РЕШЕНИЕ
№ 1938
гр.Бургас, 06.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 25 ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря Й. Б., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1969 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Агенция държавна финансова инспекция (АДФИ)
гр.София, ул.Леге 2. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт
Радион К..
Ответник по касация е Т.Й.Я. ***, ЕГН:**********, със
съдебен адрес *** Борис І 10, вх.Б, ет.1. Ответникът по касация взема участие в
производството чрез пълномощник – адвокат Ю.Б. ***.
Касационната жалба е насочена срещу решение № 260854/18.06.2021г.
по АНД № 316/2021г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление № 11-01-447/11.01.2021г. на директора на АДФИ (АНО) с
което на Т.Я. е наложена глоба 200лв. за извършено нарушение по чл.32 ал.1 т.1
от Закона за държавната финансова инспекция, вр. с §2 от ДР на Закона за
публичните финанси.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но при допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Приел, че не са били изпълнени изискванията
по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН относно точно описание на нарушението.
Посочено е, че липсват фактически констатации в НП за какво са били разходвани
отклонените бюджетни средства. Мотивиран е извод, че непосочването на
длъжностното качество на привлеченото към отговорност физическо лице следва да
се преценя като недостатък на постановлението, водещ до неговата
незаконосъобразност.
В касационната жалба на административнонаказващият орган
се изразява несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд. Правят се
доводи за спазване на процесуалните изисквания при издаването на постановлението,
както и за правилно приложение на материалния закон. Иска се съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови ново по същество, с което да
потвърди обжалваното наказателно постановление. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита
първоинстанционното решение за правилно, като излага подробни съображения за неоснователност
на направените от касатора оплаквания. Иска съдът да остави в сила обжалваното
съдебно решение. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата. Иска първоинстанционното съдебно решение да бъде
оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК
от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на съдебното решение касационната инстанция
преценя съобразно правилата на чл.218 от АПК – в рамките на направените в
касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното приложение на
материалния закон - и служебно.
От фактическа страна първоинстанционният съд приел за
установени обстоятелствата по
наказателното постановление в съществената им част, както следва :
От 06.11.2019г. до края на годината Т.Я. изпълнявал
длъжността кмет на община Созопол.
През 2019г. община Созопол била оператор на регионално
депо за битови отпадъци, което се ползвало и от общините Приморско и Царево. За
посочената година депонираните отпадъци от двете общини били общо 53% от общото
количество.
Дължимите от общините възстановими в полза на община
Созопол разходи за дейността били в
размер 272 842лв., от които 131 753.20лв. от община Приморско и
141 088.80лв. от община Царево. Ежемесечно от община Созопол били издавани
фактури за „депониране на отпадъци в РДНО“ за възстановимите разходи от
общините Приморско и Царево. Сумите по фактурите били изчислени на базата
отчетеното количество депониран отпадък за месеца по приетата от община Созопол
цена за преки разходи 20лв. на тон.
При извършената проверка финансовите инспектори
установили, че постъпващите на горното основание средства от общините Приморско
и Царево били осчетоводявани от община Созопол чрез увеличаване на приходите по
сметка 7110 „приходи от продажба на услуги“. Така в края на 2019г. средства в общ размер
268 235.45лв., постъпили от общините Приморско и Царево като такси от
депониране на отпадъци в РДНО и неразходвани за поддръжката на тази дейност от
община Созопол, не били утвърдени в бюджета на общината от кмета Я. като
преходен остатък на средства от таксата за битови отпадъци за следващата
година.
При така установените факти настоящата инстанция не
споделя правните изводи на първоинстанционния съд относно наличието на
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
За да се обоснове наличието на нарушение по чл.42 т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, изразяващо се в непълно или неточно описание на
обстоятелствата, квалифицирани от АНО като съответно административно нарушение,
следва преди всичко следва да се изясни материалното основание за търсената
административнонаказателна отговорност.
Приложима в случая е разпоредбата на чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ,
съгласно която виновните длъжностни лица, ако деянието не съставлява
престъпление, се наказват за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната
дейност ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от
200 до 2000 лв. Разпоредбата въвежда длъжностното качество на лицето като
елемент от състава на нарушението. В случая това длъжностно качество е
установено и не е било спорно между страните. Относно останалите елементи от
състава на нарушението разпоредбата е бланкетна – следва да се установи
нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната дейност.
Съгласно чл.11 ал.3 от Закона за публичните финанси кметът
на общината е първостепенен разпоредител с бюджета на общината. В това си
качество и съгласно чл.140 ал.1 от ЗПФ кметът на общината изготвя годишния
отчет за изпълнението на бюджета по показателите, по които е приет, като по
този начин упражнява правомощието си да определя характера на наличните в края
на годината остатъци.
В процесния случай постъпилите от общините Приморско и
Царево суми, представляващи такси за битови отпадъци, са били разходвани за
текущо финансиране на одобрените по бюджета на общината разходи и други
плащания, тъй като са осчетоводявани и постъпвали по сметка 7110 „приходи от
продажба на услуги“. Това временно „отклоняване“ на целевите средства е било
допустимо при условията на чл.126 от ЗПФ – без да се променя предназначението
на средствата в края на годината. Относно предназначението на средствата
правилно АНО е взел предвид и разпоредбата на чл.66 от ЗМДТ, съгласно чийто
ал.4 и 9 дейностите по битовите отпадъци се финансират от ТБО, както и от неусвоените
от предходната календарна година средства от таксата за битови отпадъци.
Отнасяйки тези уреждащи бюджетната дейност норми към процесния случай съдът
приема ,че при изготвянето на годишния отчет за изпълнението на бюджета за
2019г. на община Созопол, кметът Я. е бил длъжен да посочи преходен остатък 268 235.45лв.
като неусвоени средства ТБО. Именно неизпълнението на това задължение
осъществява състава на визираното в НП административно нарушение по чл.32 ал.1
т.1 от ЗДФИ. Постановлението е материално законосъобразно.
Настоящата инстанция не споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, че обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление не съдържат ясно и
пълно описание на обстоятелства, можещи да се квалифицират като административно
нарушение по чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ. Както бе посочено по-горе, с изготвянето
на годишния отчет кметът е нарушил визираните в наказателното постановление
норми, въвеждащи негови задължения по осъществяването на бюджетната дейност. В
тази връзка съдът приема, че не са налице сочените съществени процесуални
нарушения по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и привлеченото към отговорност
лице не е било поставено в затруднение да разбере в какво е обвинено.
Настоящата инстанция не споделя изводите на
първоинстанционния съд, че липсата на констатации в НП за какво са били
използвани отклонените средства, представлява порок, водещ до неговата
незаконосъобразност. От гледна точка на очертания по-горе предмет на
нарушението това обстоятелство е без правно значение. Начина на изразходване на
средствата би могло да обоснове наличието на предпоставки за носене на друг вид
отговорност.
Настоящата инстанция не споделя изводите на
първоинстанционния съд, че липсата на посочване на длъжностното качество на
привлеченото към отговорност лице в диспозитива на наказателното постановление
представлява порок, водещ до неговата незаконосъобразност. Разпоредбата на
чл.57 ал.1 от ЗАНН не дава основание за подобен извод. Длъжностното качество на
лицето, като част от състава на административното нарушение, е предмет на
фактическа констатация на АНО и е ясно посочено в мотивите на постановлението,
с което са изпълнени изискванията на посочената норма на закона за неговото
съдържание.
Сумирайки изложеното настоящата инстанция приема, че
касационната жалба е основателна. Първоинстанционното съдебно решение е неправилно
и следва на основание чл.221 ал.2 АПК да се отмени, като се постанови ново по
същество, с което на основание чл.222 ал.1 от АПК вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН се
потвърди наказателното постановление.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260854/18.06.2021г.
по АНД № 316/2021г. на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 11-01-447/11.01.2021г. на директора на АДФИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :