Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Радомир, 11.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Радомирски
районен съд, гражданска колегия, IV – ти състав в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Х.
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 835 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по реда на глава ХХV “Бързо производство”
от ГПК, вр. с чл.146, ал.2 от СК.
Предявен e иск за изменение на съдебно
определена издръжка на малолетно дете чрез увеличаване на размера й – правно
основание чл.150 от СК.
В
исковата молба ищецът Б.И.П., действащ лично и със съгласието на своята майка А.Б.Г. твърди, че със Спогодителен
протокол по гр.д. № 521 по описа за 2014 г. на РРС, ответникът И.И.П. се
задължил, в качеството му на баща на ищеца, да му заплаща месечна издръжка в
размер на 100,00 лв., считано от датата на предявяване на иска - 20.06.2014 г.
до настъпването на правопроменящи или правопрекратяващи обстоятелства, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Ищецът сочи, че от постигане на споразумение по
посоченото дело изминал период от време от повече от една година, през което
време ноторно известно било, че ръстът на инфлацията нараснал, поради което
сериозно се намалила покупвателната стойност на тази издръжка. Цените на
стоките и услугите нараснала. Освен обичайните нужди от храна, облекло,
отопление и осветление, като ученик детето имало нужда и от учебни пособия.
С
оглед изложеното счита, че са налице условия за изменение на определената за
малолетното им дете издръжка. Поради това моли съда да измени размера на издръжката като я увеличи от 100,00
лв. на 150,00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от датата на предявяване на иска, до настъпване на причини за
изменението или прекратяването й.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба. С него исковата молба се оспорва, като неоснователна, тъй като
не били налице основанията по чл.150 от СК, които да обосноват изменение на
определената издръжка. Сочи се, че ноторно известен бил фактът, че не е
нараснал ръстът на инфлация, тъй като информацията била достъпна и налична на
сайта на НСИ. Освен това, ответникът бил безработен и въпреки желанието си, не
можел да отделя по – голяма сума за издръжката на сина си. За доказване на
твърденията си, прилага Служебна
бележка от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“, гр.Перник, с изх.№
ПУ-..-.. от 21.10.2015 г.
В с.з. ищецът,
редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по
пълномощие, съгласно чл.32, т.1 ГПК – адв.Б. ***, който поддържа предявения иск
и моли за уважаването му. Прави
доказателствени искания, отхвърлени от съда, като преклудирани, с мотивирано
определение в съдебно заседание. Прави искане за присъждане на разноски.
В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител по пълномощие, съгласно чл.32, т.1 ГПК – адв.И. от АК - Перник, който оспорва предявения иск. По същество сочи, че
не са налице предпоставките обуславящи изменение на определената издръжка,
поради това моли за отхвърляне на претенцията. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр.
чл.12 от ГПК прие за установено от
фактическа страна следното:
Детето Б.И.П. е роден на *** г. от майка – А.Б.Г. и баща – И.И.П..
Със Спогодителен протокол по
гр.д. № … по описа за 2014 г. на РРС ответникът
И.И.П. се е задължили да заплаща, в качеството му на баща на непълнолетното
дете Б.И.П., месечна издръжка в размер на 100,00
лв., считано от 20.06.2014 г. до настъпването на правопроменящи или правопрекратяващи обстоятелства,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
През
учебната 2015/2016 г., детето Б.И.П. е записан като редовен ученик в XI – ти клас в
СОУ „Св.св. Кирил и Методий“, гр.Радомир.
От представената и приета по делото
Служебна
бележка от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“, гр.Перник, с изх.№
ПУ-..-.. от 21.10.2015 г. е видно, че ответникът И.И.П. е регистриран като търсещо работа лице,
считано от 12.08.2015 г.
По делото е
депозиран и приет Доклад от отдел „Закрила на детето“ към „ДСП“, гр.Радомир, в
който се изразява становище, че в интерес на детето е да се увеличи размера на
издръжката, която заплаща бащата, с цел задоволяване на потребностите на детето
в пълна степен.
Исковата
молба е подадена на 06.10.2015 г.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените
по делото писмени доказателства.
Приетото за
установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск за изменение на присъдена издръжка с
правно основание чл.150 СК е допустим.
Разгледан по същество е частично основателен.
Съгласно нормата на
чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена. Искът се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на
присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки/т.19 ППВС № 5/16.11.1970 г./.
По делата за издръжка съдът следва да изясни първо
действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите
такава и тогава да определи издръжката, която ответникът дължи.
Размерът на
издръжката не е абсолютна величина и подлежи на
преценка във всеки конкретен случай.
До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка
от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката, нужна за детето,
се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности.
Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено
от родителя, упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и потребностите
на детето, като се съобразят
обикновените условия на живот на деца от същата възраст.
В настоящия случай съдът намира, че една от алтернативните
предпоставки за уважаване на предявената претенция е налице. От определяне на
дължимата от бащата издръжка със Спогодителен протокол по гр.д. № .. по описа за 2014 г. на РРС е
изминал период от време, през който детето Б. е пораснал още
повече, респ. са се променили неговите потребности, във всякакъв аспект. Това
обстоятелство обуславя и изменение на неговите ежедневни битови потребности, в
посока на тяхното повишаване, следователно необходими са повече финансови
средства не само за храна, като количество и качество, но и нужда от облекло, обувки, козметични, медицински продукти, средства за
социален живот. Освен това детето е в период на интензивно физическо и
психическо израстване, при което непрекъснатото увеличаването на нуждите му,
респ. увеличаването на разходите за отглеждането и възпитанието му се
презюмира.
Допълнителен фактор е и изменението на икономическите
условия в страната през последните години - повишаване цените на стоките и
услугите, както и увеличаване размера на минималната работна заплата, която от
01.07.2015 г. е в размер на 380,00 лв., съобразно Постановление № 139 на МС от
4.06.2015 г. за определяне нови размери на минималната работна заплата за
страната. Освен това ноторно известен факт е заложеното в бюджета поетапно
увеличаване на минималната работна заплата установена за страната, през
следващите години, който фактор е релевантен, предвид разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК и обстоятелството, че задължението за издръжка е повтарящо се
задължение, чиято изискуемост настъпва всеки месец и след постановяване на
решението. Тези вземания не са обусловени от бъдещо поведение на длъжника, а
само от изтичащото време.
Минималният размер на издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата – чл.142, ал.2 от СК,
т.е. към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело,
размерът на минималната издръжка възлиза на 95,00 лв. При новата нормативна
уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Следователно налице е една от алтернативно
предвидените предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй като е налице
трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, свързани с
нарасналите нужди на детето от битов и личен характер, както и на обществено –
икономическите условия, релевантни досежно минималния й размер.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се
отчетат съответно грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Между
страните не е спорно, че родителските права са предоставени и се упражняват от
майката А.Б.Г..
В конкретния случай възможностите на родителите не са
големи.
При определяне на размера на издръжката съдът взе
предвид нарасналите нужди на детето Б. и икономическите условия в страната,
поради което намира, че е задължен да приведе размера на издръжката му в
съответствие с възможностите на родителите да дават такава. Освен това, майката
е тази, която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето и в тази връзка тя поема ежедневните разходи за консумативи/ел.енергия, отопление,
комуникации, ВиК услуги и др./заплащани, във връзка с ползването на жилището,
където живее с детето. Въпреки, че
в производството не се установи, реализирането на трудови доходи от ответника,
същият е в трудоспособна възраст и следва да предоставя на детето си издръжка,
осигуряваща му условия за живот и развитие. Обстоятелството, че към този момент
не са установени трудовите му доходи и този размер на издръжката би му създал
особени затруднения, е ирелевантно. Безусловния характер на издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца, цели да им се осигурят такива битови условия и
средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха
имали, ако родителите им живееха заедно.
Съобразявайки трайно нарасналите потребности на
детето, както и разбира се възможностите на двамата родители да дават такава
издръжка, съдът намира, че е необходима сума в размер на 220,00 лв. месечно. Преценявайки
конкретните потребности на детето, статистическите данни за страната и
възможностите на неговите родители, съдът намира, че бащата ответник следва да
поеме по - голямата част, а именно сума в размер на 120,00 лв., а майката останалата
част в размер на 100,00 лв.
Ето защо искът
следва да бъде частично уважен до
размера на 120,00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на
други причини за изменянето или прекратяването на издръжката. Искът над
присъдената сума от 120,00 лв. до пълния предявен размер от 150,00 лв. следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Издръжката ответникът следва
да заплаща от датата на депозиране на исковата молба 06.10.2015 г. Съдът счита,
че изминалият период от време от първоначалното определяне на издръжката не е
обстоятелство, което само по себе си да предполага увеличение на присъдената
издръжка в пълния искан размер. В тази насока следва да се отбележи, че не се
доказа да е настъпило трайно изменение във възможностите на лицето, което я
дължи по смисъла на чл.150 във вр.с чл.142, ал.1 от СК.
Съобразно
правилата на процеса на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати деловодните разноски, сторени от ищеца, съразмерно с уважената част от
исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски в размер на 300,00
лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като дължимата от
ответника част, съобразно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК възлиза на 120,00 лв.
Ищецът също следва да заплати разноски на ответника, съобразно отхвърлената
част от исковата претенция, а именно сума в размер на 60,00 лв. Под разноски на ответника се има
предвид сума за платеното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото, съобразно отхвърлената част от
иска, тъй като
по смисъла на чл.83, ал.1, т.2 от ГПК ищците по тези дела не са освободени от
заплащането им.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт съответната
държавна такса върху присъденото изменение на издръжката и съобразно чл.69,
ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК в размер на 28,80 лв.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, съдът следва да се допусне предварително
изпълнение на решението.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК размера на издръжката, определена със Спогодителен
протокол по гр.д. № .. по описа за 2014 г. на РРС, с който И.И.П., ЕГН **********,***, се е задължил да
заплаща на Б.И.П., ЕГН **********,***, действащ лично и със съгласието на
своята майка А.Б.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, като го увеличава от 100,00 лв./сто лева/ на 120,00
лв. /сто и двадесет лева/ месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2015 г. до навършване
пълнолетие на детето или до настъпване на други законни основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ, претенцията на Б.И.П., ЕГН **********,***,
действащ лично и със съгласието на своята майка А.Б.Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, за сумата от 120,00
лв./сто и двадесет лева/месечно до
пълния предявен размер от 150,00 лв./сто и петдесет лева/месечно, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И.И.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.П., ЕГН **********,***,
действащ лично и със съгласието на своята майка А.Б.Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, сума в размер на 120,00
лв./сто и двадесет лева/ представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Б.И.П., ЕГН **********,***, действащ
лично и със съгласието на своята майка А.Б.Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.И.П., ЕГН **********,***, сума в размер на 60,00 лв./шестдесет лева/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, И.И.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РРС в полза на бюджета на съдебната
власт сума в размер на 28,80 / двадесет
и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху изменения размер на издръжката.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
14.12.2015 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
Секретар:/И.С./