РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. ХАСКОВО, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело №
20205600900171 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба от Г. СТ. П. с ЕГН
********** от ********, със съдебен адрес град Хасково, бул. „България“ №
150 ст. 2 офис 217, чрез адв. Александър М., с която се предявява срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“АД -
София, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *************
иск с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Ищецът претендира сумата 40 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
13.08.2018 година, ведно със законните лихви върху тази главница от
02.02.2019 година до окончателното разплащане. Претендират се и
направените в съдебното производство разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, реализирано на 13.08.2018
година при следната фактическа обстановка: На 13.08.2018 г., около 14:50 ч.,
на ул. Мадара в гр. Хасково, ПЛ. СЛ. СЛ., в качеството си на водач на лек
автомобил марка ******, е ******, предприемайки маневра „наляво“, за да
заобиколи спряло пред него МПС и без да се убеди, че съседната пътна лента
е свободна, ударил движещия се в същата посока, успоредно до него,
1
мотоциклет марка *********, управляван от Г. СТ. П.. В резултат на ПТП
ищецът пострадал тежко. Бил транспортиран по спешност в „МБАЛ –
Хасково“ АД, където след направени прегледи, изследвания и
рентгенографии, лекарите му поставили диагноза: Счупване на таза, закрито;
Ограничени и болезнени движения в лява тазобедрена става; Палпаторна
болка по хода на лява пубисна кост. Предвид степента и сложността на
получената фрактура, на 13.08.2018 година ищецът бил подложен на
оперативна интервенция в отделението по „Ортопедия" към „МБАЛ –
Хасково“ АД, където му било извършено „закрито наместване на фрактура
без вътрешна фиксация“. Престоят на пострадалия в болничното заведение
продължил от 13.08.2018 година до 20.08.2018 година, след което бил изписан
с предписание да спазва строг постелен режим за 45 дни и да ходи с помощни
средства за период от 75 дни, без да обременява ляв долен крайник.
Ищецът твърди, че предвид възрастта му лечебният и
възстановителен период продължавал и до настоящия момент. С оглед
получената фрактура в областта на таза, през първия месец и половина след
инцидента Г.П. бил много трудно подвижен, което налагало близките му да
са денонощно около него, като му помагат в извършването на ежедневните
битови и хигиенни нужди. Първите месеци след инцидента ищецът се
придвижвал единствено с помощта патерици. Изпитвал силни болки
вследствие на получените наранявания и обездвижване, поради което му се
налагало постоянно да приема обезболяващи и седативни медикаменти.
Според лекарските прогнози болките щели да намалят интензивността си, но
имало вероятност да останат доживот при влошаване на времето и физическо
натоварване. Отделно от това, липсвала сигурна прогноза дали предвид
фрактурата в областта на таза, обемът на движенията ще се възстанови
напълно и последните няма да останат ограничени и болезнени. В резултат на
преживяното ПТП здравословното състояние на Г.П. се влошило, което дало
отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, пострадалият се
оплаквал от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за
пътния инцидент, нарушения па съня и вниманието, което налагало да
използва сънотворни медикаменти. Допълнително се тревожел за това, че
няма да се възстанови напълно и до края на дните си ще бъде в тежест на
близките си.
Ищецът се позовава на съставения за пътния инцидент
2
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.08.2018 година и
влязло в законна сила решение по АНд № 1310/2019 година по описа на РС-
Хасково и твърди, че виновен за процесното ПТП и причинените му вреди е
водачът на лек автомобил марка „Пежо“ с ****** ПЛ. СЛ. СЛ.. Причинени
вследствие на ПТП, с процесния лек автомобил, вреди се покривали от
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ответника по застрахователна полица №ВG/30/118001935299/04.07.2018
година, валидна от 04.07.2018 година до 04.07.2019 година. Поради това
ищецът предявил пред дружeството-отвeтник претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, била образувана щета № 0801-002823/2018-01,
но ответникът не му заплатил обезщетението по доброволен път.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си
за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно
дружеството-ответник „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Претенцията за
обезщетение е съединена с тази за законните лихви с правно основание чл.
497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира законни лихви
върху главницата считано от 02.02.2019 година - денят следващ датата, на
която според ответника е изтекъл 3-месечпият срок за доброволно
произнасяне по щетата, до окончателното му изплащане. На основание чл.
127 ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка за изпълнение на паричното
задължение.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен отговор.
Заема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Признава като безспорно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на процесния **** е ******, по силата на
Застрахователна полица № ВG/30/118001935299, сключена със „ЗАД
ДаллБогпЖивот и здраве“ АД. Намира претендираното с исковата молба
обезщетение за прекомерно завишено. Настоява, че то не съответства на
практиката на съдилищата по аналогични случаи и на характера и степента на
причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца. Твърди, че
ищецът има принос за настъпване на вредоносните последици от ПТП,
изразяващ се в липса на правоспособност, управление на мотоциклет с
3
превишена и несъобразена скорост, несъобразяване с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, управление на мотоциклет с изключена къса светлина отпред, с не
поставена каска, липса на мото-екипировка и технически неизправно МПС по
време на ПТП. Твърди, че ищецът се движил на такова разстояние от
движещото се пред него превозно средство, че да не може да избегне удряне в
него, като намали или спре рязко, а освен това - действията му при
възприемане на опасността били неправилни от техническа гледна точка. С
тези и останалите доводи, изложени в отговора, моли съда да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан, както и да му присъди деловодните
разноски, в това число и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение/. Моли
за отхвърляне и на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД - по съображения за
неоснователност и недоказаност на главния иск. Въвежда и друго възражение
за недължимост па лихви - ищецът не бил изпълнил задължението си да
предостави данните за банковата си сметка при предявяване на претенцията
си. В случай, че съдът намери иска за основателен, моли да бъде намален
размерът на обезщетението.
В срока по чл. 372 ал. I ГПК ищецът подава допълнителна искова
молба. Поддържа всички въведени твърдения, доводи и възражения. Оспорва
възраженията на ответника. Оспорва въведеното възражение за
съпричиняване на резултата и намира същото за недоказано. Настоява, че
претендираният размер на обезщетението съответства на правилата по чл. 52
ЗЗД и константната съдебна практика по подобни дела.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на
допълнителната искова молба. Поддържа въведените с отговора възражения и
оспорвания, както и направените искания. Поддържа направеното възражение
срещу твърденията на ищеца за изключителна вина за настъпване на ПТП
само у водача на л.а. „Пежо“. Настоява, че ищецът, заявявайки претенцията си
пред застрахователя, не е декларирал банкова сметка, по която да бъде
преведено обезщетение, като счита, че това освобождава застрахователя от
отговорност за обезщетение за забава. Евентуално, моли съда да приеме, че
лихвата се дължи от датата на подаване на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
4
и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С решение № 41/18.02.2020 година, постановено по АНдело №
1310/2019 година по описа на Районен съд – Хасково, влязло в законна сила с
необжалваемо Решение № 260005/21.08.2020 година по ВАНд № 217/2020
година по описа на Окръжен съд – Хасково, ПЛ. СЛ. СЛ. от гр.Хасково е
признат за виновен в това, че на 13.08.2018г. в гр.Хасково на ул. „Мадара“,
при управление на МПС **********, нарушил правилата за движение по
чл.25 ал.1 и чл.26 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Г. СТ. П. от гр.Хасково, изразяваща се в счупване на таза
/счупване на лява тазобедрена ямка и счупване на долния клон на лявата
срамна кост/, довело до трайно затруднение на движението на левият му крак,
като след деянието направил всичко зависещо от него, за оказване помощ на
пострадалия – престъпление по чл. 343а ал.1 б. „А“, вр. чл. 343 ал.1 б. б“, вр.
чл.342 ал.1 от НК.
Анализирайки изложената в мотивите на наказателния съд фактическа
обстановка и съпоставяйки я със събраните по настоящото дело
доказателства, съдът приема следния механизъм на ПТП: С. бил
правоспособен водач на МПС и работел като таксиметров шофьор с ****** с
******. На 13.08.2018 г. около обяд, С., с посочения лек автомобил,
извършвал курс с клиент, като се движел по ул. „Мадара“ в гр.Хасково в
посока към ул. „Поройна“, в дясната лента за движение. Като стигнал до №
10-12 на ул. „Мадара“, в дясната лента имало паркирани автомобили и
обвиняемият с автомобила си спрял зад тях за да изчака преминаването на
движещите се в същия момент автомобили, в насрещната лента. След като
лявото платно се освободило, обвиняемият потеглил леко с автомобила си, за
да заобиколи паркираните автомобили, без обаче преди това да подаде ляв
мигач, да погледне в огледалото за обратно виждане и да се увери, че пътното
му платно е свободно от други участници в движението. В същото време зад
управлявания от обвиняемия автомобил, в същата лента и с около 20 км/ч., се
движел мотопед „Симсон“ с рег. № Х 3147 М, управляван от пострадалия
Г.П., който имал също намерение да мине заобиколи спрелите автомобили,
включително управлявания от обвиняемия. П. се движил равномерно в лявата
част на дясната пътна лента, близо към умозрителната разделителна линия (на
място липсва хоризонтална пътна маркировка). В момента когато П. с
5
мотопеда приближил до задната част на автомобила на обвиняемия,
последният потеглил. Поради липсата на подаден от обвиняемия преди това
ляв пътеуказател и възприемайки таксиметровия автомобил, П. започнал да
вика „хоп хоп“, но вместо да спре незабавно, само леко намалил скоростта от
20 км/ч до 13,9 км/ч, като продължил движението напред. Обвиняемият го
чул и спрял, но предната лява част на автомобила му била препречила пътя на
мотопеда, чиято спирачна система П. не задействал екстремно. Последвал
удар между двете МПС. Мотопедът се ударил с дясната си ръкохватка на
кормилото в лявото външно огледало на лекия автомобил на С., а с предната
си гума - в лявата предна гума на автомобила. От удара П. изгубил
управление върху мотопеда и устойчивост и паднал на пътя, а мотопедът -
върху него. П. бил отведен в МБАЛ – Хасково, където били установени
телесни увреждания: счупване на таза - счупване на лявата тазобедрена ямка и
на долния клон на лявата срамна кост, довели до трайно затруднение
движението на левия му крак.
Последното обстоятелство се установява от представената и приета като
доказателства по делото медицинска документация, съставена във връзка с
предприетите изследвания, прегледи и лечения поради процесната травма (л.
10 - л. 38). Така, видно от история на заболяването (л. 13) и епикриза,
издадена от МБАЛ-Хасково (л. 10), ищецът П. постъпил на лечение на
13.08.2018 година и бил изписан на 20.08.2018 година. Била му извършена
операция за закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация. След
изписването бил предписан 45-дневен постелен режим, след което – ходене с
помощни средства за 75 дни без обременяване на ляв долен крайник. По
делото се представя информация съгласно ИИС на НЗОК за периода
13.08.2018 година – 28.02.2021 година, от която се установяват извършени
медицински прегледи на ищеца, изписани лекарства, предприети медико-
диагностични дейности и болнична медицинска помощ. Видно от справката
(л. 144-145), единствените релевантни към спора данни са тези за болничното
лечение по повод процесната травма в периода 13.08-20.08.2018 година.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло
като пълно, компетентно, обективно и безпристрастно. Изводите на
експертите относно механизма на ПТП се препокриват с част от тези на
6
наказателния съд, изложени в мотивите към решението по АНд № 1310/2019
година на РС-Хасково. От автотехническата част на експертизата става ясно,
че ударът между таксиметровия автомобил и управлявания от ищеца мотопед
бил кос страничен – с първоначален контакт н дясна ръкохватка на кормилото
на мотопеда с лява странично външно огледало на таксиметровия автомобил.
В резултат на този контакт (л.19 от заключението), кормилото на мотопеда се
завъртяло надясно и се реализирал удар между предното колело на мотопеда
и лява предна част на автомобила в зоната на предно ляво колело. След този
удар, мотопедът паднал върху платното за движение на лявата си страна и с
плъзгане по терена и ротация се установил в лявата (южна) лента за
движение. Преди водачът С. да чуе предупредителните викове на П.,
таксиметровият автомобил се движил, и по-точно потеглял от спряло
състояние, като скоростта му била в диапазон от 0 до 3,2 км/ч.
Непосредствено преди произшествието мотопедът се движил равномерно, със
скорост 20 км/ч, в една и съща лента за движение с таксиметровия автомобил
(дясна), но близо до условната разделителна линия (на място няма
маркировка, ограничаваща насрещната лента на движение). В момента на
удара с таксиметровия автомобил, мотопедът се движил със скорост 13,9
км/ч, а автомобилът бил спрял. След като изчислява опасната зона за спиране
на мотопеда на 9,38 м, в.л. заключава, че при избраната скорост на движение
– 20 км/ч, водачът на мотопеда е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати ПТП, чрез своевременно възприемане на
навлизащото пред него МПС и своевременно аварийно спиране. Твърди, че
към момента на ПТП времето е било ясно, светло и горещо, а настилката –
равна и суха. Липсата или наличието на светлини на мотопеда, както и
техническата му изправност, не биха повлияли за настъпването на ПТП при
конкретно установения механизъм. В.л. счита, че предвид техническите
характеристики на процесния мотопед, той по-скоро следва да бъде отнесен
към категорията съгласно Регламент ЕС № 168/2013 – L3e, а водачът му би
следвало да притежава категория на шофьорска правоспособност „М“
(обяснения на в.л. А. в с.з.). В.л. съдебен лекар твърди, че заявените с
исковата молба телесни увреждания се препокриват с тези съгласно
наличната по делото медицинска документация. Обяснява, че след престоя в
болницата пострадалият е бил на легло в продължение на около 2 месеца,
когато несъмнено е ползвал чужда помощ. След това започнал процес по
7
раздвижване чрез ползване на помощни средства, който продължил около
една година. В резултат на травмата в началния период ищецът изпитвал
силни болки и страдания, които затихвали във времето. След това
пострадалият възстановил нормалното ходене, оздравителният процес
протекъл без усложнения, в обичайните срокове и приключил с пълно
възстановяване на движенията на крака. Налице било единствено инцидентно
чувство за болка при промяна на времето и претоварване на крака. Уточнява,
още, че при такива травми се препоръчва рехабилитация, но по делото няма
данни за проведена такава при ищеца. В.л. Е. твърди, още, че наличието на
мото-екипировка не би предотвратило настъпването на конкретната травма,
нито уврежданията биха били по-леки.
Ищецът Г.П. е правоспособен водач на МПС от категории „В“ и „М“,
което се установява от представените и приети като доказателства по делото
свидетелство за правоуправление на МПС и контролен талон (л.113).
Според предоставената от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ (л.176), процесният мотопед, управляван от ищеца, не е
регистриран и не е преминавал годишен технически преглед.
Дружеството-ответник признава наличието на застрахователно
правоотношение по отношение па процесния **** с ******, по силата на
Застрахователна полица №ВG/30/118001935299, сключена със „ЗАД
ДаллБогпЖивот и здраве“ АД.
Няма спор по делото относно това, че ответникът не е заплатил на ищеца
обезщетение за претендираните неимуществени вреди в образуваното пред
него, по искане на ищеца с правно основание чл. 380 от КЗ, производство.
В хода на исковото производство са събрани гласни доказателства.
Разпитан в качеството на свидетел делинквентът Пламен Славило С.
настоява, че не той, а водачът на мотопеда – ищецът П. бил виновен за
настъпване на противоправния резултат. Твърди, че чувайки
предупредителните викове „хоп,хоп“, той спрял управлявания от него
автомобил, но мотопедът сам се ударил в него: дясната ръкохватка на
мотопеда се закачила за лявото огледало за задно виждане на таксиметровия
автомобил, след което мотопедистът паднал на пътното платно.
Мотопедистът не задействал спирачната система, като през цялото време се
движил бавно и равномерно, влачейки чехлите си по земята. В същото време
8
признава, че не е подал ляв мигач преди да потегли, като го обяснява с това,
че бил спрял само за да изчака преминаването на насрещно движещия се
автомобил. Св. Г. Огн. М. обяснява, че е възприел само събитията
непосредствено след инцидента. Отрича водачът на мотопеда да е бил със
специализирана екипировка на моторист. Твърди, че неговото внимание било
привлечено от шума от удар. Погледнал и видял, че таксиметровият
автомобил е навлязъл в насрещната лента за движение с предницата си, а
мотопедът и мотопедистът са паднали до него на пътното платно.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба сочи
на предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на
делинквента, сключил с него задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Главният иск е с правно основание чл. 432
ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и е за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в размер на 40000 лева.
Искът е съединен с акцесорната претенция с правно основание чл. 497 ал. 1 т.
1 КЗ вън връзка е чл. 86 ал. 1 ЗЗД за законни лихви върху главницата, считано
от 02.02.2019 година - денят, следващ датата, на която според ответника с
изтекъл тримесечният срок за доброволно произнасяне по щетата, до
окончателното изплащане. Претендират се и деловодни разноски за исковото
производство.
На твърденията на ищеца ответникът противопоставя възражение за
неправомерно поведение на самия пострадал, като твърди на първо място, че
резултатът е съпричинен от ищеца поради това, че с управлявал мотоциклета
при липса на правоспособност, в нарушение на правилата по ЗДвП - с
превишена и несъобразена скорост, при несъобразяване с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, управление на мотоциклет с изключена къса светлина отпред, с
не поставена каска, липса на мото екипировка и технически неизправно МПС
по време па ПТП. Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП,
като се е движил на такова разстояние от движещото се пред него превозно
средство, че да не може да избегне удряне в него, когато намали или спре
9
рязко, а освен това - неправилно с реагирал при възприемане на опасността. С
тези доводи претендира освобождаване от отговорност изцяло - чрез
отхвърляне на иска като неоснователен или за значително намаляване на
размера на дължимото обезщетение.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено
лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия
причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност ", с
който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното
превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото
доказателства – изпратената до ответника и получена от него по поща (за
което не се спори) претенция, съдът приема за доказано обстоятелството, че
ищецът е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение пред застрахователя-ответник, но споразумението не е
постигнато, респективно застрахователят доброволно не е заплатил
обезщетение в срока по чл. 496 КЗ и досега.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на
доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в
законна сила присъда и е недопустимо преразглеждане на въпросите,
свързани с това – дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В случая постановеното решение по чл. 78а от НК има
силата и характера на такава присъда. Обвързващ е изводът на наказателния
съд, че телесните повреди на пострадалия Г.П. са причинени противоправно и
виновно от ПЛ. СЛ. СЛ., при процесното пътно-транспортно произшествие.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
10
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е
налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек
автомобил марка ******, е ****** ПЛ. СЛ. СЛ., който нарушил правилата за
движение по пътищата,както следва: Нарушение на правилото по чл. 25 ал. 1
от ЗДвП – С. се е отклонил наляво по платното за движение, за да премине в
лявата пътна лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците движението, които минават покрай него; правилото по чл. 26 от
ЗДвП - преди да започне маневра, свързана с отклонение встрани, П.С. не е
подал своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал със
светлинните пътепоказатели на управляваното от него превозно средство.
Безспорно е установено по делото с писмените доказателства и
заключението на комплексната експертиза, онагледено със скица, че
бездействието на П.С. - неподаване от обвиняемия на ляв пътеуказател преди
потеглянето му, за да заобиколи спрените в лентата му автомобили и
неуверяването му преди това, дали може да извърши тази маневра безопасно,
спрямо другите участници в движението, какъвто е пострадалият, е довело до
ПТП, от което е настъпила средната телесна повреда на пострадалия, както е
посочено в заключението на комплексната експертиза: счупване на таза –
счупване на лявата тазобедрена ямка и счупване на долния клон на лявата
срамна кост, с обичаен срок за възстановяване около 1 година.
С оглед гореизложеното съдът приема, че не е оборена презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ангажирането на наказателната или административно-
наказателната отговорност на делинквента не се явява задължителна
предпоставка за реализиране отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ.
Постановяването на осъдителната присъда, респ. решение по чл. 78а от НК
единствено позволява приложението на чл. 300 ГПК и така улеснява
доказването на ищцовата претенция. Но иначе, според възприетата съдебна
практика, образуваното наказателно производство не е пречка за движението
на гражданския спор за обезвреда от престъпление, предмет на наказателното
11
производство. Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка
причинна връзка с противоправното деяние. С оглед и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на
делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
главният иск за обезщетение за неимуществени вреди, с правна квалфикация
чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално
правно легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на
чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. №
387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.;
№ 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние,
както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД, на увреденото
12
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и
страдания вследствие на претърпени телесни увреждания, както и негативни
психически промени, пряко свързани с преживения пътен инцидент.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че
те са еквивалентни на сумата в размер на 30 000 лв. При определянето му
съдът съобрази характера на претърпяното телесно увреждане – счупване на
таза, закрито – счупване на лявата тазобедрена ямка на таза и на долния клон
на лявата срамна кост на таза, причинило трайно затруднение в движението
на левия крак на ищеца. Оздравителният процес при П. е протекъл в рамките
на около една година, като не са настъпили усложнения и функционалното
състояние на крака е напълно възстановено. Доводите на ищеца за това
противното, както и заявлението, че вероятно до края на живота му
функцията на крайника няма да бъде възстановена, не намират опора в
представените доказателства. Съдът стига до този извод на база заключението
на медицинската част от комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза и при липса на доказателства за по-дълъг срок на възстановяване
или каквито и да било усложнения.
При определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди
съдът взема предвид заключението на КСМАТЕ за търпените болки и
страдания – в началото те са били много силни, ищецът е претърпял операция
за наместване на счупената кост, бил е на стационално болнично лечение в
продължение на 8 дни. След това в продължение на около 2 месеца е бил
обездвижен на легло, т.е. през този период от време той не е могъл да се
обслужва самостоятелно и това при всички случаи е допринасяло за
интензитета на физическите и душевните му страдания. Болките,
неудобствата, в това число свързани с раздвижването с помощта на патерици,
постепенно намалявали интензитета си, но са продължили в рамките на 1
година – колкото е траел възстановителният период, което също става ясно от
изводите на в.л. Е. от КСМАТЕ.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и
лимитите на ГО за релевирания период, съдът намира, че горният размер на
обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от
ЗЗД.
Основателни са доводите на дружеството-ответник за допуснато
съпричиняване от страна на ищеца, поради допуснато от него нарушение,
като това в причинна връзка с настъпилото ПТП е както следва: Според
13
заключението на КСМАТЕ, ищецът се е движил с управлявания от него
мотопед със скорост 20 км/ч. Изчислената от в.л. А. скорост на движение, при
която ищецът би имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара и да предотврати ПТП е 21,38 км/ч. Безспорно е установено по делото,
че произшествието се е случило през светлата част от денонощието. Времето
е било топло, ясно, а настилката – равна, суха, в прав участък без ограничение
на видимостта. Ищецът се е движил с мотопеда си равномерно, направо, в
лявата част от дясната лента за движение, близо до мисловната разделителна
линия. Става ясно от обясненията на в.л. А. в с.з. и се подкрепя от
показанията на св. С., които съдът в тази част кредитира с доверие, пътната
ситуация е позволявала на мотопедиста през цялото време да наблюдава пътя
пред него. Той е следвало през цялото време да наблюдава пътната
обстановка и тогава без каквито и да било затруднения е следвало да
възприеме излизането пред него на таксиметровия автомобил, управляван от
С.. И ищецът несъмнено го е възприел – което следва от показанията на св. С.
за това, че виждайки препречващия пътя му автомобил, ищецът отправил
предупредителни викове – „хоп,хоп“. На същото сочи и обстоятелството, че
водачът на мотопеда е намалил скоростта от 20 км/ч до 13,9 км/ч – с
отнемането на газта или леко задействане на спирачната система, доколкото
на местопроизшествието не са намерени спирачни следи. Съдът споделя
изцяло извода на КСМАТЕ за това, че тези му действия са били неправилни
от техническа гледна точка. При възникване на опасност, ищецът е бил
длъжен да предприеме аварийно спиране, така че да спре преди мястото на
удара, а според заключението на КСМАТЕ технически това е било възможно.
Вместо това ищецът е избрал да се движи напред към мястото на удара, само
леко намалявайки скоростта. Това му поведение е в разрез с предписанието,
дадено с разпоредбата на чл. 20 ал. 2 изр. последно от ЗДвП: „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“. Нарушавайки това правило, ищецът е
допринесъл за настъпване на пътния инцидент, а от там и причиняване на
телесното увреждане. Съдът приема, че така допуснатите от ищеца
нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
вредоносните последици от него и съпричиняването от негова страна е в
размер на 30%.
Останалите доводи на ответника в подкрепа на въведеното
14
възражение за съпричиняване са неоснователни и недоказани. Установи се по
делото, че ищецът е правоспособен водач на МПС от категория „М“, към
която може да се причисли процесният мотопед (заключение на КСМАТЕ).
Избраната скорост на движение на мотопедиста е била 20 км/ч, т.е. далеч под
максималната, установена за движение в населено място за съответната
категория МПС. В процесния участък от пътя не е имало поставени пътни
знаци, допълнително ограничаващи скоростта на движение. Движението се е
осъществявало през деня, в топло, ясно и сухо време, по равна пътна настилка
без наклон и в прав участък от пътя в отсечката на местопроизшествието. Т.е.
пред ищеца не е имало никакви затруднения във видимостта и възприемане
на пътната обстановка, налагащи допълнително ограничаване на скоростта.
От тук – избраната от него скорост на движение е била и съобразена с
пътните условия. В подкрепа на този извод е и заключението на в.л. А., че при
движение със скорост 20 км/ч мотопедистът е имал техническата опасност да
спре безопасно и да предотврати настъпването на ПТП. Действително, от
събраните по делото доказателства се установява, че процесният мотопед не е
бил регистриран, нито е преминал годишен технически преглед. Но от
заключението на КСМАТЕ става ясно, че при конкретния механизъм на ПТП
няма връзка между техническото състояние на мотопеда и реализирането на
ПТП. Същото се отнася и за довода, че мотоциклетът се е движил без
включена къса светлина отпред. Съдът приема изцяло аргументирания
отговор на съдебния лекар за това, че за настъпването на увреждането и
неговата тежест е без значение дали мотоциклетистът е бил с мото-
екипировка: счупването на таза е причинено от падане и удряне в
прилежащия терен, т.е. каската и специфичното предпазно облекло към това
увреждане нямат отношение. Неоснователни са и доводите за допуснато
нарушение на правилото по чл. 23 ал. 1 от ЗДвП, тъй като не се касае за
реализиране на удар поради неспазване на дистанция.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и
претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл. 497, ал. 1, т. 2 от
КЗ се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ - три месеца от
предявяване на претенцията пред застрахователя. В процесната хипотеза
застрахователят е сезиран на 30.10.2018 година или законна лихва за забава е
дължима от 02.02.2019 година (както се претендира) до изплащане на
вземането, поради което претенцията за присъждането й е основателна за този
15
период. Доколкото ответникът не е поискал от пострадалия представянето на
допълнителни документи, респективно данни за банковата му сметка, а
директно е постановил отказ по искането за обезщетение, то сега не може да
се позовава на забава на кредитора.
Поради гореизложеното съдът намира предявения главен иск за
обезщетение за неимуществени вреди за основателен и доказан по размер за
сумата 21 000 лева. Ищецът не доказва неимуществени вреди в по-голям
размер, поради което в останалата част над сумата 21000 лева до 40 000 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се
дължат: разноски в общ размер на 1040 лева, от които 840 лева – държавна
такса и 200 лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адвокат Александър Емилов М. се
дължи адвокатски хонорар, определен по чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно уважената
част от исковете, в размер на 1160 лева.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 242,25 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД – София, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление *********** да заплати на Г.
СТ. П. с ЕГН **********, с адрес ******** № 5, със съдебен адрес ********,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в
размер на 21000 лева - обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
настъпило на 13.08.2018 год. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва от 02.02.2019 година до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 21000 лева до предявения
размер от 40 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД – София, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление ***********да заплати по
16
бюджетна сметка на ХОС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на
1040 лева – държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД – София, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление *********** да заплати на
адвокатАлександър Емилов М. от САК, с ЛН ****, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА, сума в размер на 1160 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. СТ. П. с ЕГН **********, с адрес ******** № 5, със
съдебен адрес ******** да заплати на ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД
– София, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***********
сумата 242,25 лева – деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част на
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
17