№ 25735
гр. София, 02.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110139779 по описа за 2021 година
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът намира, че предявените евентуални осъдителни искове са недопустими, поради
което по отношение на тях производството следва да бъде прекратено.
Предмет на двата иска – установителен и осъдителен иск, е вземане за непогасена част
от главница и лихви, произтичащи от неизпълнение на задължение на кредитополучателя по
договор за потребителски кредит за плащане на погасителни месечни вноски, заявено като
предсрочно изискуемо в успешно проведеното заповедно производство. Ищецът не е въвел
друго основание на предявения евентуален осъдителен иск, а настъпването на предсрочна
изискуемост в хода на производството не съставлява ново, различно от основанието на иска
по чл. 422 ГПК, доколкото основанието и на двата иска е договорът за отпускане на
потребителски кредит. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с връчване препис от
исковата молба на ответника, има за последица настъпване на изискуемостта от този
момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение. В процесния случай разликата между
главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност с предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск, а в
случая заявеният спорен предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на
исковете (в този смисъл решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № .... г. по предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430,
ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 4422,74 лева – незаплатена
главница по договор за потребителски кредит № PLUS-13477688 от 15.06.2016 г., ведно със
законната лихва от 05.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 1286,49 лева –
лихва за забава за периода 20.12.2017 г. – 15.12.2020 г.
1
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № .... г. на СРС, 82 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.11.2022 г. от 09:45 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„..............“ чрез „..............“, клон България е предявило обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. Л. В. му дължи 4422,74
лева – незаплатена главница по договор за потребителски кредит № PLUS-13477688 от
15.06.2016 г., ведно със законната лихва от 05.01.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането и 1286,49 лева – лихва за забава за периода 20.12.2017 г. – 15.12.2020 г.
Ищецът твърди, че с ответницата на 15.06.2016 г. сключили договор за потребителски
кредит № PLUS-13477688, по силата на който същият отпуснал паричен кредит за
потребителски нужди в размер на 5000 лева, който ответницата следвало да погасява на 60
равни месечни вноски – всяка по 186,51 лева. Твърди, че на 20.11.2017 г. ответницата
преустановила плащането на вноските по кредита, като към тази дата били погасени 16
вноски. На основание чл. 5 от договора остатъкът от кредита станал предсрочно изискуем
на 20.12.2017 г. с просрочието на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората пропусната вноска. До ответницата е изпратена покана за доброволно изпълнение
на адреса по договора, съдържащо изявление на кредитора, че обявява остатъка от кредита
за предсрочно изискуем и покана до длъжника да погаси. Плащане не последвало.
В подаден отговор на исковата молба ответникът чрез особения си представител
заявява, че оспорва и възразява срещу така предявените искове. Счита ги за неоснователни и
недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на процесните вземания по Договор за потребителски кредит от
15.06.2016 г.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.
9 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответницата е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответницата
посочената сума, а последната се е задължила да я върне в посочения срок, както и че е
уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост на непогасения остатък от
кредита.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и по
евентуалния осъдителен иск, в тежест на ищеца е да докаже, че длъжникът е изпаднал в
забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
2
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3