№ 10098
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110117700 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Р. П. против "В - С." ЕООД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 212 КТ вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените от трудовата злополука неимуществени вреди,
ведно със законна лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 22.06.2021 г. до
окончателното плащане.
Ищецът П. Р. П. твърди, че се e намирал в трудово правоотношение с ответника,
възникнало въз основа на Трудов договор № 40/13.11.2020 г., по силата на което изпълнявал
длъжността „Автомеханик“, което правоотношение било прекратено на 04.01.2022 г. Сочи,
че претърпял трудова злополука на 22.06.2021 г., около 08:35 ч., на Републикански път III-
6002, преди с. М., общ. Е... настъпило пътно-транспортно произшествие, вина за което имал
водачът на лек автомобил – марка “Фолксваген”, модел “Голф”, ДК № СО 7969 ВР, който
нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал ищеца, който управлявал
мотоциклет. Излага, че с Разпореждане № 30644 от 30.06.2021 г. на Националния
осигурителен институт, Териториално поделение – София град, злополуката била приета за
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, доколкото е настъпила на път за работа, при
придвижване по обичайния път от основното място на живеене до работното място. Твърди,
че в резултат на инцидента получил следните травматични увреждания – фрактура на горно
рамо на дясна пубисна кост, довела до трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник за период по-голям от 30 дни; контузии в слабините и седалището; фрактура на 2-
ри пръст на лява ръка; натъртвания и охлузвания. В резултат на причинените травматични
увреждания, ищецът бил приет в УМБАЛ “Света Анна” – гр. София, където му била оказана
първа медицинска помощ. По лекарско предписание му бил наложен режим на домашно
лечение и рехабилитация, в продължение на 80 дни. Провеждани били множество
изследвания, лечебни, рехабилитационни и физиопроцедури. След инцидента грижите за
пострадалия били поети изцяло от неговите близки, които са му осигурявали тоалет, къпане,
прехрана. Заявява, че преди инцидента бил активен, самостоятелен човек, като след
инцидента животът му се е променил изцяло в отрицателна посока. Твърди, че в месеците
след катастрофата изпитвал силен срам и ужас, че е безпомощен и се налагало близките и
1
семейството му да полагат ежедневни грижи за него и да е в тежест на всички. През целия
период на възстановяването си постоянно се чувствал в тежест на най-близките,
наблюдавало се спад във физическата му издръжливост, водеща до в пъти по-лесна и бърза
уморяемост, което допълнително засилвало болките и страданията, търпени от него.
Заявява, че към настоящия момент продължава да търпи болки и страдания от претърпяната
трудова злополука, все още имал ограничени и болезнени движения в ставите на долните
крайници, често изпитвал дискомфорт, лесно се изморявал и бил в невъзможност да
осъществява каквато и да е по-продължителна и сериозна физическа дейност. Сочи, че във
връзка с претърпения инцидент е изживял сериозен шок и стрес, емоционално страдание,
наблюдавало се наличие на дистанцираност, усещане за безсилие, несигурност и
безпомощност, чувство на неспособност за справяне с установената ситуация след ПТП, все
още изпитвал страх от това да управлява и да пътува с мотор. Заявява още, че при промяна
на времето или при преумора чувствал болки и за парирането им се налагало употреба на
болкоуспокояващи медикаменти. При тези твърдения ищецът моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от
трудовата злополука неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата считано от
датата на увреждането –22.06.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът "В - С." ЕООД оспорва предявения иск по основание и размер. Не се
оспорват обстоятелствата за наличието на трудово правоотношение между страните в
посочения период, прекратено на 06.01.2022 г. със Заповед № 3, както и че на 22.06.2021 г.
ищецът е претърпял ПТП. Оспорва реализираният инцидент да представлява трудова
злополука, като в тази връзка твърди, че предвидената в чл. 55, ал. 2, т. 1 от Кодекса за
социалното осигуряване хипотеза за наличие на трудова злополука противоречала на
правото на европейския съюз. Оспорва наличието на трудова злополука и доколкото в деня
на инцидента – 22.06.2021 г., пострадалият не е пътувал по обичайния път до работното
място, за разлика от всеки друг ден, както и не е ползвал лек автомобил, с който обичайно се
придвижвал до работа, а мотоциклет. Релевира възражение за съпричиняване, поради
проявена груба небрежност от ищеца при настъпване на процесния инцидент, доколкото
ищецът не е минавал по обичайния път по време на работа и не е използвал превозното
средство, с което обичайно се придвижвал до работата си по време на настъпилия на
22.06.2021 г. пътен инцидент. Излага, че ищецът е проявил груба небрежност и при
проведеното лечение, което е възпрепятствало по-бързото възстановяване от инцидента. В
тази връзка твърди, че ищецът е отказал предписаното от лекарите болнично лечение,
въпреки неговата необходимост и възможните рискове от отказа. Счита, че
продължителният период на възстановяване бил последица от липсата на проведено
лечение, каквото самият ищец е отказал да получи, както и от неспазване на медицинските
предписания и правила за възстановяване. Твърди, че размерът на претендираните вреди не
отговарял на действително претърпените от ищеца болки и страдания, доколкото от
медицинската документация се установявало, че при първоначалните прегледи на пациента
не са установени усложнения от инцидента, като е поставена диагноза за НЕРАЗМЕСТЕНА
Фрактура осис пубис супер декс, която не налагала оперативна намеса, като било дадено
заключение, че общото обективно състояние на ищеца е добро, като при оплаквания и
промяна в състоянието, следвало да се направи нова консултация, но по делото липсвали
данни за направена такава. Отделно посочва и че от направените ултразвуково изследване и
лабораторни изследвания не се установявали усложнения и проблеми в здравословно
състояние на ищеца. Твърди, че в периода, в който ищецът е бил в болнични, не е променил
драстично начинът си на живот, тъй като е излизал сам, посещавал е забавни мероприятия
като мото събори, срещал се е с приятели, ходил е на работното си място и пр. Прави
възражение за намаляване на претендираната от ищеца сума с получените от последния
парични обезщетения, в периода за който са издадени представените по делото болнични
листове за временна нетрудоспособност, както и с полученото от ищеца обезщетение от
2
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, застраховател на гражданската
отговорност на виновния водач. Ето защо моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между същите е било налице трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 40/13.11.2020 г., по което
ищецът изпълнявал длъжността „автомеханик“ при ответника, което правоотношение било
прекратено на 04.01.2022 г.
С разпореждане № 30644 от 30.06.21 г. на длъжностно лице К. Филипова от ТП на
НОИ - София град и на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука вх. № 463/
29.06.2021 г. на ТП на НОИ - София град от осигурителя "В - С." ЕООД, е приета за трудова
злополука по чл. 55, ал. 2 КСО, доколкото е станала при придвижване по обичайния път от
основното място на живеене до работното място. Посочено е, че на път за работа, при
управление на мотоциклет, на път SFO 6002 след с. М., посока София, пострадалият е
ударен от лек автомобил, като вследствие на удара /ПТП/ получава счупване па пубиса
(срамна кост). В декларацията за трудова злополука с вх. № 463/ 29.06.2021 г., подадена от
работодателя, изрично е отбелязано, че злополуката е станала по път за работа, като от
страна на ответника не са посочени специфични действия на пострадалия или някакви
отклонения от нормалните му действия.
Представени са обяснения от П. П. във връзка с процесния инцидент, в които ищецът
посочва, че на 22.06.2021 г. тръгнал по-рано за работа с мотоциклета си, иначе ходил с
автомобила си, като решил да мине по друг маршрут. Сочи, че след излизане от с. М. по път
6002, го е засякъл л.а., вследствие на което претърпял ПТП.
От представената по делото епикриза, ИЗ № 2500/640 на МБАЛ „Скин Системс”, с.
Драганово, общ. Е..., Отделение по ортопедия и травматология е видно, че П. Р. П., 42 г., е
бил на лечение в болницата от 10.10.2022г. до 14.10.2022г., като му е била поставена
окончателна диагноза: фрактура вертебре Тх12 компресива, не се съобщават придружаващи
заболявания. На пациента е снета следната анамнеза: постъпва по спешност в ЛЗ,
подхлъзнал се на двора и паднал по седалище и гърба си, оплаква се от много силна болка
по хода на гръбнака в областта над кръста, която се засилва при дълбоко вдишване, има ясен
спомен за случилото се. Обективно състояние с локален, соматичен и специализиран статус:
мъж на видима възраст, отговаряща на действителната, добро общо състояние, контактен и
адекватен. Локално: гръбначен стълб - силна палпаторна болка в тораколумбален сегмент на
ниво Th12, болезнено ограничено навеждане напред и настрани, без периферни смущения
на долните крайници. На пациента са били извършени консултативни прегледи с
травматолог, кардиолог и анестезиолог, както и клинико-диагностични и клинични прегледи
за оценка на оперативния риск. Назначена му е терапевтична схема, няма настъпили
усложнения, проведени са му инвазивни, диагностични и терапевтични процедури.
Постоперативен статус и ход на заболяването след операцията: добро общо състояние,
назначена му е медикаментозна терапия. Пациентът е изписан със следния статус: липсва
медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за
стабилно общо състояние (клинични/параклинични), изписва се в добро общо състояние, с
подобрение, дадени са насоки за спазване на ХДР и продължаване на лечението и болнична
физиотерапия, назначена е терапия за домашно лечение по изписана рецепта: Мидокалм 150
мг. 3x1 т., Мовалис 2x1 т., Милгамма 3x1 т. за тридесет дни.
От представените и приобщени към доказателствения материал три броя болнични
листове, съответно № Е20211701418/28.06.2021 г., №Е20211701672/22.07.2021 г. и №
Е20212063242/20.08.2021 г., се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна
3
неработоспособност в периода от 22.06.2021 г. до 09.09.2021 г., като е посочена диагноза:
счупване па пубиса (срамна кост), с предписан домашен режим на лечение.
Представено е постановление от 05.10.2021 г. по д.п. № 151/2021 г. по описа на РУ –
Е..., пр.пр. № 566/2021 г. по описа на РП – Е... , с което наказателното производство по
отношение на процесния инцидент е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 9 от НПК, вр. чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК, поради изрично желание на пострадалия П. П.
за прекратяването му.
От постъпило писмо от НОИ с вх. № 78247/05.03.2025 г. се установява, че за периода
14.07.2021 г. – 15.09.2021 г. на ищеца са изплащани парични обезщетения за временна
неработоспособност по процесните болнични листове, поради настъпилата трудова
злополука.
По делото е постъпило писмо с вх. № 83486/10.03.2025 г. от ДКЦ „Софиямед“ София,
с приложени амбулаторен лист и резултат от рентгенография на таз от 22.06.2021 г., от които
се установява, че при прегледа, на ищеца е била поставена основна диагноза: счупване на
пубиса (срамна кост), назначена му е консултация с ортопед и терапия, предписан е покой,
проведено му е и образно изследване.
От постъпило писмо с вх. № 92210/14.03.2025 г. от „ЗК Лев Инс“ АД се установява, че
във връзка с процесното ПТП, на ищеца не е изплащано застрахователно обезщетение.
По делото е постъпило и писмо с вх. №98140/19.03.2025 г. от УМБАЛ „Света Анна“ –
София АД с приложена медицинска документация, отнасяща се за ищеца, от която се
установява, че на 22.06.2021 г. на П. П. са били проведени рентгенови изследвания,
хематологични изследвания. При рентгеновото изследване, УЗД на коремни органи, при
ехография на тестиси, са установени хиперехогенни огнища без резки и гладки омертания в
паенхима двустранно – вероятно контузионни огнища. От декларация на ищеца от
22.06.2021 г., част от постъпилата документация, се установява, че П. П. е информиран от
екипа на Спешно отделение за необходимостта от хоспитализация и лечение, като е отказал
да бъде хоспитализиран, лечение и изследвания.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, от което се
установява, че вследствие на претърпяното ПТП на 22.06.2021 г., на пострадалия П. Р. П. са
установени следните травми: контузия на главата с разкъсно-контузна рана /неуточнена в
коя част/ и контузия на лицето с травма в областта на носа със съмнение /непотвърдени/ за
счупване на носни кости; травма на опорно-двигателен апарат, изявена със закрито,
неразместено счупване на горния клон на дясната срамна /лонна/ кост на таза; травма с
контузия на двата тестиса. Установява се, че само за себе си счупването вдясно на тазовата
кост причинява и се отнася към критериите на медико-биологичния признак трайно /за
период по-голям от 30 дни/ затруднение в движенията на десния долен крайник/по смисъла
на чл. 129 ал. 2 НК/. Вещото лице пояснява, че такава травма изисква обездвижване на таза
и крака с постелен режим за период от около 30 – 35 дни, след което постепенно
раздвижване с щадящо натоварване. Посочва се още, че при благоприятно протичане на
оздравителния процес, средностатистически, функционално възстановяване на опорната и
двигателна функция на крака настъпва за около 2 до 3 месеца след инцидента. От
заключението на вещото лице се установява също, че установените мекотъканни травми на
главата, лицето и тестисите по отделно и заедно са с характер да причинят и се отнасят към
критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота /по смисъла на чл.130 ал.1 НК/, като възстановителният процес след подобни травми
е приблизително 2 до 4 седмици. Експертът пояснява, че при изолирано счупване на горното
рамо на срамната кост, се изявяват силни болки при стъпване върху крака от страна на
счупването, усилващи се при вертикален стоеж и ходене. Пострадалият не може да си
повдигне крайникът от съответната страна, но ако го повдигне с помощ, може да го
задържи. При опит за сгъване в тазобедрената става, пострадалият съобщава за остра болка
4
от съкращаващия се m. Iliopsoas, който притиска мястото на счупването. При притискане на
симфизата с юмрук също се установява болка. От заключението става ясно, че изолираните
/само на едното рамо на лонната кост/, неразместени фрактури на тазовата кост, каквито са в
конкретния случай, не изискват манипулативно лечение. Счупванията в областта на горното
рамо на срамната кост изискват покой в леглото за около 30-35 дни, болният се раздвижва в
леглото след изтичане на втората седмица, изправя се на 30-тия ден и се придвижва с
патерици до изтичане на 60 дни. Както бе посочено функционално възстановяване и
респективно възстановяване на трудоспособността на пострадалия средностатистически
настъпва до 3 месеца след инцидента, за какъвто и приблизително период са издадените на
пострадалия 3 бр. болнични листове за временна нетрудоспособност за периода от
22.06.2021 г. до 09.09.2021г. От експертизата става ясно и че след травмата до 30-тия ден, до
когато се препоръчва постелен режим, безусловно са били затруднени всички дейности в
ежедневието на ищеца и това е предизвиквало значими неудобства от битов характер. След
този период пострадалият е вертикализиран, но е следвало да щади крайника и да се
придвижва, използвайки помощни средства, което е водело до затруднения при
самообслужване, вкл. и спане, шофиране. След 2-ри - 3-ти месец от инцидента следва да е
настъпило функционално възстановяване и възстановяване на работоспособността, като за
този период по делото не е представена медицинска документация. Вещото лице стига до
заключението, че приложените медицински документи за периода от 2022 година, не касаят
и не може да се приемат като такива във връзка с травми, претърпени от процесното ПТП.
Посочва се още, че само въз основа на медицинските документи от деня на инцидента и при
липса на проследяваща медицинска документация до месец септември 2022 г. не е възможно
да се установи дали ищецът е спазвал препоръчителното при тези травми провеждане на
лечение с постелен режим и постепенно раздвижване. В тази връзка експертът излага, че
болките в крайника и риска от настъпване на усложнение при натоварване са налагали
постелен режим за 30 дни, а след това са възпрепятствали ищеца да се придвижва
самостоятелно без придружител и/или помощни средства до 2 - 3 месеца след инцидента.
Вещото лице пояснява още, че провеждането на рехабилитация е необходимо както за по-
бързо, така и за по-пълно, без усложнения, възстановяване на пострадалия след счупване на
тазова кост, като по делото не са представени медицински документи за провеждане на
такава терапия след инцидента във връзка с травмата. Установява се, че след осъществения
обстоен преглед в деня на инцидента, е преценено, че травмата не изисква задължително
болнично лечение, в този аспект отказът от хоспитализация не е създал риск за
здравословното състояние на ищеца и не може да се приеме, че фактът, че не е настанен на
болнично лечение, е довел до възникнали усложнения и удължаване процеса на
възстановяване. Още повече, че такива не са и регистрирани. Констатираното от вещото
лице се подкрепя и от представената по делото медицинска документация, в това число лист
за преглед на пациент № 18646/22.06.2021 г. и допълнителен лист към лист за преглед на
пациент, ултразвуково изследване № 23940/22.06.2021г., резултати от лабораторни
изследвания от 22.06.2021г., издадени от УМБАЛ „Св.Анна”, а също така и допълнителен
лист към лист за преглед на пациент и резултат от образно изследване на ДКЦ „Софиямед“ -
София.
В открито съдебно заседание от 15.04.2025 г. вещото лице допълва, че е запознат с
постъпилата от „Света Анна“ медицинска документация от 22.06.2021г. В тази връзка
излага, че е проведено ултразвуково изследване на коремния орган, най-вече за проверка
относно наличие на увреждания в областта на мъдната торбичка, като не са установени
данни за по-сериозно увреждане, не са установени данни за счупване на тазобедрената кост,
Извършено е рентгеново изследване на лява колянна става, като не са установени данни за
счупване. В представения амбулаторен журнал на спешно отделение, поставената на ищеца
диагнозата след извършеното образно изследване, е счупване на лобната кост, като е
отбелязано, че ищецът отказва специализация, което е удостоверил с подписа си. При
5
прегледа в спешно отделение, му е поставена същата диагноза - счупване на лобната кост
вдясно. Описана е симптоматиката, общия статус, от които липсват отклонения от нормата
по отношение на дишане, сърдечна дейност. Изказани са съмнения за счупване на носни
кости, установена е контузна рана на главата. В декларациите за болничен престой, на ръка е
записано, че се касае за спешен пациент, докаран в приемното отделение с болки в мъдната
торбичка, следствие от травма от резервоара на мотора, като не е имало данни за вътрешни
коремни травми. Във връзка постъпилите от ДКЦ „СОФИЯМЕД“ документи, излага, че в
приложения амбулаторен лист на ищеца е поставена диагноза счупване на пубисна кост,
отразен е нормален статус към момента на прегледа, наличие на болки и ограничени
движения на тазобедрената става, не е имало данни за съдови увреждания, като е даден е
съвет за покой. Приложено е разчитане на образно изследване от същата дата, от което се
установяват данни за разместване и счупване на горното рамо на дясната пубисна част в
областтта на симфизат. Поставена е диагноза осацетабули вляво. При запознаване на вещото
лице с постъпилите документи, експертът заявява, че същите не дават основание за промяна
на СМЕ. Вещото лице пояснява още, че на ищеца му е предложено болнично лечение, което
той е отказал, като според експертът такова не е задължително при неразместване на
тазовата кост, какъвто е настоящия случай. Абсолютно задължително се изисква настаняване
в болнично заведение и провеждане на лечение само и единствено в болнично заведение
при случаи, в които има пълно прекъсване на тазовия пръстен. В случая обаче лечението
може да се проведе и в домашни условия, като лечението в този случай се провежда със
строг постелен режим. Такъв може да се приложи и в домашен стационар, поради което
отказът на ищеца от хоспитализация не е създал реален риск. С оглед на анамнезните данни,
вещото лице допълва към заключението си, че в случая най-вероятно е налице и травма на
скроталната торбичка, респективно анатомично близко е и пубисната лонна кост, причинена
директно от резервоара на мотоциклета, от момента на настъпване на удара.
Свидетелката Т.С.Р., живееща на семейни начала с ищеца, разказва, че си спомня за
катастрофата на 21.06.2021 г., по което време е била бременна. Разказва, че П. я е карал
всяка сутрин до работа в кв. „Горубляне“. В деня на катастрофата, свидетелката не била на
работа, поради което ищецът решил да отиде на работа с мотоциклета си. Сочи, че П. е
отказал хоспитализация, за да не оставя бременната си приятелка сама. След инцидента
свидетелката е прибрала ищеца от спешното с патерици. Излага, че П. лежал около три
седмици, излизал с патерици, като се наложило свидетелката да шофира колата повече от
месец. Седмица след случилото се, ищецът още изпитвал силни болки, работодателят му се е
обадил да отиде да подпише документи, сред които и обяснение за злополуката, поради
което свидетелката го е закарала до работното му място. Посочва, че П. бил 80 дни в
болничен, като първият месец след инцидента е излизал два или три пъти, като винаги е
шофирала свидетелката, доколкото той не можел. Първият повод за излизането бил, когато
са го викали от работното му място, а вторият – за да се види с приятели, понеже започнал
да рухва психически. Ето защо свидетелката го е закарала на мото събор, който се състоял
на 5 км. от къщата им. Излага, че след 80-тия ден ищецът се е върнал на работа, като
болките не спирали, усещали се в крака, особено при студено време. Доколкото работата му
била свързана с физически тежък труд, ищецът решил да напусне и месец ноември си подал
предизвестие. След това около 2-3 месеца си е търсил по-лека работа, като болките не
спирали. Скоро, след като започнал нова работа като мотокарист във фабрика през месец
февруари 2022 г., се наложило да постъпи в болница в с. Доганово за обезболяващи
системи, около втората половина на 2022 г., като му казали, че всяка година трябвало да
посещава болницата за обезболяващи системи. Излага, че след инцидента, ищецът не е
претърпял друго падане, не се е качвал на мотор около две години, след което си закупил
друг мотор.
Свидетелят К.Г.И. разказва, че работи от 5 години при ответника като механик,
познава П., с когото били приятели от около 10 години. Сочи, че в края на месец юни 2021 г.,
6
точно преди да тръгне от вкъщи за работа, П. му се обадил, за да му каже, че е претърпял
ПТП в с. М.. Свидетелят веднага отишъл на мястото на инцидента, където заварил вече
пристигнала линейка, медицинските служители поставили инжекция на ищеца и го откарали
в Окръжна болница. След като свършил работа, свидетелят позвънил на ищеца, за да го пита
как е, при което разбрал, че П. си е вкъщи, като съпругата му го е прибрала. Свидетелят
отишъл у тях, заварил П. на легло и двамата с ищеца отишли заедно в Софиямед за повторен
преглед, като свидетелят го е прикрепял, докато се е качвал с патерици в колата. И. бил с П.
в кабинета и чул да му казват, че имал спукване на пубисна кост и да лежи, поради което
свидетелят го откарал у дома му. Излага, че когато го видял в деня на инцидента, П. нямал
никакви психически притеснения, а се ядосвал единствено за счупения си мотор, движел се е
сам с помощта на патерици. Излага, че след инцидента се чували постоянно, като 10 дни
след него, ищецът, заедно със съпругата си, е посетил мото събора в Побит камък, където
изпил 2-3 бири и се е видял с приятелите си. Излага, че най-големият проблем за ищеца бил,
че му е счупен мотора. Сочи, че около десетина дни след инцидента, е виждал П. да шофира
автомобила си. Заявява, че ищецът ходил до работа, за да носи болнични, при което пиели
кафе с колегите. След като му свършил болничния, започнал отново работа, като не е имал
проблеми със самата работа. Излага, че ищецът искал да се възползва от инцидента, като
получи обезщетение откъдето може. Сочи, че по време на болничния на ищеца, са се
виждали и на парти на мото клуб в с. Нови хан. Заявява още, че обичайно П. ходел на работа
с автомобила си, като първо карал съпругата си в кв. Горубляне, след което пътувал през
Вакарел, по магистралата, Горубляне, Околовръстен път и Долни Богров. В деня на
инцидента съпругата му не била на работа и П. бил с мотоциклета си, като пътувал през
Вакарел, Нови Хан, Гара Е..., Е... и М.. Според свидетеля ищецът никога не минавал по този
маршрут, доколкото се движили заедно. Излага още, че работното място на ищеца се
намира в с. Долни Богров, като П. целогодишно си пътувал с автомобила,
Свидетелката З.Г.Т. разказва, че е съпруга на собственика на ответното дружество и
работи като заместник управител при ответника от 2010 г. Разказва, че П. е започнал работа
в края на 2020 г. и напуснал в началото на 2022 г ., като от края на 2021 г. му било
предизвестието. Свидетелката е запозната с това, че ищецът е претърпял пътен инцидент на
21.06.2021 г., не по негова вина. В тази връзка сочи, че е запозната, че е дошла Бърза помощ,
която го е закарала в болница. Сочи, че няколко дни след инцидента, П. със съпругата си,
отишъл на работното си място, за да занесе болничния си лист, при което свидетелката го е
накарала да напише обяснения по случая. При влизане на ищеца в офиса, последният си
подпрял патериците на стола, за да си почине малко, след което излезнал да пие кафе с
колегите си. След няколко дни пак посетил работното си място, за да може свидетелката да
направи ксерокопие на протокола за ПТП, като посочва, че тя не го е карала да идва, а той по
собствено желание е дошъл. През месец септември ищецът се е върнал на работа и си е
работил нормално, като бил притеснен относно задържането на мотора му от полицията.
Работил до 21.01.2022 г., като свидетелката не може да каже защо е напуснал.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над
50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността
на работодателя при телесни увреждания на работника или служителя, имаща по същество
7
обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1/ наличие на трудово
правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; 2/ професионално
заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на
трудовото правоотношение, която да е причинила травматични увреждания; 3/
неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4/ причинна връзка между
трудовата злополука и неимуществените вреди.
В настоящия случай посоченият фактически състав е налице.
Установи се по делото, че в периода 13.11.2020 г. - 04.01.2022 г. страните са били
обвързани от трудово правоотношение, по което ищецът изпълнявал длъжността
„автомеханик“ при ответника.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни релевираните от работодателя
възражения, че твърдяната от ищцата злополука не е трудова, тъй като в деня на инцидента
пострадалият не е пътувал по обичайния път до работното място, като не е използвал и
автомобил, с който обичайно се е придвижвал, а е пътувал с мотоциклет. За да стигне до този
извод съобрази следното: Съгласно установената съдебна практика на ВКС влязлото
в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, има доказателствена сила за
гражданския съд, разглеждащ спора по чл. 200 от КТ и е недопустимо да се преразглежда
въпросът дали настъпилата злополука е трудова или не. В случая по предвидения от закона
процесуален ред в чл. 60, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 2 от КСО злополуката с ищеца е призната
за трудова с разпореждане, издадено от длъжностно лице при ТД на НОИ. По делото няма
данни, а и страните не спорят, че разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
Следователно съдът приема, че този административен акт е влязъл в законна сила като
необжалван по предвидения за това административен ред - чл. 117 от КСО, което преклудира
всички възможни възражения от страна както на работника, така и на
работодателя относно обстоятелствата дали злополуката има такъв характер, кога, къде и
как и при какви обстоятелства е настъпила, настъпило ли е увреждане на пострадалото лице,
като по отношение на последния факт не съществува процесуална забрана да
бъдат доказвани и други вреди, пряка и непосредствена последица от злополуката.
Разпореждането на ТП на НОИ представлява официален удостоверителен документ с
материална доказателствена сила относно факта на настъпилата трудова злополука и се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно осъществелите се факти. Разпореждането
на ТП на НОИ представлява официален удостоверителен документ с материална
доказателствена сила относно факта на настъпилата трудова злополука и се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно осъществелите се факти. В този смисъл се налага
извод, че са преклудирани правоизключващите възражения на работодателя, че
пострадалият не се е движил по обичайния път при отиване до работното място, тъй като
същите биха изключили квалификацията на злополуката като "трудова", а тя е установена с
влязъл в сила административен акт, който не е обжалван от работодателя - чл. 17, ал. 2 от
ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че процесната злополука има характер на
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО, според която норма трудова е и злополука, станала
с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане
от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на
живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през
работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. Квалификацията на злополуката
като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени в разпореждане №
30644 от 30.06.21 г. на НОИ - ТП - София град, като констатациите в същото кореспондират
със събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По отношение наведените доводи от ответника за неприложимостта на разпоредбата
на чл. 55, ал. 2 КСО, предвид твърденията му за противоречие с общностното право -
8
Регламент /ЕС/ № 349/2011 г. на Комисията от 11.04.2011 г., съдът намира същите за
неоснователни, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 1, б. „а“ от Регламент /ЕС/
№ 349/2011 г. на Комисията от 11.04.2011 г., за целите на същия регламент се прилага
следното определение на понятието „трудова злополука“: „трудова злополука“ означава
краткотрайно събитие в процеса на работа, което води до физически или психически
увреждания. Изразът „в процеса на работа“ означава при извършването на трудова дейност
или през времето, прекарвано на работното място. Това включва настъпилите по време на
работа пътнотранспортни произшествия, но не включва пътнотранспортните произшествия,
настъпили при отиване на или при връщане от работното място, т.е. пътно-транспортните
произшествия, настъпили при пътуването от дома до работното място или обратно.
Регламент /ЕС/ № 349/2011 г. на Комисията от 11.04.2011 г. е приет с цел точното
прилагане на Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16
декември 2008 година относно статистиката на Общността в областта на общественото
здраве и здравословните и безопасни условия на труд, и по-специално член 9, параграф 1 от
него, касаещ мерките за прилагане с цел подобряване общественото здраве и
здравословните и безопасни условия на труд по отношение на статистическите данни за
трудовите злополуки. Тълкуването на разпоредбите на двата регламента водят до извод, че
целта на уредената материя е конкретизацията на трудовите злополуки, настъпили на
работното място, оттам и постигането на целите на регламентите, а именно мерките за
прилагане с цел подобряване общественото здраве и здравословните и безопасни условия на
труд, което, от самата цел на регламентите, води до извод, че не обхваща трудовите
злополуки, настъпили при отиване или връщане на работника или служителя до работното
му място. Неслучайна е и конкретизацията, че определението, дадено за „трудова
злополука“, е единствено само за нуждите на този регламент, като целта очевидно не е
изобщо да се изключи като трудов характера на злополука, настъпила при отиване или
връщане от работа, в какъвто смисъл изрично е разпоредбата на националното
законодателство - чл. 55, ал. 2 КСО/РЕШЕНИЕ № 283 ОТ 27.10.2017 Г. ПО ГР. Д. №
1005/2017 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/.
С оглед на гореизложеното съдът намира за доказано настъпването на трудова
злополука по чл. 55, ал. 2 КСО, при която на път за работа, при управление на мотоциклет,
на път SFO 6002 след с.М., посока София, ищецът е ударен от лек автомобил, като
вследствие на удара /ПТП/ получава счупване па пубиса (срамна кост).
Относно размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент /Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г., на ВКС, II т.
о.; Решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., на ВКС, III г. о.; Решение № 95 по
гр. д. № 5805/2013 год. на ВКС, III г. о; Решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. №
40/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др./.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие, когато съдът е съобразил всички
доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди
(болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
допусната в производството СМЕ се установи, че вследствие на претърпяната злополука
ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата с разкъсно-
9
контузна рана /неуточнена в коя част/ и контузия на лицето с травма в областта на носа;
травма на опорно-двигателен апарат, изявена със закрито, неразместено счупване на горния
клон на дясната срамна /лонна/ кост на таза; травма с контузия на двата тестиса. Съдът
отчита и обстоятелството, че от получените травма на опорно-двигателния апарат, ищецът е
търпял интензивни болки при стъпване върху крака от страна на счупването, усилващи се
при вертикален стоеж и ходене. Пострадалият не е можел да си повдигне крайника от
съответната страна, но ако го повдигне с помощ, може да го задържи. При извършения от
вещото лице преглед на ищеца се установява, че и към настоящия момент, при опит за
сгъване в тазобедрената става, пострадалият изпитва остра болка от съкращаващия се m.
Iliopsoas, който притиска мястото на счупването, като при притискане на симфизата с юмрук
също се установява болка. Съдът съобразява и обстоятелствата, че за период от 30 дни след
травмата, до когато се препоръчва постелен режим, безусловно са били затруднени всички
дейности в ежедневието на ищеца и това е предизвиквало значими неудобства от битов
характер. След този период пострадалият е бил вертикализиран, но е следвало да щади
крайника и да се придвижва, използвайки помощни средства, което е водело до затруднения
при самообслужване, вкл. и спане, шофиране. Следва да се съобрази и обстоятелството, че
травмата в опорно-двигателния апарат изисквала обездвижване на таза и крака с постелен
режим за период от около 30 – 35 дни, след което постепенно раздвижване с щадящо
натоварване. Не без значение е и периодът на възстановява, който, при благоприятно
протичане на оздравителния процес, настъпва за около 2 до 3 месеца след инцидента, а
възстановителният процес на установените мекотъканни травми на главата, лицето и
тестисите отнема приблизително 2 до 4 седмици. Не без значение е и фактът, че след
инцидента ищецът спрял да шофира, а така също и обстоятелството, че не е могъл да
продължи да работи на старата си работа при ответника, доколкото изпитвал болки в крака
си, особено при студено време. В тази връзка, съдът напълно кредитира показанията на
свидетелката Радева, които в тази им част са последователни и безпротиворечиви. Съдът
отчита и обстоятелството, че след претърпения инцидент и получените във връзка с него
увреждания, се е наложило ищецът да ползва отпуск поради временна неработоспособност
за период от близо 3 месеца.
За определяне на размера на претърпените неимуществени вреди, съдът отчита
възрастта на ищеца към момента на настъпване на трудовата злополука /41 г./, че е бил
принуден да търпи болки, които са продължили значителен период от време, че в началото
ищецът е следвало да лежи на легло, след което се е наложило да се придвижва с помощта на
патерици, че за период от близо 3 месеца ищецът е бил неработоспособен /видно от
приложените по делото болнични листи/.
Същевременно съдът съобразява и обстоятелствата, че вследствие на инцидента не са
установени травми, които да водят до реално животозастрашаващо състояние на
пострадалия. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че установените травми не
изискват манипулативно лечение, не изискват задължително болнично лечение, като такова
не е и проведно на ищеца. Не без значение е и обстоятелството, че въпреки определеният му
постелен режим през първия месец след инцидента, ищецът е ставал от леглото и е излизал
навън, като съдът кредитира в тази насока свидетелските показания и на тримата свидетели
по делото, които са непротиворечиви в тази им част. От посоченото обаче не се констатира
да са настъпили усложнения във възстановителния процес на ищеца или неговото
удължаване, доколкото от съвкупния анализ на събрания доказателствен материал се
установява, че възстановяването е настъпило в рамките на средностатистическия период за
възстановяване на подобни травми, а именно до 3 месеца след инцидента, за какъвто и
приблизително период са издадените на пострадалия 3 бр. болнични листове за временна
нетрудоспособност за периода от 22.06.2021 г. до 09.09.2021г.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и
10
претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия
на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и
време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на
доходите /Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, I т. о./. Още повече,
обезщетението трябва да покрие всички вреди, настъпването на които е доказано, макар и те
да са настъпили след констатиране на увреждането и дори след предявяване на иска за
обезщетение съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, според който при постановяване на решението си,
съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за
спорното право. В случая пълното репариране на вредите на пострадалия изисква
съобразяване, както на настъпилите и описани по-горе усложнения в здравословното
състояние, така и на евентуалните промени в икономическата конюнктура през периода на
висящност на процеса, тъй като законът изисква пострадалите лица да бъдат обезщетени в
пълен и справедлив размер /Решение № 676 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1707/2009 г на ВКС,
III г. о., Решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на ВКС, IV г. о./.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на общо 17 000 лева. Определянето
на размер, различен от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не
би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
Като законна последица от уважаване на иска за сумата от 17 000 лева, следва да се
присъди законната лихва, считано от датата на настъпване на трудовата злополука
/22.06.2021 г./ до окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен размер от 30
000 лева, искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият съдебен състав
намира, че следва да разгледа направеното при условията на евентуалност възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца П. П..
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност. Наложилата се понастоящем съдебна практика (обективирана напр. в
решение № 21/12.03.2018 г. по гр. дело № 1459/2017 г. на ВКС, ГК, III ГО и визираните в
него решения на ВКС) приема, че за разлика от компенсацията по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, която
не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния
режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за
настъпването на увреждането. Приема се, че правнорелевантна е не всяка форма на вината, а
само грубата небрежност. Не всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд представлява нарушение с груба небрежност, а само онова, при което
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна
обстановка. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение
към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - при неполагане на дължимата грижа,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия, при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
От ответника своевременно е релевирано възражение, че увреждането е получено от
11
ищеца, доколкото е пътувал с мотоциклет, а не с кола, придвижвайки се не по обичайния път
за работа и доколкото е отказал хоспитализация. Посочените действия обаче не
представляват проявена от ищеца груба небрежност, доколкото, от една страна не се
установява, придвижвайки се с мотоциклет, ищецът да е нарушил правилата за безопасност
на движението, от друга, ищецът няма задължение да се придвижда до работа единствено с
кола и то по точно установен маршрут, като евентуално тези обстоятелства биха имали
значение при определяне на злопулуката като трудова и са неотносими към настоящия
предмет на делото. По отношение обстоятелството, че ищецът е отказал хоспитализация,
установи се по делото от заключението на вещото лице по СМЕ, че установените травми на
ищеца не са изисквали манипулативно и задължително болнично лечение, поради което с
отказа си от такова, ищецът не е допринесъл за настъпили усложнения във възстановителния
процес или за неговото удължаване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че в случая не са
налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя
поради съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
За неоснователно съдът намира и възражението на ответника за намаляване на
обезщетението за неимуществени вреди с полученото от ищеца обезщетение за временна
нетрудоспособност. Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване е
конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Един от случаите
на неоснователно обогатяване е когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респективно
два пъти се задоволява един и същи интерес. В случая доколкото конкретната норма не
допуска неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и
същи вреди- веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване. Когато
обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати
ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово
възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно
плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени
вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това
обезщетение, съответно неимуществените вреди няма връзка с обезщетението по
общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение,
представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването
на двете обезщетения- за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от
общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е
двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и
справедливо обезщетение на причинените видове вреди. Ето защо наведеното от ответника
възражение се явява неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Т.
Б. сумата в размер на 610 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца П. П..
От името на ответника своевременно е направено искане за присъждане на разноски
в настоящото исково производство, а именно за заплатен депозит за вещо лице по приетата в
производството съдебно-медицинска експертиза в размер на 250,00 лева и за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 3450 лева.
От името на ищеца е релевирано възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
12
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за основателно, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
материалния интерес и характера и броя на извършените процесуални действия, а именно
приключването на делото в две открити съдебни заседания, в които е извършен разпит на
трима свидетели и са приобщени не голям брой писмени доказателства. Съгласно чл. 78, ал.
5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, без да е
обвързан от определен минимален размер, с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, в което СЕС е констатирал, че установените
от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения
нарушават установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за ограничаване на
конкуренцията, като разпоредбите на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. не би могло да
се счете, че са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел. Тази
преценка съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16 на СЕС
беше предоставена на националния съд, докато решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
приема, че предвиждането на минимални размери на адвокатските възнаграждения
представлява нарушение на общностното право, което не може да бъде оправдано от
постигане на някакви легитимни цели и затова уредбата, с която тези минимални размери са
въведени, не следва да се прилага от националния съд. При изложеното съдът намира за
справедлив размер на адвокатсковто възнаграждение сумата в размер на 1300 лв., от които
съобразно на отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника 563,33 лв., към които следва да се прибави и сумата в размер на 108,33 лв. за
депозит за вещо лице
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 680 лв. и сумата в размер на 141,66 лв.,
представляваща депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "В - С." ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
Соф/адрес/, да заплати на П. Р. П., ЕГН **********, с адрес: с. Б....а, на основание чл. 200,
ал. 1 КТ сумата от 17 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.06.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на злополуката – 22.06.2021 г. до окончателното погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от
17 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА "В - С." ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
Соф/адрес/, да заплати на адв. Т. Б., с адрес; гр. П/адрес/, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
сумата в размер на 610 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищеца П. П. и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на СРС
сумата от 821,66 лева, представляваща държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА П. Р. П., ЕГН **********, с адрес: с. Б....а, да заплати на"В - С." ЕООД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Соф/адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 671,66 лв., представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
постановяването му.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14