МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1831 ОПИСА НА ВАРНЕСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2019ГОДИНА, VІ
СЪСТАВ.
На 17.04.2019год. адм.
ръководител - районен прокурор на ВРП е внесъл във ВРС обвинителен акт въз
основа на който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия
В.Р.Б. за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 343,
ал.1, б. 4б“ пр.2 вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това,
че на 26.04.2018г., на път VAR - 2028 / с. Долище - гр. Варна, обл. Варна, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Тойота РАФ 4", с peг. № В
3791 ВН, нарушил правилата на движение на ЗДвП - чл. 42, ал. 1, т.1 от ЗДвП:
„Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да
се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че, движещото се
след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало
сигнал за изменение на посоката си на движение наляво", и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.Д.Ж.,
изразяваща се в счупване на пета предкиткова кост на
дясна длан, което обусловило трайно затруднение на движенията на десен горен
крайник за период от около 1,5 месеца.
В съдебно производство е допуснат и
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск
предявен от пострадалата Д.Д.Ж. срещу подсъдимия В.Р.Б.
за сума в размер на 24200лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2
от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието 26.04.2018год. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 84 и сл. от НПК
пострадалата Ж. е конституирана като граждански ищец.
На основание чл. 76 и сл. от същата е
конституирана и като частен обвинител.
Съдебното следствие е проведено по
общия ред.
Във фазата по съществото на делото
представителят на ВРП поддържа обвинението и счита, че същото е доказано по
безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен като
предлага да му бъде наложеното по-лекото от двете предвидени в закона
алтернативно наказания, а именно пробация с определяне на двете
задължителни по закон пробационни мерки за
срок от по една година, както наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година. По отношение на предявения граждански иск прокурорът
изразява становище, че същият е доказан по основание, но счита че същият е
завишен по размер като претенцията за обезщетение за причинено психично
увреждане е изцяло недоказана.
Повереникът на частната обвинителка и гражданска
ищца във фазата по същество заявява, че предоставя на съда да определи какво
наказание да наложи на подсъдимия, но все пак моли то да бъде ориентирано към
по-лекото такова предвидено в закона. По отношение на предявения граждански иск
повереникът счита, че същият е доказан както по основание така и по размер и
моли съда да го уважи.
В пледоарията си по съществото на
делото защитникът на подсъдимия – адв. К.Ц. се солидаризира
с представителя на държавното обвинението както досежно доказаността на
обвинението за което подзащитния му е
предаден на съд, така и по отношение на вида на наказанието което следва
да бъде понесено за това престъпление, а именно пробация. Счита обаче, че
предложения от прокурора срок на двете пробационните
мерки е твърде завишен и моли същите да бъде определени в размер на осем, девет
месеца. По отношение на предявения граждански иск защитата счита, че същия е
завишен и също като прокурора сочи, че претенцията за обезщетение за психични
увреждания е недоказана.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият заявява, че разбира обвинението, но не дава обяснения по същото.
От фактическа
страна съдът приема за установени следните обстоятелства:
Св. Д. притежавала лек автомобил„Тойота
Раф 4" с ДК№ В3791ВН. На 26.04.2018г., около
17:45ч., подс. Б. управлявайки посочения по-горе
автомобил тръгнал от гр.Варна за с. Кранево. С него в автомобила пътували св. Д.Ж.,
която седяла на предната дясна седалка, както и дъщерята на последната която
седяла отзад. От гр.Варна подсъдимият поел по пътя към с.Долище. Същият
подминал отбивката за с.Каменар, обл.Варна,
а след това предприел завой надясно и се включил по пътя за с. Долище - път VAR
„2028". Пътното платно било двулентово, а
лентите били разделени с прекъсната разделителна осева линия. Времето било
хубаво, пътят бил сух и имало добра видимост. Непосредствено пред автомобила
управляван от подсъдимия се придвижвал друг автомобил, а на двеста метра зад
подсъдимия, се движел л.а. „Мерцедес МЛ 164", управляван от св. Й.А.Й..
Зад автомобила, управляван от св.Й., се движел л.а. „БМВ ХЗ М40И" с ДК№
СВ6144МЕ, управляван от св. Г.П.. На прав участък от пътя и при добра видимост
св.П. решил да изпревари движещите се пред него автомобили. Същият подал
светлинен сигнал и започнал маневрата като навлязъл в лентата за насрещно
движение. След като подминал автомобилът управляван от св. св.Й., св. П. продължил
да се движи в лявата лента с намерение да изпревари и автомобилът управляван от
подсъдимия. Настигнал го и започнал да изпреварва и него когато подсъдимият без
да погледне в огледалата за задно виждане и без да подаде също предприел
маневра изпреварване на движещия се пред него автомобил. Същият започнал да
навлиза от дясната в лявата пътна лента, където се движел с автомобила си „БМВ
ХЗ М40И" св. П.. С предната лява част на управлявания от него л.а. „Тойота
Раф 4" подсъдимият ударил задната дясна част на
автомобила „БМВ ХЗ М40И". В резултат на удара св.П. изгубил контрол над
управлявания от него автомобил „БМВ ХЗ М40И", който се отклонил надясно
към затревения банкет. В момента в който управлявания от св.П. автомобил се
отклонил на дясно той повлякъл и отклонил след себе си и автомобила управляван
от подсъдимия. Двата автомобила навлезли косо в десния затревен банкет и
последователно се ударили в едно и също крайпътно дърво (първото) като първи се
ударил автомобилът управляван от св. П. – челно с предна дясна част, а след
него се ударил челно с предна лява част и автомобилът управляван от подсъдимия.
От удара на автомобила управляван от подсъдимия дървото се повалили като
автомобилът продължил още известно разстояние да се движи към нивата след което
спрял на четирите си колела. След удара в дървото лекият автомобил управляван
от св. П. се завъртял и превъртял няколкократно, ударил се в още едно дърво,
отскочил надясно по посока нивата с посеви и преустановил движението си на
четирите си колела.
Произшествието било възприето от
свидетелите М. и Й. които се движели непосредствено след подсъдимия и св.П..
Св. Й. веднага спял автомобила си и звъннал на тел.112. Двамата със св.М. се
насочили към автомобилите за да видят дали има пострадали. Много скоро на място
пристигнали две линейка и всички пътуващи в двата катастрофирали автомобила
били отведени в медицинско заведение, по-късно място пристигнал и полицейски
екип. Извършен бил и оглед на местопроизшествие.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство СМЕ изготвена от в.л. д-р В.С. се установява, че в
резултат на ПТП-то св.Ж. е получила счупване на пета предкиткова
кост на дясната длан, контузия на гръдния кош, кръвонасядания
по гръдния кош, лява хълбочна област, коремната област и двете колена. Според експерта описаните травматични увреждания са
резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат
по указаните време и начин от удари в части или детайли в купето на
катастрофиралия автомобил. Счупването на пета предкиткова
кост на дясната длан е обусловило трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник за период от около 1,5 месеца, при благоприятно протичане на
оздравителния процес. Останалите травматични увреждания, в своята съвкупност,
са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство съдебна АТЕ изготвена от в.л. Т.Т.
е видно, че техническата причина за настъпване на ПТП-то е липсата на упражнен
визуален контрол от страна на водача на лек автомобил „Тойота Раф 4", подс. Б., през
огледалата за обратно виждане, въпреки наличието на достатъчно разстояние за
възприемане и възможност за адекватна реакция.
Изложените обстоятелства съдът счита за
установени въз основа на показанията на свидетелите Ж., М. и Й. (в това число и
показанията им от д.п. приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
281 от НПК) показанията на св. П., както и тези на вещите лица д-р С. и Т.,
заключения по назначени съдебни експертизи – медицинска (изготвена от д-р С.) и
АТЕ, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, справка за съдимост, както и всички останали
приложени писмени доказателства като така посочените доказателства са не
противоречиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята съвкупност не
налагат различни изводи.
Показанията на всички свидетели съдът
кредитира изцяло като последователни, логични и взаимнодопълващи се.
Свидетелите Ж., П., М. и Й. са очевидец
на ПТП-то, а Ж. и П. и преки участници в същото, и изясняват механизма на
неговото настъпване като е налице пълен унисон в показанията им досежно този
основен за предмета на доказване факт.
Заключенията по назначените
съдебно-медицинска експертиза изготвена от в.л. д-р В.С. и АТЕ изготвена от
в.л. Т.Т. съдът кредитира изцяло като обективно,
компетентно и безпристрастно дадени. По същата причина съдът кредитира и
показанията на вещите лица изготвили експертизите депозирани в съдебно
заседание.
Всички събрани в хода на съдебното
следствие писмени доказателства съдът кредитира изцяло.
Съобразно така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено от правна страна, че подс.
В.Р.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
наказуемо по чл. 343, ал.1, б. 4б“ пр.2 вр. чл. 342,
ал.1 от НК за това, че на 26.04.2018г., на път VAR - 2028 / с. Долище - гр.
Варна, обл. Варна, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Тойота РАФ 4", с peг.
№ В 3791 ВН, нарушил правилата на движение на ЗДвП - чл. 42, ал. 1, т.1 от ЗДвП: „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде
сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че,
движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва,
не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво", и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.Д.Ж.,
изразяваща се в счупване на пета предкиткова кост на
дясна длан, което обусловило трайно затруднение на движенията на десен горен
крайник за период от около 1,5 месеца.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано лице.
Обект на това престъпление са
обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за безопасно и
правилно използване на транспортните средства.
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено и се изразява в нарушаването от страна на обвиняемия на
правилата за движение по пътищата /чл.42, ал.1, т.1 от ЗДП/, което е довело до
причиняване на средна телесна повреда на
св. Д.Д.Ж..
Съгласно посочената разпоредба водач, който ще предприеме изпреварване,
е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно
превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това,
което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво.
В случая от всички събрани по делото
доказателства се установява, че на инкриминираната дата подс.
Б. е управлявал л.а. “Тойота Раф 4“ с ДК№ В 3791ВН по
пътя от гр.Варна за с. Долище, когато е предприел изпреварване на движещия се
пред него лек автомобил в момент, в който той самият е бил изпреварван от
движещия се зад него автомобил управляван от св. П.. Именно в резултат на това
негово неправомерно поведение свързано с навлизане в лентата за движение в
която се е движел управлявания от св. П. лек автомобил между двата автомобила
настъпва удар, а след това и промяна в на посоката на движението на двата
автомобила, и последващ
удар в дърво на управлявания от подсъдимия лек автомобил. В резултат именно на
предизвиканото от неправомерното поведение на подсъдимия ПТП и св. Ж. е
получила телесни увреждания едно от които с характер на средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК, а именно счупване на пета предкиткова кост на дясна длан, което обусловило трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник за период от около 1,5 месеца.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост. Обвиняемият
не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Същият е имал обективна възможност да възприеме
изпреварващия го лек автомобил ако бе погледнал в огледалата за задно виждане
преди да сам да предприеме извършването на тази маневра и да избегне
възникването на ПТП.
Като смекчаващо наказателната
отговорност на подс. Б. обстоятелство съдът прие
чистото съдебно минало на подсъдимия към инкриминираната дата.
Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът не констатира.
При определяне размера на наказанието,
което следва да понесе подс. Б. за това престъпление
съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете от една страна ниската степен
на обществена опасност както на подсъдимия така и на деянието и от друга като
отчете наличието единствено и само на смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства прецени, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимия
следва да бъде наложено по-лекото предвидено в закона наказание, а именно
пробация при следните пробационни мерки: на основание чл. 42а, а.2, т.1 от НК
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от десет месеца с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и на
основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни срещи с пробационен
служител” за срок от десет месеца.
На основание чл. 343г от НК съдът
наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от
правоуправление, което определи в размер на десет месеца.
Съдът прецени, че с така наложените в
съвкупност две кумулативни наказания, наложени в посочените по-горе размери, ще
бъдат постигнати целите както на генералната, така и на специалната превенция
предвидени в нормата на чл.36 от НК и най-вече ще се въздейства предупредително
и възпиращо по отношение на подсъдимия.
След като запозна със справката за
съдимост на подс. Б. съдът констатира, че след
извършване на престъплението предмет на настоящото производство по отношение на
същия има влязла в сила друга присъда, а именно: С определение постановено от
ВРС но ПОХД № 884/2019год., влязло в сила на 28.02.2019год., съдът е одобрил
споразумение за прекратяване на наказателното производство съгласно което за
престъпление извършено на 10.02.2019год. наказуемо по чл. 343б, ал.1 от НК на
подсъдимият е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от единадесет месеца.
Като отчете, че престъплението предмет
на настоящото наказателно производство и това предмет на съдебният акт
постановен от ВРС по НОХД № 884/2019год. са били извършени от подсъдимия в
условията на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което
и да е от тях съдът приложи разпоредбата на чл. 25, ал.1 вр.
чл. 23, ал.1 от НК и наложи на подсъдимия едно общо за съвкупността най-тежко
наказание, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца. И като отчете
данните за самоличността на подсъдимия, както и размера на наложеното наказание
прецени, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на
подсъдимия не е наложително така наложеното за съвкупността наказание да бъде
изтърпяно от подсъдимия ефективно, поради което и приложи разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на наказанието като му определи
изпитателен срок от три години считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.2 от НК съдът присъедини към така наложеното
наказание лишаване от свобода и наказанието лишаване от право да управлява МПС
за срок от единадесет месеца като постанови при изпълнение на това наказание да
бъде зачетена изтърпяната до момента част от същото по присъдите включени в групата.
По гражданския иск.
С оглед крайния изход на делото – като
призна подсъдимият за виновен в извършване на престъплението за което е
предаден на съд съдът счете, че предявеният от ищцата граждански иск за
неимуществени вреди е доказан по основание. Безспорно от заключението на
назначената СМЕ и показанията на в.л. д-р С. се установява, че в резултата на
ПТП-то ищцата е получила телесни увреждания едно от които с характер на средна
телесна повреда - счупване на пета предкиткова кост
на дясната длан, както други телесни увреждания – контузия на гръдния кош, кръвонасядания по гръдния кош, лява хълбочна област,
коремната област и двете колена, които в съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето (или лека телесна повреда). С други думи налице са визираните от закона
предпоставки /чл. 45 ЗЗД/ за уважаване на предявения иск /вреди, причинени на
ищеца от ответника; вина за причинените вреди, причинна връзка между деянието и
последвалия вредоносен резултат/ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на претърпени от ищцата телесни увреждания. Що
се отнася до размера на претенцията за обезвреда на
неимуществените вреди, обаче съдът счете, че същата е завишена. Видно от
заключението на вещото лице д-р С. затруднението в движението на горния крайник
е за период от около месец и половина при благоприятно протичане на
оздравителния период. В показанията си пред съда същото вещо лице уточнява, че
болката от самото счупване отминава в рамките на няколко дни след травмата. В
същото време не са налице каквито и да било доказателства сочещи на това, че е
настъпило някакво усложнение след счупването или други обстоятелства довели до
удължаване на срока на възстановяване. Липсват доказателства и за влошено
психическо състояние – страх и тревожност при шофиране.
Изхождайки от горепосочените
обстоятелства и от принципа на справедливостта, съобразно който съдът следва да
определи размера на претендираното обезщетение /чл.
52 ЗЗД/, съдът прецени, че е справедливо претърпените от пострадалата болки и
страдания в резултат на деянието да бъдат обезщетени от подсъдимия със сума в
размер на 3000лв., като счете, че с тази сума ще бъдат напълно репарирани
причинените й вреди, поради което и осъди последният да му заплати посочената
сума ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане
на сумата.
Съдът прецени, че предявеният
граждански иск за неимуществени вреди за горницата над тази сума 3000лв. до
предявената от 24200лв. се явява неоснователен
и като такъв го отхвърли.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът
възложи на подсъдимия направените по делото в хода на наказателното
производство разноски за експертизи и вещи лица като го осъди да заплати на ОД
на МВР Варна сума в размер на 910.96лв. и в полза на ВРС сума в размер на
432.77лв. и го осъди да заплати в полза
на ВРС държавна такса върху уважения граждански иск в размера на 120лв.
На същото основание съдът осъди
подсъдимия да заплати на гражданската ищца и частна обвинителка
Д.Д.Ж. сума в размер на 1100лв. представляваща
направени от ищеца разноски в настоящото наказателно производство за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: