№ 2308
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20211100112683 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ срещу П.НА Р.Б. и С.Д.НА В.Р. за солидарно заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 150 000лева и имуществени вреди в размер на
9100лева, настъпили в резултат от водено срещу ищеца наказателно производство по НОХД
№2008/2019г. на СГС, НО, 30-ти състав, което е приключило с влязла в сила оправдателна
присъда.
Ищецът Д. В. Д. излага в исковата молба, че във връзка с посоченото наказателно
производство на 03.08.2017г. е арестуван в аптеката на неговата съпруга, където помагал, но
не продавал лекарства. На посочената дата към обяд ищецът бил на щанда, където не се
извършвали продажби, когато в аптеката нахлули около 17 полицаи и се насочили към него.
Бил обвинен, че продава лекарства, съдържащи наркотични вещества, след което го
арестували, без да му поискат документ за самоличност. Малко след задържането му се
появили журналисти с камери и на същия ден са излъчени репортажи за полицейската
акция. Имало предавания по различни телевизии, в които ищецът е представен като
наркодилър, известен в цяла София. Посочени са имената им, името на фирмата,
стопанисваща аптеката. Заснета е аптеката, техни клиенти, както и извеждането им с
неговата съпруга от аптеката с белезници и качването им в полицейската кола. Твърди, че
задържането им било много широко медийно отразено. На следващия ден му повдигнали
обвинение за това, че без надлежно разрешително е продавал рискови наркотични вещества,
както и че на 03.08.2017г. е продавал на конкретни лица рискови наркотични вещества. Било
постановено задържането му за 48 часа с постановление на прокурор от 04.08.2017г.
Софийски градски съд отказал да определи мярка за неотклонение, а Софийски апелативен
1
съд определил мярка „Парична гаранция“, след което ищецът е освободен от ареста на
06.08.2017г. След частично прекратяване на делото му било повдигнато ново обвинение. На
16.12.2019г. по НОХД №2008/2019г. е постановена оправдателна присъда, потвърдена от
САС. В резултат от образуваното срещу него наказателно производство ищецът претърпял
неимуществени и имуществени вреди, подробно описани в исковата молба, за които
претендира обезщетение.
Ответникът П.НА Р.Б. е представил писмен отговор, в който са изложени
съображения за неоснователност на иска.
Ответникът СДВР е представил писмен отговор, в който са изложени съображения за
неоснователност на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
С определение от 18.02.2022г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата, че срещу ищеца е образувано наказателно производството по посоченото в
исковата молба наказателно дело, което е приключило с оправдателна присъда
От доказателствата, намиращи се в НОХД №2008/2019г. на СГС, 30-ти състав, към
което е приложено ЗМК-1798/2017г на 03 РУ-СДВР и пр.пр.№19204/2017г. на СГП, се
установява следното:
Досъдебното производство е образувано на 03.08.2017г. по сигнал за извършено
престъпление и достатъчно данни за започване на ДП. Установява се, че ищецът е
привлечен като обвиняем на 04.08.2017г. за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5 вр.чл.26,
ал.1 от НК и за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 вр.чл.20, ал.2вр. ал.1 от НК и е взета
мярка за неотклонение задържане за срок от 72 часа. На същата дата е привлечена като
обвиняема и съпругата на ищеца, по отношение на която е взета същата мярка за
неотклонение. С определение от 06.08.2017г. СГС е отказал да вземе мярка за неотклонение
по отношение на двамата обвиняеми. С определение от 15.08.2017г. на САС по отношение
на ищеца е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“.
С постановление от 08.08.2017г. е наложена мярка за процесуална принуда по
отношение на ищеца „Забрана за напускане пределите на страната без разрешение на
прокурора“. С постановление от 05.02.2019г. е отменена взетата по отношение на ищеца
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000лева на основание чл. 234, ал.8
от НПК поради изтичане на повече от една година и шест месеца от привличането му като
обвиняем в производството. С постановление от 05.02.2019г. е отменена мярката за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ на същото
основание. С постановление от 21.03.2019г. е прекратено частично наказателното
производство по отношение на второто повдигнато обвинение по чл.354а, ал.1, пр.4
вр.чл.20, ал.2вр. ал.1 от НК поради недоказаност на същото.
2
С постановление от 22.03.2019г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.354а, ал.1, пр.5 вр.чл.26, ал.1 от НК, като постановлението му е предявено лично на
01.04.2019г. С постановление от 04.08.2017г. ищецът е задържан за срок от 48 часа, считано
от часа на предявяване на постановлението за привличане като обвиняем и е разпоредено на
06.08.2017г. да бъде приведен в сградата на Съдебна палата, конвойно отделение, за
участие в съдебно заседание. От протокола за проведеното заседание на посочената дата се
установява, че е оставено без уважение искането на СГП за постановяване на мярка за
неотклонение задържане под стража на ищеца, който е присъствал на заседанието и е
представляван от адв. Г.. Установява се, че посоченото определение на СГС е отменено от
САС, като е взета мярка за неотклонение за ищеца „Парична гаранция“ в размер на
1000лева, която е внесена на 16.08.2017г.
От протоколи за претърсване и изземване в неотложен случай с последващо съдебно
одобрение се установява, че е извършено такова на 03.08.2017г. и 04.08.2017г. от
помещение, находящо се в гр. София, ж.к.“******* партерен етаж, в което се намирали
ищецът и съпругата му, по сигнал за извършено престъпление. С разпореждане от
04.08.2017г. по НЧД№3698/2017г. е одобрен протокола за претърсване и изземване.
От протоколите за разпит на свидетели в досъдебното производство се установява, че
са разпитани лица, които са купували ривотрил и морфин от аптеката от мъж, като са
описали точно мъжа продал им посочените вещества, а при извършеното разпознаване
двама свидетели са разпознали ищеца.
Установява се, че на 15.05.2019г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано
НОХД №2008/2019г. срещу ищеца и съпругата му, като обвинението срещу ищеца е за
престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5 вр.чл.26, ал.1 от НК. По делото са проведени пет
открити съдебни заседание, на които е присъствал ищеца, представляван от упълномощения
от него адвокат. На 16.12.2019г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за
невинен в това с две деяния, извършени като продължавано престъпление, без надлежно
разрешително, да е разпространил наркотични вещества на обща стойност 11,95лева на две
лица, поради което е оправдан. Наложени са на основание чл.305, ал.6, вр. Чл.301, ал.4
вр.ал.1, т.2 от НПК на подсъдимия две административни наказания глоба в размер на по
500лева за допуснато административно нарушение за неспазване реда за отпускане на
лекарствени продукти и при продажба на лекарствени продукти, съдържащи наркотични
вещества на две лица. Установява се, че по отношение на съпругата на ищеца А. Д.а е
постановена осъдителна присъда, с която е призната за виновна за това, че при условията на
маловажен случай е нарушила правилата за пазене на наркотични вещества, като е
съхранявала такива извън метална каса и шкаф със секретно заключване и на основание
чл.78а, ал.1 и ал.5 от НК е освободена от наказателна отговорност и е наложено
административно наказание. Същата е оправдана по част от повдигнатото обвинение.
От мотивите към присъдата е видно, че съдът е приел за установено извършването на
двете деяния от ищеца, за които е повдигнато обвинение, изразяващи се в продажба на две
лица на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, като формално е
3
осъществил признаците на чл.354а, ал.1, вр. Чл.26, ал.1 от НК, но е прието, че извършеното
деяние не съответства откъм обществена опасност на стандартните прояви на това
престъпление и в контекста на чл.9,ал.2 от НК е прието, че няма престъпен характер.
Поради това съдът е приел, че следва да наложи административно наказание за установените
противоправни деяния, извършени от ищеца, като са наложени две отделни
административни наказания.
Установява се, че по протест на СГП е образувано ВНОХД№172/2020г. на САС, по
което са проведени три открити съдебни заседания и на 11.01.2021г. е постановено решение,
с което е потвърдена оправдателната присъда, която е влязла в сила на 20.02.2021г.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели. Л.И.Н. дава
показания, че задържането на Д. му се отразило много зле. Когато го извели от аптеката, бил
с наведена глава, стресиран, не можел да гледа настрани. Има впечатления за това, тъй като
е с хронични заболявания и посещава често аптеката. Когато го арестували имало много
хора. Задържането се отразило на психическото му състояние. Целият треперел, след като се
прибрали не можел да работи в аптеката, само обслужвал и прибирал, бил в стресово
състояние, даже и сега е все още не е както трябва. Хората от квартала говорели, че след
като това са го показали по телевизията, значи е така. Д. бил непрекъснато с наведена глава,
престанал да пазарува в квартала. Сега също не е наред с нервите. След освобождаването им
почти нямали клиенти в аптеката, но сега постепенно започнали да идват клиентите. След
като ги освободили, аптеката продължила да работи с клиенти и свидетелката продължила
да я посещава, не работела в рамките на 2-3 дни. Знае за неблагоприятните промени в
здравословното му състояние, защото ходел по лекари непрекъснато, дори и сега преди два
дни пак ходил. Не знае какви лекарства са му изписвали лекарите, но пие такива.
Свидетелката А. Х. Д.а, съпруга на ищеца, дава показания, че на 03.08.17г. дошли 17
полицаи и арестували Д.. Не им взели никакви документи. Сложили му белезници и го
закопчали на стола. Тя също била до него, но без белезници, а до тях имало 7 човека от
полицията, а другите 10 човека били разделени на две групи, обърнали всичко наопаки,
чекмеджета, лекарства. Разбили компютъра, тъй като търсели нещо, но до сега не разбират
какво са търсели. Лекарствата, които са с наркотичен ефект били взети от фирмите и всичко
било в аптеката. Когато те влезли в аптеката, нямало клиенти, били двамата със съпруга й.
Казали им, че са арестувани, след което Д. го отвели пред погледа на всички. Него го
изкарали с белезници отзад, а нея отпред, като там имало 5-6 телевизии, които ги снимали.
Била пусната сирената на полицейската кола и така я отвели в полицията. Д. 20 часа не бил
изведен от ареста, а тя ходила вкъщи, където направили огледи. Били 24 часа в 03 РУ –
София, после на „Г. М. Димитров“. След като ги пуснали отворили аптеката, но никой не
влизал в нея. Бил унищожен техния бизнес. През следващите пет години непрекъснато в
аптеката влизали хора, които ги провокирали и искали лекарства, но вече нямат зелен
лиценз, тъй като сама го блокирала. При задържането им имало пет телевизии, които ги
снимали: „БТВ“ „Нова телевизия“, „Канал 3“ и след това излъчали заснетото. След
задържането им не пазаруват в квартала, където е аптеката, тъй като ги било срам. Ходят в
4
друг квартал, боклука си изхвърлят в друг квартал, защото хората като ги видели си
обръщали главата настрани
После втори път ги арестували за няколко часа, но тогава нямало телевизии. Като
влезли в аптеката един ден, за да вземат лекарства за неговата майка, ги арестували. Нямало
публика, но аптеката е на централната улица в квартала. След влизането в ареста им казали,
че ще ги пуснат и ги пуснали, но иззели лекарствата, които били за майката на Д.. Имало
самостоятелни действия на полицията, без указания на прокуратурата. Когато клиентите
излизали от аптеката, те им ровели в торбичките. Били напълно стресирани, свидетелката
плачела непрекъснато, а той стоял безпомощно на стола, унил, нямал никакъв тонус и
енергия, бил уплашен и стресиран. Били в държавата като чужденци и не знаят защо се
отнесли така с тях, тъй като нищо не са нарушили. Не можели да отидат да си видят детето,
което е „фармацевт“ в Германия, но тя идвала при тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна
страна следното:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и
особените юрисдикции от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил подсъдим по
НОХД№2008/2019г. на СГС, НО, 30-ти състав, по което е постановена оправдателна
присъда, като е приет за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършване на
престъпление и за същото деяние му е наложено административно наказание. Следователно
е налице една от кумулативните предпоставки, обуславящи ангажиране отговорността на
държавата в лицето на съответния орган, с който длъжностното лице, пряк причинител на
вредата, е в служебни отношения.
Съдът приема, че ответниците са пасивно легитимирани по предявените искове за
заплащане на обезщетение, тъй като длъжностни лица на СДВР са извършили процесуални
действия по задържане на ищеца при условията на неотложност, след което са извършвали
действия по разследването под ръководството на длъжностно лице на ПРБ. Извършените
процесуално-следствени действия и събраните въз основа на тях доказателства са дали
основание на съответния наблюдаващ прокурор да изготви обвинителен акт и да поддържа
обвинението в рамките на съдебното производство. Поради това следва да се направи извод,
че при воденото разследване не може да се разграничи каква вреда е претърпял ищецът от
действията на длъжностните лице на всеки един от ответниците. С оглед обстоятелството,
че в случая се претендира заплащане на обезщетение за вреди настъпили поради незаконни
действия и актове на повече от един правозащитен орган вредата следва да се определи и
обезщети глобално, като се приеме, че ответниците дължат заплащане на обезщетение при
5
условията на солидарност на основание чл.53 от ЗЗД.
Отговорността за обезщетение съгласно българското гражданско право е ограничена
до преките и непосредствени вреди съгласно чл.4 от ЗОДОВ. Уважаването на предявеният
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от същия закон е обусловено от провеждането на
пълно главно доказване по отношение на две обстоятелства – че са причинени твърдените
вреди и че тези вреди са възникнали в резултат от необосновано въздействие върху правната
сфера на ищеца.
По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди съдът приема следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че досъдебното
производство срещу ответника е образувано на 03.08.2017г., на която дата е извършено
претърсване и изземване в условията на неотложност, за което са съставени съответни
протоколи, като извършените процесуални действия са одобрени от съда. Не е спорно и от
доказателствата се установява, че на същата дата- 03.08.2017г. ищецът и съпругата му са
задържани за 72 часа и са освободени на 06.08.2017г., като с определение на СГС е
постановен отказ за взимане на мярка за неотклонение на ищеца, което е отменено от САС и
му е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000,00лева, която е
отменена с постановление от 05.02.2019г. поради изтичане на повече от една година и шест
месеца от привличането му като обвиняем в производството. Взетата мярка за процесуална
принуда забрана за напускане пределите на РБ без разрешение на прокурор на 08.08.2017г. е
отменена на 05.02.2019г. Следователно двете мерки са наложени за период около година и
половина. След отмяна на посочените мерки до приключване на наказателното
производство други такива не са налагани. Установено е, че ищецът е привлечен като
обвиняем по повдигнатото му обвинение на 04.08.2017г., а наказателното производство е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 22.02.2021г. или около три години и
половина, в рамките на които е проведено досъдебно и съдебно производство, като съдът
приема, че делото е с нормална продължителност.
Следва да се има предвид, че в посочения период срещу ищеца е налице обвинение за
извършено престъпление и дори и да не се извършвани спрямо него никакви процесуални
действия и да не са взети никакви мерки за неотклонение, наличието на това наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, дава основание да се ангажира
отговорността на съответните органи за заплащане на обезщетение. От значение за
определяне размера на обезщетението е и обстоятелство дали в хода на цялото наказателно
производство разследването е провеждано в нарушение правомощията на разследващите
органи съгласно наказателно-процесуалните норми и ред и дали същите са упражнявани
своевременно. В тази връзка се установява, че на ищеца е повдигнато обвинение за
престъпление, изразяващо се в две деяния, извършени като продължавано престъпление, за
разпространение на наркотични вещества без надлежно разрешително. От материалите по
досъдебното производство е видно, че при наличие на данни за продажба на наркотични
вещества на две лица, които са разпитани и у тях са намерени закупените вещества, е
прието, че е налице неотложен случай, като е извършено претърсване и изземване, както и
6
задържане на ищеца. Обстоятелството, че са били налице предпоставките на чл.161 , ал.2
от НПК се потвърждава от това, че съдът е одобрил протокола за претърсване и изземване,
поради което следва да се приеме, че органите на разследването, длъжностни лица при
СДВР, са действали в рамките на своята компетентност и са извършили регламентираните в
закона действия, насочени към установяване на обективната истина, във връзка с данни за
извършено от ищеца престъпление.
Не спорно, че ищецът и съпругата му са задържани за 48 часа на 03.08.2022г., като
относно начинът на задържането им липсват писмени доказателства в наказателното
производство. Данни в тази връзка се съдържат в показанията на свидетелката Д.а, съпруга
на ищеца, които следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК като се вземат предвид
останалите събрани по делото доказателства. Същата дава показания за това, че съпругът й е
изведен през задния вход на аптеката с белезници, а нея я извели отпред, където имало пет
телевизии, както и че двамата са изведени от аптеката с белезници пред погледа на всички
съседи. Въз връзка с твърдението на ищеца и показанията на свидетелката, че е дадена
публичност на неговото задържане и повдигнатото му обвинение са представени с исковата
молба публикации в различни интернет издания. След справка в интернет търсачка
google.com по заглавията, посочени в извлеченията, се установява, че статии с това
съдържание и сега се намират в интернет пространството, както и репортаж на „Нова
телевизия“, в който се съдържа информация за проведената акция по задържането на ищеца
и съпругата му. Заснета е аптеката, в която е извършена, като е посочено нейното
местонахождение. В публикациите, намиращи се в интернет, са споменава името на ищеца,
съпругата му и наименованието на дружеството стопанисващо аптеката. От съдържанието
на публикациите следва извод, че информация за акцията е предоставена от СДВР, според
която акцията е предприета по сигнал на граждани.
От посочените публикации следва да се направи извод за това, че е предоставена
предварително информация за проведената акция от СДВР, както и че ищецът е задържан
показно, като на място е имало телевизии и други медии, които са направили снимки и
репортажи, които и към настоящия момент се намират в интернет пространството. В тази
връзка следва да се кредитират показанията на свидетелката Д.а за това, че ареста им е
извършен показно, посред бял ден, изведени са с белезници от аптеката и задържането им е
заснето от различни медии, които са разпространили информацията, от което следва да се
направи извод, че информацията е узната от множество хора и се е отразила на доброто име
и авторитет на ищеца сред неговите близки, познати и съграждани. Показанията на
свидетелката Д.а са потвърдени от другия свидетел, очевидец на задържането.
От писмените доказателства се установява, че при наличните данни задържането на
ищеца е извършено законосъобразно, но предоставянето на информация на медии от страна
на СДВР и предварителното информиране за акцията, така че да я отразят публично, излиза
извън правомощията на органите на досъдебното производство, тъй като е предоставена
информация за извършено престъпление от лица, за които е подаден сигнал, но не са
събрани доказателства, с оглед началния етап на досъдебното производство, да са
7
извършили престъпление. Извън правомощията на органите на досъдебното производство е
да разпространяват информация за предприетите от тях акции, като съобщават имената на
лицата, обект на същите, публично, използвайки средствата за масова информация, тъй като
обстоятелството дали едно лице е извършило престъпление, за което следва да се наложи
наказание, се установява след провеждане и приключване на наказателното производство
във всичките му фази. Едва след постановяване на окончателен съдебен акт са налице
основания да се твърди, че е извършено престъпление от определено лице, но дори и тогава
органите на досъдебното производство нямат правомощия за публично разпространение на
информация за това.
Настоящият съдебен състав приема, че действията на органите на досъдебното
производство, с изключение на публичното и показано задържане на ищците, не излизат от
рамките на техните правомощия, тъй като са извършвани своевременно, отменени са
наложените мерки за неотклонение и за процесуална принуда след изтичане на година и
половина от налагането им с постановление на прокурор, от което следва че са следени
процесуалните срокове, за да не се нарушат правата на обвиняемия. С разпространението на
информация чрез медиите същата е достигнала до множество хора, поради което са уронени
доброто име и авторитета на ищеца сред неговите близки, познати и съграждани. Следва да
се приеме за установено, че в периода от година и половина, когато е наложена мярка
забрана да напускане на страната са ограничени правата му на придвижване, но не се
установява да е възпрепятстван да посещава дъщеря си в Германия, тъй като няма
доказателства, че е поискал да напусне страната и му е отказано.
Следва да се вземе предвид, че съдебното производство също е приключило в рамките
на разумните срокове, както и това, че ищецът е оправдан, но от мотивите към
оправдателната присъда е видно, че съдът е приел за установено извършването на двете
деяния от ищеца, за които е повдигнато обвинение, изразяващи се в продажба на две лица на
лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, като формално е осъществил
признаците на чл.354а, ал.1, вр. Чл.26, ал.1 от НК, но е прието, че извършените деяние не
съответстват откъм обществена опасност на стандартните прояви на това престъпление и в
контекста на чл.9,ал.2 от НК е прието, че нямат престъпен характер. Поради това съдът е
приел, че следва да се наложи административно наказание за установените противоправни
деяния. Следователно е установено извършване на противоправна дейност, която е
послужила като основание за провеждане на наказателно производство от органите на
досъдебното производство, като в правомощията на съда е да прецени дали случаят е
маловажен и да наложи административно наказание, докато органите на досъдебното
производство не са имали такова право и при събраните доказателства са били длъжни да
проведат наказателното производство.
От показанията на свидетелите се установява и съдът приема, че е напълно житейски
оправдано ищецът да е търпял стрес, безпокойство от това, че може да бъде осъден, но
следва да се вземе предвид и обстоятелството, че същият е продавал, без да има съответно
образование, наркотични вещества в аптеката на съпругата си, поради което безпокойството
8
от възможното осъждане е резултат и от това, че ищецът е извършил действията, за които е
обвинен, като съдът е преценил, че с оглед обществената опасност следва да се наложи
административно наказание. Нормално и житейски оправдано е да се е затворил в себе си и
да не е искал да общува с никого с оглед публично отразената информация за неговото
задържане и повдигнатото му обвинение.
Не са ангажирани доказателства да се е влошило здравословното състояние на ищеца
в причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. От приложените към исковата
молба доказателства се установява, че аптеката е била затворена в периода от 03.08.2017г.
до 21.08.2017г., през който са възпрепятствани да водят нормалния си живот и да развиват
дейността на аптеката.
За установените неимуществени вреди, посочени по-горе, съдът приема за справедливо
обезщетение в размер на 10 000лева, за която сума искът следва да се уважи и да се
отхвърли до пълния предявен размер от 150 000лева.
По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди съдът приема следното:
В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от
заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това
възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално
представителство. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и
договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Както е посочено по-горе, установени са предпоставките за присъждане на
обезщетение за настъпилите в причинно-следствена връзка с наказателното производство
вреди. Към исковата молба са приложени пет договора за правна защита и съдействие, по
които е платено възнаграждение в размер на 6400лева с ДДС, като в намиращия се на лист
124 от делото договор липсва договорено възнаграждение. Същите договори се намират в
наказателното производство, поради което следва да се приеме за доказано, че разходите за
заплащане на адвокатско възнаграждение са направени по същото.
Предвид изложеното претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди следва да се уважи за сумата от 6400лева и да се отхвърли до пълния предявен размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски съобразно уважената част от исковете. Ангажирани са доказателства за направени
разноски в размер на 10, 00лева за държавна такса, от които следва се присъди 1/9 или всеки
един от ответниците следва да заплати по 0.55лева разноски на ищеца.
9
На основание чл.78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника СДВР, който претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, разноски съобразно с уважената част от
исковете. Съдът определя възнаграждение в размер на 300лева, от които следва да се
присъдят 8/9 или 266,66лева.
Предвид изхода на спора и съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ не следва да бъде
осъждан ищеца да заплати разноските по производството, тъй като искът не е отхвърлен
изцяло, а частично.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. и С.Д.НА В.Р. да заплатят солидарно на Д. В. Д. с ЕГН
********** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000лева и имуществени вреди в размер на 6400,00лева, настъпили в резултат
от водено срещу ищеца наказателно производство по НОХД №2008/2019г. на СГС, НО, 30-
ти състав, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. В. Д. с ЕГН ********** срещу П.НА Р.Б. и С.Д.НА
В.Р. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 10 000лева до 150 000лева и имуществени вреди за сумата от
6400,00лева до 9100,00лева, настъпили в резултат от водено срещу ищеца наказателно
производство по НОХД №2008/2019г. на СГС, НО, 30-ти състав, което е приключило с
влязла в сила оправдателна присъда.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на Д. В. Д. с ЕГН ********** на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер на
0,55лева.
ОСЪЖДА С.Д.НА В.Р. да заплати на Д. В. Д. с ЕГН ********** на основание чл.78,
ла.1 от ГПК направените разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер на
0,55лева.
ОСЪЖДА Д. В. Д. с ЕГН ********** да заплати на С.Д.НА В.Р. на основание
чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, в
размер на 266,66лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10