РЕШЕНИЕ
№ 1634
гр. Плевен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430102468 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против К. И.
П. с ЕГН ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за следните суми: 2 459,13 лв.
– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2020г. до 31.01.2022 г., 168,29 лв. мораторна лихва за периода от
05.01.2020 г. до 04.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.11.2020г. до 31.01.2022 г. не е погасил изцяло своите задължения към
1
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с
абонатен номер ***, като непогасената сума за главница възлиза на 2 459,13
лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от
приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Поради неплащане на датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава,
изчислявана в размер на 168,29 лв. за периода от 05.01.2021 г. до 04.03.2022 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът К. П. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК. В депозираното в заповедното производство възражение обаче е
мотивирал становище за неоснователност на искането на ищеца с твърдения,
че е прехвърлил правата си на собственост върху имота в полза на своя син
*** К.ов П., както и че не е упражнявал запазеното право на ползване, а
живеел от 15 години в друго населено място – ***
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими.
От приложените преписи на Протокол от ОС на между ЕС, в която се
намира процесния апартамент, Протокол ***, сключен между *** се
установява, че имота се намира в топлоснабдена сграда, в която се доставя
топлинна енергия от ищеца, а соченото дружество е било избрано за фирма,
извършваща дяловото разпределение на доставената енергия.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен
№***, че същата е водена на името на ответника К. П. и за периода от
01.11.2020г. до 31.01.2022г. са били начислени суми за топлинна енергия в
общ размер на 2 459,13лв., от които 1 684,11лв. за отопление с ИРУ; 282,16лв.
за отопление без ИРУ; 459,88лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация и 32,98лв. за услуга дялово разпределение. Видно е също така от
приложеното счетоводно извлечение по партидата на процесния имот, че ***
е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане,
2
възлизаща в общ размер на 168,29лв. за периода от 05.01.2021г. до
04.03.2022г. Сумите са били начислявани от датата на падеж на съответните
месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от ОУ.
Установява се от приложения препис на нот.акт за дарение на недвижим
имот *** на нотариус с рег.№***, че на ***. ответника К. И. П. и *** са
дарили на *** К.ов П. с ЕГН ********** процесния недвижим имот,
представляващ апартамент ***, находящ се в ***. Видно е, че дарителя К. И.
П. е запазил пожизнено за себе си правото на ползване върху дарените от него
4/6 ид.части от имота.
Установява се също така от приложения препис на Заявление за
актуализация на клиентска информация от 27.11.2020г, входящо при ищеца
на същата дата и изходящо от приобретателя *** К.ов П., че последния е
уведомил ищцовото дружество, че е закупил имота, прилагайки копие от
нотариалния акт, установяващ този факт, както и е заявил, че ответника вече
не е собственик на апартамента и живее в друго населено място.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.135 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители
на топлинна енергия.
Установи се от обсъдените доказателства, че през процесния период от
01.11.2020г. до 31.01.2022г. собственик на процесния имот е било трето за
спора лице – *** К.ов П., като ответника К. И. П. е притежавал запазено право
на ползване върху 4/6 ид.части от същия имот.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване.
Съгласно регламентираното в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, потребител
3
на топлинна енергия може да бъде както собственика, така и носителя на
ограниченото вещно право на ползване. Последният обаче е потребител,
когато упражнява запазеното право на ползване и на практика ползва
доставяната от топлопреносното предприятие топлинна енергия.
При създадената законодателна уредба, за да се освободи от
произтичащите задължения от възникналото правоотношение с
топлопреносното предприятие, прехвърл*** собствеността при запазено
право на ползване, респективно приобретателя, следва да уведомят
предприятието за евентуално постигнато съгласие между тях относно
заплащането на доставяната до имота топлинна енергия.
В приложимите по правоотношението Общи условия също е
предвидено в чл.14, че купувачът на топлинна енергия е длъжен да уведоми
писмено продавача в 30-дневен срок при промяна в собствеността на
топлоснабдения имот, за да бъде открита партида на новия собственик. Това
задължение за уведомяване на топлопреносното предприятие е въведено за
новия и предишния собственик/ползвател и в чл.57, ал.1 от ОУ.
В случая се установи, че приобретателя е уведомил ответното
дружество на 27.11.2020г., че е придобил собствеността върху имота,
представяйки копие от нотариалния акт, обективиращ прехвърлителната
сделка, както и изрично е заявил, че прехвърлителя, който е запазил право на
ползване, не живее в апартамента. Съдът счита, че с това е изпълнено
задължението за уведомяване на топлопреносното предприятие по реда на
чл.57, ал.1 от ОУ, независимо, че изявлението изхожда само от една от
страните по прехвърлителната сделка. Още повече, че стана ясно, че изрично
е било заявено, че запазилото право на ползване лице не упражнява това
право и не ползва имота, т.е. не следва да се счита той потребителя на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. По този начин несъмнено
е доведено до знанието на ищеца и какво е постигнатото съгласие в
отношенията между ползвател и собственик, а именно, че последния, който е
заявил актуализацията на клиентската информация, ще заплаща доставяната
до имота топлинна енергия.
Предвид горното, съдът счита, че задължението за плащане на цената на
доставяната до имота топлинна енергия през процесния период от време е
лежало в тежест на собственика на имота *** К.ов П. с ЕГН **********, а не
4
в тежест на притежаващия право на ползване ответник К. *** П. с ЕГН ***.
С оглед така приетото, съдът намира предявените искови претенции за
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, в полза на ищеца не са дължими разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** против К. И. П. с ЕГН ***, обективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 2 459,13лв., представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2020г. до 31.01.2022г. и
сумата от 168,29лв., представляваща лихва за забава за периода от
05.01.2021г. до 04.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение №***. по описа на ПлРС, като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5