№ 327
гр. Кърджали, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100069 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск от Н.Н.А., ЕГН ********** изтърпяващ
наказание „дожИ.тен затвор“ в Затвора-Пазарджик срещу Административен
съд Пазарджик адрес в гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков“ № 20 за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1000 лева ведно със законна лихва считано от 11.10.2019 г. до
окончателното й плащане следствие от твърдян дискриминационен акт на
основана на лично и обществено положение на Административен съд
Пазарджик по адм.д. № 939/2019 г. изразяващ се в неосвобождаването на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК на ищеца от внасяне на
такси и разноски, както и непредоставянето на правна помощ по адм.д. №
939/2019 г. образувано във връзка с обжалване на Заповед ***** на началника
на затвора гр. Пазарджик.
Ищецът твърди, че по подадена от него жалба срещу Заповед ***** на
началника на затвора гр. Пазарджик е образувано адм.д. № 939/2019 г. по
описа на Административен съд Пазарджик. С определение № 1348 от
01.10.2019 г. АС-Пазарджик е оставил без уважение молбата му за
освобождаване от заплащането на такси и разноски по делото на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и от предоставянето му на правна
помощ по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ. Сочи, че това
определение не е било обжалвано пред ВАС с частна жалба. Твърди, че с
Определение № 1582 от 15.11.2019 г. е прекратено производството по адм.д.
№ 939/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик, което
определение не е обжалвано пред ВАС. Ищецът заявява, че е правно
неграмотен, завършил е осми клас, не може да се развива в затвора, забранено
му е да ползва интернет. Твърди, че неосвобождаването му от такси и
разноски и непредоставянето на правна помощ по адм.д. № 939/2019 г. по
описа на Административен съд Пазарджик е дискриминационно спрямо него,
тъй като му е нарушено правото на достъп до съд, правосъдие и справедлив
съдебен процес. Прави доказателствени искания.
1
На основание чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр за производствата пред съд по този
закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на
съда. С Определение № 103 от 22.01.2025 г. съдът е допуснал правна помощ
на ищеца изразяваща се в процесуално представителство и защита в
първоинстанционно производство, образувано по предявен иск на основание
чл. 71, ал. 1, т. 3 във вр. с т. 1 от Закона за защита от дискриминацията за
обезщетение за неимуществени вреди следствие от твърдян
дискриминационен акт на Административен съд Пазарджик по адм.д. №
939/2019 г. изразяващ се в неосвобождаването на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК във вр. с чл. 144 от АПК на ищеца от внасяне на такси и разноски, както
и непредоставянето на правна помощ по делото образувано във вр. с
обжалване на Заповед ***** на началника на затвора гр. Пазарджик. С
определение № 152 от 30.01.2025 г. е назначена адв. К. П., определена от
Адвокатският съвет на АК-Кърджали, за процесуален представител на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Административен съд Пазарджик, който оспорва иска по основание
и размер. Заявява, че не е налице дискриминация спрямо ищеца на каквото и
да е основание по какъвто и да е признак. Сочи, че спрямо Н.Н.А. не е налице
пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закон за защита от
дискриминацията. Законът не разглежда всяко неравно третиране, като
дискриминация, за което да се ангажира отговорността на нарушителя.
Заявява, че поставянето на едно лице в неравноправно положение в сравнение
с други лица, когато не се дължи на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал.
1 от ЗЗДискр., не съставлява дискриминация и за подобно третиране не може
да се носи отговорност.
В съдебно заседание ищецът моли за уважаване на иска. Процесуалният
му представител адв. К. П. моли за уважаване на иска. Ответникът не се явява,
не се представлява.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Законът за защита от дискриминация цели установяване и
санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според
признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Пряка дискриминация е налице при по-
неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр. - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане,
възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние
или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор, по който Република България е страна, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства, а непряка дискриминация е налице при поставянето на лице
или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са
носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко
благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно
положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или
практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно
2
оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими нация.
Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е
обвързан, да е продиктуван от признак по чл. 4 от ЗЗДискр., т.е. не е
достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в
конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е
извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва
да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното
отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява
в признак по цитирания чл. 4 от закона.
За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е
необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от
субективна страна - незаконен акт (действие или бездействие) на орган,
длъжностно лице, гражданин или юридическо лице, нанесена вреда на
физическо лице (в случая ищецът по делото) и причинна връзка между
вредата и незаконния акт, като не поставя изискване за наличие на вина у
прекия причинител на вредите. По-неблагоприятното третиране, респективно
поставянето в по-неблагоприятно положение следва да е целено /извършено
съзнателно/ или да има за резултат засягане на права или законни интереси. С
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно
доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу
дискриминация. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца,
който следва да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се
предположи, че той е жертва на дискриминация, при което в доказателствена
тежест на ответника е да установи обратното, а именно, че правото на равно
третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено.
По делото са представени заверени преписи от жалба ***** против
Заповед ***** на Началника на Затвора в гр. Пазарджик, писмо вх. ***** на
Началника на Затвора в гр. Пазарджик, Определение № 1348/01.10.2019 г. по
адм.д. № 939/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик и
Определение № 1582/15.11.2019 г. по адм.д. № 939/2019 г. по описа на
Административен съд Пазарджик.
С Определение № 1348/01.10.2019 г. по адм.д. № 939/2019 г. по описа на
Административен съд Пазарджик съдът е оставил без уважение искането
Н.Н.А. за допускане на безплатна правна помощ в производството, като се е
мотивирал, че не е налице едно от кумулативните изисквания на чл. 23, ал. 2 от
Закона за правната помощ, а именно в това производство не се предвижда
задължителна адвокатска защита, а допускането на такава не би било
оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за жалбоподателя
кандидатстващ за нея и интересите на правосъдието. Съдът е мотивирал своя
извод с това, че интересите на правосъдието изискват участие на защитник -
адвокат, в случаите, когато предметът на спора и свързаните с него
процесуални действия са от естество, което може да затрудни защитата на
страната или правилното разглеждане на делото, като в конкретния случай се
обжалва заповед на началника на затвора в гр. Пазарджик, и спорът не
разкрива правна и фактическа сложност, поради което предоставянето на
правна помощ не е необходимо. От друга страна, съдът е приел, че
административният процес е със силно застъпено служебно начало и в
изпълнение на съдопроизводствените правила по чл. 9, ал. 3 и ал. 4, чл. 168,
3
ал. 1, чл. 170 и чл. 171, ал. 1, 2 и 4 от АПК, административният съд е длъжен
служебно да провери дали са налице основанията за отмяна на оспорената
заповед. По отношение на държавната такса за образуване на делото, която е в
размер само на 10 лв., съдът е приел, че жалбоподателят не следва да бъде
освобождаван, тъй като тя не представлява трудност за него, предвид
обстоятелството, че същият, съгласно представената от Началника на Затвора
Пазарджик справка, е прехвърлил на 09.08.2016 г. по два договора за цесия
вземанията си по адм. д. № 160/2014 г. по описа на Административен съд -
Стара Загора в размер на 2504,74 лева и по адм. д. № 112/2014 г. по описа на
Административен съд - Стара Загора в размер на 524,63 лева по сметка на
майка му с цел избягване на плащане на съдебни такси и разноски по
производството, адвокатски хонорари, както и на присъдени суми по
административни дела. Съдът е посочил, че върху суми, постъпващи по
личната партида на длъжника са наложени три запора. Горепосоченото
определение е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано от ищеца в
настоящото производство и жалбоподател в административното. С
Определение № 1582/15.11.2019 г. по адм.д. № 939/2019 г. по описа на
Административен съд Пазарджик производството по делото е прекратено
поради неотстраняване на дадените с Определение № 1348/01.10.2019 г. по
адм.д. № 939/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик указания за
плащане на държавна такса в размер на 10 лева по сметка на съда. Това
определение е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано.
Настоящият състав намира, че от страна на ищеца не бяха изложени
доводи и не бяха установени факти, от които може да се направи извод за
наличие на пряка или непряка дискриминация основана на лично и/или
обществено положение в сравнение с друго лице при сравними сходни
обстоятелства при произнасянето на съда с горепосочените съдебни актове.
Напротив, от същите е видно, че съдебният състав на Административен съд
Пазарджик се е мотивирал с това, че допускането на безплатна правна помощ
на ищеца по делото (жалбоподател в административното производство) не би
било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за него,
поради засиленото служебно начало в административното производство
задължаващо съда да служебно да провери дали са налице основанията за
отмяна на оспорената заповед, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Изложени са логични аргументи и по отношение на
държавната такса предвид писмо вх. ***** на Началника на Затвора в гр.
Пазарджик. Съдът е разгледал всяко едно от исканията на ищеца за
освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, като е
изложил подробни мотиви в тази връзка основани на приложени писмени
доказателства. Фактът на отхвърляне на исканията на ищеца (жалбоподател по
адм.д. № 939/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик) не би
могло да се квалифицира, като отказ от правосъдие и лишаване от достъп до
съд и на това основание да е осъществена дискриминация спрямо него на
лично и/или обществено положение в сравнение с посоченото друго лице, в
случая М.Г.Х.
На първо място следва да се посочи, че „сравними сходни
обстоятелства“ са тези, при които преценката на съда по чл. 83, ал. 2 от ГПК се
прави на основание същите, еднакви или сходни факти и обстоятелства
касаещи имущественото, здравословното, финансовото, семейното
положение, възрастта, трудовата заетост, както и на други констатирани
обстоятелства в сравнение с посоченото друго лице. По отношение на
4
посочения за сравнение лишен от свобода М.Г.Х.не са изложени твърдения за
същите, еднаквите и/или сходните факти и обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от
ГПК, т.е. сравними сходни обстоятелства. В подобни „сравними сходни
обстоятелства“ ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото
наказание („дожИ.тен затвор“) в същия затвор и само сравнението с тях е от
значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация по чл. 4 от
ЗЗДискр. В този смисъл е и Решение №101 от 02.08.2021 г. на ВКС по гр. д.
№1871/2020 г., IV г. о., ГК. В противен случай, това би означавало съдебните
състави по дела в Административен съд Пазарджик или други
административни съдилища със страна Н.Н.А., да постановяват съдебни
актове, с които безусловно и задължително за освобождават същия от
държавни такси и разноски, респ. да му бъде предоставяна правна помощ при
поискване, защото такава е предоставена на друго лице изтърпяващо
наказание „лишаване от свобода“ или „дожИ.тен затвор“ в друго
производство. По този начин би се обезсмислил институтът на освобождаване
от държавни такси и разноски и предоставянето на правна помощ, както и
биха се нарушили основни принципи на съдопроизводството от съдилищата,
които следва да се произнасят по тези искания съгласно Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 на ВКС, ОСГТК.
При постановяване на акт за освобождаване от задължение за заплащане
на държавна такса подлежи на изследване съответното имуществено
състояние на конкретното лице - страна по делото, като съдебният акт зависи
от съответните обективни предпоставки на всеки отделен случай. В този
смисъл е формирана практика на Върховния касационен съд - Определение №
612/12.08.2010 г. по ч. т.д. № 564/2010 г. на ВКС, II т. о. и Определение №
496/10.07.2013 г. по ч. т.д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о., съгласно която по
молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83,
ал. 2 ГПК след изясняване на общото материално състояние на страната и
останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената
на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа
на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към
момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея
и разноските по делото. В случая, в исковата молба не са изложени твърдения,
че личното и имуществено състояние на ищеца в настоящото производство е
било идентично, сходно, еднакво, т.е., че са налице сравними сходни
обстоятелства, с това на лишения от свобода М.Г.Х. който е страна по
посоченото дело на АССГ, по което Х. е освободен от задължение за
заплащане на държавна такса, за да се установи, че е по отношение на ищеца е
проявен акт на дискриминационно третиране.
Следва изрично да се посочи, че настоящият състав не е инстанция по
същество на постановеното Определение № 1348/01.10.2019 г. по адм.д. №
939/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик, поради което не
следва да се произнася по неговата валидност, допустимост и
законосъобразност, още повече, че не е обжалвано в законоустановения срок
пред ВАС. В случая правораздавателната дейност по адм.д. № 939/2019 г. по
описа на Административен съд Пазарджик, в частност Определение №
1348/01.10.2019 г., не е незаконосъобразна, респ. не е осъществен обективно
недопустим протИ.правен резултат проявен във формата на неравноправно
третиране на ищеца на основание лично и обществено положение или на др.
форми от ЗЗДискр. при сравними сходни обстоятелства.
5
Изтърпяването от страна на ищеца наказание „дожИ.тен затвор“, не
може да бъде възприето като признак „лично“ и/или „обществено положение“
по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Тези признци биха намерили
приложение, ако ищецът е третиран по-неблагоприятно в сравнение с
граждани, които не изтърпяват наказание „дожИ.тен затвор“ или „лишаване от
свобода“, като неравното му третиране би било продиктувано именно от това
негово лично положение и/или обществено положение, като изтърпяващ
съответното наказание.
В закона липсва легална дефиниция на защитения признак „лично“
и/или „обществено положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., което
налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим,
обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган
еднакво. Съгласно §1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр, „неблагоприятно третиране“ е
всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно
третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1
или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в
особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. За да се
обоснове извод за наличие на дискриминация по твърдения от ищеца
обективен признак „лично“ и/или „обществено положение“ трябва да се
направи сравнение между начина, по който ищецът е третиран и начина на
третиране на други лица, които са в същото или сходно положение - това са
лицата, които изтърпяват наказание „дожИ.тен затвор“ в същия затвор. В
настоящия случай не се установи наличие на дискриминациионно отношение,
основано на признака „лично“ и/или „обществено положение“ или на някой от
останалите признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В рамките на настоящото
производство ищецът не навежда твърдения, че други лица, включително
лишеният от свобода М.Г.Х. е с неговия правен статут (изтърпяващ наказание
„дожИ.тен затвор“ в същия затвор- Затвора Пазарджик), при сравними и
сходни обстоятелства („сравними сходни обстоятелства“ са тези, при които
преценката на съда по чл. 83, ал. 2 от ГПК се прави на основание същите,
еднакви или сходни факти и обстоятелства касаещи имущественото,
здравословното, финансовото, семейното положение, възрастта, трудовата
заетост, както и на други констатирани обстоятелства в сравнение с
посоченото друго лице), са по-благоприятно третирани от него, по заведени от
тях дела пред ответния административен съд.
Недоказването на една от задължителните предпоставки за защита от
дискриминация (незаконосъобразен акт на Административен съд Пазарджик)
прави безпредметно обсъждането на останалите кумулативни елементи от
фактическия състав. Предвид горното съдът намира, че по делото не се
установи наличие на пряка или непряка дискриминация на ищеца от
ответника по твърдяните по делото начини и въз основа на посочените от
ищеца признаци или на други от чл. 4 от ЗЗДискр., поради което предявеният
иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Н.Н.А., ЕГН
********** изтърпяващ наказание „дожИ.тен затвор“ в Затвора-Пазарджик
6
срещу Административен съд Пазарджик адрес в гр. Пазарджик, ул.
„Константин Величков“ № 20 иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 във вр.
с т. 1 от Закона за защита от дискриминация осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева ведно със
законна лихва считано от 11.10.2019 г. до окончателното й плащане следствие
от твърдян дискриминационен акт на Административен съд Пазарджик по
адм.д. № 939/2019 г. изразяващ се в неосвобождаването на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК на ищеца от внасяне на такси и
разноски, както и непредоставянето на правна помощ по адм.д. № 939/2019 г.
образувано във връзка с обжалване на Заповед ***** на началника на затвора
гр. Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Решението да се изпрати на ищеца както лично, чрез администрацията
на Затвора гр. Пазарджик, така и чрез назначения му особен представител адв.
К. П. от АК Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7