№ 901
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:М. Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100511329 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 27.07.2023 г., поправено с Решение от 2.08.2023 г., постановени по
гр.д.№ 34905/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 171 състав, е признато за
установено, че М. Д. Д.-С. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД /ЕИК *********/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 1 828.92
лв.- главница, представляваща цена на доставена от дружеството през периода
1.05.2019 г.- 30.04.2020 г. топлинна енергия, и сумата 27.26 лева- главница за дялово
разпределение за периода 1.05.2019 г.- 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
двете главници от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането. С решението са
отхвърлени като недоказани искът по чл.79, ал.1 ЗЗД за цена на топлинна енергия- в
частта за горницата над сумата 1 828.92 лв. до пълния предявен размер от 1 869.57 лв.
и за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихви за забава
върху главницата за ТЕ- за сумата 328.22 лв. и за периода 15.09.2019 г.- 08.06.2022 г., и
искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение- за сумата 6.93 лв. и за периода 1.07.2019 г.- 08.06.2022 г. На основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответницата М. Д. Д.-С. е осъдена да заплати на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД сумата 551.64 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС решение в частта му, в която е отхвърлен искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 328.22 лв.- обезщетение за забава върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.- 8.06.2022 г., с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
присъждане на горната сума, ведно с разноски по делото.
1
Въззиваемата страна М. Д. Д.-С. /ответница по делото/ оспорва жалбата и моли
да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.
Третото лице- помагач на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не
изразява становище по повод жалбата на ищеца.
Предявен е иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД /искът по чл.79, ал.1 ЗЗД
не е предмет на въззивното производство/.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение като краен резултат е правилно в
обжалваната отхвърлителна част и следва да бъде потвърдено.
Не следва да бъдат присъдени на ищеца претендираните лихви за забава при
плащане на главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
8.06.2022 г., поради обстоятелството, че не е установено от доказателствата по делото,
поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на
производящите това спорно материално право факти, същият да притежава такова
ликвидно и изискуемо вземание срещу ответницата.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на
ответницата за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна
енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между
страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за
изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е.
установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за процесния
имот суми, видно от представените от ищеца доказателства- съобщение към фактура,
индивидуална справка, справка за начислените за процесния имот суми /л.22 от делото
на СРС/ и експертно заключение на съдебно- счетоводна експертиза, са в размер,
различен от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от
реалното потребление вземания е установена едва с изравнителната сметка, като
относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през процесния
период топлинна енергия суми, за които е издадена обща фактура, приложение
намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., одобрени е
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33
2
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Тъй като
според събраните доказателства отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура за процесния период е настъпило след
предвидения в ОУ- 2016 г. 45- дневен срок за плащане /общата фактура за отчетния
период е издадена на 31.07.2020 г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06.2020 г.,
считано от 30.04./, цитираните клаузи на Общите условия са неприложими, като
съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД ответницата изпада в забава след покана,
каквато не се твърди, нито доказва, да е отправена от ищеца до нея.
Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 328.22 лв.- обезщетение за
забава при плащане на главницата за потребена топлинна енергия, дължимо за периода
15.09.2019 г.- 8.06.2022 г., следователно подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по
основателността на акцесорния иск и неоснователност на релевираните в жалбата на
ищеца доводи постановеното от СРС решение в обжалваната отхвърлителна част
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
за настоящото производство има въззиваемата страна, но искане в този смисъл от
същата не е заявено, поради което и разноски с настоящото въззивно решение не
следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 34905/ 2022
г. на Софийски районен съд, ГО, 171 състав, поправено с решение от 2.08.2023 г., в
обжалваната част, в която предявеният от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София
/ЕИК *********/ срещу М. Д. Д.-С. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 328.22 лв., претендирана като лихви за забава при
плащане на главницата от 1 828.92 лв. /стойност на доставена топлинна енергия в имот
с аб.№ 56632/ за периода от 15.09.2019 г. до 8.06.2022 г., е отхвърлен като
неоснователен.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София-
като трето лице- помагач на ищеца „Топлофикация София" ЕАД- гр. София в
производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3