РЕШЕНИЕ
Номер 21530.09.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникЧетвърти граждански състав
На 08.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500440 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. Л. Д. , подадена чрез адв. К П, против
решение № 672/03.04.2020 г., постановено по гр.д. № 5456/2019 г. на Районен съд – Перник,
в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Л. Д. против „Топлофикация Перник“ АД,
иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1096.15 лева –
главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.12.2012 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издаден
изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № 8910/2012 г. по описа на РС- Перник, поради
погасяването й по давност. В тежест на ищцата са възложени сторените от ответното
дружество разноски в размер на 100 лв.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е прекратено
производството като недопустимо, поради липса на правен интерес, относно претенциите за
сумата от 135.05 лева – стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2009 г. до 30.04.2011г., представляваща разликата между пълния претендиран
размер на главницата от 1231.20 лева и сумата от 1096.15 лева, както и за сумата от 269.80
лева – законна лихва за забава от 30.06.2009 г. до 23.11.2012 г. и за сумата в размер на 130.02
лева – направени по ч.гр.д. № 8910/2012 г. на РС-Перник разноски, за които суми по
посоченото дело е издаден изпълнителен лист от *** г.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното
1
решение поради нарушение на материалния, процесуалния закон и необоснованост,
жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявеният от него иск да бъде уважен.
Оспорва извода на първоинстанционния съд, че погасителната давност за претендираните
вземания е 5-годишна. В тази връзка се позовава на ТР № 3 от 2012 г. на ОСГК относно
понятието „периодични плащания“, като обосновава, че процесното вземане отговаря на
дадената дефиниция и за него е приложима по-кратката 3-годишна давност. Развива
подробни съображения за това, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва
единствено с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо и съответно не намира
приложение в случая разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД, като в подкрепа на този си довод се
позовава на разясненията, дадени в ППВС № 2/29.09.1977г., и друга цитирана съдебна
практика. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно
прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК,
като начален момент, от който е започнала да тече погасителната давност за вземането, сочи
17.12.2015 г.. Претендира сторените разноски в производството.
С молба от 08.09.2020 г. жалбоподателят заявява, че поддържа въззивната жалба.
Релевира възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Въззиваемата страна - „Топлофикация Перник“ АД не е депозирала отговор на
въззивната жалба в законоустановения срок. С молба от 03.09.2020г., подадена чрез
юрисконсулт Е. М., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 200 лв. Релевира възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд - Перник е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че за
процесните парични суми, представляващи задължения на ищцата за заплащане на
доставена топлинна енергия, ответното дружество се е снабдило със заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК № *** г. по ч.гр.д. № 8910/2012г. по описа на РС-Перник, въз основа
2
на която за същите е издаден и изпълнителен лист от *** г. и образувано изпълнително
дело при ЧСИ А. В., по молба от 10.06.2013 г. на ответното дружество. Прието е, че
давността за вземанията е била неколкократно прекъсвана в рамките на инициирано от
кредитора изпълнително производство, като за последен път погасителната давност е била
прекъсната на 17.12.2015 г. чрез налагане на запор върху банкова сметка на длъжника и до
момента на предявяване на настоящата претенция – 20.09.2019 г. и към датата на
приключване на устните състезания – 05.03.2020 г. не е изтекъл необходимият петгодишен
давностен срок за погасяване на вземането.
Между страните не съществува спор по отношение на обстоятелството, че за
процесните суми е издаден изпълнителен лист от ***г. г., въз основа на който е образувано
изп. дело № 965/2013 г. по описа на ЧСИ А. В., както и за поисканите и извършваните в
рамките на производството изпълнителни действия.
Правният спор помежду им се концентрира върху това какъв е приложимият към
вземането давностен срок.
Според разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г., ако вземането
е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като
началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала същото правило,
изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила
на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е
предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда
действието на подаване на искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без
уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При действието
на ГПК (отм.) , заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са
били познати т. нар. "несъдебни изпълнителни основания" по чл. 237 ГПК (отм.),
предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя
от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява
дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404,
т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително
и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да
се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск
3
по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, каквото е процесното, установено с решение, постановено по реда на
чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява
с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-
годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла
в сила, би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане,
да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В постановеното по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.
изрично е посочено: "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.". Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г.
о., ГК,Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай за прекъсването на давността е от значение единствено на коя
дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на
принудително изпълнение е погасено поради давност.
В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, нова давност относно
вземането е започнала да тече от *** г., доколкото се приема, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила на *** г. – денят предхождащ издаването на изпълнителен лист. На 10.06.2013
г. по молба на ответното дружество е образувано изп. дело № 965/2013 г., което действие
съгласно разясненията, дадени с ППВС № 3 от 18.11.1980 г., е прекъснало давността и
такава не е текла до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2 по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което е обявено за загубило сила разрешението, дадено с Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. За периода от 10.06.2013 г. до 26.06.2015 г. давността е била спряна.
Извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства.
4
Следващите предприети действия, с които давността по отношение на вземането е
била прекъсната са на 28.10.2015 г., с подаването на молба за налагане на запор и на
17.12.2015 г. с налагането на запор върху банковата сметка на длъжника.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. "перемпция", като това се осъществява по силата на закона, без да
е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Съгласно правилото на чл. 60, ал. 2 ГПК срокът, който се брои по
години, изтича в съответния ден на последната година, следователно 28.10.2017 г., е
последният ден от двугодишния срок, считано от последната молба на взискателя от
28.10.2017 г., в който той би могъл валидно да поиска извършването на изпълнителни
действия в рамките на висящото изпълнително производство. Следователно изпълнителното
дело е перемирано към 28.10.2017 г. по силата на закона – чл. 433, т. 8 ГПК, като всички
изпълнителни действия след тази дата биха били недопустими и не биха прекъснали
погасителната давност за вземането.
При така установената фактология, че последното действие, годно да прекъсне
давността, е налагането на запор от 17.12.2015 г., към датата на исковата молба – 20.09.2019
г. петгодишният давностен срок все още не е изтекъл, поради което отрицателният
установителен иск се явява неоснователен. При този изход на спора, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 78, ал. 8, вр.
чл. 273 ГПК въззиваемото дружество има право да му бъдат присъдено възнаграждение, с
оглед процесуалната защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция, в размер,
определен от съда по реда на чл. 27 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Предвид процесуалното поведение на въззиваемото дружество и
осъществените от него процесуални действия пред въззивната инстанция, а и с оглед
своевременно заявеното възражение за прекомерност на поисканите разноски в размер на
300 лв., съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв., които
ищцата - въззивник следва да бъде осъдена да заплати на "Топлофикация Перник" АД.
Тъй като се касае за гражданско дело и цената на иска е под 5 000 лв., то съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1, предл. 1-во от ГПК, решението не подлежи на касационно
обжалване.
С оглед на изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 672/03.04.2020 г., постановено по гр. д. №
5456/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
Е. Л. Д. против „Топлофикация Перник“ АД, иск за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1096.15 лева – главница, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2012 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издаден изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д.
№ 8910/2012 г. по описа на РС- Перник, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА Е. Л. Д. , ЕГН ********** да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК" АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК сумата от 100, 00
/сто/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение пред Окръжен съд - Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6