№ 151
гр. Стара Загора, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Пламен Ст. Златев
Мариана М. Мавродиева
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20235500500222 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба от А. "П.и." гр. С., чрез
юриск.С. С., против Решение № 20/12.01.2023г., постановено по гр.д. №
3824/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се осъжда по
иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД А. "П.И.", гр. С. да
заплати на Б. Й. К. сумата от 6000 лв. - частична претенция от твърдяно цяло
вземане в пълен размер на 54 000 лв. /приет от съда справедлив размер от 30
000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
физически и психически страдания в резултат от ПТП, настъпило на
31.05.2021 г. на път I-5, км-225, в близост до гр. Стара Загора, по посока гр.
Казанлък - гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.05.2021 г. до окончателното плащане; присъдени са разноски.
Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение, като
неправилно, постановено в противоречие с разпоредбите на материалния
закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Счита, че състоянието на мантинелата не създавало предпоставка за
възникване на процесното ПТП, то само допринесло за настъпилото
проникване на мантинелата в автомобила след удара му в нея. Твърди, че
процесното ПТП не било възникнало, поради действия/бездействия от страна
на ответната администрация, а от действията на пострадалата, която
шофирайки в конкретната метеорологична обстановка нарушила правилата за
движение и претърпяла вредоносни последици от собственото си
неправомерно поведение. Счита, че при постановяване на решението съдът
1
неправилно възприел и оценил събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, като в резултат неправилно намерил за неоснователни доводите
относно процента на съпричиняване на щетите от страна на увредената.
Оспорва и размера на присъденото обезщетение, който не съответствал на
вредите и критерия за справедливост.
Моли съдът да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Алтернативно моли съдът да измени процента на съпричиняване, като
приеме, че същият е в размер на 90% породен от действията на пострадалата,
както и да намали размера на присъденото обезщетение, поради
несъответствие със справедливия размер с оглед вида и обема на засегнатите
лични, нематериални блага. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Въззиваемата Б. Й. К., чрез адв.А. Г. от АК – София, оспорва жалбата
като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал
твърдените от жалбоподателя пороци, като излага подробни съображения по
оплакванията в жалбата.
Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си адв. Г. моли съдът да потвърди изцяло
първоинстанционното решение. Претендира разноски за въззивната
инстанция на основание чл. 38, ал.1, т.2 ГПК.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Ищцата Б. Й. К. твърди, че претърпяла неимуществени вреди в резултат
на ПТП, настъпило на 31.05.2021 г. около 07:20 ч. Ищцата управлявала
собствения си лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, ДК № СТ***ВН
по републикански път I-5, в землището на община Стара Загора посока от гр.
Казанлък към гр. Стара Загора в светлата част на денонощието, в условия на
дъждовалеж и мокър асфалт. Движейки се в упоменатата посока и достигайки
км. 225, автомобилът попаднал в локва и в резултат на образувалия се воден
клин между асфалта и гумите станал неуправляем /аквапланинг/, поради
което напуснал дясната лента и се ударил в средната еластична ограда
/мантинела/ между двете полуплатна, като част от мантинелата пробила и
преминала през купето на МПС. Във връзка с описаното ПТП бил съставен
протокол за ПТП № 1228р-7070 от 01.06.2021 г., в който като виновен водач
била посочена ищцата. На ищцата бил съставен от ОДМВР - Стара Загора,
Акт за установяване на административно нарушение и издадено наказателно
постановление. Ищцата се движела с около 70 км./ч. при ограничение на
скоростта от 90 км./ч. за съответното място, където настъпил инцидента. В
действителност причина за настъпване на описаното произшествие било и
обстоятелството, че пътното платно и еластичната ограда /мантинелата/ в
съответния пътен участък не били поддържани съгласно изискванията за
безопасност на движението. Пътното покритие било в състояние, което не
2
позволявало отводняването на пътя, респ. позволявало образуването на локви,
а оттук създавало условия за настъпване на аквапланинг. Отделно от това, на
мястото на удара еластичната метална ограда /мантинелата/ между двете
пътни плътна била прекъсната, като изграждащите я шини не били захванати
и свързани една за друга, съответно същата не изпълнила функцията си да
задържи напусналия пътното платно неуправляем лек автомобил, а на
мястото на прекъсването шина от металната ограда се врязала и навлязла в
купето на МПС. Описаните по-горе неизправности на пътното платно и
еластичната предпазна ограда, били основната причина за настъпване на
произшествието, като ищцата смята, че делът на собствените й действия в
настъпилия вредоносен резултат се ограничава до принос в размер на 10
процента. При настъпилото ПТП ищцата получила травматично увреждане,
изразяващо се в счупване на дясната голямопищялна кост, както и разкъсно-
контузни рани по десния крак. На пострадалата била оказана спешна
медицинска помощ от екип на ЦСМП, след което откарана и приета в
Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Професор д-р Стоян
Киркович“ АД - гр. Стара Загора. При постъпването й били видими
множество разкъсно-контузни рани в областта на дясната подбедрица и
ходило, с размери около 3 см. - 5 см., обилно кървящи. Дясната подбедрица
била видимо деформирана, оточна, патологично подвижна, като активните и
пасивните движения на крайника били силно ограничени и болезнени. След
направени изследвания и консултации със съдов хирург, неврохирург и
анестезиолог, на 01.06.2021 г. пострадалата претърпяла оперативна
интервенция. Извършено било открито наместване на фрактурата на дясната
голямопищялна кост посредством вътрешна, фиксация, тибия и фибула, като
под спинална анестезия били осъществени минивазивни остъпи до костите на
подбедрицата. След това била извършена индиректна открита репозиция и
трапаниране туб. Тибие, имплантиран ИТП, който бил заключен проксимално
и дистално. Направени били лаваж, дренаж, послоен шев и стерилна
превръзка. Ищцата била изписана на 07.06.2021г. с препоръки за смяна на
стерилните превръзки, ползване на помощни средства при ходене, без
натоварване на оперирания крайник. На увредената били препоръчани също
продължаване на профилактика с НМХ, ранна рехабилитация и физикална
терапия. Причинените травми, проведеното оперативно лечение и
последващото възстановяване, причинили на ищцата силни болки и
множество ограничения в бита. До 1-вия месец след инцидента пострадалата
била неподвижна и не можела да става от леглото. През този период търпяла
изключително силна болка и постоянно приемала обезболяващи. Болката била
особено остра, поради наличната в областта на счупването разкъсно-контузна
рана, която не зараствала, а започнала да некрозира. Налагало се пострадалата
ежедневно да търпи изключително болезнена процедура по смяна на
превръзките, тъй като в противен случай некрозата можело да се разпростре
до костта - нещо, което щяло да доведе до ампутация на увредения крайник.
Ежедневната смяна на превръзките продължила до 3-тия месец. Наред с
3
търпяната болка, ищцата била много отпаднала физически. Била неподвижна
и изцяло зависима от помощта на близките си, които й помагали при ставане,
тоалет, битово обслужване. След 3-тия месец увредената започнала
постепенни опити да натоварва крака си. Въпреки проведеното лечение и
рехабилитации ищцата не била възстановена. Към настоящия момент при
пострадалата било налице ограничено и затруднено движение в ставата с
болка и ограничени движения в дясната подбедрица. Увредената не била
способна да ползва десния си крак, налице била слабост и затруднена
походка. Възстановяването й продължава. Твърди, че претърпяла и
допълнителна операция за премахване на метални пластини. Наред с
търпяната болка и неудобства, свързани с възстановяването й, ищцата
търпяла негативни изживявания и поради обстоятелството че инцидентът
засягал нейните професионални планове и развитие. Същата била
дипломиран лекар, като в момента специализирала „Медицинска онкология“.
Специализацията била свързана с постоянно провеждащи се теоретични и
практични занимания и колоквиуми, в които поради възстановяването си
ищцата не можела да участва. Пострадалата изживявала изключително
негативно инцидента и в емоционален план. Претърпяното произшествие и
причинената травма предизвиквали у нея отрицателни емоционално-
психични изменения. По време на възстановяването си пострадалата се
чувствала непълноценна и в тежест на близките си, изпитвала страх да излиза
сама. Преди произшествието увредената била здрава и физически активна.
Сега чувствала слабост, уморявала се лесно, придвижването и било
затруднено.
За описаните по-горе, причинени от произшествието неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни изживявания от физическо и емоционални
естество, ищцата смята че е справедливо да бъде обезщетена със сумата от 60
000 лева, след намаляването с признатия от ищцата 10 процента принос от
нейна страна /60 000 - 6 000 /10 % от 60 хил./ = /, крайната сума на
обезщетението възлизала на 54 000 лева. От посочения краен размер от 54 000
лева, ищцата претендирала частично сумата от 6 000 лева.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата в размер на 6 000 лева, предявени като частичен иск от
цялостна претенция в размер на 54 000 лева, като обезщетение за търпените
неимуществени вреди във връзка с описаното ПТП на 31.05.2021 г., заедно с
лихва за забава върху сумата по обезщетението, считано от датата на
увреждането - 31.05.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Възразява срещу
описания механизъм на пътно-транспортното произшествие, както и
причините, поради които то било настъпило. Причините за настъпване на
катастрофата се състояли изцяло в действията на пострадалата, която не
контролирала непрекъснато управляваното от нея моторно превозно средство
в конкретните метеорологични условия на дъждовалеж и мокра пътна
настилка при видимост-дневна светлина, спускане по наклон на влизане от
4
завой в планинска местност. Същата шофирала с несъобразена скорост и с
неподходящи за пътните условия гуми, сама се поставила в неблагоприятно
положение, в резултат на което настъпили посочените последици. Не
съществувала причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и
поведение /действие или бездействие/ на служители на А. "П.И.". А. "П.И."
чрез Областно пътно управление Стара Загора била изпълнила точно всички
свои задължения, касаещи процесния участък. Произшествието настъпило
преди навлизане в км. 225, за който участък била в сила ограничение на
скоростта 70 км/ч. при дъжд. Преди мястото на ПТП имало поставени
предупредителни и забранителни знаци: знак за ограничение на скоростта,
знак А15 - опасност от хлъзгане, плюс Т2 - дължина на действие 2000 метра
при км. 223+450, знак А40 - участък с концентрация на ПТП, плюс Б26 - 70
км/ч - за допустима максимална скорост, знак за дъжд, като знаците били
между моста и Стара Загора, които били в сила за мястото на инцидента.
Пътното платно било в състояние, което позволявало нормалното отичане на
водата и не съществували неравности /дупки или слягания/, които да
позволяват образуването на локви. В периода 24.04. - 10.05.2021 г. в участъка
от км. 214+015 до км 224+945,4 било извършено машинно изкърпване с
плътна асфалтова смес на всички повредени площи и деформации в
настилката. Предвид извършените дейности, участъкът бил отводнен
съгласно изискванията, с което било избегнато задържане на вода по пътното
платно и създаване на условия за аквапланинг. В този смисъл неоснователни
били твърденията на ищцата, че автомобилът попаднал в аквапланинг на
пътното платно, както и че твърдените в исковата молба неизправности на
пътното платно и еластичната предпазна ограда били основна причина за
настъпване на произшествието. Поведението на ищцата зад волана,
траекторията на движение на автомобила след преминаване през твърдяно от
нея водно препятствие и настъпилите неблагоприятни последици разкривали
характеристики на неопитен водач с неутвърдени умения и придобита
наскоро правоспособност, който не съумял да овладее автомобила в
конкретните метеорологични условия на дъждовалеж и мокра пътна настилка
и спускане по наклон на влизане от завой в планинска местност. Възразява
също и против твърденията, че ищцата търпяла вреди от периода на
възстановяването си, изразяващи се в това, че не можела да участва в
заниманията по придобиване на специалност, пропускала обучителния
процес, поради което нямало да придобие квалификация по избраната
специалност.
Оспорва и размера на иска. В условията на евентуалност, на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД прави възражение за съпричиняване в размер на 90%,
породено от действията на пострадалата, която не контролирала непрекъснато
управляваното от нея моторно превозно средство в конкретните
метеорологични условия на дъждовалеж и мокра пътна настилка при
видимост-дневна светлина, спускане по наклон на влизане от завой на
планинска местност, точно копиране на кривата на завоя, за да бъде в
5
състояние да спре в случай на възникване на опасност. Моли за отхвърляне на
иска, претендира разноски.
За да постанови решението си Старозагорският районен съд е намерил
за установен следния механизъм на ПТП от заключението на вещото лице по
назначената съдебно – автотехническа експертиза следното: На 31.05.2021 г.,
около 08,05 часа по път I-5, км-225 посока юг се е движел лек автомобил
„Тойота“ с рег. № СТ***ВН, управляван от ищцата Б. К.. ПТП е настъпило в
зоната на км-225, като ищцата на излизане от десен завой е загубила контрол
над управлението на автомобила и поради това автомобилът е загубил
надлъжно и напречно сцепление, вследствие на което се е завъртял в посока
обратна на часовниковата стрелка и се е плъзнал напред и вляво. Това се
дължи на обстоятелството, че ищцата не се е съобразила с
пътноклиматичните условия, със собствените й умения да управлява лек
автомобил при конкретните условия и плавно да намали скоростта до
величина, при която е в състояние да контролира траекторията на движение
на автомобила. Според в.л. пътят е в добро състояние - без неравности, дупки
или пропаднали участъци, в които би могло да се получат локви при валеж.
Освен това e налице и наклон, който също препятства възможността да се
задържа вода на пътното платно по време на дъжд. След завъртането на лекия
автомобил, същият е достигнал еластичната ограда, разделяща двете платна и
се е ударил в нея с предна дясна лява и странична част в началото на нов
участък от находяща се на пътя мантинела. Свободният край на новата част
от мантинелата е навлязъл в лекия автомобил през предната дясна врата,
проникнал е в купето на автомобила и е излязъл през предния ляв подкалник.
Поради насочеността на автомобила той е продължил да се плъзга напред и
да огъва мантинелата. Автомобилът поради опората в мантинелата се е
завъртял обратно на часовниковите стрелки и се е спрял в мястото, където е
бил намерен. От заключението и обясненията на в.л. в о.с.з. съдът е
установил, че мантинелата не е била изпълнена правилно, съгласно
изискванията за безопасност на движението - старата мантинела е била
срязана с оксижен и краят й не е бил свързан с новата. При това положение
началото на мантинелата /последната мантинела/ е следвало да бъде
изпълнена с наклонен елемент и забита в земята. Този начин на сваляне на
началото на мантинелата не би позволил да се стигне до подобно врязване и
проникване на шината в автомобила, тъй като основната функция на
мантинелата е при удар да поеме кинетичната енергия на автомобила, като се
деформира без да се нарушава целостта й. В случай като настоящия, ако
монтирането на мантинелата е била изпълнено съгласно техническите
изисквания, проникването й в автомобила би било невъзможно и е нямало да
настъпят телесни увреждания, причинени от мантинелата при проникването й
в жизненото пространство на водачката в автомобила. При правилен монтаж
автомобилът би се ударил в мантинелата и би се въртял още малко по пътя,
вкл. щели да бъдат налице само материални щети по автомобила. Телесните
6
увреждания са настъпили от контакта на мантинелата и деформираните
детайли на лекия автомобил с тялото на пострадалата. Затова вещото лице е
направило извод, че неправилното монтиране на процесната мантинела е в
пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите телесни увреждания
на ищцата. В.л. е изяснило, че за да се стигне до ПТП, причината е във
водачката на лекия автомобил, т.е. причината е изцяло субективна, като
тежестта на ПТП се дължи на обстоятелството, че мантинелата не е била
монтирана правилно.
Ищцата е наказана по административен ред с влязло в сила наказателно
постановление. Ответникът от своя страна е установил осъществяването на
ремонт в участъка на ПТП и наличието на знаци с максимална разрешена
скорост от 70 км/ч, вкл. предупредителни при валежи.
Според районния съд, след изясняване механизма на ПТП, причина за
произшествието се явяват субективните действия на водачката на лекия
автомобил, която не се е съобразила с конкретните пътни условия, излизайки
от десен завой по посоката й на движение като не е упражнила достатъчен
контрол върху МПС, което управлява, вследствие на което е напуснала
пътното платно вляво /поради завъртане на автомобила/ и е
самокатастрофирала в началото на недобре обезопасена метална предпазна
ограда. От техническа гледна точка ищцата е имала възможност да
предотврати удара като контролира управляваното от нея МПС без да напуска
платното за движение. При конкретната пътна обстановка и така изградената
и монтирана метална предпазна ограда от техническа гледна точка, ако е била
монтирана и обезопасена по начин изяснен от в.л., същата не би довела до
травматични последици, а само до материални щети по автомобила и би
запазила живота и здравето на водача, каквото е нейното предназначение.
Съдът е приел също, че в деня на ПТП ищцата е приета „Клиника по
ортопедия и травматология“ при УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД,
откъдето е изписана на 07.06.2021 г. след извършена на 01.06.2021 г.
оперативна интервенция. От заключението на назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза съдът е установил, че ищцата вследствие на
настъпилото ПТП от 31.05.2021 г. е получила следните увреждания - счупване
на дясната голямопищялна кост и разкъсно-контузни рани на дясна
подбедрица и ходило. Обичайният период на възстановяване от тези
увреждания е около седем-осем месеца /за пълното възстановяване на
движенията на десния долен крайник, вкл. натоварване/. Вещото лице е
категорично, че лечението - оперативни интервенции и физиотерапевтични
процедури, е проведено адекватно. Ищцата през възстановителния период е
търпяла болки и страдания през възстановителния период, с най-силен
интензитет през първия месец. Към настоящия момент ищцата е възстановена
напълно и няма усложнения от травматичните увреждания. На 05.05.2022 г.
ищцата е претърпяла втора оперативна интервенция за отстраняване на
металните тела от извършената при първата операция остеосинтеза, като
възстановителният период е бил около месец. В о.с.з. на 06.12.2022 г. в.л. е
7
посочило, че се е налагало обездвижване на десния долен крайник на ищцата
с протеза, като нейното придвижване в рамките на три месеца е било чрез
патерици, през които крайникът не се натоварва. Болничният престой при
първата операция е около седмица, а за втората около два или три дни, тъй
като втората операция е много по-лека. Получените травми от ищцата са
вследствие както на навлязлата в лекия автомобил мантинела, така и на
детайлите на самия лек автомобил деформирани от мантинелата, като
разкъсно-контузната рана е била получена от навлизането на мантинелата, а
счупването на костите на подбедрицата е получено от огънатите детайли на
автомобила, тъй като ако мантинелата бе атакувала костта директно е щяло да
има още по-големи поражения. Белегът от операцията е с размер на около 15
см. и представлява фин оперативен белег, който ще се изглади във времето. С
такъв тип травма не е можела да изпълнява служебните си задължения.
Съдът е установил, че ищцата е ползвала отпуск за временна
неработоспособност от три месеца и 24 дни след инцидента, респ. първата
операция и отпуск за временна неработоспособност от шестнадесет дни след
втората операция.
От показанията на св. Й.К. /баща на ищцата/ съдът е установил, че след
изписването, ищцата е прибрана от родителите си и той се е грижил за нея.
Ищцата не е можела да се движи, ползвала е инвалидна количка около месец,
особено интензивно около 2-3 седмици. За същия период от време не е
можела да се обслужва. Пиела е обезболяващи. После е започнала да ходи с
патерици, което е продължило около три месеца. Била е преглеждана веднъж
на седем или осем дни. Появила се е некроза на раната. След като ищцата е
престанала да ходи с патерици, е започнала да ходи на физиотерапия един
или два пъти седмично. След инцидента и операцията, начинът на живот на
ищцата се е променил – спряла е да спортува и да ходи на фитнес, станала е
по-затворена. Започнала е да шофира отново след четири или пет месеца.
Ищцата е претърпяла и втора операция за махане на металните елементи,
поставени при първата операция. Целият крак на ищцата е бил в белези.
Районният съд не е дал вяра на показанията на св. Й.К. единствено в частта
им, относно наличието на некроза на раната и големи белези по крака на
ищцата, тъй като в.л. от съдебномедицинската експертиза не е установило
подобни обстоятелства.
От заключението по назначената СПЕ по делото, съдът е установил, че
към датата на изследването /05.12.2022 г./, което е около година и шест
месеца след инцидента, ищцата е показала повишено ниво на тревожност,
емоционална лабилност и невротизъм, поради възможността инцидентът да
се случи отново. Към момента на изследването са констатирани
непреработени изживявани, свързани с инцидента, но е налице частична
редукция на болестната симптоматика. За пълно възстановяване на психиката
на ищцата, вещото лице препоръчва ползване на психотерапевтична
подкрепа. В о.с.з. в.л. е изяснило, че ищцата е имала високо ниво на стрес, но
и високо ниво на вътрешна мобилизация. Пиела е единствено обезболяващи,
8
но не и успокоителни. Обстоятелството, че на ищцата се е наложило в дълъг
период от време да стои затворена в дома си е увеличил нейното усещане за
стрес. Отделно от това ищцата е била свикнала да се грижи сама за себе си и
необходимостта от ползване на чужда помощ в периода на нейната физическа
безпомощност й е донесло редица притеснения.
Според районния съд, за да се ангажира гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича
претенцията за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които
са: действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице
при и по повод на възложена му работа, което е причинило вредите. Тези
елементи следва да са кумулативно установени. По силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното. Според районния съд, участъкът от пътя, където е осъществено
процесното ПТП е част от републиканската пътна мрежа, поради което
същият е изключителна държавна собственост по арг. на чл. 8, ал. 2 от Закона
за пътищата /ЗП/. Следва да се има предвид, че с оглед чл. 8, ал. 5 ЗП вр. с чл.
5, ал. 1 ЗП собствеността се разпростира и върху всички основни елементи -
обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, каквито
съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗП са защитната ограда и другите технически
средства за организация и регулиране на движението. Управлението на
републиканските пътища - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП е възложено на А. "П.И.".
Съобразно разпоредбата на чл. 48, т. 1 б. „а“ от Правилника за прилагане на
Закона за пътищата /ППЗП/ организирането на дейностите по поддържане на
републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии,
отново е възложено на А. "П.И.". Пасивно легитимиран по искове за
обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган -
юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на
вредата, се намира в трудови или служебни отношения, поради което съдът е
намерил, че ответникът притежава качеството „възложител“, доколкото на
същия като субституент на Държавата са възложени дейностите по
стопанисването, управлението и поддържането на републиканските пътища.
При така установената фактическа обстановка, Старозагорският
районен съд е намерил, че бездействието от страна на служители на
ответника да осъществяват текущ ремонт по поддръжка на пътя, съобразно
нормативно установените технически изисквания е довело до навлизане на
мантинелата в купето на автомобила, причинявайки телесни увреждания на
неговия водач. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената
работа, не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане,
когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от
закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената
работа.
9
Налице са всички фактически предпоставки на разпоредбата на чл. 49
ЗЗД, респ. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, не е оборена законоустановената презумпция по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което районният съд е приел, че предявеният иск е
основателен.
При определяне на размера на заместващото обезщетение, съдът е взел
предвид обстоятелствата, че: при процесното ПТП на ищцата е причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната голямопищялна
кост и разкъсно-контузни рани на дясна подбедрица и ходило; претърпяла е
две операции - на 01.06.2021 г. и на 05.05.2022г.; възстановяването и е
продължило общо седем-осем месеца след първата операция и около един
месец след втората операция; болничният престой при първата операция е
бил около седмица, а за втората около два или три дни; психическото
възстановяване не е напълно завършено. Взел е предвид и, че ищцата е в
активна възраст, наложило се е да ползва отпуск поради временна
неработоспособност от три месеца и двадесет и четири дни след първата
операция и шестнадесет дни след втората операция, като първия месец след
ПТП преимуществено е лежала, придвижвала се е с патерици в рамките на
три месеца при осъществено обездвижване на десния долен крайник,
приемала е обезболяващи медикаменти, не е можела да посещава работа и
учебни занятия. Отчел е и начинът на извършването на противоправното
деяние, затрудненията на ищцата да се грижи сама за своето ежедневие,
затруднението в работоспособността на пострадалата за период от поне
седем-осем месеца след първата операция и един месец след втората
операция, т.е. негативната промяна в начина й на живот за около общо девет
месеца, причиненият й от инцидента стрес и уплах, които поради наличието
на механизъм на ПТП, изразяващ се в навлизаща в купето на лекия
автомобил мантинела са високи още повече, че мантинелата директно е
причинила разкъсно-контузната рана на ищцата. Интензивният стрес при
настъпване на процесното ПТП, според съда се дължи на навлязлата в купето
на автомобила мантинела, която е създала непосредствена опасност за живота
на лицето, намиращо се на пътното платно. В тази връзка районният съд се е
позовал на съдебна практика на съдилища по подобни казуси. Всички
посочени по – горе обстоятелства и конкретното им проявление по делото
според съда обуславят по-висок размер на дължимото от ответника на ищцата
обезщетение.
Обстоятелствата, които обосновават по-нисък размер на обезщетението
са, според районния съд са, че при ищцата е налице пълно възстановяване от
получените травми, вкл. пълното възстановяване на функцията по движение с
натоварване на десния долен крайник, както и че четири-пет месеца след
инцидента, ищцата отново е започнала да шофира лек автомобил.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус,
съдът е приел, че справедливият размер на заместващото обезщетение на
ищцата при подобни травматични увреждания на пострадал при нейната
възраст е 30 000 лв. Заместващото обезщетение представлява парично благо,
10
като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият,
като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато увреденият е
допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. В
случая районният съд е приел наличие на независимо /непредпазливо по
форма на вината/ съпричиняване на вредоносния резултат, което е в
съотношение: 1/2 за ищцата и 1/2 за ответника. Изложил е съображения, че
неимуществените вреди за ищцата от настъпилите телесни увреждания са в
причинна връзка с действията й като водач на лекия автомобил, довели до
настъпване на ПТП, така и от действията/бездействията на ответника
възложител на работата по обезопасяване на пътните връзки с непрекъсната
еластична ограда /мантинела/ по републиканския път. Действията на ищцата
са поставили началото на причинния процес на увреждането, а незавършената
мантинела, нейното необезопасяване и забиване в земята /зануляване/ само по
себе си не би довело до настъпване на вредоносния резултат. Ищцата е
загубила контрол над управляваното от нея МПС, напуснала е пътното платно
и е самокатастрофирала. В конкретната хипотеза според съдът, движейки се с
позволената от закона скорост, ищцата не я е съобразила с климатичните
условия и особеностите на пътя, което е допринесло за настъпване на ПТП.
Тези обстоятелства нямат онази процесуална тежест, която претендира
ответника в отговора на исковата молба, тъй като извършването на
административно нарушение или престъпление от страна ищцата не е
основание за увеличаване на обема на причинната връзка между нейни
действия и настъпилия противоправен резултат. Тази отговорност е
последица от този резултат, а не негова причина. В този смисъл не може да се
направи извода, претендиран в отговора на исковата молба, че причинната
връзка между поведението на ищцата и настъпилите последици от ПТП
оставят без значение обстоятелството, че именно неправилното монтиране на
мантинелата е причинило телесните увреждания на ищцата. Съгласно
изводите на в.л., ако монтирането на мантинелата е била изпълнено съгласно
техническите изисквания, проникването й в автомобила би било невъзможно
и е нямало да настъпят телесни увреждания, причинени от мантинелата при
проникването й в жизненото пространство на пътуващата в автомобила. При
правилен монтаж, в най-лошия случай, би се стигнало до завъртане и
материални щети по автомобила.
Определеното справедливо обезщетение в размер на 30 000лв. следва да
бъде редуцирано с възприетия процент на съпричиняване т.е. 15 000 лв. Искът
в настоящото производство е заявен като частичен за сумата от 6 000 лв.,
поради което и по изложените съображения съдът го е приел за изцяло
основателен и го е уважил.Акцесорният иск за заплащане на обезщетение в
размер на законната компенсаторна лихва върху главницата от 6 000 лв.
11
следва да бъде уважен за периода от момента на увреждането - 31.05.2021 г.,
до окончателното изплащане на главното парично притезание.
Въззивният съд изцяло споделя съображенията на районния съд, към
които препраща на основание чл. 272 ГПК. Фактическата обстановка е
правилно установена от районния съд от събраните по делото доказателства.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, е установен
механизма на процесното ПТП: на 31.05.2021 г., около 08,05 часа по път I-5,
км-225 посока юг се е движел лек автомобил „Тойота“ с рег. № СТ***ВН,
управляван от ищцата Б. К.. ПТП е настъпило в зоната на км-225, като ищцата
на излизане от десен завой е загубила контрол над управлението на
автомобила и поради това автомобилът е загубил надлъжно и напречно
сцепление, вследствие на което се е завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка и се е плъзнал напред и вляво. Това се дължи на
обстоятелството, че ищцата не се е съобразила с пътноклиматичните условия,
със собствените й умения да управлява лек автомобил при конкретните
условия и плавно да намали скоростта до величина, при която е в състояние
да контролира траекторията на движение на автомобила. Пътят е в добро
състояние, без неравности, дупки или пропаднали участъци, в които би могло
да се получат локви при валеж. Освен това e налице и наклон, който също
препятства възможността да се задържа вода на пътното платно по време на
дъжд. След завъртането на лекия автомобил, същият е достигнал еластичната
ограда, разделяща двете платна и се е ударил в нея с предна дясна лява и
странична част в началото на нов участък от находяща се на пътя мантинела.
Свободният край на новата част от мантинелата е навлязъл в лекия автомобил
през предната дясна врата, проникнал е в купето на автомобила и е излязъл
през предния ляв подкалник. Поради насочеността на автомобила той е
продължил да се плъзга напред и да огъва мантинелата. Автомобилът поради
опората в мантинелата се е завъртял обратно на часовниковите стрелки и се е
спрял в мястото, където е бил намерен. От заключението и обясненията на
в.л. се установява, че мантинелата не е била изпълнена правилно, съгласно
изискванията за безопасност на движението - старата мантинела е била
срязана с оксижен и краят й не е бил свързан с новата. При това положение
началото на мантинелата е следвало да бъде изпълнено с наклонен елемент и
забита в земята. Този начин на сваляне на началото на мантинелата не би
позволил да се стигне до подобно врязване и проникване на шината в
автомобила, тъй като основната функция на мантинелата е при удар да поеме
кинетичната енергия на автомобила, като се деформира без да се нарушава
целостта й. В случай като настоящия, ако монтирането на мантинелата е била
изпълнено съгласно техническите изисквания, проникването й в автомобила
според вещото лице би било невъзможно и е нямало да настъпят телесни
увреждания, причинени от мантинелата при проникването й в жизненото
пространство на водачката в автомобила. При правилен монтаж автомобилът
би се ударил в мантинелата и би се въртял още малко по пътя, вкл. щели да
12
бъдат налице само материални щети по автомобила. Телесните увреждания са
настъпили от контакта на мантинелата и деформираните детайли на лекия
автомобил с тялото на пострадалата. Според вещото лице, неправилното
монтиране на процесната мантинела е в пряка и непосредствена причинна
връзка с настъпилите телесни увреждания на ищцата. За да се стигне до ПТП,
причината е във водачката на лекия автомобил, т.е. причината е изцяло
субективна, като тежестта на ПТП се дължи на обстоятелството, че
мантинелата не е била монтирана правилно.
Не е спорно по делото, че ищцата е наказана по административен ред с
влязло в сила наказателно постановление. Ответникът от своя страна е
установил осъществяването на ремонт в участъка на ПТП и наличието на
знаци с максимална разрешена скорост от 70 км/ч, вкл. предупредителни при
валежи.
При изясняване механизма на ПТП, въззивният съд намира, че причина
за произшествието се явяват субективните действия на водачката на лекия
автомобил, която не се е съобразила с конкретните пътни условия, излизайки
от десен завой по посоката й на движение като не е упражнила достатъчен
контрол върху МПС, което управлява, вследствие на което е напуснала
пътното платно вляво и е самокатастрофирала в началото на недобре
обезопасена метална предпазна ограда. От техническа гледна точка ищцата е
имала възможност да предотврати удара като контролира управляваното от
нея МПС без да напуска платното за движение. При конкретната пътна
обстановка и така изградената и монтирана метална предпазна ограда от
техническа гледна точка, ако е била монтирана и обезопасена по начина
посочен от в.л., същата не би довела до травматични последици, а само до
материални щети по автомобила и би запазила живота и здравето на водача,
каквото е нейното предназначение.
В деня на ПТП ищцата е приета „Клиника по ортопедия и
травматология“ при УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД, където и е
извършена на 01.06.2021 г. оперативна интервенция. Изписана е на
07.06.2021г. От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че ищцата вследствие на настъпилото ПТП на
31.05.2021 г. е получила следните увреждания - счупване на дясната
голямопищялна кост и разкъсно-контузни рани на дясна подбедрица и
ходило. Обичайният период на възстановяване от тези увреждания е около
седем-осем месеца /за пълното възстановяване на движенията на десния
долен крайник, вкл. натоварване/. Проведеното на ищцата лечение -
оперативни интервенции и физиотерапевтични процедури - е адекватно.
Ищцата през възстановителния период е търпяла болки и страдания през
възстановителния период, с най-силен интензитет през първия месец. Към
настоящия момент ищцата е възстановена напълно и няма усложнения от
травматичните увреждания. На 05.05.2022 г. ищцата е претърпяла втора
оперативна интервенция за отстраняване на металните тела от извършената
при първата операция остеосинтеза, като възстановителният период е бил
13
около месец. Наложило се е обездвижване на десния долен крайник на
ищцата с протеза, като нейното придвижване в рамките на три месеца е било
чрез патерици, чрез които крайникът не се натоварва. Болничният престой
при първата операция е около седмица, а за втората около два или три дни.
Получените травми от ищцата са вследствие както на навлязлата в лекия
автомобил мантинела, така и на детайлите на самия лек автомобил,
деформирани от мантинелата, като разкъсно-контузната рана е получена от
навлизането на мантинелата, а счупването на костите на подбедрицата е
получено от огънатите детайли на автомобила. Белегът от операцията е с
размер на около 15 см. и представлява фин оперативен белег, който ще се
изглади във времето. С такъв тип травма не е можела да изпълнява
служебните си задължения.
Ищцата е ползвала е отпуск за временна неработоспособност - три
месеца и 24 дни след инцидента и отпуск за временна неработоспособност -
шестнадесет дни след втората операция.
От показанията на св. Й.К. - баща на ищцата се установява, че след
изписването си от болницата, ищцата е прибрана от родителите си и
свидетелят се е грижил за нея. Ищцата не е можела да се движи, ползвала е
инвалидна количка около месец, особено интензивно около 2-3 седмици. За
същия период от време не е можела да се обслужва. Пиела е обезболяващи.
После е започнала да ходи с патерици, което е продължило около три месеца.
Била е преглеждана веднъж на седем или осем дни. След като ищцата е
престанала да ходи с патерици, е започнала да ходи на физиотерапия един
или два пъти седмично. След инцидента и операцията, начинът на живот на
ищцата се е променил – спряла е да спортува и да ходи на фитнес, станала е
по-затворена. Започнала е да шофира отново след четири или пет месеца.
Ищцата е претърпяла и втора операция за махане на металните елементи,
поставени при първата операция.
От заключението по назначената СПЕ по делото, се установява, че към
датата на изследването - 05.12.2022 г., ищцата е показала повишено ниво на
тревожност, емоционална лабилност и невротизъм, поради възможността
инцидентът да се случи отново. Към момента на изследването са
констатирани непреработени изживявани, свързани с инцидента, но е налице
частична редукция на болестната симптоматика. За пълно възстановяване на
психиката на ищцата, вещото лице препоръчва ползване на
психотерапевтична подкрепа. Ищцата е имала високо ниво на стрес, но и
високо ниво на вътрешна мобилизация. Пиела е единствено обезболяващи, но
не и успокоителни. Обстоятелството, че на ищцата се е наложило в дълъг
период от време да стои затворена в дома си е увеличил нейното усещане за
стрес. Отделно от това ищцата е била свикнала да се грижи сама за себе си и
необходимостта от ползване на чужда помощ в периода на нейната физическа
безпомощност й е донесло редица притеснения.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
14
ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, които са: действие или бездействие, извършено
противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа,
което е причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно
установени. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното.
Участъкът от пътя, където е осъществено процесното ПТП е част от
републиканската пътна мрежа, поради което е изключителна държавна
собственост по арг. на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. Съгласно чл. 8,
ал. 5 ЗП вр. с чл. 5, ал. 1 ЗП, собствеността се разпростира и върху всички
основни елементи - обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни
принадлежности, каквито съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗП са защитната ограда
и другите технически средства за организация и регулиране на движението.
Управлението на републиканските пътища - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП е възложено
на А. "П.И.". Съобразно разпоредбата на чл. 48, т. 1 б. „а“ от Правилника за
прилагане на Закона за пътищата /ППЗП/ организирането на дейностите по
поддържане на републиканските пътища извън границите на урбанизираните
територии, е възложено на А. "П.И.". Пасивно легитимиран по искове за
обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган -
юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на
вредата, се намира в трудови или служебни отношения, поради което
ответникът притежава качеството „възложител“, доколкото на същия като
субституент на Държавата са възложени дейностите по стопанисването,
управлението и поддържането на републиканските пътища.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл. 49 ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна и обективна - той отговаря за действието или
бездействието на своите работници или служители, на които е възложил
работа. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните
последици, е юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във
вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние
/действие или бездействие/ на физическите лица, на които е възложило да
поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за
настъпване на вредоносния резултат.
При събраните по делото доказателства, съдът намира, че
бездействието от страна на служители на ответника да осъществяват текущ
ремонт по поддръжка на пътя, съобразно нормативно установените
технически изисквания е довело до навлизане на мантинелата в купето на
15
автомобила, причинявайки телесни увреждания на неговия водач. Съобразно
задължителните указания, дадени с ППВС 9/28.12.1966 г. вредите се считат
причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат
на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на
което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за
отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на
задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и
от характера на възложената работа. Налице са всички фактически
предпоставки на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД респ. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Не е
оборена законоустановената презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което
искът е основателен.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД -
по справедливост от съда. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на
размера на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП на ищцата е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната голямопищялна кост и
разкъсно-контузни рани на дясна подбедрица и ходило. Претърпяла е две
оперативни интервенции. Физическото възстановяване е продължило в срок
от общо седем-осем месеца след първата операция и около един месец след
втората операция. Болничният престой при първата операция е бил около
седмица, а за втората около два или три дни. Психическото възстановяване не
е напълно завършено и до момента на психологическото изследване. При
определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид, че
ищцата е в активна възраст, наложило се е да ползва отпуск поради временна
неработоспособност от три месеца и двадесет и четири дни след първата
операция и шестнадесет дни след втората операция. Първия месец след ПТП
преимуществено е лежала, придвижвала се е с патерици в рамките на три
месеца при осъществено обездвижване на десния долен крайник, приемала е
обезболяващи медикаменти, не е можела да посещава работа и учебни
занятия. Необходимо е да се отчете и начинът на извършването на
противоправното деяние, затрудненията на ищцата да се грижи сама за своето
ежедневие, затруднението в работоспособността на пострадалата за период от
поне седем-осем месеца след първата операция и един месец след втората
операция, т.е. негативната промяна в начина й на живот за около общо девет
месеца, причиненият й от инцидента стрес и уплах, които поради наличието
на механизъм на ПТП, изразяващ се в навлизаща в купето на лекия
автомобил мантинела са високи още повече, че мантинелата е причинила
16
разкъсно-контузната рана на ищцата. Ищцата е преживяла стрес при
настъпване на процесното ПТП, тъй като навлязлата в купето на автомобила
мантинела е създала непосредствена опасност за живота на лицето, намиращо
се на пътното платно. Самият механизъм на ПТП предполага причиняване на
психологическия стрес от настъпилото ПТП. Всички посочени обстоятелства
и конкретното им проявление по делото обуславят по-висок размер на
дължимото от ответника на ищцата обезщетение. От друга страна
обстоятелствата, които обосновават по-нисък размер на обезщетението са, че
при ищцата е налице пълно възстановяване от получените травми, вкл.
пълното възстановяване на функцията по движение с натоварване на десния
долен крайник, както и че няколко месеца след инцидента, ищцата отново е
започнала да шофира лек автомобил.
При определяне размера на заместващото обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от виновното бездействие на служители
при ответника е необходимо да се отчете степента на телесното увреждане,
периодът на възстановяване, физическата болка, необходимостта от две
оперативни намеси, свързани с причиняване на допълнителна болка,
неудобствата в нормалната деятелност на ищцата, водеща до негативна
промяна в начина й на живот, както и възрастта и. Предвид полученото
увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми; причинените болки и
страдания в резултат на причиненото увреждане - по време на инцидента,
както и след това, наличието на две оперативни интервенции, съобразявайки
възрастта на пострадалата, продължителността и степента на претърпените
болки и страдания около девет месеца, причинените неудобства, свързани с
ежедневното обслужване, нарушен житейски ритъм, невъзможност да бъде
полаган труд, продължилия страх и при съобразяване с конкретните
икономически условия, при наличие на пълно възстановяване от получените
травми, вкл. пълното възстановяване на функцията по движение с
натоварване на десния долен крайник, настоящият съд приема, че
справедливият размер на заместващото обезщетение на ищцата при подобни
травматични увреждания на пострадал при нейната възраст е 30000 лв.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато увреденият е
допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Не
във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице
е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП
е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
е тяхно следствие. Приносът на увредения-обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Приносът трябва да
е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. Дали поведението на пострадалия е допринесло
17
за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Съдът
следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос-
определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното
проявление на визираните действия в конкретния причинен процес.
В случая неимуществените вреди за ищцата от настъпилите телесни
увреждания са в причинна връзка с действията й като водач на лекия
автомобил, довели до настъпване на ПТП, но и от действията/бездействията
на ответника възложител на работата по обезопасяване на пътните връзки с
непрекъсната еластична ограда /мантинела/ по републиканския път.
Действително действията на ищцата са поставили началото на причинния
процес на увреждането. Ищцата е загубила контрол над управляваното от нея
МПС, напуснала е пътното платно и е самокатастрофирала. Със субективните
си действия и при несъблюдаване правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, самата
пострадала е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, което
обуславя съпричиняване 50%.
От заключението на съдебно- автотехническата експертиза се установи
категорично, че между поведението на ищцата и настъпилото увреждане е
налице причинна връзка и съответно самоучастие в щетите, при което
присъденото обезщетение следва да се намали на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Безспорно се установи по делото, че ищцата се е движила по пътното платно
в условия на дъждовалеж и не е съобразила скоростта си на движение със
състоянието на пътя и атмосферните условия, с което е нарушила
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗдвП и е станала причина за настъпилото
ПТП. В случая се установи, че движейки се с позволената от закона скорост,
ищцата не я е съобразила с климатичните условия и особеностите на пътя,
което е допринесло за настъпване на ПТП.
От друга страна неоснователно е възражението на ответника, че
причинната връзка между поведението на ищцата и настъпилите последици
от ПТП оставят без значение обстоятелството, че именно неправилното
монтиране на мантинелата е причинило телесните и увреждания. Съгласно
заключението на в.л. ако монтирането на мантинелата е била изпълнено
съгласно техническите изисквания, проникването й в автомобила би било
невъзможно и е нямало да настъпят телесни увреждания, причинени от
мантинелата при проникването й в жизненото пространство на пътуващата в
автомобила. При правилен монтаж, в най-лошия случай, би се стигнало до
завъртане и материални щети по автомобила.
При управление на лекия автомобил ищцата е самокатастрофирала, т.е.
тя изцяло е поставила началото на причинния процес довел до настъпване на
вредите. Предназначението на предпазните съоръжения по пътя, към които се
числи и мантинелата, е да пази от настъпване на по-тежки последици
участващите в ПТП автомобили, а не да увеличава тежестта на тези
последици. Установи се категорично, че ако мантинелата е била монтирана
според техническите изисквания, лекият автомобил единствено е щял да се
18
приплъзне в мантинелата и да се завърти без да настъпят други вреди, освен
такива по самия лек автомобил. По изложените съображения въззивния съд
изцяло споделя съображенията на районния при определяне на процента на
съпричиняване от страна на ищцата на вредите - на 50%. От една страна се
взема предвид нарушението на ищцата на ЗДвП, а от друга неизпълнението
на задълженията на служители при ответника да обезопасят монтираната от
тях мантинела, така, че да предпазва пътните превозни средства. Тяхното
неправомерно поведение е в пряка причинно - следствена връзка и е довело
до настъпването на вредите на ищцата.
Определеното обезщетение в размер на 30 000 лв. след определения
процент на съпричиняване следва да бъде намалено на 15 000 лв. Предявеният
иск, заявен като частичен за сумата от 6 000 лв. е изцяло основателен и
правилно е уважен от районния съд.
При причиняване на вреди от непозволено увреждане, делинквентът
изпада в забава от момента на извършване на противоправното деяние, без да
е нужна покана - чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Поради изложеното, акцесорният иск за
заплащане на обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата от
6 000 лв. следва да бъде уважен от момента на увреждането - 31.05.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Твърденията на въззивника в жалбата, че състоянието на мантинелата
не свързано с възможността на водачката да предотврати процесното ПТП,
тъй като е можела да избере скорост на движение, която да е съобразена с
конкретните пътноклематични условия и със собствените и умения да
управлява автомобил, поради което изцяло е причинила неблагоприятните
последици не може да бъда споделено от настоящия съдебен състав.
Действително с поведението си ищцата е предизвикала пътния инцидент, но
нейните травматични увреждания са причинени от конкретното състояние на
мантинелата, която не е обезопасена от служители при ответника и която е
проникнала в автомобила. Поведението на ищцата, нарушавайки правилата на
ЗДвП и предизвиквайки пътния инцидент, без да съобрази скоростта на
движение на автомобила с конкретните метеорологични условия на пътя
несъмнено е допринесло за настъпването на ПТП. Конкретните травматични
увреждания на ищцата, предизвикани от необезопасената мантинела на пътя,
поради бездействие на служители на ответника да изпълнят задълженията си,
са в пряка причинно - следствена връзка с поведението им и
необезопасяването на оградата на пътя. По тези съображения не може да бъда
изключена отговорността на ответника за причинените на ищцата вреди.
Твърдяното съпричиняване на увреждането от страна на ищцата 90 % не
отговаря на установените по делото фактически обстоятелства и
заключението на СТЕ, което установява, че при обезопасена мантинела,
уврежданията на ищцата не биха настъпили изобщо.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно
19
следва да бъде потвърдено.
В полза на адв. А. Г. – пълномощник на въззиваемата следва да се
присъди адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА и Наредба № 1
за МРАВ, в размер на 756лв. с ДДС.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20/12.01.2023г., постановено по гр.д. №
3824/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА А. "П.И.", ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ***, да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/2009 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на „Адвокатско дружество Йовчев и Евгениев“ ЕИК: ***
адвокатско възнаграждение в размер на общо 756 лв. с ДДС /седемстотин
петдесет и шест лева/ за процесуално представителство на ищцата по делото
пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20