Определение по дело №242/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 234
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Стефан Милев
Дело: 20221100600242
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 234
гр. София, 04.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев

Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600242 по описа за 2022 година
Делото е в СГС след постъпил по реда и в срока на чл. 243, ал.7 НПК протест от
Софийската районна прокуратура (СРП) с искане за отмяна на постановеното в закрито
заседание Определение № 2144/31.12.2021 г. по н.ч.д. № 14908/21 г. на СРС (НО, 105
с.). С оспорвания в протеста съдебен акт – след жалба на ощетеното юридическо лице
(Националния осигурителен институт), е било отменено (чл. 243, ал.6, т.3 НПК)
прокурорското постановление от 06.10.2021 г. за прекратяване на д.п. № 5355/20 г. на
СДВР, пр. пр. № 37586/20 г. на СРП, водено извършена измама по чл. 209, ал.1 НК.
Прокурорът е несъгласен с констатираната от СРС липса на мотиви в
прекратителното постановление и твърди, че разследването е проведено обективно и
пълно, а след неговото приключване доказателствата са били анализирани, обсъдени и
съпоставени детайлно.
СГС намери, че следва да потвърди оспорваното с протеста определение.
Като цяло – Районният съд се е съгласил с приетите от прокуратурата факти по
делото, но е преценил, че установяването им е извършено без необходимия
доказателствен анализ, което – като процесуален порок – е равнозначно на „липса на
мотиви“. Този извод е правилен, но непълен. „Мотиви“ на практика липсват не само по
доказателствените, но и относно правните въпроси на делото. В постановлението за
прекратяване на досъдебното производство последните са били изложени схематично
и абстрактно, чрез цитиране на общи теоретични положения за състава на измамата по
чл. 209 НК и доказването на обвинението, без отнасянето им към конкретно
установената фактология.
Ако трябва да се обобщи, съществените обстоятелства от разследването са били
сведени до това, че в процесния период (след 16.01.2020 г.) управителят (и собственик)
на дружеството „А.Е.Д.А.“ ЕООД С.П. назначила във фирмата чрез надлежно
регистриран трудов договор бременната си дъщеря К.К. на длъжност „оператор на
данни“ с месечен осигурителен доход от 2000 лв., а веднага след това – въз основа на
легитимно издаден болничен лист – К. се ползвала от обезщетения за временна
неработоспособност поради бременност и раждане. Повод за наказателното
производство е станал сигнал от НОИ, съдържащ данни за съмнения, че по този начин
1
(въз основа на представен „фиктивен“ трудов договор и болничен лист) е било
възбудено заблуждение у представители на НОИ, а това е довело до изплатени
парични обезщетения, съставляващи имотна вреда (чл. 209, ал.1 НК) за държавния
бюджет.
Това, което е следвало да извърши прокурорът при СРП при прекратяване на
делото с мотива, че деянието не съставлява престъпление (чл. 24, ал.1, т.1 НПК), е да
посочи защо (според него) установените факти не покриват признаците на
наказателната измама – какви са доводите му (доказателствени и правни), че
коментираният трудов договор е бил сключен с цел действително учредяване на
трудово правоотношение, а не „фиктивно“ (за да се ползва осигурената бременната от
държавно гарантирани обезщетения, без да е имала действителна трудово-правна
връзка с дружеството-работодател „А.Е.Д.А.“ ЕООД); от кои доказателствени
източници (свидетелски или документни) извлича тези свои доводи; ако поведението
на П. или К. е имало неправомерен характер, попада ли то под действието на чл. 209
НК или отговорност за него може да бъде търсена при условията на чл. 243, ал.3 НПК
във връзка с чл. 349, ал.4 КСО. Тези свои процесуални задължения държавното
обвинение е заместило с разказ каква е хронологията на досъдебното производство,
кои лица са били разпитани по него и какви са основните теоретични постулати за
приложение на чл. 209 НК. Подобен подход е проявен и при изготвянето на въззивния
протест, в който на практика не се оспорват (атакуват) конкретните доводи на СРС, а
отново се преповтарят застъпените в постановлението изводи. Ето защо, като е
отменил въпросното постановление от 06.10.2021 г. и е върнал делото на СРП с
указания по прилагането на закона, първоинстанционният съд се е произнесъл
правилно, поради което - съобразно чл. 243, ал.8 НПК, СГС, НО, ІІ въззивен състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2144/31.12.2021 г. по н.ч.д. № 14908/21 г. на
СРС (НО, 105 с.).
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2