РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Стара Загора, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20235530103656 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищецът „БЕТОНИКС ДЖИ ЕНД ДЖИ“ ООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си
молба, че на 28.03.2022 г. настъпило пътно-транспортно произшествие на паркинг на
територията на стопански обект, стопанисван от „Бетоникс Джи Ен Джи“ ООД. Предишния
ден бил паркиран от служител на „Бетоникс Джи Ен Джи“ ООД товарен бус „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № СТ ... АМ, собственост на „Бетоникс Джи Ен Джи“ ООД. На 28.03.2022
г. Д. Г. И., управлявайки товарен автомобил „Мерцедес 814 Д“ с рег. № СТ ... СМ, при
извършване на маневра движение на заден ход на паркинга на „Бетоникс Джи Ен Джи“
ООД, не преценил разстоянието зад управлявания от него автомобил, както и
местоположението на паркирания на мястото товарен бус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № СТ
... АМ, като го ударил, с което му нанесъл щети. Събитието не било посетено на място от
служители на КАТ, тъй като имало причинени само имуществени вреди. За настъпване на
произшествието бил съставен двустранен констативен протокол от същата дата 28.03.2022
г., като за съставянето бил уведомен КАТ и даден номер на протокол. От пътнотранспортно
произшествие бил увреден товарен бус „Мерцедес 208Д Спринтер“ с рег. СТ ... АМ,
собственост на ищеца „Бетоникс Джи Ен Джи“ ООД, като били повредени: предна броня;
решетка радиатор; преден капак; решетка въздух; преден десен мигач; радиатор; въздушен
филтър; всмукателен маркуч; резервоар на течност за чистачки и други. Бусът бил с валидно
удостоверение за годишен технически преглед. Общият размер на платената сума за ремонт
на увредения автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № СТ ... АМ възлизала на 8450.21 лева.
1
Отговорността на водача на „Мерцедес 814 Д с рег. СТ ... СМ била обезпечена по силата на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключен от ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с период на валидност от
29.05.2021 г. до 28.05.2022 г. Съгласно чл. 380 от Кодекса за застраховането лицето, което
желаело да получи застрахователно обезщетение, било длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя била всяко
увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно
произшествие да получило от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен
еквивалент на всички претърпени вреди. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие,
на 28.03.2022г. ищецът предявил претенция пред ответника „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. При ответника била
образувана преписка под номер 0023-5000-22-000071. При завеждане на претенцията били
представени всички необходими документи за произнасяне по претенцията от
застрахователя - копие на свидетелство за регистрация на МПС; СУМПС на водача,
причинил настъпване на произшествието; контролен талон към СУМПС на водача,
причинил произшествието; оригинал на попълнения от участниците в произшествието
двустранен констативен протокол, както и уведомление по образец на застрахователя.
Увреденият товарен бус „Мерцедес 208Д Спринтер“ с peг. № СТ ... АМ бил предоставен за
оглед на застрахователя с оглед изпълнение на нормативното задължение да бъде допуснат
застрахователят за оглед и установяване на настъпилите вреди в резултат от събитието. По
повод на извършените огледи на МПС били съставени съответни документи — опис-
заключение по щета от 01.04.2022 г. и опис-заключение по щета от 14.06.2022 г. При
извършване на огледа били направени необходимият брой снимки. С писмо изх. № 5087 от
07.07.2022г. ответникът отказал на ищеца да изплати застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди по товарен бус „Мерцедес 208Д Спринтер“ с рег. № СТ ...
АМ с аргумент, че „увреждащото МПС и увреденото имущество били собственост на едно
и също юридическо лице“, предвид което липсвало основание за изплащане на обезщетение.
Изложените аргументи от ответника били неоснователни и в противоречие както с
материалноправната уредба, така и със съдебната практика по нейното приложение.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият бил отговорен, имало
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Ответникът не оспорвал, че между него и собственика на лек автомобил
"Мерцедес 280 Д Спринтер" с рег. №СТ ... АМ възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължавал да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 477,
ал. 2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застраховани били собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което било налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко
2
лице, което извършвало фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от застраховката
лица били всички лица, с изключение на лицето, което отговаряло за причинените вреди -
чл. 477, ал. 3 от КЗ. В случая за причиняването на вредите отговарял водачът на лек
автомобил „Мерцедес 814 Д“ с рег. № СТ ... СМ, който при маневра движение на заден ход
на паркинга на ищцовото дружество, не преценил разстоянието зад управлявания от него
автомобил, както и местоположението на паркирания на мястото товарен бус „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № СТ ... АМ. Ответникът неправилно и в противоречие с целта на
застраховката и смисъла на законодателната й уредба отказвал да изпълни задълженията си.
Поради несъгласие с определеното обезщетение ищецът изпратил на ответното
застрахователно дружество покана за доброволно изпълнение на 26.07.2022г. На
09.08.2022г. застрахователят потвърдил становището си, като отказал изплащане на
застрахователно обезщетение. Ищецът моли съда да осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД да
заплати на „БЕТОНИКС ДЖИ ЕН ДЖИ“ ООД парична сума застрахователно обезщетение
за поправяне на причинените му имуществени вреди в размер на 8450.21 лева -
представляващи стойността на щети по собствен на ищеца лек автомобил, “Мерцедес 280Д
Спринтер“ с рег. № СТ ... АМ, причинени от водача на товарен автомобил „Мерцедес 814 Д“
е рег. № СТ ... СМ със сключена при ответното застрахователно дружество задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва от
датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира
сторените разноски по делото, както и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София
оспорва предявения иск по основание и размер. Във връзка с реализираното събитие и въз
основа на попълнено уведомление при ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД била образувана преписка по
щета №0023-5000-22-000071. Преписката била образувана на основание застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, обективиран в застрахователна
полица №BG/22/121001505628 със срок на покритие от 29.05.2021 г. до 28.05.2022 г., за
товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „841 Д” с peг. №СТ...СМ със собственик
“Бетоникс Джи Ен Джи“ ООД, като претенцията била отказана, като неоснователна и
недоказана пред ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, за което ищецът бил уведомен с писмо изх.
№5087/07.07.2022 г. Съгласно Кодекса за застраховане обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите била
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговаряли съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Изключенията били посочени в чл. 477, ал. 3 от Кодекса за застраховане, съгласно
който трети лица по ал. 1 се смятали всички увредени лица с изключение на лицето, което
отговаряло за причинените вреди. От представените документи става ясно, че е настъпило
пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил марка “Мерцедес“, модел
“Спринтер“, с рег. №СТ...АМ и товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „841 Д” с рег.
3
№СТ...СМ, било видно, че и двете МПС-та били собственост на „Перота Холдинг” ООД. Не
били налице основанията за ангажиране на договорната отговорност на ответника и
претенцията била изцяло неоснователна. Ответникът изпълнил задълженията си, като
произнасянето по основателността на претенцията било осъществено с писмо изх.
№11788/31.12.2021г. и на ищцовото дружество било отказано изплащането на
застрахователното обезщетение. Ответникът оспорва предявения иск и по размер. Същият
бил предявен в завишен размер и не отговарял на действително претърпените вреди. При
условията на евентуалност, размерът на вредите следвало да бъде определен съгласно
чл.386, ал.2 от КЗ по методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане,
приложима към момента на събитието. Обезщетението не можело да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приетата от
КФН Наредба № 24/2006 г. за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС. При причиняване на имуществени вреди на превозно средство от
водач, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят
на делинквента по посочената застраховка дължал на третото увредено лице /собственик на
увреденото превозно средство/ обезщетение за вредите, изчислено по правилата на чл. 386,
ал. 2 от КЗ и тези на Наредба № 24/2006г. Не били налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответното дружство, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност”, поради което моли съда да приеме иска за неоснователен. Оспорва изцяло
иска за присъждане на законна лихва като неоснователен, защото бил акцесорен и
неоснователността на главния иск водела до неоснователност на иска за лихви.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
Разпитаният по делото свидетел Д. Г. И. сочи, че е участвал в ПТП на паркинга на
база „Бетоникс“ през пролетта на 2023 г. Управлявал камион „Мерцедес-814 Д“ и
извършвал маневра назад, за да бъде разтоварен камионът. Камионът бил натоварен с
индустриални машини. Теренът бил наклонен и по принцип на това място нямало
паркирани автомобили. Предната вече обаче бил паркиран бус „Спринтер“ на място, което
било свободно. При маневрата назад свидетелят бил ядосан от колегите си, придвижил се с
по-висока скорост, не видял, че бусът е отзад и го ударил, като буквално спрял в него.
Камионът имал греда в задната си част и с тази греда ударил буса отпред вдясно. Преди
удара бусът бил здрав и в движение. След произшествието по буса имало следните видими
щети: радиатор, решетка, калник, фар, мигач, ролка, гредата била изкривена.
По делото е представен опис на документи по щета № 0023-5000-22-000071, от който
се установява, че на 29.03.2022 г. на ответника са били представени: уведомление за
настъпило застрахователно събитие, свидетелство за регистрация на МПС; контролен талон
към СУМПС, свидетелство за правоуправление на водача, причинил настъпване на
произшествието; контролен талон към СУМПС на водача, двустранен констативен протокол
за ПТП. Представени са и 2 бр. опис-заключение по щета № 0023-5000-22-000071 от
01.04.2022 г. и от 14.06.2022 г., съдържащи описание на увредените детайли по МПС
4
“Мерцедес“, модел “Спринтер“, с рег. №СТ...АМ.
От представената по делото кореспонденция между страните /л.11-13/ се установява,
че ПТП е причинено от МПС „Мерцедес 814 Д“ с рег. № СТ ... СМ, собственост на
„Бетоникс Джи Ен Джи“ ООД, както и че между собственика на това МПС и ответника е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
В представените 2 бр. опис-заключение по щета № 0023-5000-22-000071 от 01.04.2022 г. и от
14.06.2022 г. се сочи и номерът на застрахователната полица – BG/22/121001505628.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите
на фактическия състав на нормата на чл.432 КЗ, уреждаща т. нар. пряк иск на увреденото
лице към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Съгласно посочената
разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. По делото не е спорно, че към датата на ПТП между
ответното застрахователно дружество и собственика на управлявания от Д. Г. И. автомобил
е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Представено е заявление от ищеца до ответника съобразно изискванията на чл.380 КЗ за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Възражението на ответника е, че вредите не подлежат на репариране, тъй като
собственик на участващите в произшествието превозни средства е едно и също юридическо
лице, се явява неоснователно. Съгласно чл. 477, ал. 3 КЗ за трети лица по чл. 477, ал. 1 КЗ се
смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди,
както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. Ищецът е трето лице, което е
легитимирано да предяви пряк иск за претърпените от ПТП вреди, тъй като законът
изключва от кръга на третите лица само пряко отговорното за настъпване на ПТП лице -
водачът, но не и останалите застраховани лица, какъвто е и собственикът на автомобила –
арг. от т. 8 на ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, според което собственикът
на превозно средство, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, е трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ (отм.) (сега чл. 477 КЗ). В
този смисъл е и Определение № 419/07.07.2019 г. по т. д. № 850/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., в
което изрично се приема, че качеството на "трети лица" имат всички лица с изключение на
лицето, което отговаря за причинените вреди.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извода за наличие на всички
елементи на непозволеното увреждане: противоправно деяние, вина, вреди и причинна
връзка между деянието и вредите. Водачът Д. Г. И. е действал противоправно, тъй като при
управлението на МПС „Мерцедес 814 Д“ с рег. № СТ ... СМ е нарушил правилото на чл. 40,
ал.1 ЗДвП, доколкото, преди да започне движение назад, не се е убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Противоправното поведение на водача Иванов при
управлението на МПС стои в пряка причинна връзка с ПТП, тъй като ако водачът не беше
нарушил правилата за движение, нямаше да настъпи ПТП, довело до вреди за ищеца.
5
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. По делото не са наведени доводи и не са
ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи вината, поради което
съдът приема, че процесното деяние е извършено виновно. От установената фактическа
обстановка и от обективираните действия на И. следва изводът, че при извършване на
деянието той е действал при условията на непредпазливост, тъй като не е предвиждал
настъпването на резултата /причиняване на ПТП и вреди за ищеца/, но е бил длъжен
/задължение, произтичащо от посочената по-горе разпоредба на ЗДвП/ и е могъл да го
предвиди и предотврати. Съдът не възприема експертното заключение по делото в частта, в
която вещото лице е изразило становище, че част от уврежданията не стоят в причинна
връзка с механизма на ПТП, описан в исковата молба. За този си извод вещото лице е
изхождало от предположението, че обичайно маневрите на заден ход се извършват със
скорост 3-5 км/ч. В случая обаче от показанията на свидетеля Д. Г. И. става ясно, че
маневрата е извършена с висока скорост, и то при натоварен автомобил.
Съобразно трайната практика на ВКС, при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи обезщетението по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан от размерите по
Наредба № 24/08.03.2006 г., която е приложима при извънсъдебно определяне на
обезщетението от застрахователя, на когото не са предоставени фактури за извършен ремонт
в сервиз /в този смисъл са: решение № 52/08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г., І т.о., решение
№ 53/22.12.2011 г. по т.д.№ 896/2010 г., І т.о., ТК на ВКС и др./. В решение № 60135 от
15.11.2021 г. по т. д. № 1821 / 2020 г. на ВКС, 2-ро търг. отделение се сочи, че даденият в
решения на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т.о., т.д. № 1586/2013 г., II т.о., т.д. № 1869/2014 г.,
II т.о., т.д. № 2140/2014 г., I т.о., т.д. № 2367/2015 г., I т.о. и мн. др. отговор е, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При
настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен
размерът на вредата към деня на събитието, като при погиване или кражба на МПС този
размер е равен на действителната му стойност – стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. В първото от
цитираните решения изрично е акцентирано, че при изчисляване на размера на
обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. Според ВКС даденият принципен отговор
на поставения правен въпрос, макар и обоснован с норми от отменения Кодекс за
застраховането – чл.208, ал.3, вр. чл.203, ал.2 и ал.4, е важим и при сега действащия КЗ, с
оглед аналогичните разпоредби – чл.386, ал.2 и чл.400, ал.1, касаещи действителната
6
застрахователна стойност и дължимото застрахователно обезщетение при застраховане
срещу вреди.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че пазарната стойност на материалите и труда, необходими за възстановяване на
вредите по МПС “Мерцедес“, модел “Спринтер“, с рег. №СТ...АМ, настъпили вследствие на
произшествието, е в размер на 4029 лв.
Следователно ответното застрахователно дружество дължи заплащането на
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди при процесното ПТП в размер на
4029 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска –
01.09.2023 г., до окончателното ѝ заплащане.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и
следва да бъде уважен за сумата 4029 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с
чл.45 ЗЗД за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане при
пътнотранспортно произшествие на 28.03.2022 г. с МПС “Мерцедес“, модел “Спринтер“, с
рег. №СТ...АМ, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.09.2023 г. до окончателното
заплащане. В останалата част до претендирания размер 8450,21 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 976,48
лева, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на
вещо лице. На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на
156,96 лева, представляващи възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение. Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, гр.София, ..., ЕИК
*********, представлявано от П.Д., В.И. и М.Д., да заплати на „БЕТОНИКС ДЖИ ЕН ДЖИ“
ООД, гр. Стара Загора, ..., ЕИК *********, представлявано от Н. И., сумата 4029 лева,
представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени имуществени вреди
от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 28.03.2022 г. с МПС
“Мерцедес“, модел “Спринтер“, с рег. №СТ...АМ, ведно със законната лихва върху тази сума
от 01.09.2023 г. до окончателното заплащане, както и сумата 976,48 лева, представляваща
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер
8450,21 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „БЕТОНИКС ДЖИ ЕН ДЖИ“ ООД, гр. Стара Загора, ..., ЕИК *********,
представлявано от Н. И., да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”
АД, гр.София, ..., ЕИК *********, представлявано от П.Д., В.И. и М.Д., сумата 156,96 лева,
представляваща разноски по делото.
7
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8