Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 26.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІ А въззивен състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно
гражданско дело № 2599 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 02.07.2018г. по гр.д. № 26542/2017г. Софийски районен съд, ГО, 61 състав,
е уважил предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.
225, ал. 6 от ЗУТ и е признал за установено, че М.Б.З. дължи на ДНСК сумата от 2 532,
49 лева, представляваща стойност на извършени разходи за принудително
изпълнение на влезли в сила заповеди на Началника на РДНСК – Кюстендил, ведно
със законната лихва за периода от 24.03.2015г. до изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 15887/2015г. по описа на СРС, ГО, 61
състав.
Решението
е обжалвано от ответника М.Б.З. с оплакване за допуснати от първоинстанционния
съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните изводи. В жалбата се твърди, че ищецът не е
доказал реалното плащане на процесната сума в полза на трето за спора лице,
доколкото не е представил данни за заверяване на банковата сметка на кредитора.
На следващо място се поддържа, че съдът не е разгледал своевременно
релевираните в отговора на исковата молба оспорвания на иска и обстоятелствата,
на които се основава. Конкретно се сочи, че липсва произнасяне по наведеното
възражение за нарушаване на правилата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 13 от
23.07.2001 г. за принудителното
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от
органите на Дирекцията за национален строителен контрол, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството и на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за
възлагане на малки обществени поръчки. Твърди, че ако първоинстанционният съд
беше съобразил посочените по-горе разпоредби, би стигнал до други правни
изводи, а именно, че ищецът не е изпълнил процедурата по избор на изпълнител за
принудително премахване по реда на ЗОП и не е събрал поне три оферти от
различни кандидати, за да проведе законосъобразна процедура. По тези
съображения счита, че направените от ищеца разходи се явяват платени без
законово основание и следователно същите не подлежат на възстановяване от
ответника. Оспорват се и изводите на СРС относно релевираното възражение за
прихващане, като се поддържа, че премахването на плочата на строежа, предмет на
принудително премахване на масивната постройка към бунгало, представлява
противозаконно действие на ищеца, което е довело до имуществени вреди. Ето защо
се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост, в това число и с оглед
заявеното в условията на евентуалност възражение за прихващане с вземане на
ответника за вреди в размер на 2 782, 85 лева.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/ оспорва въззивната жалба. Заявява, че по делото са
събрани безспорни доказателства за направени разходи за принудително премахване
на строежи, за което има влезли в сила заповеди на Началника на РДНСК –
Кюстендил, представени са доказателства за реалното извършване на тези разходи,
поради което счита, че е налице хипотезата на чл. 225, ал. 6 от ЗУТ.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка
с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
За
да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че при спазване на предвидените
в ЗУТ правила, били издадени валидни административни актове на Началника на
РДНСК-Кюстендил, с които било наредено процесните строежи да бъдат принудително
премахнати. Тези заповеди били влезли в
сила и подлежали на принудително изпълнение. Посочено е, че въпреки отправените
покани ответникът не е изпълнил доброволно предписаното със заповедта, поради
което било пристъпено към принудително изпълнение, като направените за това
разходи в общ размер на 2 532, 49 лева следва да се поемат от ответника
като собственик на сградата. В мотивите на решението е прието също, че
релевираното възражение за прихващане с вземане на ответника, представляващо
стойност на причинени имуществени вреди върху негово имущество, е недоказано.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът
намира следното:
Съгласно
чл. 225, ал. 1 от ЗУТ началникът на Дирекцията за национален строителен контрол
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
незаконни строежи, която ако не бъде изпълнена
доброволно в определения в нея срок, се изпълнява принудително от органите на
Дирекцията за национален строителен контрол самостоятелно или съвместно с лица,
на които това е възложено от началника на дирекцията или от упълномощено от
него длъжностно лице, по ред, установен с наредба на министъра на регионалното
развитие и благоустройството /аргумент от чл. 225, ал. 4 от ЗУТ/. Същевременно
в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ е предвидено, че принудителното премахване се
осъществява за сметка на извършителя
и на: 1. лицето, упражнило строителен надзор; 2. строителя - в случай че
строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от
Дирекцията за национален строителен контрол или заповед на лицето, упражняващо
строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа; 3. строителя - в
случаите по ал. 2, т. 2, 3 и 4; 4. проектанта и лицето, оценило съответствието
на инвестиционните проекти - при несъответствие на одобрения инвестиционен
проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност
по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и/или с предназначението на земята
и 5. възложителя на строежа.
Редът за
премахване на незаконни строежи от първа, втора или трета категория или части
от тях е уреден в член 225 от ЗУТ, както и в Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.
Съгласно тази регламентация, в случай на констатиране на незаконен строеж, началникът
на Дирекцията за национален строителен контрол
или упълномощено от него длъжностно издава заповед за премахване на
незаконен строеж въз основа на констативен акт на длъжностни лица на
дирекцията. Актът се връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат
възражения в 7-дневен срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни
доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органите
на ДНСК по ред, установен с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Принудителното премахване е за сметка на извършителя и на
строителя, когато строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти и
разрешение за строеж /чл. 225, ал. 6, т. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗУТ/.
Последният следва да заплати сумата на направените разходи за премахване, тъй като
в резултат на премахването неоснователно се обогатява за сметка на ДНСК,
спестявайки си разходи до размера на обедняването на дирекцията. Следователно, за да се реализира
отговорността на ответника по делото, следва да се установи, че за процесните
строежи има издадена заповед за премахването им като незаконни, премахването да
не е осъществено в посочения в заповедта срок доброволно, а по принудителен ред
от органите на ДНСК, за което да са направени разходи и ответникът да попада в
кръга на лицата, посочени в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ. Вземането за направените
разноски следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
Предметът
на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив,
по отношение на разглеждане на спора по същество е очертан в случая само от посоченото
в жалбата (недопустимо е оплакванията в жалбата да се разширяват
извън срока за обжалване) и приложимите към спорния предмет императивни
материалноправни норми. В случая в жалбата не са наведени конкретни оплаквания
относно правилността на изводите на СРС относно част от елементите от
фактическия състав на съдебно
предявеното вземане. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд
изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд,
като препраща към мотивите на обжалваното решение
относно приетото за установено от фактическа страна по отношение на следните
обстоятелства:
Със
Заповед № ДК-02-КН-22/14.08.2008г. на Началника на РДНСК – Кюстендил е наредено
премахването на незаконен строеж "лека ограда", находяща се в ПИ №
032200 в землището на Сапарева баня, изпълнен от ответника, като тази заповед е
влязла в сила 28.05.2009г. Със Заповед № ДК-02-КН-29/11.10.2007г. на Началника
на РДНСК-Кюстендил е наредено премахването на незаконен строеж „масивна постройка към бунгало", находяща
се в ПИ № 032132 в землището на Сапарева баня, изпълнен от ответника, като
заповедта е влязла в сила 19.03.2009г. Въз основа на Заповед № ДК-02-Н-09/
20.07.2007г. на Началника на РДНСК-Кюстендил, влязла в сила на 05.01.2009г., е
наредено премахването на незаконен строеж "подпорни стени", находящ
се в ПИ № 0322132 в землището на Сапарева баня, изпълнен от ответника. Със
Заповед № ДК-02-КН-08/20.07.2007г. на Началника на РДНСК-Кюстендил, влязла в
сила на 03.11.2008г., е наредено премахването на незаконен строеж "масивна
ограда", находяща се в гр. Сапарева баня, ул. „Славяни“ № 20, който строеж
бил изпълнен от ответника.
След
влизане в сила на процесните заповеди ответникът М.З. е поканен по реда на чл.
227 от ЗУТ да изпълни заповедите доброволно, но в предоставения 14-дневен срок
не са били извършени указаните действия което се установява и от приетите констативни
протоколи, съставени по реда на чл. 4, ал.
1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, в които са обективирани обстоятелства във връзка с извършена
проверка по изпълнението на местостроежа от органите на ДНСК. С оглед
констатираното неизпълнение на издадените заповеди ищецът е пристъпил към
принудителни действия.
След
принудителното изпълнение на процесните заповеди за премахване на незаконните
строежи били съставени на основание чл. 13 от Наредба № 13 от 2001г. протоколи
от представители на органите на ДНСК и изпълнителя, въз основа на които е
установено, че строежите са премахнати изцяло. По отношение на строежът „масивна
постройка към бунгало“, е посочено, че същият е приведен в състояние, негодно
за ползване, като не са премахнати ограждащите стени, тъй като премахването им
ще наруши целостта на бунгалото.
Размерът
на извършените разходи по премахване на незаконните строежи е установен въз
основа на неоспорените от ответника протоколи за извършени разходи по
премахването, изготвени от представители на органите на ДНСК и изпълнителя по
реда на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 13 от 2001г., в които е отразено, че общият
размер на сторените от ищеца разходи възлиза на сумата от 2 532, 49 лева.
По
спорните на етапа на въззивното производство обстоятелства, настоящият съдебен
състав приема следното:
Във
въззивната жалба е релевирано оспорване на твърдението на ищеца, че е заплатил
в полза на изпълнителя процесната сума. В първоинстанционното производство са
представени 4 броя фактури за извършени от дружеството-изпълнител „В.“ ЕООД
разходи за премахване на незаконните строежи, както следва: за сумата от
1 545, 07 лева с ДДС по фактура № **********/08.12.2011г.; за сумата от
384 лева с ДДС по фактура № **********/08.12.2011г.; за сумата от 288 лева с
ДДС по фактура № **********/08.12.2011г. и за сумата от 315, 42 лева с ДДС по
фактура № **********/08.12.2011г. Приети са и 4 броя бюджетни платежни
нареждания от ДНСК, съставени на 08.02.2012г. и надлежно заверени от банката на
наредителя, за заплащането в полза на „В.“ ЕООД по банков път на следните суми:
сумата 315, 42 лева с посочено основание за плащане - по фактура №
**********/08.12.2011г.; за сумата от 288 лева с посочено основание за плащане
- по фактура № **********/08.12.2011г.; за сумата от 384 лева с посочено
основание за плащане – по фактура № **********/08.12.2011г. и за сумата от
1 545, 07 лева с основание за плащане - по фактура №
**********/08.12.2011г. Удостоверените в тези платежни документи обстоятелства
не са оспорени от ответника при тяхното представяне в първоинстанционното
производство, поради което наведените във въззивната жалба доводи за липсата на
предпоставките на чл. 305 от ТЗ са преклудирани и не следва да се разглеждат
/същите не са били включени по надлежния ред в предмета на доказване по чл. 153
от ГПК, доколкото факта на плащането не е бил спорен между страните/. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че представените платежни нареждания
удостоверяват, че ищецът е извършил плащане на сумите, представляващи разходи
за принудителното премахване на незаконните строежи.
По
отношение на наведеното от ищеца в отговора на исковата молба и поддържано във
въззивното производство възражение за неспазване на условията и редът за
принудително изпълнение от органите на Дирекцията за национален строителен
контрол на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи или части
от тях и конкретно – нарушаване на правилата по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 13 от
2001г., съдът намира следното:
На
първо място, следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав счита, че
релевираното възражение относно действителността на сключените договори за
принудително изпълнение на влезлите в сила заповеди за премахване на незаконни
строежи, е неотносимо към процесния случай с оглед предприетата от ответника
защита срещу иска. И това е така, тъй като ответникът не е оспорил нито размера
на направените разходи, нито обемът на извършената от изпълнителя работа, както
и че същата съответства на вида и количеството строително-монтажни работи,
договорени при възлагане на обществената поръчка и отразени впоследствие в
приключващия процедурата по премахването на незаконния строеж протокол по чл. 15,
ал. 1 от Наредбата приложение № 5.
На
следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 13 от
23.07.2001г. за принудителното изпълнение
на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
Дирекцията за национален строителен контрол, в редакцията, действаща към
процесния случая - ДВ, бр. 69 от 2001г., в сила от 07.08.2001г., в едноседмичен
срок от съставянето на протокола по чл. 5, ал. 1 се пристъпва към обявяване на
покана за откриване на процедура по Закона за обществените поръчки /ЗОП/, респ.
конкурс по Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете,
определени в чл. 7, ал. 1 ЗОП. А според чл. 6, ал. 2 от Наредба № 13 от
23.07.2001г. в редакцията към същия момент,
когато с протокола по чл. 5, ал. 1 се констатира, че обществената
поръчка попада в хипотезата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за възлагане на
обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 ЗОП , от началника
на РДНСК в срока по ал. 1 се предприемат действия по принудително изпълнение на
заповедта за премахване съгласно разпоредбите на наредбата за малките поръчки.
В случая е безспорно, че обществената поръчка за принудително премахване на
незаконни строежи с оглед стойността на възложената работа попада в обхвата на
чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки,
приета с ПМС № 249 от 17.09.2004г. и отм. ДВ, бр. 17 от 28.02.2012г., но
действаща към релевантния момент. Следователно, възложителят може да не събира
3 оферти при възлагане на съответната дейност. Ето защо релевираните възражения
относно действителността на сключените между ищеца и изпълнителя „В.“ ЕООД
договори са неоснователни. По изложените съображения се налага извод за
основателност на предявената претенция в цялост.
По
релевираното възражение за съдебно прихващане, заявено от ответника в условията
на евентуалност:
Насрещно
предявеното от ответника чрез компесаторно изявление материално право намира
своето правно основание в нормата на чл. 128, ал. 1, т. 7, вр. чл. 299, ал. 1
от АПК за заплащане на обезщетение за вреди от унищожаване на имущество,
собственост на ответника, по време на изпълнение на влязъл в сила
административен акт, т.е. претендират се вреди от незаконно принудително
изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж.
Според
разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК на административните съдилища са
подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от принудително
изпълнение. С оглед изложеното се налага извод, че гражданският съд не е
компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между
гражданските и административните съдилища, да се произнесе по възникването и
съществуването на заявеното от ответника насрещно право. Съгласно
задължителните разяснения по Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на
ВКС по тълкувателно дело№ 1/2015г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, съдебен акт, постановен от съд, който не е
компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между
гражданските и административните съдилища, е недопустим. Процесуално
недопустимо е да се разглежда и компесаторно възражение с насрещно субективно
право, по отношение на което материално право не съществува процесуално право
на иск за осъществяването му по съдебен ред пред гражданските съдилища. И това
е така, тъй като по това насрещно субективно материално право, предмет на
релевираното възражение за прихващане, принципно би се формирала сила на
пресъдено нещо – арг. чл. 298, ал. 4,
предл. 2-ро от ГПК. Този спор относно претендираните от ответника имуществени вреди
от принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на
незаконен строеж, подлежи на разглеждане по реда на чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК
пред съответния административен съд.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че не е компетентен да се
произнася по релевираното процесуално недопустимо възражение за прихващане.
С
оглед изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото и предвид изричното искане в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят своевременно поисканите съдебни разноски в размер
на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
С
оглед ограниченото по чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на предявения иск,
настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 441800 от
02.07.2018г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 24.01.2019г.,
постановено по гр.дело № 26542/2017г. по описа на СРС, ГО, 61 състав.
ОСЪЖДА М.Б.З., ЕГН **********,*** да
заплати на Дирекция за национален строителен контрол, гр. София, бул. „*******,
на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева –
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.