РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Горна Оряховица, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120102208 по описа за 2021 година
Искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя" № 7 чрез пълномощника адв. И. С. И.
от АК - С.З., с адрес на призоваване и на кантора: гр. С.З., бул. „Цар Симеон Велики" № 115,
ет. 2, тел:********* срещу Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. „Петър Оджаков"
№15.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на ищеца:
В исковата молба се твърди, че на 13.08.2018 г. в гр. Г.О. между „УниКредит
Булбанк" АД, като кредитор и Д. М. Д., като кредитополучател е сключен Договор
№********* за Кредитна карта за физически лица, по силата на който на последния е
предоставен банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 2 000,00
лева, ползван чрез кредитна карта Visa Classic, с краен срок за погасяване до 31.08.2020 г.,
ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи.
Посочва се, че банковият кредит е усвоен от кредитополучателя, като същият бил
задължен да погаси кредитното задължение чрез заплащане на минимална погасителна
вноска в размер на 60,00 лева, изискуема и дължима до 15-то число на календарния месец,
следващ периода за клиентски плащания, както и възнаградителна лихва в размер на 1.35 %.
Твърди се, че кредитополучателят /ответникът/ обслужвал кредита нередовно и от
18.09.2018г. изпаднал в забава за погасяване на минималните месечни погасителни вноски
по главницата, дължими за месеците септември, октомври и ноември 2018 г., поради което
вземането на Банката било обявено за изцяло предсрочно изискуемо. Ответникът бил
1
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Уведомлението било връчено на 05.06.2020 г. на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, чрез ЧСИ
В.Г., с район на действие ОС - Велико Търново, като на длъжника е била дадена възможност
за доброволно погасяване на задълженията. На 31.08.2020 г. изтекъл и крайният срок за
погасяване на кредитно задължение по процесния Договор, поради което кредитът бил
изцяло и просрочен и изискуем.
С оглед изложените обстоятелства, ищцовото дружество, в качеството си на
кредитор, пристъпило към принудително събиране на вземанията. На 29.01.2021 г.
дружеството подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до
Районен съд - Горна Оряховица, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 228/2021 г.
по описа на съда. На 02.02.2021 г. са били издадени Заповед за незабавно изпълнение №151
и Изпълнителен лист №74 в полза на „УниКредит Булбанк" АД за претендираните суми в
заявлението.
Посочва се, че срещу Д. М. Д. е било образувано изпълнително дело №352/2021 г. по
описа на ЧСИ В.Г., рег. № 725 в КЧСИ, с район на действие ОС - Велико Търново.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника /ответника/ по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на дружеството, че може да
предяви установителен иск против длъжника .
Твърди се, че към настоящия момент претендираните от ответника суми не са
изплатени.
Моли да бъде постановено решение с оглед гореизложеното, с което да се признае за
установено, че Д. М. Д. дължи на „УниКредит Булбанк" АД сума в общ размер от 2 523,30
лева, представляваща:
сума в размер на 1 836,90 лева - главница по Договор №********* за Кредитна карта
за физически лица от 13.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.01.2021 г. - датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумата;
сума в размер на 686,40 лева - дължими лихви по Договор №********* за Кредитна
карта за физически лица от 13.08.2018 г., от които: сума в размер на 44,95 лева -
възнаградителна лихва, за периода от 15.10.2018 до 21.11.2018 г. и сума в размер на
641,45 лева - лихва за забава, за периода от 21.11.2018 г. до 28.01.2021 г.;
както и разноски в общ размер на 110,47 лева, от които 50,47 лева за държавна такса и
60,00 лева за адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д. №
228/2021 г. по описа на РС- Горна Оряховица.
Претендират се разноски.
С Определение № 397/29.03.2022 г., съгласно чл.47, ал.6, съдът е назначил особен
представител на ответника Д. М. Д..
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от адв. В. П.
С. от ВТАК, като особен представител на Д. М. Д., в който заявява, че предвид
невъзможността да осъществи връзка с ответника, за който има данни, че се намира и трайно
пребивава извън страната, не му е известна позицията на същия по предявения иск. Следва
да бъде проверено наличието на неравноправни клаузи от процесния договор. В съдебно
2
заседание се прави възражение за достоверността на записванията в счетоводството на
ищеца.
Съдът съобрази събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, счита от фактическа и правна страна следното.
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално
допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този
смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и
главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение
между страните по договора за кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпилата
изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства безспорно се установява
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото по
сключен между тях Договор за кредитна карта на физически лица № ******* от 13.08.2018
година. Ищецът е изправна страна по договора, доколкото е изпълнил задължението си да
предостави на ответника уговорените в договора платежни операции, чрез издадената карта
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза безспорно се
установява, че от 14.08.2018 година ответникът чрез извършването на транзакции с
предоставената му картата, изразяващи се в тегления на пари в брой от АТМ устройства, пет
пъти е усвоявал предоставения му кредитен лимит, като общата усвоена сума е в размер на
2000 лева, допусната е забава на вноска от 18.09.2018г., размера на неиздължената главница
е 1836, 90 лева, неиздължената възнаградителна лихва е 45, 96 лева за периода 15.10.2018г.-
21.11.2018г., лихвата за забава за периода 21.11.2018г.-28.01.2021г.714, 89 лева.
Поради неизпълнение на задължението на ответника да погаси до датата на падежа и
в съответствие с договора пълния размер на задълженията си по картата, банката е
начислила лихва върху усвоените и непогасени суми в размер на 1, 35% месечно /чл. 2. 1 от
договора/. Видно от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
ответникът е правил частични погашения по кредита чрез внасяне на суми, но същите не са
достатъчни за покрИ.е на усвоената сума по главницата.
За да бъде уважен предявения по делото иск е необходимо да бъде установено, че е
настъпила и изискуемостта на вземанията. Ищецът следва да докаже, че са се осъществили
предвидените в договора условия, които пораждат правото му да иска изпълнение на
задълженията от страна на длъжника. В тази връзка следва да се има предвид, че по делото
липсват твърдения и съответно не са ангажирани доказателства за прекратяване на договора
на посочената в него дата - 31.08.2020 година и предвид разпоредбата на чл. 6. 1 от него,
същият се счита продължен за следващ период от 24 месеца, при запазване на останалите
условия по договора. Поради неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна
на кредитополучателя, баката е упражнила правото си, предвидено в чл. 10 от договора да
обяви дълга по ползвания кредитен лимит за предсрочно изискуем. В тази връзка от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че банката е изпратила до
кредитополучателя покана за доброволно изпълнение, като го е уведомила както за размера
на дълга и му е предоставила му е 14-дневен срок за доброволно изпълнение, така и за
датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита , като от тази дата договорът се
3
счита за прекратен /чл. 10.3.5/, като същата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез ЧСИ
/л. 20 и л.21/.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че договорът
за кредитна карта на физическо лице валидно е обвързвал страните за срока му, като от
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза безспорно се
установява, че към датата на подаване на заявлението размера на главницата е 1836, 90 лева
, а размера на лихвата за забава е 641, 45 лева, възнаградителната лихва по договора е 44, 95
лева/ 15.10.2018г.-21.11.2018г./, поради което ответникът дължи заплащането им на
ищцовото дружество.
Ищецът ангажира доказателства чрез изготвяне на СИЕ, като при проверка в
счетоводството се установява, че отпуснатата сума е изтеглена и усвоена от ответника
изцяло.НАПРОТИВ ответникът не ангажира насрещни доказателства, че освен погасените
250 лева е изпълнил задължението си изцяло/ в това число договорна лихва и активираната
лихва за забава след 18.11.2018г.
По отношение възраженията за неравноправност на клаузи на договора и проверка
действителсността на същият съдът счита, че уговорената лихва не надвишава най –
високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД. Не се констатира
противоречие с добрите нрави, с които неравноправно да се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,
част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността
в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на
нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а
не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. При преценката за
нарушаване на принципа на справедливостта правоприлагащият орган изхожда от
законодателството, своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай. Налице е
трайно установена практика на Върховен касационен съд, която посочва условно кой е
добросъвестният и съответстващ на добрите нрави предел на волята на страните за
заплащане при уговаряне на договорна лихва, а именно: до три пъти размера на законната
лихва. В този смисъл: /Решение №4/2009г. по т.д.№395/2008 г., Решение №1270/2009 г. по
гр.д. №5093/2007 г., Определение №877 по т.д.№662/ 2012 г; Решение № 360/23.11.2018 г.
по в. гр. дело № 512/2018 г. по описа на Окръжен съд Враца и др./. В случая уговорената
лихва- 1.35 % е съответстващ размер, поради което договарянето не е в противоречие с
добрите нрави.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и доказани за
сумата от 1 836,90 лв. (хиляда осемстотин тридесет и шест лева и деветдесет стотинки),
представляваща главница по Договор № ********* за кредитна карта за физически лица от
13.08.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата за времето от 29.01.2021 г. до
изплащане на вземането;сумата от 44,95 лв. (четиридесет и четири лева и деветдесет и пет
стотинки),представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит за периода
15.10.2018г. до 21.11.2018 г.;сумата от 641,45 лв. (шестстотин четиридесет и един лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава по договора за кредит за
периода от 21.11.2018 г. до 28.01.2021 г.; за които суми е издадена Заповед за незабавно
4
изпълнение №151 /02.02.2021Г и Изпълнителен лист №74/02.02.2021г. в полза на
„УниКредит Булбанк" АД.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски в
исковото, се явява основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на
разноски за държавна такса в размер на 50. 47 лева, за депозит за изготвяне на ССчЕ в
размер на 200. 00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 487. 96 лева,
сумата от 406,63 лв. депозит за особен представител.
Доколкото е издаден Изпълнителен лист №74/02.02.2021г. в полза на „УниКредит
Булбанк" АД съдът следва да приеме за установено, че и те се дължат , а именно 110,47 лева
(сто и десет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща направени разноски в
ч.гр.дело № 228/2021г., включващи: - 50,47 лв. и 60,00 лв. (шестдесет лева) с начислен ДДС -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Горнооряховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. Д., ЕГН:**********, с
постоянен и настоящ адрес на местоживеене: гр. Л., ул. ***, че дължи на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София-1000, район
„Възраждане", пл. „Света Неделя" № 7, представлявано от Т.А.П. и Д.В., чрез
пълномощника адв. Ж.Д.Д. при АК - гр.С.З., със съдебен адрес гр. С.З., бул. ***, тел.:
******, факс: *****, ел. поща: ********, следните суми:сумата от 1 836,90 лв. (хиляда
осемстотин тридесет и шест лева и деветдесет стотинки), представляваща главница по
Договор № ********* за кредитна карта за физически лица от 13.08.2018г. ведно със
законната лихва върху главницата за времето от 29.01.2021 г. до изплащане на
вземанетосумата от 44,95 лв. (четиридесет и четири лева и деветдесет и пет
стотинки),представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит за периода
15.10.2018 г. до 21.11.2018 г.; сумата от 641,45 лв. (шестстотин четиридесет и един лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава и неустойка по договора за
кредит за периода от 21.11.2018 г. до 28.01.2021 г.; сумата от 110,47 лева (сто и десет лева
и четиридесет и седем стотинки), представляваща направени разноски в производство по
ч.гр.дело № 228/2021г. по описа на ГОРС, включващи: - 50,47 лв. (петдесет лева
ичетиридесет и седем стотинки) заплатена ДТ и 60,00 лв. (шестдесет лева) с начислен ДДС -
заплатено адвокатско възнаграждение., за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение №151 /02.02.2021г. и Изпълнителен лист №74/02.02.2021г. в полза на
„УниКредит Булбанк" АД по ч.гр. дело № 228/2021г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес на
местоживеене: гр. Л., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София-1000, район „Възраждане", пл.
„Света Неделя" № 7, представлявано от Т.А.П. и Д.В. сумата от 1145,06 лева, разноски по
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5