58а от НК е материалноправна,
поради което при приложението й следва да се съобрази чл. 2, ал. 2 от НК. Съдът
счита, че нормата на чл. 58а от НК (ред. ДВ, бр. 27 от 2009 г.), се явява
по-благоприятен закон, в сравнение с редакцията на сега действащата норма на
чл. 58а (ред. ДВ, бр. 26/2010г.) от НК, поради което на основание чл. 2, ал. 2
от НК по настоящото дело съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК
(ред. ДВ, бр. 27 от 2009 г.), според която, когато в производството по чл. 372,
ал. 4 от НПК съдът постанови осъдителна присъда, той определя наказанието при
условията на чл. 55. За престъплението по чл. 206, ал. 3 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава
виновния от правата по чл.37, ал.1, т.6 и 7 и конфискация на част или на цялото
имущество на виновния. С оглед разпоредбата на чл. 58а от НК (ред. ДВ, бр. 27
от 2009 г.), съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК. В случая е предвидена долна
граница на наказанието лишаване от свобода, поради което е приложима хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК Предвид на това съдът наложи наказание от две
години лишаване от свобода. В случая е неприложим института на условното
осъждане, тъй като подсъдимият е осъждан многократно, като и в момента
изтърпява в местата за лишаване от свобода наказание .
Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се отчетат признанието на вината от страна на
подсъдимия и изразеното съжаление. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът
отчита обремененото съдебно минало на подсъдимия - същият е многократно осъждан
за извършени престъпления против собствеността.
Предвид горното и с
оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл. 36 НК,
съдът наложи на подсъдимия Г. за извършеното от него престъпление, на основание чл.206, ал.3,
предл.второ, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.а и б.б от НК, вр.чл.373,
ал.2 от НПК, вр. чл. 58а от НК /ред.ДВ, бр.27/2009г./, вр.чл.2, ал.2 от НК,
вр.чл.55, ал. 1, т.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от две години
Съдът като взе предвид,
че за подсъдимият не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, намери, че
подс. следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода
за срок от две години, като на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС определи наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Съдът не лиши подсъдимия
от права по чл.37, ал.1,т.6 и 7 от НК и не постанови конфискация на част или на
цялото имущество поради липса на данни по делото в тази връзка.
Съдът на основание чл.
189, ал.3 НПК осъди подсъдимия Г. да заплати по сметка на РС гр. Бургас, сумата
от 70 лева, представляваща направени по делото разноски.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ