Р Е
Ш Е Н
И Е № 72
гр.П., 15.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание на осми май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от с ъ д и я т а
АНД № 1 по описа за 2019 г. на
ПпРС,за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл ЗАНН е образувано по жалба на Н.Н.Д. ***-17-25/28.11.2018 г. на Председателя на
Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), с което и на основание чл.45,ал.8
от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/ е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за това, че „на 14.08.2018 г., в гр.П., в качеството
си на директор на ЦНСТДМУ гр.П., не е изпълнила предприети мерки за закрила на
детето, тъй като не е приела детето М. В. Д., което е с предприета мярка за
закрила – настаняване в ЦНСТДМУ П., с административна заповед на директора на
ДСП Л. от 14.08.2018 г.” - нарушение
по чл.8,ал.6 от Закона за закрила на детето/ЗЗДт/.
В бланкетната жалбата се сочи, че описаното нарушение не е извършено,
поради което атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло. В с.з. жалбоподателят
се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.Р.К. ***, ТАК, който поддържа
жалбата, ангажира допълнителни доказателства, пледира НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – Държавна агенция за закрила на детето, редовно
уведомен, не изпраща представител в с.з., не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура П., редовно уведомени, не изпращат представител в
с.з.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят Н.Н.Д.
изпълнявала заемала длъжността „Директор на Център за настаняване от семеен тип
на деца и младежи с увреждания-гр.П.“, находящ се в квартал „Н.“, бл.*** /виж
Заповед л.100/. По повод постъпил сигнал от ЦНСТДМУ 5-Л. до ДАЗД била извършена
проверка във връзка с установяване на данни за възпрепятстване на настаняване
на дете в ЦНСТДМУ-П. В хода на проверката било установено, че детето М. В. Д.
било настанено в СУ от резидентен тип ЦНСТДМУ гр.С. в
периода от 08.12.2014 г. до 22.03.2018 г., след което мярката е била прекратена
и е предприето последващо настаняване в ЦНСТДМУ-5 гр. Л. След 5-дневен престой
на детето в ЦНСТДМУ-5 гр.Л.,
ръководството му е уведомило кмета на Община Л. и Директора на ДСП-Л., че среща
изключителни трудности при предоставянето на адекватни грижи на детето поради
неговите поведенчески проблеми. Посочено е, че детето М. Д. нарушава
спокойствието на останалите потребители, упражнява психически и физически
тормоз.
С решение № 347/23.07.2018 г. на РС Л., на основание чл.30а от ЗЗДт е
прекратено настаняването на детето М. Д. в ЦНСТДМУ гр.С., като същевременно е
отхвърлена молбата на АСП, ДСП-Л. за настаняването му в ЦНСТДМУ-5 гр.Л. до
навършване на пълнолетие, като неоснователна и недоказана. /обстоятелства,
подробно посочени в КП, л.32 и сл./. На 25.07.2018 г. е съставен социален
доклад, една от препоръките в който била, че благоприятно за детето би се
отразило, ако резидентната услуга е с по-малък капацитет на потребители. Предвид липсата на възможност за настаняване
на детето в подходящ ЦНСТДМУ на територията на Област Л., са изпратени писма до
директорите на ДСП в цялата страна, между които и ДСП П. По направеното
запитване постъпили множество отговори, в които по различни съображения било
отказано настаняването на детето в друга институция /например поради липса на
места, липса на медицинско лице, психиатър и т.н./. По направеното запитване
постъпил и отговор от директора на ДСП П. /приложено писмено становище л.84, обсъдено
в ДСП Л., виж КП л.41 /, в който било изразено становище, че екипът на ЦНСТДМУ
гр.П. няма възможност да приеме детето, като било изрично посочено, че „към момента в ЦНСТДМУ гр.П. има настанени
деца с агресивни прояви; за един от потребителите е необходимо 24-часово
наблюдение, тъй като е изключително агресивен и е опасен за себе си и околните;
към този момент директора на ЦНСТДМУ е обжалвал и настаняването на друго
проблемно дете, което е с прояви на сексуална провокация, кражби и притежание
на наркотични вещества“ /също в становището на л.84/. С писмо изх.№
30-76836/06.08.2018 г. ДСП-П. е уведомила ДСП-Л., че детето не може да бъде
настанено в социална услуга резидентен тип в гр.П.
Независимо от това обаче, на 13.08.2018 г. на служебен телефон на ДСП П. се
обадил социален работник от ДСП-Л. – Т. Т., който уведомил Началникът на ОЗД
при ДСП П. за това, че на следващият ден – 14.08.2018 г. възнамеряват да
пътуват до гр.П. за настаняване на детето М. В. Д. в ЦНСТДМУ гр.П.
Без да бъде постигната съгласуваност между ДСП Л. и ДСП П. и в грубо
нарушение на методическото ръководство за условията и реда за предоставяне на
социална услуга „ЦНСТ“ изискващо и предварително планирана среща с участие на
самото дете, Директорът на ДСП Л. издал Заповед № ЗД/Д-ОВ-045/14.08. 2018 г.
/оригинал, приложен на л.105/, в която приел, че са налице обстоятелствата по
чл.25,ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗДт, поради което и на осн.чл.27,ал.1,вр. с
чл.4,ал.1,т.5 и чл.5,ал.1 от ЗЗДт настанил детето М. В. Д. в ЦНСТДМУ гр.П. за
срок от 2 г. и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДт. На
основание чл.60 от АПК било разпоредено предварително изпълнение на заповедта
предвид опазване живота и здравето на детето. Още същият ден служители от ДСП
Л. заедно с детето М. Д. пристигнали в гр. П., където им било предложено да останат в сградата на
ДСП П. до вземане на решение. По същото
време жалбоподателят Н.Д. била в платен отпуск, поради което разговорите със
служителите от ДСП Л. били проведени от св.** – ресорен заместник-кмет на
Община П. В с.з /показания л.108-л.109/ св.Р. подробно и добросъвестно
пресъздава пред съда хронологията на събитията
като изрично посочва, че не е виждала заповед за настаняване на детето в гр.П.,
респ. такава не е връчвана. Независимо от проведените разговори между служителите
на ДСП Л. /чиято самоличност впрочем така и не била изяснена според св. Р./ и
тези от гр.П. не била постигната договореност, след което те се върнали обратно
в гр.Л. С нова заповед № 1101-РД01-0192/15.08.2018 г. на Директора на ДСП Л.
/приложена л.74/ издадената по-рано Заповед № ЗД/Д-ОВ-045/14.08.2018 г. била
отменена поради отказ за приемане на детето М. В. Д. от страна на директора на
ЦНСТДМУ гр.П. и доставчика на социалната услуга Община П. Едва на 21.08.2018
г. първата заповед от 14.08.2018 г. /вече отменена/ била получена в ЦНСТДМУ гр.П. и приета от св.**** /обратна разписка л.103 и показания в с.з. л.109/.
Отделно от това, жалбоподателят Д. ***, по която била образувана преписка №
635/2018 г. /приложена в цялост/. Видно е от събраните материали, че след
довеждането в гр.П. детето М. В. Д. е било откарано в гр.Р. за настаняване в
подобен ЦНСТДМУ. Наблюдаващият прокурор приел, че не са налице предпоставки по
чл.155 от Закона за здравето, а и поради новото местоживеене на лицето, тези
въпроси следва да се решават от компетентната прокуратура.
По молба на ДСП Л. било образувано ново гр.дело № 1924/2018 г. по описа
на РС Л. с искане за вземане на мярка – „настаняване извън семейството“ спрямо
детето М. В. Д.. В решението си по делото /приложено в цялост л.118 и сл./
гражданският съд подробно анализирал доказателствата, в т.ч. и отбелязвайки, че
заповедта за настаняване в гр.П. не е
изпълнена, поради липса на място в ЦНСТДМУ в гр.П. /виж първи абзац от
мотиви л.119 на гърба/. Било изрично прието също, че „…обстоятелството, че в близост до ЦНСТДМУ П. има болнично заведение,
което да предоставя стационарно психиатрична помощ на деца, НЕ МОЖЕ да обоснове
вземането на решение за настаняване на детето там…Свободното място в центъра е
за момиче…Наред с това центърът не отговаря на профила на М., който
предвижда настаняване в среда сред момчета на по-висока от него възраст, по
възможност със значим възрастен от мъжки пол. В гр.П. на М. не може да се
предостави ползването на социални услуги в общността, от каквито той има нужда
и ползва в момента в гр.Л…“. При тези обстоятелства съдът е взел мярка
за закрила „настаняване в социална услуга от резидентен тип“ спрямо детето М.
В. Д. в ЦНСТДМУ-5 гр.Л. за срок от 6 м. Против решението била подадена въззивна
жалба от Директора на ДСП Л., по която било образувано в.гр.д.№ 140/2019 г. на
ОС Л. /приложено в цялост/. Във
въззивното решение № 64/29.03.2019 г. подробно и детайлно са анализирани всички
относими към настаняването на детето въпроси, като отново изрично е посочено
/л.125/, че „не може да бъде споделен
доводът на ДСП Л., че детето следва да бъде настанено в ЦНСТДМУ гр.П…тъй като
центърът в гр.П. НЕ ОТГОВАРЯ на профила на М., а именно да съжителства с
момчета на неговата възраст и по-големи, както и да има авторитет /по
възможност мъж/, с който да изгради тайна доверителна връзка…“. Била потвърдена преценката на РС Л., че
предоставяната понастоящем услуга в ЦНСТДМУ-5 гр.Л. задоволява основните
потребности на детето, поради което е оставена без уважение жалбата на
Директора на ДСП Л. против постановената от първостепенния съд мярка за
закрила.
След извършване на допълнителна проверка, на директорът на ЦНСТДМУ бил съставен АУАН
серия А, № 0000811/24.10.2018 г. (приложен л.15-16), с който
отговорността й била ангажирана за извършено нарушение по чл.8,ал.6 от ЗЗДт. В
присъствие и на св.Д.Н. и св.Р.В. актът бил връчен на нарушителя, който се
запознал с него и го подписал с възражение, че „от страна на ДСП Л. е грубо нарушена Глава втора, т.4 от Методиката за
настаняване на деца…“. След като в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не
постъпили допълнителни писмени възражения по акта било издадено атакуваното в
настоящия процес НП № РД- 17-25/28.11.2018
г. на Председателя на ДАЗД.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на показанията в с.з. на актосъставителя
Х.П., свидетелите Н., В., Р. и С., както от приложените и приобщени по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, като видно от наведените доводи в жалбата
не се оспорва от жалбоподателя.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при
реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Първото и основно
основание за законосъобразност на всяко НП е то да бъде издадено от компетентен
орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона [случай, в
който се презюмира], така и да бъде делегирана. В настоящият случай това
основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен
да го издаде орган – Председателя на ДАЗД, на когото съгласно чл.46,ал.2 от
ЗЗДт са делегирани права на
административнонаказващ орган по смисъла
на чл.47,ал.2 от ЗАНН.
Съдът изцяло споделя доводите на
защитата за това, че издадената от Директора на ДСП Л. и впоследствие отменена
от него Заповед № ЗД/Д-ОВ-045/14.08.2018 г.
всъщност не е била връчена на нарушителя, поради което и не може да се
приеме за доказано, че не е изпълнена. От наличните до делото макар и обемни по
своята същност доказателства се изясни, че тази заповед от 14.08.2018 г.е
получена в деловодството ЦНСТДМУ гр.П. и приета от св.**** едва на 21.08.2018 г./обратна разписка л.103 и
показания в с.з. л.109/. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да
обоснове отпадане на административно наказателната отговорност на жалбоподателя Н.Д. и без
разглеждане на делото по същество. Независимо от това обаче и за процесуална
пълнота на изложението съдът намира за необходимо до отбележи, че
жалбоподателят не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна
състава на нарушението по чл.8,ал.6 от ЗЗДт, за извършването на което е била наказана, поради следното:
Посочената като нарушена
разпоредба на чл.8,ал.6 от ЗЗДт действително предвижда, че родителите,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да
изпълняват предприетите по този закон мерки и да съдействат при осъществяване
на дейностите по закрила на детето, като неизпълнението на тези задължения е
скрепено със санкция определяема по реда на чл.45,ал.8 от ЗЗДт /санкционна
разпоредба, която е действала към датата на издаване на НП, но впоследствие е отменена
с ДВ, бр.24/22.03.2019 г., в сила от 01.01.2020 год./.
В раздел 3.3 от публикуваното на интернет страницата на АСП http://www.asp.government.bg методическо ръководство касаещо работата на
центровете за настаняване от семеен тип за деца, са разписани подробни указания
при подготовката за преместване на дете в друг ЦНСТ. В конкретният случай тези указания не са
спазени, тъй като преди всичко преместването на детето в друга социална услуга
от резидентен тип се извършва само ако
има изключителни обстоятелства и ако
едно такова преместване е в интерес на детето. В конкретният случай нито
едно от тези две обстоятелства не е било налице – факт, потвърден от влезлите в
сила решения на РС и ОС Л., които съдът подробно обсъди по-горе в мотивите си.
Освен това не е спазен и регламента по Глава VI,т.20.1 изискваща подготвителен процес на обмен на информация между
персонала от ЦНСТДМУ-5 гр.Л. и този в ЦНСТДМУ гр.П. ПРЕДИ окончателното
преместване, респ. вземане на мнението от този персонал. Впрочем, персоналът в
ЦНСТДМУ гр.П. също остро е реагирал против предстоящото преместване, като видно
от приложеното по прокурорската преписка заявление лицата ****, В. В. и Ст.К.
категорично заявяват, че ще напуснат работните си места, ако детето бъде настанено
в ЦНСТДМУ гр.П., тъй като се страхуват за живота си.
Независимо от горепосоченото и дори да се приеме, че жалбоподателят е
следвало да изпълни на 14.08.2018 г.
макар и невръчената му по надлежен ред Заповед № ЗД/Д-ОВ-045/14.08. 2018
г. на Директора на ДСП Л., то съдът приема, че в случая Н.Д. е действала при
условията на чл.13,ал.1 НК. Съгласно този
текст (към който препраща
чл.11 ЗАНН)– „не е
обществено опасно
деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси
държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените”. Така цитираният фактически
състав на крайната необходимост
включва в себе си три основни елемента - непосредствена опасност; деяние, насочено към неутрализиране на опасността; особени изисквания към това деяние и причинените от
него вреди. Съдът счита, че от фактите по делото се установява наличието и на трите
изискуеми елемента, като настоящото изложение няма за цел да ги анализира
подробно предвид отмяната на НП на друго основание. Безспорно е обаче, че защитното действие при крайната необходимост се
характеризира с причиняването на определени вреди - в случая Д. е нарушила обществените отношения, свързани с отказ от изпълнение на предприети по ЗЗДт мерки и дейностите по закрила на детето М. В. Д. При извършване на деянието жалбоподателят безспорно
е съзнавал, че причинява вреди (в такава насока са и обясненията й по
прокурорската преписка), но нейната цел не е била да причини тези вреди, а само и единствено да ограничи възможността от по-големи вреди
на персонала и другите деца настанени в ЦНСТДМУ гр.П.
Първото специфично изискване към деянието, за да се
приеме, че то е извършено при условията на крайна необходимост, е да не
съществува друг правомерен начин за избягване на опасността. От установената по
делото фактическа обстановка се налага извод, че в конкретният случай не е съществувал друг правомерен начин освен отказа да
бъде прието детето в гр.П. Причиняването на вреди при крайна необходимост е оправдано, само ако
тези вреди са по-малко значителни от предотвратените. Настоящият случай е точно
такъв, тъй като макар с поведението си Д. да е засегнала обществените отношения, свързани с неизпълнение за
мярка за закрила, тя не е допуснала настъпването на конкретни вреди, т.е. не са настъпили увреждания за конкретен правен
субект. От друга страна чрез поведението си тя е предотвратила
вреди, които биха били по- значителни от тези следващи неизпълнението на
заповедта. Ето защо деянието й не е общественоопасно и противоправно, и жалбоподателят не е следвало да бъде наказван. Поради това
издаденото НП се явява издадено в нарушение на материалния закон, поради което
и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и на
това основание.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № РД-17-25/28.11.2018 г.
издадено от Председателя на Държавна агенция за закрила на детето, с което и на
основание чл.45,ал.8 от ЗЗДт /отм./, на Н.Н.Д. ***,
ЕГН-**********, в качеството й на директор на ЦНСТДМУ гр. П., е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за нарушение по чл.8, ал.6
от ЗЗДт, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: