№ 580
гр. Благоевград, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20251200500949 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, представлявано от изпълнителния директор П.П. и
председателя на УС М.Ц., чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Н.П., против Решение № 545/30.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1640/2024г.
по описа на Районен съд Благоевград.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се, че от
представените доказателства по делото се установява, че ответниците са
клиенти на топлинна енергия, в качеството им на собственици на процесния
топлоснабден имот, придобит по наследство – Договор за продажба на
държавен недвижим имот по Наредбата за продажба и замяна на държавни
жилища от 24.12.1976г., удостоверение за наследници на С. М.Я. и В.А.А.,
молба-декларация за откриване на партида. Твърди се също, че между
наследодателя и ответниците е налице твърде близка роднинска връзка, като е
изминало достатъчно време от неговата смърт, през което лицата със
сигурност са извършили действия, довели несъмнено до приемане на
наследството. Сочи се, че по силата на чл. 48 ЗН наследниците носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1
ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от него. По
делото са налични доказателства, че ответниците не са се отказали от
наследството. Липсвало и възражение по делото, че те не са приели
1
наследството. Твърди се също, че съдът не е указал, че този факт следва да се
докаже от ищеца.
Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното решение и да уважи
предявения иск. Претендира се присъждане на разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответниците, от които в срок е
постъпил подробен писмен отговор, чрез назначения им особен представител,
с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Твърди се, че още с
отговора на исковата молба е направено възражение, че наследниците на В.А.
– М. и С. А., нямат качеството на клиенти на топлинна енергия, тъй като няма
доказателства да се приели наследството или да са направили отказ от същото,
както и да са подавали заявление за промяна на партидата. От представените
по делото доказателства се установявало, че ответниците не фигурират като
данъчно задължени субекти /собственици/ на процесния имот. В особената
книга на съда не били вписани данни за приемане или отказ от наследството
на В.А.. Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и
да потвърди първоинстанционното решение.
В о.с.з ответниците се представляват от назначения им особен
представител – адв. В. Д., която прави искане за потвърждаване на
атакуваното решение.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, поради следните
съображения:
Пред Районен съд Благоевград е депозирана искова молба от “Т.С.” ЕАД
против М. М. А. и С. В. А. /делото първоначално е образувано пред СРС, но
впоследствие е изпратено на Районен съд Благоевград по подсъдност/.
Посочено е, че ответниците са наследници на В.А.А. /негови съпруга и
дъщеря/, починал през 2015г., който преди смъртта си е бил абонат на
топлопреносното предприятие – собственик на апартамент, находящ се гр. С..
Сочи се, че в полза на дружеството има непогасени задължения за
имота, поради което спрямо наследнциите на В.А.А., в качеството им на
собственици на наследствения имот, се предявяват следните искове М. А. да
заплати сумата от 1531.84 лв. - главница, представляваща припадащата й се ½
ид.ч. от общата стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до изплащане на вземането; сумата от 287.73лв. -
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021г. - 21.11.2023г.; сумата от
19.55 лв., представляваща припадащата й се ½ ид.ч от общата стойност на
незаплатена сума за дялово разпределение за периода м.11.2020г. - м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 4.79 лв. - мораторна лихва
за периода 15.01.2021г. - 21.11.2023г. От ответницата С. В. А. се претендират
същите суми.
Районният съд е отхвърлил исковете като е приел за недоказано
ответниците да са приели наследството на В.А., поради което и не доказа в
2
исковия период след смъртта на наследодателя те да отговарят за процесните
задължения в лично качество - в качеството на собственици.
Настоящата съдебна инстанция намира извода на районния съд за
правилен.
По делото се установява, че приживе С. М. е била собственик на
апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. Б. /Л.К./ № 4, ет. 2. Собственикът е
бил клиент на ищцовото дружество. След неговата смърт, единственият
наследник В.А. е депозирал заявление до “Т.С.” ЕАД за промяна на партидата
на топлоснабденият имот. В.А.А. е починал на 22.02.2015г. Негови
наследници са ищците М. и С. А.. Последните се представляват от особен
представител, който оспорва обстоятелството същите да са задължени лица за
имот, без доказателства те да са приели наследството на наследодателя си.
За да бъдат уважени осъдителните искове на “Т.С.” ЕАД против М. и С.
А. в качеството им на собственици /придобили топлоснабдения имот по
наследство от В.А./ следва при условията на пълно и главно доказване да се
установи, че ответните лица са собственици на топлоснабдения имот, а от там
и че са клиенти на ТЕ. Соченият факт не е установен по безспорен и
категоричен начин по делото. Установи се, че наследодателят на отвeтниците –
В.А., е бил клиент на толопреносното предприятие /същият е подал заявление
за смяна на партида след смъртта на предишния собственик – неговата майка
С. Я./. По делото обаче липсват категорични доказателства за това
ответниците да отговарят за задълженията на топлоснабдения имот в
качеството им на собственици. Действително се установява, че те са законни
наследници на В.А., но липсват данни те да са приели наследството на своя
наследодателя – било изрично, било чрез конклудентни действия. Това е така,
доколкото с откриване на наследството /смъртта на наследодателя/
наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество като
съвкупност както от права, така и задължения. Това имущество не преминава
по право към тях, а е необходимо да бъде прието. Последното може да е както
изрично, така и мълчаливо. Въпреки възраженията на ответниците, заявени
чрез особения им представител, по делото липсват данни за приемане на
наследството от наследниците, било изрично, било чрез конклудентни
действия. Поради това няма как да се приеме, че са собственици, доколкото
липсват доказателства за приемане на правата по наследството.
Неоснователно е заявеното във въззивната жалба за това, че поради дългия
период от смъртта на наследодателя наследниците със сигурност са
извършили действия, които несъмнено са довели до приемане на
наследството, доколкото не съществува презумпция за прието наследство, а
това трябва да бъде доказано по несъмнен начин.
В случая ищецът при така направените възражения за липсва на данни за
приемане на наследство е имал възможността да инициира производство по
реда на чл. 51 ЗН, като наследниците бъдат призовани да заявят дали приемат
или се отказват от наследството на наследодателя си. Такова обаче не е
проведено.
След като липсват доказателства за това ответниците да са собственици
3
на топлоснабдения имот, то предявените срещу тях осъдителни искове са
неоснователни и правилно да отхвърлени от районния съд.
Ето защо ще следва обжалваното решение да се потвърди като правилно
и законосъобразно. В полза на особения представител следва да се присъди
възнаграждение за участието му пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 545/30.06.2025 г., постановено по гр.д.№
1640/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград.
ПОСТАНОВЯВА на адв. В. Д. да се изплати възнаграждение за
участието й във въззивното производство в размер на 668,72 лв. в качеството й
на особен представител на М. и С. А..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4