Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 16.04.2019 год.

 

 

 

            Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.д. № 206 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

            Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

С жалба вх. № 27/20.02.2019 год. по описа на ДСИ при Самоковския районен съд взискателят по изп. дело № 8/2019 год. Л.С.И. чрез адв. Т. е обжалвал постановлението за разноски от 07.02.2019 год. в частта, с която е уважено възражението на длъжника за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение и същото е намалено от 450 лв. на 200 лв. /възнаграждение за иницииране на изпълнителното дело/. Моли съда да го отмени, тъй като по делото длъжникът не е изплатил дължимите на взискателя суми, поради което взискателят е депозирал молба за предприемане на принудителни действия за събиране на вземането от длъжника, т.е. предприети са действия с цел удовлетворяване на вземането по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. Счита също така, че уговореното възнаграждение съответства на положените от взискателя процесуални усилия по завеждане и движение на изпълнителното дело, както и на неговата правна и фактическа сложност. Моли съда да отмени постановлението за разноски в посочената част, с която е уважено възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от длъжника по изпълнителното дело „Ч.Е.Б.“ АД.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

            Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :

            Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от взискател по изпълнителното дело и против действията на съдебния изпълнител, обективирани в постановление от 07.02.2019 год., с което е уважено искането на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение от 450 лв. на 200 лв. Произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските на взискателя в изпълнителното производство е действие в изпълнение на общия принцип за отговорност за разноски, което подлежи на обжалване. Според установената практика на ВКС на РБ /определение № 403 от 01.12.2008 год. по ч.гр. дело № 1762/2008 год. и др./ длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

            Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на взискателя Л.С.И. срещу длъжника „Ч.Е.Б.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 09.01.2019 год. по гр.д. № 129/2017 год. по описа на РС-Самоков, според който длъжникът следва да заплати на взискателя сумата 1263 лева разноски по делото, от които 301 лв. – държавна такса и 962,82 лв. – адвокатско възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна помощ, сключен между взискателя и адв. Т., от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство в размер на 450 лв. е внесено изцяло към момента на сключване на договора. С разпореждане от 18.01.2019 год. държавният съдебен изпълнител е образувал изп. дело № 8/2019 год. и е приел разноски, както следва: 20 лв. – държавна такса; 450 лв. – адвокатско възнаграждение и 157,04 лв. – държавна такса по чл. 53 от Тарифата в случай, че задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение. С молба от 05.02.2019 год. длъжникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение с искане същото да бъде намалено от 450 лв. на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С постановление от 07.02.2019 год. съдът е уважил възражението на длъжника, като е намалил размера на приетото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело от 450 лв. на 200 лв. Съобщението за това постановление е получено от взискателя на 14.02.2019 год. Липсват данни длъжникът да е изпълнил доброволно задължението по изпълнителния лист в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на поканата.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част I, глава VIII, раздел II от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон, тези правила важат и за изпълнителното производство. Съгласно чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с посочените в текста изключения, които не са налице в настоящия случай. Безспорно дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение са сред разноските по изпълнението, които са за сметка на длъжника /чл. 78, ал. 1 от ГПК/. В случая обаче тези разноски са определени в размер на 450 лв., които надхвърлят минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според посочената разпоредба, за процесуално представителство във връзка с образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв. В случая освен молбата за образуване на изпълнително производство не са извършени други действия, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело или такива с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което не следва да се присъжда възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. В изпълнителното производство кредиторът плаща авансови такси за образуване на делото и за поисканите изпълнителни действия, разноски за предприетите изпълнителни действия и възнаграждение за един адвокат. Длъжникът отговаря за всички тези разноски, защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото (вж. решение № 82/8.05.2012 на ВКС, IV г.о. по гр. д. 1891/2010 год.). Длъжникът отговаря и за разноските за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото и на извършените изпълнителни действия. Ако някои от поисканите от взискателя изпълнителни действия още не са извършени, длъжникът не отговаря за тези такси и за разноските във връзка с тези действия. Според решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, и др. длъжникът не отговаря за тези разноски в изпълнителното производство, които взискателят е направил за изпълнителни способи, които не са осъществени. В случая не е осъществен нито един изпълнителен способ, независимо че задължението не е погасено в срока за доброволно изпълнение. С оглед това съдът намира, че обжалваното постановление е правилно и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 50 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37 от ЗПП.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 27/20.02.2019 год. по описа на ДСИ при Самоковския районен съд, подадена от Л.С.И. чрез адв. Ц.Т. срещу постановлението за разноски от 07.02.2019 год. по изп. дело № 8/2019 год. по описа на ДСИ при РС-Самоков в частта, с която е уважено възражението на длъжника „Ч.Е.Б.“ АД, за намаляване поради прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от 450 лв. на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

ОСЪЖДА Л.С.И. *** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, *** сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

           2.